Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261365 23.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7698 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК, във връзка с чл. 124 ал. 1, предложение второ от ГПК.
Ищцата М.П.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Г.К., е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от **** Р.И.М.-Т., иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 3 170, 92 лева- главница по договор за потребителски кредит от 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху нея за периода 16.08.2010 г.- 03.07.2020 г. в размер на 3 195, 58 лева; сумата от 482, 49 лева- мораторна лихва за периода 17.09.2009 г.- 15.08.2010 г. и сумата от 228, 64 лева- разноски по частно гр. дело № 12204/ 2010 г. на ПРС, IV гр. с-в, изпълнителен лист от 17.08.2010 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** **** , рег. № ***, като вземането по листа е прехвърлено на ответника с договор за цесия.
В исковата молба се твърди, че спрямо П.Б.Ш.- наследодател на ищцата, по частно гр. дело № 12204/ 2010 г. на ПРС, IV гр. с-в, в полза на кредитора „Сибанк“ АД, бил издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г., за следните суми: сумата от 9 512, 78 лева- главница по договор за потребителски кредит от 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху нея от 16.08.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 447, 49- лихва и сумата от 685, 94 лева- разноски по делото. Въз основа на изпълнителният лист било образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** **** , рег. № ***. През 2012 г. като нов взискател бил конституиран ответникът, придобил вземането с договор за цесия. На 31.03.2020 г. като длъжници по делото били конституирани наследниците на починалия длъжник- съпруга и две деца, едно от които ищцата, като всеки от тях притежавал по 1/3 ид. част от наследството. По изпълнителното дело на 12.09.2014 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на наследодателя, като това било единственото валидно изпълнително действие. В тази връзка след 12.09.2016 г. делото се считало за прекратено по силата на закона- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и извършените по- късно действия нямало правен ефект. След изтичане на пет години от въпросната дата- на 12.09.2019 г. вземането по листа се погасявало по давност, в който смисъл се моли за постановяване на решение. Претендират се и разноските по делото. С допълнителна молба мотивира правен интерес от иска си, въпреки прекратеното изпълнително производство. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че искът бил недопустим, предвид липсата на висящо изпълнително производство, поради което ищецът нямал правен интерес да води дело. Искът бил недопустим и досежно разликата над съответната част от сумата за главница, защото лихвите представлявали акцесорни вземания и за тях не можело да се води самостоятелен иск. Давността в случая била 5- годишна и била прекъсната още с молбата за образуване на изпълнителното дело, защото съдържала искане за приложение на определен изпълнителен способ. Същата била прекъсвана многократно с извършването на всяко едно изпълнително действие, независимо дали то било дало резултат. Според новата съдебна практика давността била спряла по време на изпълнителното дело, като започвала да тече след приемане на ТР № 2/ 2015 г. занапред и доколкото изпълнителното дело било висящо, давностният срок започвал да тече от 26.06.2015 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 12204/ 2010 г. на ПРС, IV гр. с-в, на 17.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 7421/ 17.08.2010 г., по силата на който наследодателят на ищцата- П.Б.Ш., ЕГН: ********** е бил осъден да заплати на „СИБАНК“ АД, следните суми: сумата от 9 512, 78 лева- главница по договор за потребителски кредит без поръчители от 17.07.2008 г., сумата от 1 447, 49 лева- лихва за периода 17.09.2009 г.- 15.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2010 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 685, 94 лева.
Видно от удостоверение за родствени връзки, П.Б.Ш., е починал на 16.10.2018 г., като е оставил за свои законни наследници три деца- двама сина и една дъщеря, която е ищцата.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист с молба от 02.09.2010 г. „СИБАНК“ АД е
образувала против П.Б.Ш. изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** **** , рег. № ***. С молбата за
образуване на делото е възложено на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ извършването
на всякакви изпълнителни действия за принудително събиране на вземането.
Извършени са справка до ТД на НАП за имуществото на длъжника, справка за лице
от ИКАР, проверка в службата по вписванията, сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Пловдив, справки до общината, справка за осигурител. На длъжника е връчена
лично ПДИ на 06.02.2011 г. Извършен е и опис на движими вещи, с протокол от
18.03.2011 г. С молба от 27.11.2012 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за
цесия от 28.09.2012 г., което е станало с разпореждане на ЧСИ от 30.11.2012 г.
С молба от 10.06.2012 г. новият взискател е поискал извършването на
изпълнителни действия- запори и възбрани, като с писмо от 11.06.2013 г. е
поискано от ЧСИ вписването на възбрана, за което длъжникът е лично уведомен на
19.06.2013 г., но такава не е наложен поради постановен отказ от съдията по
вписванията. На 12.09.2014 г. е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, но такъв не е наложен, защото ТПО с лицето е било
прекратено още на 26.08.2014 г. С разпореждане на ЧСИ от 18.10.2014 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на 10.12.2014 г.
С разпореждане от 27.04.2017 г. е насрочен нов опис на движими вещи на длъжника
за 31.07.2017 г. След смъртта на длъжника, с разпореждане от 31.03.2020 г. на
негово място са конституирани наследниците му, по отношение на които е
започнало проучване на имотното им състояние, чрез изискване на справки.
Изпратени са им по пощата и ПДИ. Направено е искане за налагане на възбрана от
22.06.2020 г., заедно с ППИ. С молба на пълномощник на двамата от длъжниците е
поискано прекратяване на изпълнението поради перемпция, което искане е уважено
и с постановление на ЧСИ от 24.07.2020 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, за което страните са
уведомени.
Копие от цялото изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че по същото единствените валидни изпълнителни действия са извършените на 12.09.2014 г.- искане за налагане на възбрана и на 18.10.2014 г. насрочен опис на движими вещи, защото останалите действия (като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. В случая е без значение дали реално е бил извършен този опис или не, защото не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ. В този смисъл, независимо, че по изпълнителното дело няма данни дали такъв опис е бил проведен, това представлява валидно изпълнително действие. Така от датата на разпореждането за извършване на описа- 18.10.2014 г. за период от две години- или до 18.10.2016 г. след като няма извършено нито едно друго изпълнително действие, още към дата 18.10.2016 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Последващото разпореждане на ЧСИ от 27.04.2017 г. за нов насрочен опис на движими вещи, както и наложените възбрани от 2020 г., са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 03.07.2020 г., петгодишната погасителна давност, считано от насрочения опис от 18.10.2014 г., който е последното валидно изпълнително действие, е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект.
Не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, посочени в отговора, по отношение на давността и приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г. ТР е в сила от 26.06.2015 г., поради което петгодишният давностен срок в случая следва да изтича на 26.06.2020 г., като в този период няма валидно извършено изпълнително действие, което да прекъсне давността, тъй като, както вече се посочи, разпореждането за описа от 18.10.2014 г., се явява последното валидно изпълнително действие, а това във времево отношение е преди постановяване на ТР. Дори и да се приеме тезата на ответника, че ТР се прилагало за в бъдеще, а до постановяването му действало ППВС, изводите на съда за давността пак не биха се променили, защото и след приемане на ТР няма извършени валидни изпълнителни действия.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни изпълнителни действия.
Предвид изхода
на делото- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за
тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за
реалното им извършване- внесени държавна такса в размер на 283, 11 лева (лист
8) и такса за преписи на изпълнителното дело, платена по сметка на ЧСИ в размер
на 24 лева (л. 43), както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника
на страната от 800 лева (л. 5), които суми следва да се възложат в тежест на
ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от ****Р.И.М.-Т., че М.П.А., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 3 170, 92 лева- главница по договор за потребителски кредит от 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху нея за периода 16.08.2010 г.- 03.07.2020 г. в размер на 3 195, 58 лева; сумата от 482, 49 лева- мораторна лихва за периода 17.09.2009 г.- 15.08.2010 г. и сумата от 228, 64 лева- разноски по частно гр. дело № 12204/ 2010 г. на ПРС, IV гр. с-в, изпълнителен лист от 17.08.2010 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** **** , рег. № ***, като вземането по листа е прехвърлено на ответника с договор за цесия.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от ****Р.И.М.-Т., да заплати на М.П.А., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 283, 11 (двеста осемдесет и три лева и единадесет стотинки) лева- държавна такса за образуване на делото, сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такса за препис на изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** **** , рег. № *** и сумата от 800 (осемстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД