Р Е Ш Е Н И
Е
№114
гр.Силистра, 17.12.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на девети декември през две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Валери
Раданов
при секретаря Стефка Димитрова и с участието на Заместник
окръжния прокурор при ОП гр.Силистра ***, като разгледа докладваното от съдия Маргарита
Славова КАНД №112 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №544/30.09.09г. по АНД №599/2009г. Силистренският районен съд е потвърдил
изцяло Наказателно постановление №6/29.04.09г на Началника на Митница гр.Силистра,
с което на *** е било наложено наказание на основание чл.126 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, по вид “глоба”, в размер на 1 820 /хиляда
осемстотин и двадесет/ лева. Приел е, че правото на административнонаказващия
орган да ангажира юридическата отговорност на ***въз основа на властническия си
акт–оспореното НП, е упражнено законосъобразно и при наличие на съставомерните факти, визирани в приложената материална
правна норма, установени от събраните по делото доказателства.
Производството е образувано по касационна
жалба на ***, с искане за отмяна на атакуваното
решение на СРС. При разглеждане на спора по същество касаторът,
чрез представител по пълномощие – адв.***, моли да
бъде отменено първоначално оспореното наказателно постановление, тъй като не му
бил ясен фактическия състав на административното нарушение, за което е наказан,
а това сериозно е накърнило правото му на защита. Поддържа довод, че при
свободното движение на стоки в рамките на Европейската общност и наличието на
фактура, придружена с касов бон, издадени от румънски търговски обект, от където
е придобил процесните цигари и,който се намира
несъмнено в границите на ЕС,то неправилно е ангажирана отговорността му по
специалния ЗАДС. Твърди още, че дори и да се приеме деянието за наказуемо по
смисъла на чл.126 ЗАДС, то не е било довършено, а опита по силата на чл.9 ал.ІІ ЗАНН, не се наказва. Поради всичко това моли за отмяна на решението на СРС, като
постановено в нарушение на закона.
Ответникът
по касация Митница гр.Силистра, чрез
процесуален представител юрисконсулт ***, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на атакуваното решение на СРС.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита,че
обжалваното съдебно решение е законосъобразно, а касационната жалба неоснователна.
Дава заключение за потвърждаване на решението на СРС.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие за установено следното:
Касационните основания, които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за допуснати от
СРС нарушения на съдопроизводствените
правила и на материалния закон /чл.63 ал.І ЗАНН във връзка с чл.348
ал.І т.1 и т.2 НПК/. Жалбоподателят не е посочил конкретни действия на съда,
които да счита за порочни и да представляват нарушение на процесуалните правила,
освен развитото оплакване, че не се е произнесъл по всички наведени пред него
възражения, което се опровергава от мотивите на обжалвания съдебен акт. Изразил
е принципно недоволство от извършената от СРС преценка на доказателствата и
установените чрез тях факти, което сочи на нарушение на материалния закон. Ето
защо и проверката по това оплакване следва да се сведе до параметрите, поставени
от разпоредбата на чл. 218 ал.ІІ АПК и съобразно регламентираната забрана в
чл.220 АПК, за нови фактически установявания от касационната съдебна инстанция.
Административно-наказателният спор пред
първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на действащите
правни норми, вкл. транспонираните общностни такива
във вътрешното ни законодателство.Спор по фактите не е имало и те правилно са
установени и възприети от СРС. При обективно установената фактическа обстановка
по делото, съдът е изградил законосъобразен краен решаващ извод за съответствие
на оспореното НП с фактите и закона. Правилно е издирил и приложил материалните
правни норми. Не е допуснал нарушение на закона като е приел, че деянието е съставомерно по чл.126 ЗАДС, както и че
административно-наказващият орган е изтълкувал вярно закона и го е приложил
точно. От всичко това е извел заключение за законосъобразност на упражнената
наказателна власт от АНО.
От фактическа страна е безспорно
установено, че процесните акцизни стоки /цигари,
марка „Marlboro
filter plus”
Мястото на извършване на нарушението е посочено - ГКПП гр.Силистра, по
посока от Румъния към Република България, от което следва категоричния извод,
че е налице движение на акцизни стоки от една държава към друга държава - членка
на Европейския съюз, както и, че деецът не е притежавал опростен придружителен документ за цигарите по ЗАДС или фактура,
митническа декларация или друг данъчен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза в страната. Нормата на чл.126 ЗАДС,
съдържа хипотеза и санкция, като във фактическия състав на административното
нарушение са включени няколко отделни изпълнителни деяния, а относимо към настоящия спор е „държане на акцизни стоки в
превозно средство”, без който и да е от регламентираните придружителни
документи по ЗАДС. Правилно е описано нарушението в процесното
наказателно постановление, до какъвто извод е стигнал и СРС, поради което
неоснователно е изцяло оплакването на касатора за
нарушено право на защита, тъй като не бил наясно какво точно бил извършил. Не
издържа критиката на установените по делото факти и закона и възражението, че
непосочването на конкретния вид придружителен
документ по ЗАДС опорочавало администартивнонаказателно
производство, което като не е съобразил СРС е допуснал нарушение на
закона.Законодателят, според спецификата на всеки конкретен случай, е изброил
възможните и допустими от закона документи, които задължително следва да
придружават акцизните стоки при внасянето им в България, като изброяването в
условията на алтернативност е в интерес на лицата,
попадащи в хипотезата на нормата на чл.126 ЗАДС.Ето защо е без значение
посочването на конкретно дължимия в случая документ по националния ЗАДС, тъй
като, ако касаторът беше представил който и да е от
зададените в правната норма,щеше да избегне административнонаказателната
отговорност.Изначално ясно е,че фактурата и касовия бон,издадени от румънски
търговски обект и удостоверяващи мястото и начина на придобиване на акцизните
стоки в другата държава-членка на ЕС, не може да послужи като „документа по
чл.126 ЗАДС”, поради което възражението в касационната жалба в този смисъл е
изцяло неотносимо към спора.Фактическият състав на
административното нарушение е осъществен в параметрите, описани в НП, поради
което възражението на касатора в горния смисъл,
следва да бъде отклонено като неоснователно.
При вярно
установените факти по спора и след внимателно изследване на елементите от
състава на нарушението по чл.126 ЗАДС, районният съд правилно е съобразил
разпоредбите на чл.76в ЗАДС и чл. 58б ППЗАДС, макар и да не се позовал изрично
на тях в обжалваното решение. Тези норми уреждат изрично хипотезата на движение
на акцизни стоки освободени за потребление на територията на една държава, към
друга държава-членка на ЕС. В конкретния случай, процесните
цигари е следвало да бъдат придружавани от някой от изброените в чл.76в ЗАДС
документи – опростен придружителен документ, съставен
по образец №9а към чл.58в ал.ІІ от ППЗАДС или фактура, документ за доставка, транспортен
документ, съдържащ същите реквизити, като на опростения придружителен.
Фактът, че кутиите с цигари са били облепени с румънски акцизен бандерол е ирелевантен в настоящия случай, тъй като законодателят е
въвел специално изискване за съпровождане на стоките с някой от документите по
чл.76б ЗАДС, респ. чл.126 от с.з., още повече, че акцизният данък не е платен в
Българската държава.С оглед на горното, правилно районният съд е приел, че
наказуемия състав по чл.126 ЗАДС е осъществен в пълнота и при конкретните
обстоятелства от касатора, поради което и е потвърдил
НП като законосъобразно.
В
чл.4 т.24 и т.25 ЗАДС са дадени легални дефиниции на понятията „територия на
страната” и „територия на държава членка”, които изключват изобщо от обсъждане
довода, че нарушението било установено не на територията на РБ, поради което,
като недовършено, то не подлежало на санкциониране, черпейки аргумент от
нормата на чл.9 ал.ІІ ЗАНН. Същото възражение е било поддържано и пред СРС, на
което е даден законосъобразен отговор с обжалваното решение. Нещо повече, съдът
без изрично да се позовава, е изследвал диспозициите на нормите на чл.19 ал.І
т.2; чл.20 т.13 и т.21, както и чл.21 ал.І т.5 ЗАДС, последният регламентиращ
освобождаването от плащане на акциз за внесени тютюневи изделия, закупени в
друга държава-членка от физически лица за лични нужди, сочещ „количества,
определени с Правилника за прилагане на ЗАДС”. Видно от разпоредбата на чл.4в
ал.І т.1 б.”а” ППЗАДС – това количество е в размер на 800 броя цигари, а не
внесените от касатора 8 600 броя.Подобна
норма,уреждаща освободено от акциз внасяне на стоки за лични нужди, вкл.
безмитен внос от трети страни, има и в ППЗМ чл.692-чл.698, като в Приложение
№64 е предвидено количество от 200 бр. цигари. Следователно, изведеният извод
от АНО и СРС, че внесеното количество цигари от касационния жалбоподател значително
надхвърля допустимото такова без задължение за плащане на акциз, е съответен на
закона. Размера на наложената глоба е съобразен с нормите на чл.39 /в
приложимата редакция, ДВ бр.106/08г./ и чл.71 ППЗАДС.Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение от СРС. Извършвайки проверката в пределите на приетите за установени от
предходните инстанции факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на
доказване, СсАС намира,че доводите в касационната
жалба не се подкрепят от доказателствата и релевираните
касационни основания не са налице.
С горните допълнителни мотиви, подкрепящи
изцяло потвърдителния краен решаващ извод на СРС, настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено
/арг.от чл.218 ал.ІІ АПК/, без да са допуснати
нарушения на закона.Не са налице касационните основания по чл.348 т.1 и т.2 НПК,поради
което същото следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Воден от изложеното и при условията на
чл.221 ал.ІІ пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №544/30.09.2009г., постановено по АНД №599/ 2009г. по описа на
Силистренския районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.