Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 20.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІI-Г въззивен състав, на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 5793
по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1012793/29.01.2016 г. от Б.К.М. –
ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. В.Т., срещу Решение от
15.01.2016 г. постановено по гр.д. № 38271/2012 г., по описа на СРС, 73-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Л.С.“ ЕАД искове за:
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед от 15.06.2012
г. по чл. 328, ал. 2, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата; възстановяване ищеца
на заеманата от него преди уволнението работа, както и за осъждане на ответника
за плащане на обезщетение в размер на 10 377,30 лева за оставането му без
работа за периода 15.06.2012 г. – 15.12.2012 г.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е постановено при
нарушение на процесуалния закон и е неправилно, за което излага подробни
съображения. Моли за неговата отмяна в цялост и претендира съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Л.С.“
ЕАД, чрез юрк. С.Г., с който я оспорва.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат заявените съответно в жалбата и в отговора становища и
претендират разноски. Ответникът по въззивната жалба прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по
реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет,
приема за установено следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „аналитик компютърни комуникации“ в отдел „Информационно
обслужване“, сектор „Поддръжка“ при ответника „Л.С.“ ЕАД. Трудовото правоотношение
е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със
Заповед № 433/15.06.2012 г., връчена на 15.06.2012 г. при отказ, в присъствието
на свидетели, за което е съставен и нарочен протокол.
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т.1-т.3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно,
възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без
работа.
За да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение по
реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо да бъдат налице следните
предпоставки: 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка,
т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. в случай че се съкращава броят
на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва
самата длъжност, работодателят следва да е извършил подбор по реда на чл. 329,
ал. 1 КТ.
Основното възражение относно незаконосъобразност на първоинстанционното решение и респ. на извършеното уволнение, което въззивникът
въвежда е свързано с твърдения за липса на реално съкращаване на щата на
заеманата от него длъжност и съответно неизпълнение на задължението на
работодателя за извършване на подбор. В жалбата се твърди, че трудовите
функции, които той е изпълнявал са запазени под формата на нови щатни бройки в
същата дирекция и отдел, но в друг сектор, единствено с променено наименование
на длъжностите но с идентични трудови функции като изпълняваните от него до
момента. Настоящият съдебен намира
счита, че въведените оплаквания са неоснователни по следните съображения:
Съгласно установената до момента практика на ВКС, "щатът на
предприятието" съставлява общия брой наети работници и служители и тяхното
вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и
длъжности. Уволнителното основание „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328
ал. 1 т. 2 КТ е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция
за съответната длъжност.
Законът предоставя дискреционна власт на работодателя, който при наличие на
определени предпоставки, има възможност като се позове на уволнително основание
„съкращаване на щата”, да се освободи от работник/ци, които не са необходими в
организационната структура на неговото предприятие. Доколко правилна е
преценката на работодателя за промяна на организационната структура и състав на
предприятието, с оглед настъпили промени във връзка с необходимостта от лицата
осъществяващи определени трудови функции, съдът няма правомощия да се
произнесе. Проверката на съда се свежда до спазване на изискванията на КТ
относно прекратяване на правоотношението с работника. Когато се прекратява трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, законодателят е предвидил две възможности с
оглед конкретните фактически обстоятелства. Ако работникът осъществява трудови
функции, които по своето естество имат уникален характер и съдържанието им не
се припокрива напълно с трудовите функции на друг работник в предприятието то
работодателят разполага с правото, възможността да извърши подбор по чл. 329,
ал.1 КТ измежду изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност не
се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и
работи по-добре. В този случай извършването на подбор е негово право, а не
задължение. В другата хипотеза - за да възникне задължение за работодателя да
извърши подбор, то следва съкращаваната длъжност да бъде идентична или
несъществено различаваща се от тази на поне още един работник в предприятието.
В този случай за да бъде уволнението законосъобразно работодателят е длъжен да
проведе процедура по подбор в която да включи всички свои работници изпълняващи
изцяло еднакви трудови функции.
Обстоятелствата, които следва да се преценят в конкретния случай са изцяло
по отношение на това дали е налице обективно съкращаване на щата на всички
длъжности от същия вид или длъжностите са продължили да съществуват под друго
наименование и съкращаването им е привидно, което обстоятелство би довело до
задължение на работодателя да извърши процедура по подбор съгласно чл. 329, ал.
1 КТ.
За да бъде даден отговор на този въпрос е необходимо да бъдат изяснени
критериите с оглед на които се прави преценка на горните обстоятелства.
Съгласно константната практика на ВКС при определяне на тези критерии не следва
да се изхожда от наименованието на конкретната длъжност, а се преценяват
различията в реално възложените и изпълнявани от работника трудови функции,
като определящо е дали различията са
съществени. При преценката дали е съкратен щатът, респективно дали съкратената
длъжност е уникална, от значение е какви трудови функции действително е
изпълнявал съкратеният работник и какви функции изпълняват тези, които заемат
длъжностите по новото щатно разписание, като на установяване подлежат разликите между тях, ако има такива. В
светлината на изложеното, количествено (процентно изразено) сходство по
отношение на обема на изпълняваните функции, не може да се приложи като
критерий (95 % еднакви трудови функции), доколкото различието между сравняваните
длъжности може да бъде определено като съществено и с оглед на минимални в
количествено отношение задължения (5%), които обаче да са определящи за новосъздадената
длъжност.
В хода на първоинстанционното производство е приета комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която е дала отговор на поставен
въпрос: „Колко длъжности, според щатното разписание на „Л.С.“ ЕАД, след
извършеното съкращение през м. юни 2012 г. са били близки или сходни на
длъжността „аналитик компютърни комуникации“ и колко щатни бройки са били
предвидени за тях“. Предвид изявлението на вещото, че при изготвяне на
експертизата не са взети предвид трудовите функции на изследваните длъжности,
тъй като експертите са счели, че не са от значение за отразяване на
заключението, то съдът намира, че тази експертиза не следва да бъде
съобразяване при формиране изводите на съда.
Видно от констативно-съобразителната част на допълнителната съдебна
технико-икономическа експертиза приета по делото, основните задължения на
ищеца, сега въззивник, са се изразявали в оказване на помощ на потребителите на
компютърни системи, свързана с използване, инсталация/деинсталация и настройка
на приложен софтуер и хардуерни компоненти. Според заключението на вещите лица
фактическата необходимост от извършването на тези трудови функции не е
отпаднала и след 01.06.2012 г. реално се извършва от лицата на длъжност
„експерт проектиране и програмиране“ и „системен администратор“ в сектор
„Информационно, системно и програмно осигуряване“ на отдел „Информационно обслужване“.
На практика дейността по поддръжка на
компютърните системи, извършвана от ищеца до съкращаване на щатната му длъжност,
е била съвместена в една длъжност с дейността по разработване, внедряване,
интегриране и администриране на програмни решения на системно и приложно ниво.
В съдебно заседание експертите, съставили посоченото заключение заявяват
още, че „по длъжностна характеристика“ двете длъжности са 95% еднакви , като
разликата се изразява в това, че новоназначените
лица по новото щатно разписание извършват дейности от по-висока компетенция и
технически способности свързани с програмиране и анализ, като на практика
по-високо квалифицирани служители са поели работата на по-малко квалифицираните
служители, чиито длъжности са съкратени, а сектор „Поддръжка“ - закрит.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първостепенният съд е
достигнал до напълно правилен и законосъобразен извод за наличие на т.нар.
„трансформация на длъжността“. Както нееднократно е имал възможност да се
произнесе ВКС (Решение № 498 от 13.01.2012
г. по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о. на ВКС, цитираното от РС - Решение № 154 от
18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., III г.о. на ВКС и др.), реално
съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане
на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към
друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата
численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се
откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е
налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за
трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена
длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в
щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции.
Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от
трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено
нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване
на щата.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе
нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика (в този смисъл и решение № 7
от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о.). Предвид което
възражението, че съгласно длъжностните характеристики на двете длъжности
„аналитик компютърни комуникации“ и „експерт проектиране и програмиране“
формално е налице съвпадение на 95% от трудовите функции е неоснователно.
Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното
и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията
на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените
задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
Настоящият случай е именно такъв при който по-високо квалифицирани
служители заемащи длъжност „експерт проектиране и програмиране“ (която съгласно
националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. спада към
група „софтуерен разработчик“), поемат трудови функции от съкратени длъжности
на по-ниско квалифицираните служители – „аналитик компютърни комуникации“ (съгласно
НПКД, 2011 г. към група „специалист по компютърни мрежи“), а последните се
съкращават.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че са налице всички елементи
от фактическия състав на законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съкращаването на щатната
длъжност е реално; моментът на уволнението следва по време реалното и
фактическо съкращаване на щата – заповедта е връчена и произвежда действие от
15.06.2012 г., а промяната на щатното разписание е в сила от 29.05.2012 г.; новото
щатно разписание е утвърдено със Заповед № 360 от 29.05.2012 г. на
изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, въз основа на решение на съвета на
директорите на дружеството от 18.05.2012 г. и съответната длъжност е съкратена,
поради което работодателят не е бил длъжен да проведе процедура по подбор между
служителите.
С оглед
изложените съображения проверяващият съд намира, че въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските във въззивното производство.
Съобразно с изхода на спора, разноски за настоящата
инстанция се дължат единствено на въззиваемата страна. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004
г. и следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 841,32 лв.
Водим от горното и на основание чл. 269
и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 15.01.2016 г. постановено по гр.д. № 38271/2012 г., по
описа на СРС, 73-ти състав
ОСЪЖДА Б.К.М., ЕГН ********** да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 841,32 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.