РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7124 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.М.М. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата В.М.М. твърди, че на 21.01.2018 г., в гр. Велико Търново, около
16.30 ч. като пресичащ правомерно пешеходец е била блъсната от лек автомобил Ауди
А4, с рег. № ********. Получила счупване на лявото колянно капаче, което довело
до затруднено движение на целия крайник за повече от 30 дни, като на същия била
поставена гипсова имобилизация. Трудно се движела, изпитвала болки, не можела
да кляка и изпитвала затруднения в изкачването на стълби. Чувствала се
стресирана заради катастрофата. По повод проведеното лечение извършила разходи
в размер на 205,75 лв. (87,50 лв. – за закупуване на имобилизационна шина; 30
лв. – покупка на патерици и 64,75 лв.). Поддържа, че отговорността на виновния
водач е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. Твърди, че е направила искане до застрахователя за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но претенцията й не била
уважена. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 205,75 лева –
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
изтичане на срока за отговор по претенцията през застрахователя 21.05.2018 г.
до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа липса на елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност. Въвежда възражение за съпричиняване, тъй като
пешеходката не е спазила изискванията на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Претендира
разноски. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 21.01.2018 г. около 16.30 часа лек автомобил Ауди
А4, с рег. № ******** се движел в гр. Велико Търново по ул. Г.Б., като
достигайки до кръстовището, образувано с
ул. Симеон Велики, водачът С.Р.Д. спира на границата, образувана от левия край
на ул. Симеон Велики и ул. Г.Б. с цел пропускане на движещите се по улицата с
предимство автомобили. След освобождаване на платното на ул. Симеон Велики
водачката предприема завой наляво. В
същото време пешеходката В.М. предприема пресичане на платното на ул. Симеон
Велики в посока от дясно наляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил и в момент, в който е била около
средата на пътното платно (пешеходна пътека) е била ударена от предната му част
и отхвърлена напред и е паднала на лявата си страна. Установява се, че
автомобилът е преустановил незабавно движението си, поради ниската си скорост. Вещото
лице установява, че при предприемане на маневрата завой наляво водачът на лекия
автомобил е можел да възприеме пресичащата В.М. и ПТП е настъпило в резултат на
субективните действия на водача на Ауди А4, с рег. № ********. Установява се,
че на мястото, на което е настъпил удара има очертана пешеходна пътека. Вещото
лице посочва, че пешеходката е можела да предотврати удара, ако е възприела
автомобила и не е предприела пресичане.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 21.01.2018
г. В.М.М. е получила счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост.
Вещото лице установява, че описаното счупване се дължи на внезапно осъществен
интензивен удар във външната част на колянната става. Установява се, че
получената травма е довела на пострадалата трайно затруднение на движенията на
левия крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 6 месеца Установява се, че
спешна медицинска помощ и лечение ищцата е получила в Спешното отделение на
МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ - гр. Велико
Търново. Извършени били изследвания и било взето решение за неоперативно
лечение. Левият долен крайник бил обездвижен за срок от 3 месеца, първоначално
с гипсова имобилизация, а след това с колянна ортеза. След поставяне на имобилизацията ищцата била
освободена и била лекувана амбулаторно. Вещото лице дава заключение, че
претърпяното вътреставно счупване са довели на ищцата болки и страдания за 6
месеца, като най-интензивни са били болките през първите два месеца
непосредствено след злополуката и 2 месеца – по време на проведената
рехабилитация на колянната става. Установява, че към настоящия момент счупеният
кондил на левия голям пищял е зараснал, но с малка остатъчна деформация. Ставата
била леко оточна и палпиторно болезнена. Движенията на ставата били близки до
нормата, но движенията екстензия (разгъване) и флексия (свиване) били в трайно
намален обем с по 10 градуса. Ищцата имала затруднения при клякане и изкачване
на стълби, но вече се придвижвала без помощни средства с леко накуцваща походка
наляво. Вещото лице посочва, че наред с болките в продължение на първите 3
месеца на ищцата е било забранено да натоварва левия си крак, което е довело до
затруднения в ежедневното обслужване.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.Ц.Ц.. В показанията си свидетелката установява, че
видяла ищцата още в болницата след катастрофата. Тя отишла да я прибере, тъй
като синът на В.М. работел в Боровец и го нямало. Ищцата била много уплашена,
притеснена. Свидетелката я взела в инвалидна количка от Отделението по
ортопедия, тъй като левият й крак в коляното бил счупен. Останала в болницата
само, за да я гипсират. След това, в къщи не можела да стъпва на крака си, не
можела да се обслужва. Била с патерици. Свидетелката й помагала. Наложило се
три месеца да й помагат. Не можела да излиза от къщи, да стъпва на крака си.
Половин година по – късно можела да ходи с патерици вкъщи. Сега стъпвала, но
леко накуцвала, излизала, но не правела дълги преходи. Ходела на рехабилитация в
Търновската болница.
По делото са
представени Фактура № 606/22.01.2018 г. с фискален бон и фискален бон от
23.01.2018 г., от които е видно, че ищцата е направила разходи за лечение в
размер на 205,75 лева.
Не е спорно между
страните, че между „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и собственика лек автомобил Ауди А4, с рег.
№ ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/06/117002674524, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие
към датата на застрахователното събитие.
На 19.02.2018 г. В.М.
е подала молба до „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която е направено искане да бъде
заплатено обезщетение за причинени в резултат на ПТП неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което В.М.М. е получила увреждания – счупване
на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Механизмът на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и
автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя
на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил
длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани. От приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил
е можел да възприеме движението на пешеходеца.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил Ауди А4, с рег. № ******** е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите
на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да
бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства,
така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 6 месеца, като ищцата е имала нужда от помощ от близки,
тъй като в първите три месеца не е можела да стъпва на крака си. Следва да бъде
взета предвид и възрастта на пострадалия, която предполага по-трудно
възстановяване. Съдът взема предвид и че към настоящия момент вещото лице посочва,
че ищцата има трайно намален обем на движенията на колянната става. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 30 000 лева.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че ищцата е направила разходи за
лечение в размер на 205, 75 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В
§6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило на обозначена пешеходна пътека, както и че пешеходецът е можел да
възприеме приближаващият се автомобил. Доколкото в тежест на ответника е било
да установи конкретните обстоятелства, които обосновават възражението за
съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те не са установени при
условията на пълно и главно доказване, доколкото не се установява дали реално
пешеходката е имала видимост към лекия автомобил към момента, в който е
предприела пресичане на обозначената пешеходна пътека. Предвид на изложеното, направеното възражение
за съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 20.05.2018 г., като съдът следва да присъди такава лихва
от 21.05.2018 г., съобразно направеното от ищцата искане.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1208,23 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът може да
бъде осъден да заплати възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ
адвокат. В конкретния случай, обаче, по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е уговорено изрично, че адв. В.
предоставя безплатна правна помощ, поради което не следва да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.М.М.,
ЕГН-**********,*** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост и сумата от 205,75 лева (двеста и
пет лева и седемдесет и пет ст.) – имуществени вреди (разходи за лечение), настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 21.01.2018 г. от С.Р.Д., водач на лек автомобил Ауди А4, с рег. № ********,
застрахован със застрахователна полица № BG/06/117002674524, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.М.М.,
ЕГН-**********,*** сумата от 400
(четиристотин) лева представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1208,23 лева
(хиляда двеста и осем лева и двадесет и три ст.), представляваща дължима държавна такса.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: