Решение по дело №3123/2019 на Софийски градски съд

 Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е     №……

          Гр. София, 06.03.2020 г.

 

 

        В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година  в следния състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска 

                                                             Мл. съдия : Биляна Коева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3123 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К.Л.Р., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 570735/31.12.2018 г., на СРС, 56 с - в, по гр. д. № 25407/2018 г. в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна уволнението й със заповед № 152/22.02.2018 г. на М.НА О.С.и В, на основание чл. 19 а, ал. 2 ЗАдм. във вр. с чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и за заплащане на сумата в размер на 11 952 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 22.02.2018 г. до 22.08.2018 г. и ищцата е осъдена за разноски.

Със същото решение делото е прекратено по отношение на ответника М.НА О.С.и В (МОСВ).

Решението не е оспорено в тази част от ищцата, поради което е влязло в законна сила.

Жалбоподателката поддържа, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано.Излага, че СРС неоснователно е приел, че при прекратяване на договора е спазена процедурата по чл. 19а ЗАдм. и по чл. 54, ал. 4 ЗАдм. Необосновано СРС е приел, че резолюцията „съгласен“ върху доклада от 12.02.2018 г. на М.НА О.С.и В удостоверява съгласието на министър - председателя Б.Б.с прекратяването. Липсват доказателства, че подписа е именно на това лице, както и дата и печат на МС. Излага се, че не са ангажирани доказателства за изх. № на доклада, от който е представена само първата страница, както и че е подписан от М.НА О.С.и В Н.Д.. Неправилно съдът е формирал изВ си въз основа на доказателства, представени от МОСВ спрямо което производството е било прекратено като недопустимо.  Поддържа, че не е установено, че е налице съгласуване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл. 54, ал. 5 ЗА, което  е въведено като изискване за законност на прекратяването. Вторият ответник ИАОС, конституиран по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, не е релевирал възражения относно твърденията, че не е спазена процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. Възраженията му са били единствено във връзка с връчването на заповедта. Излага съображения, че неоснователно, относно връчването на заповедта, СРС е кредитирал показанията на свидетелката на ответника М.. Неправилно СРС е приел, че ищцата е запозната със съдържанието на заповедта и е отказала да я получи, удостоверено с подписите на трима свидетели. Моли да се отмени решението като се уважат исковете. Претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС),   чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано. Правилно СРС е приел, че с поставянето на резолюция „съгласен“ върху доклада на М.НА О.С.и В от министър – председателя е спазена процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. Към датата на издаване и връчване на заповедта ищцата не е била в законен отпуск, като е била на работното си място. Поддържа, че по отношение на основанието за прекратяване на договора по чл. 19 а ЗАдм. закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не намира приложение. Моли да се потвърди изцяло решението, като претендира разноски за въззивното производство.

Вторият ответник - М.НА О.С.и В (МОСВ), чрез представителя си, също е оспорил жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Настоящият състав намира, че този ответник неправилно е призоваван в производството, тъй като производството е било прекратено спрямо него с посоченото по - горе решение. Понеже решението не се оспорва от ищцата в тази част, то е влязло в сила по отношение на МОСВ и участието на този ответник  във въззивното производство е безпредметно.

По изложените съображения въззивният състав не обсъжда доВ на ответника МОСВ срещу жалбата на ищцата, която се отнася само за исковете по чл. 344, ал. 1 КТ предявени срещу ИАОС, конституиран по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК като втори ответник в производството пред СРС. 

Съдът, като взе предвид доВ на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доВ на страните. Съдът следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо постановено.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1  и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

От представения пред СРС трудов договор № 761/30.05.2017 г. се установява, че между ищцата К.Р. и М.НА О.С.и В е сключен трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, чл. 90, ал. 3, чл. 70, ал. 1 КТ във вр. с чл. 19 а, ал. 1 от ЗАдм., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „изпълнителен директор“ на „Изпълнителна агенция по околна среда", считано от 30.05.2017 г., за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс и със срок на изпитване шест месеца - до 30.11.2017 г.

В първото по делото заседание СРС е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за пълен работен месец преди прекратяване на договора - м. 01.2018 г., ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1 992 лв.

В съдебно заседание на 17.12.2018 г. е представена служебна бележка от Агенция по заетостта – ДБТ Сердика, клон Подуяне, че ищцата, и към датата на съдебното заседание, е регистрирана като безработна.

Относно пасивната материалноправна легитимация на ответника, настоящият състав споделя изВ на  СРС, че в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ е предвидено, че за длъжности, посочени в закон или в акт на Министерски съвет, трудовият договор се сключва от по - горестоящия спрямо работодателя орган. Според специалната разпоредба на чл. 54, ал. 5 от ЗАдм., договорът на изпълнителния директор се сключва от министъра, към който е създадена съответната изпълнителна агенция.

В същото време СРС е съобразил тълкуването дадено в т. 1 от ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/10 г. на ОСГК на ВКС, според което при договори, сключени при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, какъвто е процесния, по изричната разпоредба на закона, чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което се изпълнява съответната длъжност, на което се предоставя работната сила и където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. (в този смисъл решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС)

В случая трудовото правоотношение на ищцата е възникнало въз основа на договор с М.НА О.С.и В, но работодател на ищцата, респективно надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, е предприятието, в което те я изпълнявала задълженията си - Изпълнителната агенция по околна среда, а не - горестоящият спрямо него орган – МОСВ.

Предвид даденото от ВКС разрешение на въпроса, настоящият състав споделя изВ на СРС, че надлежна страна по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ,  във връзка с законността на уволнението на ищцата е нейния работодател - Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).  

В исковата молба и в хода на производството ищцата основно е възразявала по връчването на заповедта за прекратяване при отказ, като е поддържала, че към този момент е била в разрешен от здравните органи отпуск поради временна нетрудоспособност.

Настоящият състав, както и СРС, намира за неоснователни възраженията на ищцата срещу надлежното връчване на заповедта за прекратяване на договора.

По делото се установява, че заповедта е връчена на ищцата при отказ на 22.02.2018 г., в 16. 00 ч., удостоверено с подписите на трима свидетели (т. е. по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Връчването по посочения начин се потвърждава и от показанията на свидетелката Л.М., началник отдел „Човешки ресурси“ в МОСВ, разпитана пред СРС. Въззивният съд намира, че показанията й са обективни по смисъла на чл. 172 ГПК и не противоречат на останалите доказателства по делото, поради което не е налице основание да не бъдат кредитирани.

Според свидетелката, посещението в ИАОС на 22.02.2018 г. е било с цел връчване на две заповеди на ищцата - за увеличаване на трудовото й възнаграждение и за прекратяване на трудовото й правоотношение. Понеже последната е отказала да удостовери получаването на копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдържанието на заповедта е сведено до знанието й. Връчването е удостоверено с изписване на три имена и подписи на трима свидетели върху заповедта и посочен час.

Отделно от изложеното, фактът че заповедта е сведена до знанието на ищцата се потвърждава от обстоятелството, че самата тя е представила копие от нея към исковата молба.

По възражението, че към момента на връчване на заповедта ищцата е била в разрешен отпуск, съдът констатира, че по делото не се установява, болничен лист № Е 20180152059/22.02.2018 г. да е бил доведен до знанието на работодателя към началото на работния ден на 22.02.2018 г.

По този въпрос СРС основателно отново е съобразил показанията на свидетелкатаМ.. От тях се установява, че ищцата е била на работното си място в деня на връчване на заповедта - 22.02.2018 г. (същата е била в служебна среща - към 15. 30 - 16. 00 ч.) и е изпълнявала служебните си задължения. Свидетелката е заявила, че нито преди отиването в ИАОС, нито по време на връчване на заповедта, нито при запечатване на кабинета на ищцата, заедно със служители от агенцията, им е предоставена информация за болничен лист за временна неработоспособност с дата 22.02.2018 г.

Освен това, видно от писмо от МОСВ – ИАОС изх. № 2174/14.03.2018 г. болничен лист № Е 20180152059/22.02.2018 г. е предоставен в деловодството на ИАОС едва на 26.02.2018 г., като с писмо от 27.02.2018 г. е препратен на МОСВ. Този болничен лист, както и последващите, са оспорени по реда на ЗЗдр.

Предвид изложеното въззивният съд намира за неоснователен довода в жалбата, че процесната заповед не е можела да се връчи валидно на ищцата, защото е била в разрешен отпуск. Освен това, настоящият състав споделя изВ на СРС, че служител, чието трудово правоотношение е възникнало на основание разпоредбите на ЗАдм, не се ползува със закрила по смисъла на чл. 333 КТ. (в този смисъл решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

По съществото на спора касаещ законността на приложеното основание за прекратяване на договора  - чл. 19 а, ал. 2 ЗАдм., вр. с чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и във връзка с доВ на страните във въззивното производство, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19 а, ал. 2 от ЗАдм., правоотношенията със заместник -министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 ЗАдм. еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да се прекратят без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка. Според чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗАдм. изпълнителните директори на изпълнителните агенции са органи на изпълнителната власт.

В случая е безспорно, че ищцата е заемала длъжността "Изпълнителен директор“ на ИАОС и е служител, който попада в приложното поле на чл. 19 а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗА.

Анализа на посочените разпоредби показва, че трудовото правоотношение на изпълнителния директор на ИАОС може да бъде прекратено без предизвестие от органа, който го назначава, в случая от М.НА О.С.и В по целесъобразност и по негова преценка. Тази преценка е субективна и не подлежи на съдебен контрол, както приема и СРС. (в този смисъл решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.).

Съгласно чл. 54, ал. 5 от ЗАдм., тъй като договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя, за да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на изпълнителния директор, то следва да е съгласувано с министър - председателя. Съгласуването на прекратяване действително се приема в практиката на ВКС като елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 19 а, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 5 ЗАдм. (в този смисъл - решение № 113 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 5787/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

В ЗАадм. липсва легално определение на понятието съгласуване. То предполага изразяване на мнение (становище) по даден въпрос от две лица и съвпадането им. Следователно, за да е налице съгласуване по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм., то следва мнението на съответния министър за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция да съвпада с мнението на министър-председателя по въпроса. Доколкото в ЗАдм. не е предвидена изрична форма на насрещните мнения следва, че те може да са обективирани устно, писмено или да са изразени с конклудентни действия.

Пред СРС е представен доклад от М.НА О.С.и В, входиран на 12.02.2018 г. в МС, според извадката от електронната система на МС, която не е оспорена от ищцата. Върху доклада, на първа страница, е вписано ръкописно „съгласен“ и е положен подпис. Видно от извадката от електронния регистър, приложена пред СРС и неоспорена от ищцата, докладът е върнат в МОСВ на 21.02.2018 г. - преди издаване и връчване заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение. При тези данни основателно СРС е приел, че процедурата по съгласуване на прекратяването по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. с министър – председателя е спазена.

В съответствие с материалния закон СРС е счел за неотносими към законността на уволнението твърденията за липса на забележки към работата на ищцата и положителното отношение на горестоящия орган, както и че е била назначена на срочен договор - до провеждането на конкурс, а такъв не е бил проведен.

Във връзка с доВ, изложени едва във въззивната жалба, за допуснати нарушения на процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. по съгласуване на прекратяването с министър – председателя следва да се отбележи, че нито в исковата молба, нито в сроковете по чл. 312 ГПК за допълнително становище, ищцата е оспорила обстоятелството, че доклада, представен на стр. 48 от делото на СРС е изготвен и подписан от М.НА О.С.и В Н.Д. и е съгласуван с министър - председателя Б. Б., преди датата на прекратяване на договора й на 22.02.2018 г. Пред СРС не е оспорвано, че върху първата страница на доклада, ръкописно и с поставяне на подпис е изписано „Съгласен“, нито е оспорвано авторството на подписа на резолюцията на министър - председателя Б. Б..

Всички доводи, които ищцата излага едва във въззивната жалба не са въвеждани в производството пред СРС до приключване на устните състезания и такива възражения не са разглеждани от СРС при обсъждане законността на уволнението.

Следва да се посочи, че по реда на въззивната проверка не могат да се излагат нови доводи срещу законосъобразността на уволнението, които не са направени в исковата молба или в срока по вземане на становище по проекто - доклада по делото и не са разгледани от СРС. Понеже исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ се разглеждат по реда на чл. 310 и сл. ГПК - „бързо производство”, след изтичане на дадения от съда срок за становища по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК, страните губят възможност да поискат други доказателства или да излагат факти извън посочените вече по делото. (така според чл. 313 ГПК). Тази възможност се преклудира.

Като се посочи и по - горе, съдебния контрол за законност на уволнението при прекратяване на договора на основание чл. 19 а, ал. 2  ЗАдм. се свежда до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването, при съгласуване с министър – председателя по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност в кръга на посочените в чл. 19 а, ал. 1 ЗАдм. Причините за уволнението по този ред не са предмет на съдебен контрол, а са предоставени от закона изцяло на преценката на органа по назначаване.

По изложените съображения в съвкупност, настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи на СРС, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е съобразено с приложимия материален закон. Искът за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Правата на служителя за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа произтичат пряко от признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. При неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Тъй като крайните решаващи изводи на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението в оспорените части е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, включително в частта по присъдените в тежест на ищцата разноски, които са съобразени с изхода от спора.

            По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - ответника ИАОС. В негова полза съдът определя разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП, в размер на 100 лв.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                               Р   Е  Ш  И  :

                         

ПОТВЪРЖДАВА решение № 570735/31.12.2018 г., на СРС, 56 с - в, по гр. д. № 25407/2018 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на К.Л.Р., ЕГН: **********, предявени срещу Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна уволнението й, извършено със заповед № 152/22.02.2018 г. на  М.НА О.С.и В, на основание чл. 19 а, ал. 2 ЗАдм. във вр. с чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 22.02.2018 г. до 22.08.2018 г. в размер на 11 952 лв. и ищцата е осъдена за разноски.

 

ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН: **********, с адрес *** А,, Бизнес център, ет. 1, офис 4, чрез адв. Т. да заплати на евентуалния ответник Изпълнителна агенция по околна среда, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. с ЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕ № 570735/31.12.2018 г., на СРС, 56 с - в, по гр. д. № 25407/2018 г. е влязло в сила в частта, в която е прекратено производството срещу М.НА О.С.и В (МОСВ), поради което този ответник не следва да се уведомява за решението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                          

 

 

 

 

 

                                                                                                                     2.