О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                  № 203

 

                                     гр. Русе, 22.02.2023 г.

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд –Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 22 февруари през 2023 година в състав:

 

                                                    Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                                           

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 98 по описа за  2023 год., за да   се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК и чл. 46, ал.5, изр.второ от ЗОбС.

Делото е образувано по жалба от Ю.А.Б. *** срещу Заповед №РД-01-384 от 06.02.2023 г. на Зам.кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на домакинството й – С. И. Б. и Б. С. Б.  за общински жилищен имот с административен адрес: гр.Русе, ж.к. „Дружба 3“, бл.53, вх.2, ет.6, ап.18, и е определен едномесечен срок за доброволно освобождаване на жилището от връчването на заповедта.  

С жалбата е направено искане да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт.

По повод на особеното искане, съдът съобразява:

Съгласно  чл. 46, ал.5, изр. второ от ЗОбС - жалбата срещу заповед за прекратяване на наемното правоотношение не спира изпълнението, освен ако съдът не разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение на заповедите с този предмет е допуснато от самия закон. По силата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно. В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, е да докаже наличието на законовите основания за това, което в случая не е сторено.

Доводите, че  домакинството на оспорващата живее от 15 години в жилището и единият месец за освобождаване му е недостатъчен, съдът намира за несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 2 ЗОС изрично предвижда, че в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Очевидно законодателят е презумирал, че максимално срокът от един месец е достатъчен за освобождаване на общинското жилище и устройването на лицата на друго място. В процесната заповед срокът за освобождаване на общинското жилище е определен на законовия максимум – един месец от връчване на заповедта и този срок не би могъл да създаде особени затруднения на оспорващата и членовете на домакинството й – също адресати на заповедта. От Ю.Б., във връзка с искането, е представена извадка от ведомост за заплати, от която е видно, че същата е получила нетно възнаграждение за м. септември 2022 г. в размер на 931,50 лв. Този доход не сочи на невъзможност на оспорващата за разрешаване на  жилищния й проблем, след прекратяване на наемното правоотношение за общинския имот. Доходът не е нисък, а освен това в общинския имот са настанени съпругът и синът на оспорващата, като видно от мотивите на заповедта за предходните 12 месеца средният месечен брутен доход на член от домакинството е 1410,38 лв., с което се надвишава определеният максимум в чл.3, ал.1, т.6 от Наредба №6 на ОбС-Русе в размер на 994 лв. от 01.04.2022 г. /една работна заплата, умножена по коефициент 1.4/. При сочените доходи на домакинството, жалбоподателката и останалите му членове няма да бъдат значително затруднени да се устроят на свободен наем в друго жилище, при липсата на собствено такова.

По изложените доводи, съдът формира извода, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед не би причинило на молителката значителни вреди. По отношение на нея не са налице изискванията на чл. 166, ал. 2 от АПК, поради което искането да се спре изпълнението на оспорения индивидуален административен акт, е неоснователно.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Ю.А.Б. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на  Заповед №РД-01-384 от 06.02.2023 г. на Зам.кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на домакинството й за общински жилищен имот в гр.Русе, ж.к. „Дружба 3“, бл.53, вх.2, ет.6, ап.18, и е определен едномесечен срок за доброволно освобождаване на жилището от връчването на заповедта. 

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                               

                                                         Съдия: