№ 13925
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110140963 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ АД
срещу И. М. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
898,44 лева, представляваща главница за непогасени задължения за доставена
и потребена вода за периода от 27.08.2021 г. до 25.09.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК (06.03.2023 г.) до изплащане на задълженията, както и иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца за
сумата в размер на 43,24 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за непогасени задължения за доставена и потребена вода за
периода от 27.09.2021 г. до 25.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение по повод предоставяне на ВиК услуги по силата на договор,
свързан с предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес: (град), (адрес), като за
задълженията в базата данни е създадена договорна сметка № (номер) към
клиентския номер, отнасящ се до имота. За посочения период отношенията
между страните били регламентирани от Общите Условия, приети с Решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги. По силата на тези Общи условия, които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството, ответникът имал
качеството потребител на ВиК услуги за посочения имот. Моли съда да
1
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника И.
М. М., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него. В отговора на
ответника се излага, че е налице липса на задължение за заплащане на
доставена, отведена и пречистена вода. Твърди се, че ответникът не е
собственик или вещноправен ползвател на процесния имот. Оспорват се
всички доказателства в тази насока, включително и справка, издадена от
Агенция по вписванията. Възразява се, че е налице недоказано доставяне,
отвеждане и пречистване на вода за процесния период. Твърди се, че при
отчитането на общите и индивидуалните водомери не са спазени разпоредбите
на Наредба № 4 – чл. 32, ал. 3, чл. 30 и сл., както и разпоредбите на Общите
условия на дружеството ищец – чл. 21, ал. 1, чл. 21, ал. 5. Оспорват се
данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани
по показания на несертифицирано средство за търговско измерване – водомер,
който не отговаря на изискванията на ЗИзм. Прави се възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Отделно, за ищеца не била налице възможност да начисли процесната сума за
процесния период и сумата е реално недължима. Навежда се, че ищецът не
сочи конкретни доказателства, на които основава иска си. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете. Претендира сторените
разноски за исковото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, както и за
заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.
410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения № **** от 15.03.2023
г. по ч. гр. д. № 11684/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. От данните по
делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.
415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на иска, съдът намира следното:
С доклада по чл. 146 ГПК, обективиран в Определение № ***** от
08.11.2023 г., приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните
обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения
между него и ответника за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води до процесния имот през исковия период; 2. качеството
потребител на ВиК услуги на ответника през процесния период, в това число,
че е собственик, респ. ползвател на процесния имот; 3. количеството на
реално доставената на ответника вода, нейната цена и размера на
2
претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното
вземане и размера на мораторната лихва; 5. наличието на факти и
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността - с оглед
релевираното възражение за изтекла погасителна давност. 6. всички факти, на
които основава своите искания или възражения.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответника е
да докаже плащане на задълженията, като и всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване
изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните канализационните услуги (ЗРВКУ), „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост
и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на
основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между
доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.,
3
като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от
ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са
надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
С оглед горното, основателността на претенцията за заплащане цената
на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и
пречистване на отпадни води на първо място се предпоставя от установяване
качеството потребител на ответника.
Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „фирма“ АД,
достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към
заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл. 2
от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, като това правило
кореспондира на посочената по-горе разпоредба на §1, т. 2 от от ДР на ЗРВКУ.
По делото се възразява, че не са представени доказателства за
облигационна връзка между страните.
Като доказателства оборващи релевираното от ответника възражение са
представени единствено справка от Агенция по вписванията по лице И. М. М.
(л. 5 от делото) и данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29.05.1998 г.,
издадена от (община), (район). От преставената справка от Агенция по
вписванията се установява еднствено, че е наложена възбрана върху
процесния имот. От декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че
ответникът е декларирал обстоятелството, че е собственик на процесния имот,
находящ се на адрес: (град), (адрес), но към декларацията не са представени
каквито и да е документи, установяващи обективираното в декларацията, че
съставителят й е титуляр на правото на собственост върху процесния имот.
Ответникът изрично е оспорил наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, поради което от представените по делото справка от
Агенция по вписванията и данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ не може да
се направи еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период
ответникът е бил собственик на процесния имот, респ. – че е било налице
облигационно отношение между страните по делото. Данъчната декларация
не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване
правото на собственост върху недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972
от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на
един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не
оказва влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на
собственост възниква по силата на предвидените в закона способи и се
доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. В
конкретния случай приложената по делото декларация не би могла да бъде
ценена и като извънсъдебно признание, направено от ответника, доколкото
декларацията е подадена на 29.05.1998 г., т. е. преди 25 години и от нея не
4
може да се установи дали към процесния период ответникът все още е
собственик.
Същата неяснота произтича и от представената справка на името на
ответника от Агенция по вписванията, която също не представлява документ
за собственост, и в която е отразена възбрана върху процесния имот.
С посочените документи (справка от Агенция по вписванията и данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ) не може да бъде проведено пълно доказване
на факта на собственост, който се установява със съответния нотариален или
друг акт, обективиращ придобитото право, какъвто не е представен по делото.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги и следователно не се установява между него и ищцовото дружество да
е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните,
то съдът намира, че обсъждането на останалите релевирани от ответника
възражения, вкл. и въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява
безпредметно. По същите съображения не следва да бъдат обсъждани и
допуснатите и приети по делото, при липса на възражения от страните,
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
По изложените мотиви, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ следва да се отхвърли
като неоснователен. Липсата на главен дълг води до неоснователност и на
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съгласно приложен списък по
чл. 80 ГПК. Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 16.10.2023 г.,
сключен между ответника и адв. С. Й. Д., последната е предоставила
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
настоящото производство, с оглед което е направено искане от пълномощника
за присъждане на адвокатско възнаграждение. В исковата молба е релевирано
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отчитайки
постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и
определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът
намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
5
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак
съдът взе предвид като ориентир посочения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева. Тази сума се
явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото, още
повече че адвокатът не се е явявал в открито съдебно заседание и освен
депозиране на отговор на искова молба не е извършвал процесуални действия.
Относно искането за присъждане на сторените разноски в заповедното
производство за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., за което е приложен Договор за правна защита и съдействие от
16.06.2023 г., съдът счита, че същото не следва да се присъжда в полза на
ответника поради следните съображения.
Съдът намира, че действително в заповедното производство се дължат
разноски на длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ -
за съвет и консултация и то, при положение че е направено подробно и
обосновано възражение с доводи и възражения, които биха могли да се
разгледат в акта по същество. В настоящия случай възражението по чл. 414
ГПК е бланкетно, като е направено общо оспорване за недължимост на сумите
по заповедта за изпълнение. Липсата на активно процесуално поведение
изключва възможността да бъдат присъдени разноски. При това положение да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на практика, би нарушило
основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване. Съдебните разноски като законна последица от
изхода на правния спор не могат да служат като средство за обогатяване на
едната от страните. Те са последица от неоснователното ангажиране на нейния
патримониум, с оглед организирането на защитата срещу неоснователната
претенция на другата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и
адрес на управление: (град), (адрес) срещу И. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: (град), (адрес), съдебен адрес за призоваване и съобщения: (град),
(адрес), иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответника И. М. М.
съществуването на вземане на ищеца „фирма“ АД за сумата в размер на 898,44
лева, представляваща главница за непогасени задължения за доставена и
потребена вода за периода от 27.08.2021 г. до 25.09.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК (06.03.2023 г.) до изплащане на задълженията, както и иск с правно
6
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника И. М. М. съществуването на вземането на ищеца
„фирма“ АД за сумата в размер на 43,24 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за непогасени задължения за доставена и
потребена вода за периода от 27.09.2021 г. до 25.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 11684/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7