Присъда по дело №127/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 24 април 2019 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20191720200127
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

 

                МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  №243/08.04.2019 година по НОХД №00127/2019 година по описа на Пернишки Районен съд за 2019 година

             С обвинителен акт Районна прокуратура-гр.Перник е повдигнала   обвинение срещу   К.Ю.Г. за престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК,за това,че на 07.07.2018 година в гр.Перник на ул.“****“чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето  причинил на М.С.С. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до затруднение на дъвченето и говореното за период от време около два месеца.

          Със същия обвинителен акт Районна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.216 ал.1 от НК,за това,че на 07.07.2018 година  в гр.Перник на ул.“****“ противозаконно унищожил чужда движима вещ –мобилен телефон марка „WIKO“ на стойност 199,00 лв. ,собственост на М.С.С..

              Производството  е разгледано по реда на глава 27- ма от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същата .В хода на проведеното разпоредително заседание подсъдимият е заявил,че желае да признае изцяло фактите,отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не бъдат събирани доказателства за тях.

          Представителят на прокуратурата  поддържа повдигнатите с обвинителния акт обвинения.Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по тях. Предвид реда на приключване на производството по делото, установената в хода на същото фактическа обстановка,събраните гласни и  писмени доказателства,както и личността на подсъдимия  предлага съдът да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК като по-благоприятна за дееца. Прокурорът предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „пробация“ с прилагане на мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2-ра от НК с периодичност на явяването и подписването  на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и продължителност на двете пробационни мерки дванадесет месеца за деянието по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.При същите мотиви прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен за деянието по чл.216 ал.1 от НК  и му бъде наложено наказание „Пробация“ с прилагане на мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2-ра от НК с периодичност на явяването и подписването  на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и продължителност на двете пробационни мерки  шест месеца .Прокурорът предлага по отношение на подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК като му бъде наложено общо най-тежко наказание за двете осъществени деяния , а именно най-тежкото от тях,каквото се явява наказанието „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2-ра с периодичност два пъти седмично и продължителност 12/дванадесет/ месеца.

Повереникът на конституирания в качеството на частен обвинител М.С.С. като пострадало от престъплението,предмет на настоящия обвинителен акт физическо лице адв.Б.В.-АК-гр.Перник се присъединява изцяло към заявеното от прокурора относно вида на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия за осъществения от него състав на престъпления,както и по отношение на техния размер.Поддържа заявеното от прокурора и по отношение на приложението на разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК.

             Защитникът на подсъдимия адв.В.Б. в хода на съдебните прения изразява становище в същия смисъл.

              Подсъдимият    К.Ю.  Г. признава изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен е да не бъдат събирани доказателства за тях .Поддържа заявеното от защитника си относно вида и размера на наказанията,които следва да понесе за извършеното деяние.

            В последната си дума изразява съжаление за извършеното .

            Пернишкият Районен съд , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните  по реда на чл.14 и чл.18 от НПК  и като се съобрази с разпоредбите на закона относно разглеждането на делото по реда на глава 27-ма  от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 намира за установено следното :

         Подсъдимия   К.Ю.Г. e роден на  *** ***.Българин е.С българско гражданство.Живее  в гр.Перник ул.“****“ №39.Има средно  образование.Към момента е безработен.Не е женен.Не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на  чл.78 а ал.1 от НК.

         От фактическа страна  съдът приема за установено следното :

       На 07.07.2018 година подсъдимият бил в заведение „Манхатън“,находящо се в гр.Перник ул.“****“ №47.С него били св.Р.Ж.И.,П.Р.Д.,Б.И.Г.,Д.Ю.Г.,Д.В.С.,Ф.Р.,К.Ю.И.и С.И.М..Същия ден  на  работа в качеството на барман и същевременно  сервитьор в заведението била св. И приятелка на компанията М.Л.Д..Около 21,00 часа към компанията се присъединил и М.С.  С..Всичките били настанени в сепаре и голяма част от тях,особено мъжката употребявали алкохол.В един момент под въздействие на значителното количество алкохол,което поел подсъдимият проявил агресивно поведение.Започнал да хвърля и да чупи чаши.Св.С. му направил забележка.Отново под въздействие на поетото от подсъдими значително количество алкохол между двамата възникнал кратък словесен конфликт,в хода на който  С. ударил шамар на  подсъдимия.Подсъдимият отвърнал на удара.Двамата със С. се сборили и паднали на земята.В същия момент към конфликта се присъединил и св.Д.Г.,брат на подсъдимия.Същия започнал да нанася удари на С. .Мъжете от компанията също се намесили.Всеки се опитвал да преустанови конфликта.Св.С. успял да се отскубне ,като тръгнал в посока ул.“****“.Подсъдимият и неговия брат го последвали.Последвали го и останалите от компанията.Стигайки в близост до №95 на ул.“****“  С. клекнал  и извадил мобилния си телефон с цел да потърси помощ.По същото време в дома си,находящ се в гр.Перник ул.“****“ №95 се намирала св.Р.Л.К..През отворения прозорец на дома си тя чула шум от тичащи хора ,както и викове:“спри,ще те пребия“,“сега ще ти покажа“,“спрете не се бийте“.Свидетелката веднага се показала на прозореца.Възприела седящия на земята С. и други момчета около него.Започнала да вика към тях:“Спрете,спрете“.Излязла от дома си.На място установила,че познава двама от мъжете.Това били подсъдимия и неговия брат.,които познавала като свои съседи.На място пристигнал и св.А.С.,който също живеел в близост и чул виковете и който също познавал двамата братя.В същото време подсъдимият се бил надвесил над С..Св.С. му казал:“Ще видите вие“.В същия момент подсъдимият изритал с крак мобилния телефон от ръцете на свидетеля С. .В резултат на този ритник телефонът паднал на земята и се счупил. Св.С. се изправил и се отдръпнал леко в страни.Останалите мъже от компанията,които били на място събрали разпилените части от телефона,сглобили го и го предали на   С. . Действията на подсъдимия спрямо С. продължили.Същия му нанесъл удар в областта на лицето.В резултат на удара С. паднал на земята.За момент загубил съзнание.От устата му потекла кръв.В същото време подсъдимият избягал.Останалите на място приятели на С. му оказали помощ.Обадили се в ЦСНМП гр.Перник.Подали сигнал на тел.за спешни повиквания 112.Не след дълго С. се възстановил,но говорел несвързано и не успявал да се задържи на краката си.Заедно и с помощта на приятелите си Р.И.и на Д.С., се насочили обратно към заведението,където бил паркиран лекия му автомобил.Пред заведението се появил брата на подсъдимия,който виждайки го започнал да отправя словестни нападки срещу него.С. не му обърнал внимание.Качил се в автомобила си,въпреки опита на Г. да му попречи.С. изритал Г.,затворил вратата на автомобила и потеглил в посока на своя дом.Св.И.и С. го последвали тичайки.Двамата възприели ,че М.С. е паркирал автомобила си на около 50 м. след къщата си и че седи вътре в него.Пред тях С. споделил,че няма спомен за случилото се и че го боли челюстта.По негова молба св.И.му предоставил телефона си ,тъй като този на С. не работел.Потърсил братовчед си,който го закарал  в МБАЛ „Р.Ангелова“,където му била оказана медицинска помощ.След медицински преглед и направена рентгенова снимка С.  бил приет в болничното заведение,където останал на лечение до 10.07.2018 година.След изписването му от болничното заведение в гр.Перник същия постъпил в СБАЛ „Лицево-челюстна хирургия“-гр.София,където претърпял  междучелюстна имобилизация.

Изложената фактическа обстановка  съдът прие за установена  като взе предвид обясненията на подсъдимия ,който признава изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства относно тези факти, както и писмените доказателства, приложени по досъдебно производство №560/2018 година по описа на 01 РУ Перник и заключенията по назначените и изготвени експертизи-съдебно-медицинска и съдебно-оценителна.

    Видно от заключението по назначената и изготвена по досъдебното производство  съдебно-медицинска експертиза на 07.07.2018 година на М.С.С. е причинено увреждане-счупване на долна челюст,което е довело до затрудняване на дъвченето и говореното за период от около два месеца,изпълваща медико-биологичния признак на средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК.

   Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза  стойността на противозаконно унищожената на 07.07.2018 година чужда движима вещ ,собственост на М.С.С. е в размер на 199 ,00 лв.

   Съдът намира,че самопризнанията  на подсъдимия  се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.Налице е пълно единство между  фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Липсва противоречие относно факти и обстоятелства,  обективна и субективна страна  относно извършеното деяние .            

От правна страна съдът намира за установено следното :

  С оглед установеното от фактическа страна ,от правна страна съдът намира,че подсъдимия е осъществи от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК,тъй като на 07.07.2018 година в гр.Перник на ул.“****“чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето  причинил на М.С.С. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до затруднение на дъвченето и говореното за период от време около два месеца.

 Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна и състав на престъпление по чл.216 ал.1 от НК,тъй като на 07.07.2018 година  в гр.Перник на ул.“****“ противозаконно унищожил чужда движима вещ –мобилен телефон марка „WIKO“ на стойност 199,00 лв. ,собственост на М.С.С.

     От обективна страна деянието по чл.129 ал.2 врс ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия чрез действие-същия е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на М.С.С.  в резултат на който е причинено описаното по-горе увреждане.На същата дата 07.07.2018 година е унищожил собствения му мобилен телефон  марка „WIKO“ ,като в резултат на това поведение на подсъдимия същия е станал напълно негоден за употреба съгласно предназначението си.

     От субективна страна деянието е извършено   при пряк умисъл като форма на вината.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.      Като причини  за извършване на деянието от страна на    подсъдимия съдът прие ниското  му правно съзнание .

     Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства  изразеното от страна на подсъдимия съжаление за извършеното.

        Отегчаващи отговорността обстоятелства-деянието си подсъдимият е осъществил под въздействие и в резултат на употребено значително количество алкохол.

        По вида и размера на наказанието :

         Съдът като призна подсъдимия    К. Ю.Г.  за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК при приложение  на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“от НК, предвид реда на провеждане на производството по делото наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК,а именно:“задължителна регистрация по настоящ адрес“,изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице  два пъти седмично за срок от 12/дванадесет месеца/ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.При същите мотиви съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК и му наложи за него наказание : „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК,а именно:“задължителна регистрация по настоящ адрес“,изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 12/дванадесет месеца/ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

      Съдът приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК като определи и наложи на подсъдимия общо най-тежко наказание за двете осъществени от него деяния  във вид и размер на най-тежкото от тях,а именно: „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК,а именно:“задължителна регистрация по настоящ адрес“,изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 12/дванадесет месеца/ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

      По разбиране на съда именно наказание в такъв вид и за такъв срок  на пробационните мерки би постигнало в най-висока степен целите на наказанието,визирани в чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността на върши други престъпления ,да се въздействува възпитателно и предупредително  върху останалите членове на обществото. Мотивиран за решението си да определи наказанието при приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК като най-благоприятна за дееца съдът е от преценката на цялата съвкупност от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,както и процесуалното поведение  и възрастта на подсъдимия.

      По  разноските :

      С оглед изхода на делото на  основание чл. 189 ал.1  от НПК съдът осъди подсъдимия  да заплати разноските,направени в хода на досъдебното производство за експертиза  в размер на   315,78 хиляди шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ лева  по сметка на  ОД на МВР Перник,за което след влизане на присъдата в законна сила да бъде издаден изпълнителен лист.

         Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си .

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

18.04.2019 година           

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС