№ 1201
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602716 по описа за 2021 година
По реда на чл. чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Калин А. в качеството на защитник на Х. Р. К. срещу
определение на СРС от 21.05.2021г. по чнд № 4693/2021г. на СРС, 97-и състав , с което е
оставена без разглеждане жалбата на защитника против постановление от 25.02.2021г. на
СРП, с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 3384- змк 3/2021г. по
описа на 09 РУ на СДВР , пр. пр. 1972/2021г. на СРП. Настоява се, че определението е
неправилно и се иска отмяната му .
Възражение по повод жалбата не е постъпило .
Софийски Градски съд, като прецени данните по делото, намира че жалбата е допустим –
предявена при наличие на правен интерес и в посочения в закона срок, а разгледана по
същество е основателна.
Констатира се по делото, че досъдебното производство е било образувано по реда на чл.
212, ал.3 от НПК за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК – за това, че на 01.01.2021г.
изрисувал надписи със спрей, тип графити, на метросъстав № 39 на „Метрополитен“ ЕАД.
Първото действие е било оглед на местопроизшествие. На същата дата са осъществени
разпити, а и задържани по ЗМВР, лицата Р.Г. и М.Н. като свидетели, а на 01.01.21г. е
осъществен и следствен експеримент с участие на последния. На 04.01. са разпитани Е.М.И.
и Х. Р. К., също в качеството на свидетели. Извършвани са и други действия по
разследване. Не са осъществявани действия по привличане на лица в качество на
„обвиняем“ .
След приключване на действията по разследване, прокурор от СРП е установил фактически
констатации, че на посочената по – горе дата и място М.Н., Е.М.И. и Х. Р. К. рисували
едновременно по влака графити, докато съгласно предварителни уговорки Р.Г., с
1
предоставена от Х.К. камера следвало да ги снима. Г., при снимането с камера, е установен
от полицейски служител. И за четирите лица се сочи, че са непълнолетни към деянието.
Направените правни изводи, въз основа на тази фактическа обстановка са, че и четиримата,
вкл. Х.К. са осъществили състав на престъпление по чл. 325, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.6 във
вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Възприето е, че деянието е извършено поради лекомислие,
при което е счетено, че спрямо същите лица успешно могат да се приложат мерки по
ЗБППМН, при което е постановено препис от постановлението ведно с материалите по
делото да се изпратят до МКБППМН. Посочено е, че постановлението може да се обжалва
пред СРС.
Такава жалба е предявена от адв. А., като защитник на Х.К. и с обжалваното определение,
състав СРС е приел недопустимост на жалбата, т.к. не произтича от лице, посочено в
чл.243, ал.4 НПК: обвиняем, пострадал или наследниците, ОЮЛ, като е отразено, че К. че
няма качеството на обвиняем.
Настоящият въззивен състав, не споделя правния извод на СРС.
Безспорно е, че Х.К. не е привличан в качеството на обвиняем, а е разпитван единствено
като свидетел в производството. Доколкото, обаче, в постановлението на СРП се съдържат
изрични фактически констатации и правни изводи, които го очертават като извършител на
престъпление по чл. 325, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 от НК, настоящият състав приема, че за него
възниква правен интерес от обжалване на посоченото постановление за прекратяване. Като
аргумент в тази насока би могло да се приведе и съпоставката между нормите на чл. 219,
ал.1 НПК, изискваща единствено събиране на достатъчно доказателства за виновността
на едно лице, за да бъде привлечено като обвиняем, спрямо дадените в постановлението за
прекратяване по чл. 199 във вр. с чл. 243, ал.1 т.1 във вр. с чл. 24, ал.1 т.8 НПК категоричен
отговор на въпросите за извършено деяние, което съставлява престъпление.
Ето защо определението на СРС е неправилно и следва да се отмени, а делото е нужно да
се върне на произнасяне по същество на жалбата, като се отчете необходимостта от това да
се приложат доказателства от СРП за уведомяването на всички лица с права по чл. 243,
ал.4 от НПК.
Довода на защитника, че правото да се обжалва постановлението на прокурора произтича
пряко от нормата на чл. 15, ал.8 от Закон за закрила на детето, не се възприема, т.к. нормата
се е явява обща, спрямо специфичните правила на НПК, уреждащи коментираната материя.
.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8, Градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС от 21.05.2021г. по ч.н.д. № 4693/2021г. 97-и състав и
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3