РЕШЕНИЕ
№540
гр. Плевен 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Бранимира Монова като
разгледа докладваното от съдия Кръстева адм. дело № 733 по описа на АдмСПлн за
2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано въз основа на жалба с вх.№5129/05.09.2023 г., уточнена с две
допълнителни жалби, подадена от Д.Р.Б., лишен от свобода, Затвора Белене.
Оспорва
се постановен отказ от Главен директор на ГДИН София материализиран в писмо №
7226/03.07.2023 г. по направено предложение от началник на затвора Белене по
чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя от Затвора Белене в
Затвора София.
Писмото
не съдържа посочване пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради
което на основание чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване е два месеца от
датата на съобщаване. Писмото е съобщено на 05.07.2023 г. и срокът за оспорване
пред съда изтича на 05.09.2023 г.
Издадено
е и второ писмо от Главен директор на ГДИН от 17.08.2023 г., с което се сочи,
че не са налице основания за преразглеждане на изразеното становище и е
посочено, че лишеният от свобода има възможност да обжалва отказа по съдебен
ред. Писмото е връчено на Б. на 18.08.2023 г.
Жалбата
против отказа е подадена на 01.09.2023 г. и е в срок.
По
подадената по административен ред жалба против този отказ от Д.Б. до Министър
на правосъдието, не е налице произнасяне от горестоящия орган, до когото е
адресирана жалбата. В случая, след като горестоящият орган не се е произнесъл,
отказът е оспорен по реда на чл. 97, ал. 5 от АПК пред съда.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият не се явява лично.
Ответникът
Главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Х. изразява становище, че жалбата е недопустима
и неоснователна, претендира се възстановяване на деловодни разноски в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
в момента изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 18 години с начало
на изтърпяването от 02.08.2017 г. Първоначално е бил настанен в Затвора Белене
на 16.12.2013 г. Бил е преместван в Затвора Варна, но върнат в Затвора Белене,
и в периода от 2017 г. до 30.03.2023 г., поради инициирани от Б. конфликтни
ситуации, същият е бил настаняван последователно в различни групи – 7-ма, 6-та,
9-та, 6-та, 9-та, 7-ма, 3-та и 4-та.
През
месец май 2023 г., след подадена молба вх.№М-2855/25.05.2023 г. от Б., със
заповед на началника на Затвора Белене жалбоподателят е настанен в обособено
помещение №626 с оглед осигуряване неговата безопасност, след като е изразил няколкократно
опасения за здравето и живота си поради конфликти с други лишени от свобода
лица.
В
молбата с вх.№ М-2855/25.05.2023 г. Б. е изложил доводи, че поради конфликти и
психологическа несъвместимост с други лишени от свобода, следва да бъде
преведен за доизтърпяване на наказанието в друг затвор. Посочил е и, че жената,
с която живее, и детето му, живеят в гр. София, поради което желае да бъде
преместен в Затвора София. Няма представени никакви доказателства от Б., че конкретни
негови близки са променили постоянния си адрес и живеят в София, че са го
посещавали в затвора Белене и същият поддържа с тях контакти.
Въз
основа на тези твърдения, началникът на Затвора Белене на основание чл. 62, ал.
1, т.4 от ЗИНЗС, е направил предложение с изх.№ МЗ-6091/22.06.2023 г. до главен
директор на ГДИН София за преместване на Б. от Затвора Белене в друг затвор
поради възникнала психологическа нетърпимост с други лишени от свобода и
отправена закана от друг лишен от свобода, с което бил застрашен животът и
здравето на Б.. Началник на Затвора Белене е посочил и твърденията на Б., че в
София живеят негови близки, поради което предложението е за преместване именно
в Затвора София.
Съгласно
чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията“ по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
Във
връзка с направената проверка от органа по постъпилото предложение са събрани писмени
доказателства, от които е видно, че с Постановление №3097/2023 от 03.07.2023 г.
по описа на РП – Плевен е отказано образуване на досъдебно производство по постъпила
жалба от Б. с твърдения, че на 17.05.2023 г. е бил заплашен с убийство от лишения
от свобода Върбан Върбанов, тъй като при извършената проверка не се установило,
че Върбанов е отправил закана за убийство по отношение на Б., която да
предизвика основателен страх от осъществяването ѝ.
След
извършената проверка, с писмо рег.№ 7226/03.07.2023 г. Главен директор на ГДИН
е отказал преместване на Б. в друг затвор, поради липса на основанията по чл.
62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, тъй като е налице отказ на прокуратурата да се образува
наказателно производство за заплаха с убийство против Б. от друг лишен от
свобода, а и началникът на Затвора Белене е взел незабавни мерки за осигуряване
безопасността на Б., като го е настанил
в самостоятелно помещение, което е преценено от административния орган като
достатъчно целесъобразно решение.
С
жалбата си до съда Б. твърди, че са налице нови обстоятелства, но тези
твърдения не са конкретизирани, а и нови обстоятелства, настъпили след постановяване
на отказа по предложението на началника на Затвора Белене, които не са могли да
бъдат обсъдени от органа, могат да бъдат само основание за друго производство
по преместване в друг затвор.
Спазена
е процедурата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за извършване на проверка дали за лишения от
свобода е възникнала психологическа несъвместимост с лишени от свобода, пострадали
или близки на пострадалите от извършеното престъпление, и налице ли са други
важни съображения, свързани с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода. При тази проверка е установено, че не е налице опасност
за лицето, тъй като същото е настанено в самостоятелно помещение веднага, след
като е подало искането си до началника на Затвора Белене с твърдения за
възникнала несъвместимост и конфликт с друг лишен от свобода. Т.е. своевременно
са взети целесъобразни мерки за осигуряване безопасността на лицето.
Производството
пред административния орган е започнало по предложение на началника на затвора за
преместване на основание чл. 62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС.
Към
датата на подаване на молбата преместването от един затвор в друг е
регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени условията, при които това е
допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", следователно и отказите за преместване са в неговата
материална компетентност.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва при изброени хипотези :
т.
1 - включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода, каквато хипотеза не е налице по делото;
т.
2 - при настаняване на лечение – липсва такова предписание от лекар;
т.
3 - по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния
адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти - няма
данни по делото, а и няма такива твърдения, конкретни близки на жалбоподателя,
с които той поддържа контакт и имат посещения в Затвора Белене, да са сменяли
постоянните си адреси на територията на обл.София.
т.4
- по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода,
т.
5 - при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - няма данни
жалбоподателят да е настанен в условия, неотговарящи на изискването на чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС - „минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.“.
Следователно
не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗИНЗС за
издаване на заповед за преместване на Б..
Възможността
за преместване по целесъобразност на осн. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС става по предложение на
началника на затвора при наличие на важни съображения, при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието
на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на
лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, и е в правомощията само
на административния орган и то по предложение на началника на затвора, ако
същият прецени, че преместването е целесъобразно.
В
случая предложение е направено, но решаващият орган Главен директор на ГДИН гр.
София е извършил преценка, че преместването не е необходимо, тъй като
началникът на Затвора Белене е взел своевременно целесъобразни мерки за осигуряване
безопасността на Б., поради което е постановил оспорения отказ.
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго такова е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът, при
проверка на оспорения отказ, проверява наличието на основанията посочени
изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС, и не е овластен да извършва преценка по
целесъобразност на постановения отказ.
Съдът
не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 или т. 5 от ЗИНЗС.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор към датата на подаване на предложението и датата на
издаване на отказа.
Поради
изложеното Главният директор на ГДИН – София е постановил законосъобразен
административен акт. Отказът е мотивиран, като органът е изложил последователно
подробните си съображения за постановяване на отказ, в това число и взетите
своевременно мерки от страна на началник на Затвора Белене, които, след
настаняването на лишения от свобода в самостоятелно помещение, са премахнали
евентуалната опасност за живота и здравето на Б..
Съдът
не е овластен да извършва преценка на волеизявленията на административните
органи по целесъобразност – в случая дали е по-целесъобразно за премахването на
евентуална опасност от конфликти Б. да бъде настанен в самостоятелно помещение
или е по-добре да бъде преместен в друг затвор, тъй като тя е изцяло в
пределите на оперативната самостоятелност на съответните органи.
Предвид
изложеното съдът намира, че постановеният отказ съответства на материалния
закон и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Същият
е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, мотивиран е, при
издаването му са спазени процесуалните правила, законосъобразен е и следва жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена.
Направено
е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При този
изход на делото следва на основание чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27ж от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на
ГДИН да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен
съд – град Плевен, десети административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№5129/05.09.2023 г. подадена от Д.Р.Б. ЕГН**********, лишен от свобода,
Затвора Белене, против отказ на Главен директор на ГДИН, материализиран в писмо
№ 7226/03.07.2023 г., с което е отказано преместване на жалбоподателя от
Затвора Белене в Затвора София по предложение на Началник на Затвора Белене на
основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Р.Б. ЕГН**********, лишен от свобода, Затвора
Белене, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен
съдия: /П/