Р
Е Ш Е Н И Е №2579
19.06.2019
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети май
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9661/2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искове на
Уникредит Булбанк” АД „ ЕИК *********, банка със седалище и адрес на
управление в София, пл. Света Неделя №
7, против „Зелено бъдеще„ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Ген. Данаил
Николаев № 115 ет. 3 ап. 9, представлявано от ****************, с правно
основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК.
Исковете са допустими като
установителни , предвид това , че в полза на ищеца има издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за процесното вземане, срещу
която обаче длъжникът е възразил, спазвайки при това срока по чл. 414 от ГПК,
спазен е срока по чл. 422 от същия кодекс от
страна на ищеца и има идентичност между вземането, така , както е
описано в заповедта за плащане , от една страни , в исковата молба – от
друга.
Ищецът - банка черпи права от
договор за стандартен кредит за оборотни средства с № ***********от дата
01.09.2014г, сключен между страните, по силата на който, ответното дружество
получило кредит за оборотни средства в размер на 40000 лева ; Д. С. Д., ЕГН **********, управител на
ищцовото дружество към датата на усвояването на кредита , се задължил солидарно
с кредитополучателя да отговора за изпълнението на последния в пълен размер. Сумата
била изцяло усвоена от длъжника, който от своя страна се задължил да я върне ,
на дванадесет месечни вноски, десет от които – от по 300 лева, и две последни
вноски от по 18 500 лева. Вноските са дължими на двадесет и осма дата от всеки
месец, считано от 28.09.2014г.
Впоследствие, по съгласие между страните, бил
двукратно удължаван крайния срок за
издължаването на кредита, като последния такъв станал 17.06.2017г. Банката не
получила изпълнение на тази дата – длъжникът преустановил обслужването на
кредита и изпаднал в забава. Към крайната дата на договора , 17.06.2017г ,
останали неплатени 11760.63 лева от главницата ; 481,10 лв. договорна лихва за
периода от 28.04.2017 год. – 17.06.2017 год.; 1679,57 лв. мораторна лихва върху
просрочена главница за периода от 17.06.2017 год. – 21.01.2018 год. и 922,50
лв. наказателна лихва при просрочие за периода от 28.04.2017 год. – 21.01.2018
г.
За тези суми , ищецът се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена по частното
гр. дело № 1109/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. състав, по
която е издаден и изпълнителен лист. Срещу така издадената заповед е постъпило
възражение в срока по чл. 414 от ГПК , при което се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на това вземане. Иска се и присъждане на разноските по двете
производства.
Ответното дружество оспорва иска
като неоснователен и недоказан, като отговора му е подаден в срока по чл. 131
от ГПК.
Възразява
се, че договорът попада в обхвата на сключено между банката и трето лице ,
гаранционно споразумение за кредитиране
на микропредприятия , по което третото лице имало задължение да плати на
банката като гаранция , 56 % от нетната стойност на дълга; такова плащане
действително било получено , но не и в пълния дължим съгласно споразумението
размер , който бил по – висок. Оспорва се , поради липса на основание , вземането
за възнаграждение на кредитора, начислено за периода след изтичане на договора;
възразява се да е нищожна клаузата по т. 4.3 от договора за кредит, тъй като
противоречи на добрите нрави ( по смисъла на л. 26 от ЗЗД). Нищожни били и
клаузите на т. 5.1.1 и т. 5.2 от договора за кредит, тъй като противоречали на
добрите нрави. Оспорва се и доказателствената годност на част от представените
от ищеца писмени доказателства. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника
да се присъдят сторените за защитата разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение ,че сумата от
40000 лева – главница по кредита , е преведена на дата 03.09.2014г по сметка на
„Зелено бъдеще „ АД в банката; към дата 31.03.2017г общия размер на извършените
плащания по кредита е 22294.79 лева, като са погасени 125000 лева от главницата
, 7707.65 лева от възнаградителните лихви, 27.37 лева лихва върху просрочена
главница , 828.78 лева наказателна лихва, 920 лева такса за управление ; в
открито съдебно заседание ВЛ е коригирало заключението си , като е изключило от
него иначе посочената като платена такса разглеждане от 200 лева. На 05.12.2017 по сметката на ответника
е постъпила сума от 15739.37 лева от Европейския гаранционен фонд, която е
отнесена за погасяване на главницата . Към датата на подаването на заявлението
за издаване за заповед за плащане, размера на дълга е следният: 11760.63 лева
непогасена главница , 481.10 лева непогасена редовна лихва , 1679.57 лева лихва
върху просрочена главница и 922.50 лева лихви за забава. Размера на начислените
и вече платени наказателни лихви за
периода от 01.09.2014г до 31.03.2017г е 828.78 лева. Сумата на платените за
периода наказателни лихви, такси за управление и разглеждане е 1948.78 лева ;
ако бъде отнесена за погасяване на редовната лихва и главницата , стойностите
на последните към датата на изтичане на срока на договора , са следните :
26032.32 лева – неплатена главница, без да има неплатена редовна или друга
лихва . Счетоводството на банката е редовно водено .
Искът е допустим като установителен и намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 422, във вр. с чл.79, чл. 86 и чл.
92 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
Предвид становищата на страните и ангажираните от тях
доказателства , съдът съобрази следното :
По делото, на л. 4 и следващите е
представено заверено от ищеца копие от договора за стандартен кредит за
оборотни средства под номер ***********от дата 01.09.2014г, по който банката
дава сума в кредит, ответникът е кредитополучател, а Д. С. И., ЕГН **********, се е задължил солидарно с кредитополучателя да
отговаря за точното изпълнение.
Подписите на страните и техните представители под договора не са оспорвани.
Като разновидност на договора за заем за потребление, договорът за банков
кредит е реален – той изисква фактическото предаване на заемната сума на
длъжника като условие за съществуването си , и доколкото това според вещото
лице е направено, съдът приема съществуването на облигационно правоотношение
между страните. За „Зелено бъдеще „ АД има източник на задължение да плати
главницата , договореното кредиторово възнаграждение, начислено за ползването
на заемните средства за целия период на договора, а в случай на забава в
плащанията – и обезщетение за тази
забава или неустойка за причинените от нея на кредитора вреди.
Съдът не споделя възражението на ответната
страна за занижени стойности на
дължимото от третото лице Европейски
гаранционен фонд гаранционно плащане. Такова се дължи на банката по силата на
споразумение , по което ответното дружество не е страна, и в негова полза не са
уговорени права. Това споразумение не съставлява договор в полза на трето лице,
при което трети лица не могат да търсят реално изпълнение на задължението на
фонда, респ., да се бранят с такова
възражение срещу неплащането или плащане в непълен размер.
Размера
на кредиторовото възнаграждение е променлив , той се определя в договора като
сбор от три компонента – тримесечен индекс SOFIBOR (базов
лихвен процент), премия ( която обаче към датата на сключването на договора е с
нулеви стойности и не влияе на размера на кредиторовото възнаграждение) и
надбавка за редовен дълг , в размер на 7.781 % към датата на сключването .
Общия процент на договорната лихва е 8.5
% , дължими върху непогасената част от главницата за период от една година.
Отделно от това , в случаите на забава в плащанията е договорена лихва – вече
като обезщетение за забавата , в по – голям размер – лихвения процент при
редовна лихва плюс надбавка за просрочение в размер на два пункта. На трето
място, отново отделно договорено е в чл. 4.3 от договора , приложим за целия му
период, 5 % фиксирана лихва върху наличния кредит , дължима при просрочие лихва
или главница, едновременно с лихвата за просрочен дълг и тази за редовно
обслужван кредит. Тази едновременност на дължимото както по период, така и по
основание –просрочие , съчетана с кумулативната дължимост на останалите
обезщетения , води съда до извод, че се касае за клауза за неустойка между
търговците. С оглед размера си - 5 % и едновременното начисляване, както и с
оглед факта , че вземанията на банката са изцяло обезпечени чрез други способи,
тази неустойка излиза далеч извън присъщата й обезпечителна и репарационна
функция. Клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и начисленото
съгласно нея обезщетение – лихва върху просрочена главница в размер на 1679.57
лева не се дължи, поради изначална липса на основание. Разпоредбата на чл. 26
ал. 1 от ЗЗД е приложима в пълен обем и по отношение на търговските сделки (
каквато е процесната ), съобразно дадените в т . 3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK .
Безспорен между страните факт е, че на
17.06.2017 год. срокът на договора е изтекъл. След тази дата, липсва занапред
основание да се начисляват обезщетения за забава в размер, различен от законната
лихва, както и възнаграждение на кредитора за ползването на заемните средства
съобразно уговореното в договора.
Независимо от преустановяването на действието на договора , обезщетение
за забава се дължи за целия период на забавата, доколкото това задължение на
длъжника не е договорно, а законово закрепено в чл. 86 от ЗЗД. Затова и
наказателната лихва за просрочие в размер на 922.50 лева за периода от
28.04.2017 до 21.01.2018 г. съставлява дължимо между страните плащане, но за
периода след изтичане на срока на договора , може да бъде равна единствено на
законната лихва върху непогасената част от главницата. Член 10 от Закона за
задълженията и договорите не допуска друга възможност. Като се има предвид, че според
заключението на вещото лице , към датата на изтичането на срока на договора,
такова обезщетение няма дължимо, то обезщетение за забавата следва да се
начисли от датата на изтичане на срока на договора ( респ, пълната изискуемост
на главницата ) до датата на плащането
на гаранционната сума – 05.12.2017г . върху пълния размер на непогасената
дотогава главница от 27500 лева , а от 06.12.2017г до датата на подаване на
заявлението – върху сумата от 11760.63 остатък след приспадането на тази
гаранция. Изчислен служебно от
съда, общия размер на тази лихва
надхвърля размера на претенцията , тоест, искането е основателно в пълния си
размер .
Възражение за прихващане не е правено в
отговора на исковата молба, при което доводите в отговора на исковата молба
касателно недължимостта на таксите и комисионните по договора са неотносими към
предмета на спора, доколкото ищеца не претендира установяване на тези си
вземания – ако и да е имало такива , те са погасени чрез плащане. Договорната
лихва в размер от 481.10 лева се претендира само за периода на договора и е
възнаграждение на кредитора за предоставените заемни средства в срока на същия,
тоест, дължи се независимо от размера си. По отношение на размера на дълга , съдът
кредитира в цялост заключението на вещото лице В., като обективно и компетентно изготвено , и при липса на данни
, които да му противоречат .
Затова исковете са основателни, с
изключение на искането да се установи вземане за сумата от 1679.57 лева – лихва
върху просрочена главница за периода от 28.04.2017г до 21.01.2018г. То следва
да бъде отхвърлено.
Разноските се понасят от страните
пропорционално на уважената, респ.,
отхвърлената част от исковете , съобразно списъците по чл. 80 от ГПК. Общия размер на разноските на
ищеца е 2705.12 лева , като се взимат предвид
и тези, направени за издаването на заповедта за плащане. От тях, на
присъждане подлежат 2399.03 лева (2705.12/14843.80*13164.80) Ответното дружество има направени разноски в
общ размер от 500 лева , присъждат се от
тях в негова полза 56.57 лева (500/ 14843.80*1679.57)
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в
отношенията между страните, „Зелено
бъдеще„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
ул. Ген. Данаил Николаев № 115 ет. 3 ап.
9, представлявано от *************, дължи на „Уникредит Булбанк” АД „ ЕИК
*********, банка със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя №
7, следните суми , за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение заповед № 1009/30.01.2018г.
по частното гр. дело № 1109/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІІІ бр. състав: 11760.63 лева от главницата ; 481,10 лв. договорна лихва за
периода от 28.04.2017 год. – 17.06.2017 год., и 922,50 лв. наказателна лихва
при просрочие за периода от 28.04.2017 год. – 21.01.2018 г. , както и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 22.01.2018г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се установи вземане за сумата от 1679.57
лева – лихва върху просрочена главница да периода от 28.04.2017г до
21.01.2018г, като неоснователен.
Осъжда „Зелено бъдеще„ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Ген. Данаил Николаев № 115 ет. 3 ап. 9, да
заплати на „Уникредит Булбанк” АД „ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, пл. Света Неделя №
7, разноски по двете дела в общ размер от 2399.03 лева.
Осъжда „Уникредит Булбанк” АД„ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя № 7, да заплати на „Зелено бъдеще„ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив , ул.
Ген. Данаил Николаев № 115 ет. 3 ап. 9, разноски по двете дела в общ размер от 56.57 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
КГ