Р Е
Ш Е Н
И Е
260516/19.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 14.04.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
538 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.В.Н. против НП
№20-0819-002223/02.07.2020г. на Началник група към ОД МВР- Варна с-р ПП,
с което на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, визират се като нарушени нормите на чл.52 и чл.57 от ЗАНН, оспорва се компетентността на актосъставителя и на АНО и в заключение се
иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата.
Представител на
органа издал НП, не се явява в с.з, депозира писмени бележки.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 13.11.2019г. около 08.00 часа в гр. Варна при изпълнение на
служебните си задължения, служителите на ОД на МВР - Варна - мл. автоконтрольор
П. служител на сектор ПП извършвали контрол на пътя чрез АИС „Трафик „ монтиран
на лек автомобил КИА с ДК*. След преглед на записите на монтираното техническо
устройство било констатирано, че е заснето движените на автомобил с ДК№ *, без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В хода на извършената
проверка след установяване записите от мобилното устройство била извършена
справка в информационна система „АИС КАТ -Регистрация" се установило, че
превозното средство е със служебно прекратена на 25.09.2019г. регистрация, тъй
като в регистъра на информационния център на „Гаранционен фонд" нямало
данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност".
От извършената справка в системите на МВР се установило, че собственик
на процесния лек автомобил е възз.Н.. В хода на проверката било отправено
запитване до „Гаранционен фонд" за предоставяне на информация за въпросния
автомобил. Бил получен отговор, че до собственика на същия е изпратено
уведомление по реда на чл.574, от
Кодекса за застраховането относно това, че следва в 14 дневен срок да сключи
застраховка „ГО" или представи доказателства чрез съответното
застрахователно дружество за сключена такава, като в противен случай ще
бъде заличена регистрацията на
автомобила. Няма доказателства уведомлението да е връчено на собственика.
В уведомено МВР за предприемане на действия за служебно прекратяване на
регистрацията Уведомлението било изпратено от фонда до собственика чрез
„Български пощи" ЕАД като обикновена пратка – липсват доказателства за
получаването и.
Предвид
обстоятелството, че не били представени такива доказателства пред „Гаранционен
фонд", съгласно чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, е бил
уведомен Сектор „ПП" при ОД на МВР и регистрацията на автомобила била
служебно прекратена.
След като била сключена застраховка ГО за автомобила и в последствие на
04.02.2020г. било изпратено уведомление до МВР за служебно възстановяване на
регистрацията на лекия автомобил.
За нарушението била съставена докладна
записка, и била извършена проверка. Материалите от проверката били изпратени на
прокурор, като въз основа на събраните материали било образувано досъдебно
производство по чл.345 ал.2 от НК. Прокурорът е извел извод, че с оглед
установените фактически констатации, в
хода на проверката не са били събрани достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК. След проведено разследване прокурора
е изложил в постановлението факта, че не е установено кое лице е управлявало
автомобила по време на установяване на нарушението, както и че у дееца липса
умисъл - съзнание за осъществяване на престъпна деятелност за престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. Прокурорът извежда извод, че са налице основанията
предвидени в чл. 24 ал.1 т.1 от НПК доколкото разследваното деяние е субективно
несъставомерно. Прокурорът е изпратил копие на постановлението си до Началник
сектор ПП Варна, с цел преценка реализирането на адм. отговорност. Без да е
проведено адм.разследване е издадено НП спрямо въззивницата.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“
при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да
разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.
Съдът
констатира, че при съставяне на издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
последното само на това основание. При изследване на материално правната
законосъобразност на НП обаче, съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, поради това, че отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за деяние, което не е извършил.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от административно наказващият орган, като
нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП.
В
настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата е бил
управляван лек автомобил, собственост въззивника, по път, отворен за обществено
ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път.
Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал
регистрационни табели и документи за регистрация.
От
изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна
на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.
На
първо място е нарушена процедурата разписана в ЗДвП за осъществяване на
административно производство по установено нарушение посредством нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. В разпоредбите на чл. 186, 187а и чл. 189 от ЗДвП сочат, че при установяване на нарушение установени с техническо средство
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство по презумпция адм.отговорност
се носи от собственика на автомобила. И в трите хипотези на закона е предвидено
обаче, че на собственика на автомобила се предоставя възможност да попълни
декларация в която да посочи дали той или друго лице го е управлявало по време
на установяване на нарушението. Това задължение АНО не го изпълнил нито в хода
на адм.производство при установяване на нарушението нита преди издаване на
процесното НП. Съда изрично изиска информация от АНО дали на жалбоподателката е
била предоставена за попълване декларация по реда на чл. 189 от ЗДВП. Отговора
е отрицателен. АНО не е ангажирал безспорни доказателства относно лицето, което
е управлявало автомобила, като тази непълнота не следва да се оборва във
въззивното производство и да се събират доказателства за това. В случая няма съставен АУАН които да се полза
като доказателство на отразените в него обстоятелства, липсват свидетели на
нарушението и не е предоставена за попълване на декларация по реда на чл. 189
ал.5 от ЗДвП на въззивницата, за да следва да се опровергава твърдението, че
именно тя е управлявала автомобила по време на осъществяване на нарушението. В
настоящия случай тежестта на доказване на това обстоятелство е на АНО. Щом се
ангажира адм.наказателната отговорност на въззивника е следвало да се съберат
несъмнени доказателства относно авторството на деянието.
При
извършената проверка от страна на АНО лицето е посочило, че неможе да посочи
кой е управлявал автомобила по време на осъществяване на деянието, а в хода на
вече образуваното досъдебно производство е посочило, че вероятно тя го е
управлявала. Въз основа на тези факти обаче прокурора е извел извод, че не
установено лицето управлявало автомобила при установяване на нарушението. Въз
основа на тези факти без допълнително разследване е издадено процесното НП. При
обжалване му този факт е оспорен от въззивницата. Съда счита, че съществено са
били нарушени правата на въззивника при издаване на НП, тъй като не е било
установено по несъмнен начин управлението на автомобила. Неслучайно
законодателят е предвидил, че в случаите на установяване на нарушение с техническо средство или
системи на собственика се предоставя възможност да посочи лицето което го е
управлявало.
От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че принципно е било
допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено
управлението на автомобил собственост на въззивницата, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се
прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява
собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на
постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на
задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на
постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства
за това, че въззивницата е била уведомена за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията от
25.09.2019г. Следвало е да бъде е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е
налице уведомяване на собственика на
превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил
единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за
което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали
собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав
на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това.
В
този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от
въззивницата умишлено, то следва извода,
че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно
нарушение.още повече, че този факт е отразен в постановлението на прокурора с
което е прекратено досъдебното производство. В случая следва
да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение
на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи
на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По
делото не се събраха доказателства за това, че въззивницата виновно е
управлявала служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с
поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивницата не
е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаела или не, че няма
сключен такъв договор и била ли е длъжна по закон да провери този факт преди да
предприеме управление на автомобила. Тя е санкционирана за това, че управлява автомобил с прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна
застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в
чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то
тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
При
така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват
каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради
липса на субективна страна. Липсват данни, че въззивницата е знаела или
предполагала, че автомобила е с прекратена регистрация.
Настоящият
състав на съда приема, че описаното в НП нарушение може да се извърши само
умишлено при форма ни вината – пряк умисъл, тоест при съзнаване на всички факти
от обективния състав на нарушението и при пряк умисъл за извършването му. В този смисъл е
практиката на съда – Решение № 910/09.05.2019г. на
ВРС, постановено по АНД № 1002/2019г., което е потвърдено с Решение по КНАХД
№1685/2019г. по описа на Административен съд Варна и др.
Само за пълнота, съдът намира
за необходимо да изложи становището си и за непрецизното законодателно решение,
при която е допуснато да има абсолютно идентични състави на престъпление по
чл.345, ал.2 от НК и на административно нарушение наказуемо по чл.175, ал.3 от
ЗДП, без да е посочено как би следвало да се разграничава престъплението от
административното нарушение.
Предвид
изложеното съдът намира, че НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
адв., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Договорът за правна защита и съдействие представен по
делото е бил сключен между адв.К. и възз.Н., като с него се предоставя
безплатна правна помощ на предвиденото основание в чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В
този случай съда следва да определи размера на правната помощ като се позове на
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1, действаща към момента на осъществяване на правната
помощ. Съобразно материалния интерес правната помощ следва да бъда определена в
размер на 300 лева.
Поради това и на основание чл. 38 ал.2 вр. ал.2 т.3 от
ЗА, вр. чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1от 91.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът определя възнаграждение в размер на 300.00 лева на
процесуалния представител на възз. Н..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№20-0819-002223/02.07.2020г. на Началник група
към ОД МВР- Варна с-р ПП, с което на М.В.Н.,
ЕГН ********** е наложено
административно наказание“Глоба” в размер на 200.00 лв. и Лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД –МВР- Варна да заплати на адв. К. разноски по производството в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ при ВРС: