Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 466 22.12.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар: Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 667 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Ч. с ЛНЧ **********, гражданин на Украйна, лично и като законен представител
на А.Ч. с ЛНЧ **********, роден на *** г., с настоящ адрес ***, против Заповед
№ 3СПД/Д-СТ/12821/19.10.2023 г. на началник отдел СЗ при Дирекция Социално подпомагане – Стара Загора,
с която е отказано отпускането на еднократна
помощ за ученици, записани в осми клас. В жалбата се твърди незаконосъобразност
на заповедта поради противоречието й със Закона за семейните
помощи за деца, ЗУБ, Закона
за социалното подпомагане, Конституцията
и Конвенцията за
правата на детето. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
връщане на преписката за ново разглеждане.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на заповедта.
Предмет на настоящото съдебно производство
e Заповед № 3СПД/Д-СТ/12821/19.10.2023 г. на началник отдел СЗ при Дирекция Социално подпомагане – Стара Загора,
с която й е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в
осми клас.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
И.Ч., родена на *** г. в Украйна, е
чужденец с предоставена временна закрила, притежаваща личен номер на чужденец
**********, заедно с децата си под 14 години А.Ч. и Ю.Ч.. На 10.10.2023 г. Ч.
подава Заявление – Декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици,
записани в осми клас, по реда на чл. 10б
от Закона за семейни помощи за деца, за сина си А.Ч., записан за редовен
ученик в осми клас през учебната 2023/2024 г. в ГПЧЕ „ Ромен
Ролан" – Стара Загора. Към заявлението е представено Удостоверение от
учебното заведение. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна
помощ, тъй като лицето не отговаря на чл.
3, т. 5 от ЗСПД.
В хода на настоящото производство нови
доказателства не се представят от страните.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна проверка съдът
установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – оправомощения със
Заповед № 0524/16.11.2021 г. от директора на АСП началник отдел „Социална
закрила“ при ДСП Стара Загора, в условията на заместване, в изискуемата писмена
форма и при спазване на процесуалните правила за издаването му.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
Между страните липсва спор по отношение на
фактите. Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл.
3, т. 5 от ЗСПД с други нормативни актове.
Безспорно като лице с предоставена
временна закрила жалбоподателката и семейството й
имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39
от ЗУБ.
Безспорно в Закона за социалното
подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с
предоставена временна закрила. Същевременно претендираната помощ е по реда на
ЗСПД, която е наименована "семейна помощ".
Независимо от различното наименование на помощта обвързването й с минимален
размер на получаван доход и посещение на детето в училище водят до извода, че
тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата
дефиниция за социално подпомагане в чл.
2, ал. 2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл.
3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39
от ЗУБ и чл.
2, ал. 6 от ЗСП.
Това противоречие следва да бъде разрешено
при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на
детето и разпоредбата на чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за
правата на детето държавите – страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват
правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята
юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на
кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния,
етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност,
рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни
настойници. Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за
осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или
наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения
на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.
Измежду признатите от Конвенцията права на
детето е и правото на жизнен стандарт, закрепено в чл. 27: държавите – страни
по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с
националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат
необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за
детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална
помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването,
облеклото и жилището.
Следователно от материалите по делото се
установява противоречие на чл.
3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2
и чл.
27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото
народно събрание от 11.04.1991 г. Разрешаването на това противоречие е
предвидено в чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България - международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В Решение № 8 от
15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционният съд посочва, че КЗПЧОС,
страна по която са всички държави членки на ЕС, е интегрирана в националния
правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни
актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на
публичната власт. Това решение е приложимо и по отношение на Конвенцията за правата
на детето.
Следователно за настоящия състав възниква
задължението за пряко приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето,
поради което и следва да се приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за
отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в осми клас, по отношение на жалбоподателката И.Ч. - лице с предоставена временна закрила.
Оспореният административен акт следва да
бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените от
съда указания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3 СПД/Д-СТ/12821/19.10.2023
г., издадена в условията на заместване от началник отдел СЗ при Дирекция Социално подпомагане – Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на Директора на дирекция
социално подпомагане – Стара Загора за ново произнасяне в едномесечен срок от
получаване на решението.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: