ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Пламен Борисов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Производството е образувано след като с определение № 697 от
13.04.2021 г. постановено по гр. дело № 1073/2021 г. по описана Районен съд
– Велико Търново е прекратено производството по делото и е повдигнат спор
за подсъдност между Районен съд – Велико Търново и Софийски районен съд.
Производството по процесната искова молба е започнало пред Районен
съд – София. Исковата молба е подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу Н. Д. К. ЕГН **********, с адрес
гр. В. Т. ул. „Р.К“ № ., вх.., ет. ., ап. .., с която се претендира осъждане на
ответника да заплати сумата от 1262,86 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски
в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите
суми, както и на съдебните разноски по делото. Ищецът обосновава
регресното си право, възникнало срещу водача с обстоятелството, че същият,
управлявайки лек автомобил, причинил ПТП и напуснал мястото на
извършеното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, с което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол. Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ.
Ангажирани са доказателства.
С искане от 15.02.2021 г. Софийски районен съд е разпоредил да се
извърши справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника
Н.К.. Видно от извършената справка, постоянният и настоящ адрес на лицето
1
е в гр. Велико Търново, ул. „Р. К.“ № ., вх. ., ет. . ап. ..С определение №
20048022 от 19.02.2021 г. постановено по гр. д. № 5603/2021 г. СРС е приел,
че ответникът по процесната искова молба има качеството „потребител на
услуга“ по смисъла на § 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП, тъй като претенцията
на ищеца е основана на изплатено обезщетение във връзка със сключен
застрахователен договор. СРС приема, че предявеният иск притежава
белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. Предвид това
съдът служебно на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК приема спора за местно
неподсъден на Софийски районен съд, прекратява производството по делото и
го изпраща по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.
Великотърновският районен съд не е приел исковата молба за
разглеждане, като е приел, че предмет на исковата претенция е регресен иск
на застраховател срещу деликвент. Регресното право възниква по силата на
закона, а не от застрахователен договор и то не е част от застрахователното
правоотношение, следователно няма основание да се признае на ответника
качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
това производството пред Районен съд – Велико Търново е прекратено и е
повдигнат спор за подсъдност на основание чл. 122 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 122 от ГПК спорове за подсъдност между
съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те
принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се
разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който
последен е приел или отказал да разгледа делото. Тъй като в настоящия
случай съдът, който последен е отказал да разгледа спора е Районен съд –
Велико Търново, то именно Окръжен съд – Велико Търново е компетентният
съд, който следва да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.
Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на
правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, но преценката за
наличието на подсъдност, съдът извършва служебно само в определените от
закона случаи, когато подсъдността представлява абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск. В чл. 119, ал. 3 от ГПК е
посочено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и
чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото
по делото заседание. В останалите хипотези, извън визираните, за местната
подсъдност съдът не следи служебно, а възражение за неподсъдност може да
бъде направено единствено от ответника и то само до изтичане на срока за
отговор на исковата молба.
Посредством предявения осъдителен иск, ищецът ангажира регресната
отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Регресното вземане възниква не поради качеството на
водача на МПС на „застраховано“ лице, въз основа на сключения
2
застрахователен договор, а по силата на специално уредената в закона
регресна отговорност. Наличието на договор между застрахователя и водача
не е предмет на иска. В случая няма основание да се признае на ответника
качество „потребител“ по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 113 ГПК,
съответно не е налице предявен иск срещу потребител. По силата на чл. 2, ал.
2 от КЗ ответника по регресен иск на застраховател платил вече на
пострадалите лица или на застрахования не е посочен като ползвател на
застрахователни услуги, нито пък може да се разглежда като друго лице, за
което са възникнали права по застрахователен договор.
В настоящия случай съдът намира, че не се касае за предявен иск срещу
потребител, тъй като отговорността на ответника не е породена от клаузите на
застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактическия
състав на закона - чл. 500 КЗ.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ не ангажира качеството на потребител на лицето, поради което местната
подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 ГПК, а не по специалната
норма на чл. 113 ГПК. Доколкото съгласно чл. 119, ал. 4 вр. с ал. 3 от ГПК,
съдът не следи служебно за подсъдността по чл. 105 ГПК, а ответникът не е
направил възражение за неподсъдност, Софийски районен съд неправилно е
прекратил делото служебно и го е изпратил на Районен съд – Велико
Търново.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора по предявения иск от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ..., гр. София, бул. „Д. Б.“ № .. срещу Н. Д. К. с ЕГН
**********, с който се претендира осъждане на ответника да заплати сумата
от 1262,86 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, към момента на образуване на производството и при липса на
възражение за неподсъдност на делото от страна на ответника е Софийски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3