по
НОХД № 157 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, против подсъдимата
К.С.М., ЕГН **********,***, за това, че през
периода от месец май 2019 година до месец май 2020 година включително, в град Първомай,
област Пловдив, след като е осъдена с влязло в сила съдебно решение – Решение №
34 / 05.04.2019 година по гражданско дело № 402 / 2018 година на Районен съд -
Първомай, влязло в сила на 05.04.2019 година, – да издържа свои низходящи –
малолетните М.А.А. и А.А. А., и двамата с местоживеене:***, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: тринадесет
месечни вноски в размер от по 140,00 (сто и четиридесет) лева за всяко от
децата, или общо от по 280,00 (двеста и осемдесет) лева месечно за двете деца,
или в общ размер за целия период – 3640,00 (три хиляди шестстотин и
четиридесет) лева – престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът поддържа
изцяло повдигнатото обвинение и счита, че е
безспорно от събраните по делото доказателства просрочване в размер на повече
от две месечни вноски на дължимата от подсъдимата издръжка, т. е. осъществен е съставът
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предвид
обаче последвалото от страна на К.С.М.
плащане преди постановяване на присъдата на първата инстанция и това, че други
вредни последици за децата не са настъпили, намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и
подсъдимата да не се наказва, като изтъква, че привилегията не се прилага
повторно.
Служебният защитник адвокат
С.К.С. *** също счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин, но сочи, че безспорно е доказано и че в рамките на производството
доверителката му е платила дължимата издръжка за инкриминирания период и моли Съдът
да не я наказва, а да приложи хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Подсъдимата К.С.М. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; при последна
дума моли да не бъде наказвана.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата К.С.М. е родена на *** ***, ЕГН **********, самоопределяща се като българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с основно образование, в отпуск по
майчинство, с адрес: ***.
От 2007 година К.С.М. и А.А.И. живеят на съпружески начала в дома на родителите на
мъжа в град Първомай, област Пловдив, като от съжителството си имат две деца – М.А.А.,
родена на *** година, и А.А. А., роден на *** година.
През 2016 година К. напуска семейното жилище в град Първомай и заминава
при родителите си в Северна Ирландия.
Впоследствие за чужбина заминава и А., а М. и А. остават
в страната и грижи за тях полага бащата на мъжа А.И.М..
След завръщането си в Република България, обвиняемата се установява в
село Динево, област Хасково, където създава друго семейство и ражда момиченце Б..
През 2018 година по Искова молба с правно основание чл. 127, ал. 1 от
Семейния кодекс е образувано гражданско дело № 402 / 2018 година по описа на
Районен съд - Първомай, приключило с влязло в сила на 05.04.2019 година Решение
№ 34 / 05.04.2019 година за утвърждаване на постигнато между страните споразумение,
по силата на което родителските права по отглеждането и възпитанието на децата М.А.А. и А.А. А.
се предоставят на бащата А.А.И., а на майката К.С.М. е определен режим на
лични отношения и е задължена да плаща на всяко от ненавършилите пълнолетие
деца чрез баща им и техен законен представител издръжка по 140,00 лева месечно,
считано от датата на завеждане на иска – 09.08.2018 година, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Тъй като обвиняемата не
изпълнява задължението си за издръжката на М. и А., на 17.07.2019 година А.И.
сезира Районна прокуратура - Първомай и след предварителна проверка с
Постановление от 22.10.2019 година по чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано
наказателното производство.
На 08.01.2020 година по
гражданското дело е издаден изпълнителен лист за дължимото от К.М. плащане
и на 22.01.2020 година е образувано изпълнително дело № 15 / 2020 година по
описа на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Първомай, като на
31.01.2020 година на обвиняемата е връчена показа за доброволно изпълнение със
срок до 14.02.2020 година.
От датата на влизане в
сила на Решение № 34 / 05.04.2019 година до 05.06.2020 година –
датата на привличане на лицето в качеството на обвиняема по досъдебното
производство, за М. и А. няма плащане по издръжката им и липсват данни К.М. да
е вземала децата при себе си за полагане на грижи, като преустановява всякакъв
контакт с тях.
На 29.06.2020 година обвиняемата прави едно извънсъдебно плащане и едва
през месец юли 2020 година по изпълнителното дело започват да постъпват пари за
М. и А., като на 28.08.2020 година е преведена
сумата от 3640,00 лева за покриване на дължимата издръжка за инкриминирания
период – от месец
май 2019 година до месец май 2020 година.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справка
за съдимост (л. 17 от делото), Справка
от 01.09.2020 година и Протокол от 02.09.2020 година по изпълнително дело № 15
/ 2020 година (л. 19 - л. 21 от делото), Преводно
нареждане / вносна бележка от 28.08.2020 година (л.
38 от делото), характеристична справка (л. 14 от
досъдебното производство), удостоверения за раждане (л. 20, л. 21 от
досъдебното производство), писма от Общинска администрация, град Първомай;
Териториална дирекция на НАП - Пловдив, офис Хасково; Дирекция
„Бюро по труда“ - Хасково, Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково,
Районна прокуратура - Хасково, (л. 23, л. 25, л. 27, л. 29, л. 31 от
досъдебното производство), справка от Териториално отделение - Първомай на
Районна прокуратура - Пловдив (л. 34 от досъдебното производство),
препис от Решение
№ 34 / 05.04.2019 година по гражданско дело № 402 / 2018 година на Районен съд
- Първомай (л. 37 от досъдебното производство), протокол
по изпълнително
дело № 15 / 2020 година на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Първомай
(л. 40 от досъдебното производство), пълномощно (л. 50
от досъдебното производство), молба, прокурорски актове (л. 1 - л. 2, л. 66, л.
67 от досъдебното производство), от обясненията
на подсъдимата, дадени в качеството й на обвиняема на досъдебното производство
(л. 9 от дознанието), от показанията на свидетеля (л. 15 от досъдебното
производство) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК
и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът
приема за безспорно установени изложените в Обвинителния акт обстоятелства и
счита, че направеното от подсъдимата самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз основа на чието логическо
единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
При обсъждането на
събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени
в предмета на доказване.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието
си подсъдимата осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец май 2019 година до месец май 2020 година
включително, в град Първомай, област Пловдив, след като е осъдена
с Решение № 34
/ 05.04.2019 година по гражданско дело № 402 / 2018 година на Районен съд -
Първомай, влязло в сила на 05.04.2019
година, да издържа свои низходящи – децата си М.А.А. (родена на ***
година) и А.А. А. (роден на *** ***, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – тринадесет
месечни вноски в размер на по 140 (сто и четиридесет) лева за всяко от децата,
или в общ размер на 3640 (три хиляди шестстотин и четиридесет) лева.
От
обективна страна
– с престъпното си бездействие подсъдимата реализира обективните признаци от
състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като през
инкриминирания период не плаща издръжка на свои низходящи, а е пълнолетен
гражданин в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на
поне около минималната работна заплата за страната.
От
субективна страна
– подсъдимата извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността й, с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава
обществено опасния характер на стореното от нея, с което предвижда и
настъпването на обществено опасните последици.
С оглед на горепосоченото
Съдът намира, че следва да признае за виновна К.С.М. за осъществяване
състава на престъплението по повдигнатото обвинение, но без да я санкционира за
престъпното й бездействие.
Поощрителната
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да
са настъпили други вредни последици за пострадалия, като е указано, че тази
разпоредба не се прилага повторно.
Кумулативните
условия за приложение на визирания законов текст са четири:
· деецът да е изпълнил
цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски,
които дължи;
· заплащането да е преди
постановяване на присъдата от първата инстанция;
· за нуждаещия се да не
са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за
издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;
· деецът да не се е
ползвал от привилегията на този законов институт.
От
събраните по делото доказателства е видно, че всички тези предпоставки в
конкретния случай са налице, като е изпълнена и целта на посочената разпоредба –
да се стимулира деецът да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, –
поради което на основание чл. 183, ал. 3 от НК на К.С.М.
не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно
деяние по чл. 183, ал. 1 от НК.
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,
изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимата.
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ /ВХ
