№ 2754
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20221100510162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 39833/11.08.2022 г. на ЧСИ С.Я. длъжника
по изпълнението ЗЕАД Б.В.И.Г. срещу разпореждане от 03.08.2021 г. на
ЧСИ С.Я. по изп. дело № 20228440401337, с което е отказано отмяна на
определените разноски за адвокатско възнаграждение и такси по
изпълнението.
Доводите в жалбата са, че длъжникът изобщо не дължи разноски, тъй
като не е станал повод за завеждане на изпълнителното дело, а преди
образуването му на електронен адрес, обявен на сайта на Адвокатска колегия
Кюстендил на адвоката на взискателя, който е упълномощен по
изпълнителното дело, е предложил доброволно изпълнение. Счита, че
завеждането на изпълнителното производство е злоупотреба с процесуални
права и липсата на доброволно изпълнение се дължи единствено на неоказано
съдействие от взискателя – кредитор.
Взискателят по делото взема становище за неоснователност на жалбата,
като счита, че му се дължи и възнаграждение за процесуално
представителство при образуване на делото в размер на 200 лв., до който
размер са намалени разноските за адвокатско възнаграждение, като сочи, че
взискателят е цесионер, а не е бил страна по делото, по което е издаден
изпълнителен лист, като в уведомлението за извършената цесия е посочена
банкова сметка на цесионера, по която длъжникът е можел да плати
доброволно. Оспорва се получаването на електронно писмо от адвокат
1
Крумова, както и към датата, на която длъжникът твърди да е изпратено,
същата да е била пълномощник на взискателя по делото.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е намалено до
минимума, като счита, че длъжникът отговоря за него, както и за всички такси
по изпълнението, тъй като не е изпълнил доброволно, въпреки че е получил
уведомление за извършената цесия, като в мотивите и посочил начина на
формиране на таксите по изпълнение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на
чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 14.07.2022 г. по гр.д.№ 20211110159583 на СРС, с който
ЗАД Б.В.И.Г. АД е осъдено да заплати на С.С.И. обезщетение за имуществени
вреди, законна лихва и разноски.
Делото е образувано по искане не на посочения в изпълнителния лист
кредитор, а по молба на Д.Е.Л., при твърдения да е придобила вземането с
договор за цесия от 27.04.2022 г., като към молбата е представен договора за
цесия и уведомление от първоначалния кредитор С.И. до длъжника, получено
от последния на 27.04.2022 г., с което е уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на
18.07.2022 г. от адвокат М.К. с представено към нея пълномощно за
представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е
посочено, че правната защита е за „процесуално представителство защита и
съдействие във връзка с подписване и подаване на молба за образуване на
изпълнително дело , за която защита е уговорена и заплатена в брой сумата
от 590 лв.
С покана за доброволно изпълнение, получена на 26.07.2022 г.,
2
длъжникът е уведомен за образуваното дело, за дължимите сучи по
изпълнителния лист, както и за „590 лв. – разноски по изпълнителното дело и
1015,33 лв. – такси по ТТЗЧСИ, дължими към 02.08.2022 г.“.
На 01.08.2022 г. длъжникът е подал възражение с искане за отмяна на
постановлението за определяне на разноски и такси, евентуално за
намаляването им, като с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е
намалил разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв, а
по отношение на таксите по изпълнението и приел, че няма компетентност.
На 04.08.2022 г. длъжникът е платил сума в размер на 10591,74 лв., която
сума изцяло покрива задълженията по изпълнителния лист, които са в размер
на 8986,41 лв., включително законната лихва.
При тези факти съдът намира, че жалбата е частично основателна по
отношение начислените от съдебния изпълнител такси.
Неоснователни са доводите на длъжника – жалбоподател, че не дължи
разноски, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. Представените
доказателства, а именно електронно писмо, на установен чрез публични
източници електронен адрес на адвокат, не могат да се приемат за действия
по смисъла на чл.96 ЗЗД, обосноваващи забава на кредитора, тъй като от една
страна изявлението е отправено не до взискателя, а до представител, който
към момента на отправяне на изявлението не е бил упълномощен от
взискателя, а от друга страна получаването на електронното писмо се
оспорва. За да се приеме, че е налице предложено изпълнение, следва
длъжникът да е предложил същото по установения в закона начина, а именно
чрез предаване на паричната сума за съхранение в банка в полза на кредитора
или в пощенската служба, чрез пощенски запис на негово разположение,
каквото в случая не е сторено, като за пълнота следва да се посочи, че
възражението на взискателя за посочена банкова сметка в уведомлението за
цесия е неоснователно, тъй като същото уведомление изхожда единствено от
първоначалния кредитор, който след извършеното прехвърляне не е властен
да получава изпълнение, нито да избира начин за такова, нито пък да сочи
сметка, по която да бъде платено.
В случая по делото не са извършвани изпълнителни действия, като
единствено е отправена покана за доброволно изпълнение, което действие е
довело да събиране на вземанията, но доколкото това е станало в срока за
доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно
на доброволното, като в този срок е без значение дали се касае за доброволно
плащане или принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от
възможността да изпълни доброволно в този срок чрез принудително
събиране на вземането следва да има същите последици. Следователно в този
случай длъжникът дължи разноските на взискателя във връзка с образуване на
делото, като в случая разноските на взискателя за намалени до минималния
размер, както и таксите по изпълнение за извършените действия и това са
таксите по образуване, изпращане на покана за доброволно изпълнение.
3
Останалите начислени прости такси не се дължат, тъй като нямат връзка
с поведение на длъжника.
Не се дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се
събира върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с останалите
разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира
принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите
действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости или
пропорционални такси, а в срока за доброволно изпълнение не е налице
основание за извършване на принудителни действия.
Не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя в настоящето
производство, тъй като направените такива са в резултат на
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни
разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал
разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който
е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от
длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на
постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно
именно неговите действия са породили правния спор пред съда в
производството по обжалване на действията му, които е установено да са
незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези
действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва
делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се
присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са
направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно
производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по
делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени
изключения дори и в отношенията между страните /такива са например
хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в
обезпечителното производство, разноските направени в охранителни
производства пред съда и др./.
В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не
следва да бъдат възлагани на взискателя.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният
състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от
поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба,
то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по
4
изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на
съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.. Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да
бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези
характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в
производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител
относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да
се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните
цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е
самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати
непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на
съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове
отделна последваща отговорност за разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 39833/11.08.2022 г. на ЧСИ С.Я. от
длъжника по изпълнението ЗЕАД Б.В.И.Г. разпореждане от 03.08.2021 г. на
ЧСИ С.Я. по изп. дело № 20228440401337, с което е отказано изменение на
определените такси по изпълнението като ОПРЕДЕЛЯ такси по
изпълнението в общ размер на 48 лв. по т.1 и т.5 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5