№ 19898
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20221110133844 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № ******* от 05.02.2025 г. на длъжника Д. И.
С., подадена чрез адв. М. с приложено към молбата пълномощно, с искане за
допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело
определение № 48291 от 27.11.2024 г., с което е обезсилена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.09.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 15582/2019
г., по описа на СРС, 119 състав и издадения въз основа на нея изпълнителния
лист по чл. 418 ГПК. С молбата се иска присъждане на длъжника на уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна по молбата – В. В. К., не е подал отговор.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
молителя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното по делото определение, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение е обезсилена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.09.2019 г., издадена по ч. гр. д. №
15582/2019 г., по описа на СРС, 119 състав и издадения въз основа на нея
изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, съобразно т. 13 от Тълкувателно решение
№ 4/2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване, като компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК, и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. Последиците при прекратяване на
производството по делото са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК,
ако искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза
право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
1
тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни
процесуални действия по установяване на своето вземане. Изключение от това
правило е налице само в случай на плащане от страна на длъжника в срока по
чл. 415, ал. 5 ГПК (т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС), каквото не е настоящата хипотеза.
Следва да се посочи, че с подаденото възражение по чл. 414 ГПК
молителят не е претендирал сторени от него разноски, нито е представил
договор за правна защита и съдействие. Представено е единствено
пълномощно за подписалия възражението адвокат – Б.З..
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото,
които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството
и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът
за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената
форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са
заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на
хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване – така например чл. 78, ал. 1
ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да
претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда
възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече
заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при
които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им. Само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В случая нито с възражението по чл. 414 ГПК, нито с молбата по чл. 248
ГПК, а и към настоящия момент, по делото не са представени доказателства за
уговорено и платено от молителя – Д. И. С., адвокатско възнаграждение. Не е
представен договор за правна защита и съдействие нито по настоящото дело,
нито по ч. гр. д. № 15582/2019 г., по описа на СРС, 119 състав. По делата няма
нито искане (включително в молбата по чл. 248 ГПК), нито представени
доказателства някой от пълномощниците на страната да е оказал безплатна
правна помощ на молителя по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради
което и на това основание не може да бъде присъдено адвокатско
2
възнаграждение, дори да имаше такова искане.
С оглед на гореизложеното, при съобразяване на задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав намира, че направеното искане за допълване на
постановеното определение в частта за разноските е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ******* от 05.02.2025 г. на Д.
И. С., ЕГН ********** за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение
№ 48291 от 27.11.2024 г., постановено по гр. д. № 33844/2022 г. на СРС, 119
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3