№ 10328
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110170542 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 140 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Съдът намира, че наведените в писмения отговор довод не касаят допустимостта, а
основателността на предявените искове. Пасивната процесуална легитимация на ответника
се обуславя от наведените в исковата молба твърдения. Ето защо, искането за прекратяване
на производството следва да бъде отхвърлено.
На особения представител на ответника следва да бъдат дадени указания да подпише
екземпляра от писмения отговор за съда, като при неизпълнение съдът ще приеме, че в срока
по чл.131 ГПК не е подаден такъв.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо. Направените в писмения отговор възражения са
относно доказателствената стойност, а не по допустимостта им.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 25250/2024 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се приложи
към настоящето дело.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на особения представител на ответника, че в срок до първото по делото
открито съдебно заседание следва да подпише подадения писмен отговор, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на даденото указание, съдът ще приеме,
че в срока по чл.131 ГПК не е подаден такъв.
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
1
предявените искове и искане за прекратяване на производството.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба писмени
доказателства по опис, обективиран в същата.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 25250/2024 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването
му.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.04.2025 г. от
10:00 часа, за когато да се призоват страните, на които да се изпрати и препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора от особения представител на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
В исковата молба ищецът „***” ЕООД, гр.*** твърди, че на 05.04.2023 г. между
„***г“ ЕАД и ответника *** бил сключен договор за потребителски паричен кредит №
5498334, по силата на който на последната бил предоставен кредит в размер на 40 350,00
лева, със задължения да върне сумата в срок до 14.03.2032 г., на 108 месечни анюитетни
вноски. Ищецът твърди, че на 09.11.2023 г. сключил договор за продажба и прехвърляне на
вземания с горепосоченото дружество, по силата на който придобил и задължението на
настоящия ответник, произтичащо от гореописания договор за кредит. Ищецът твърди, че
изпратил уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия, за което бил надлежно
упълномощен от цедента, но всички писма били върнати с отбелязване „непотърсено“. С
оглед предходното ищецът моли съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с
връчване на препис от исковата молба. Поддържа още, че дружество подало заявление по
чл.410 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 25250/2024 г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на дружеството били дадени указания, че може
да предяви иск за установяване на вземането. С оглед предходното ищецът обосновава
правния си интерес от предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3 771,85 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 5498334 от 05.04.2023 г. за вноски
с настъпил падеж през периода от 14.04.2023 г. до 14.04.2024 г.включително, ведно със
законната лихва, считано от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 759,87
2
лева, представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж, за периода от 14.04.2023
г. до 14.04.2024 г., както и сумата от 356,64 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 14.04.2023 г. до 26.04.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
недопустимост, а по същество – за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че
по делото не са представени уведомления, с които ответницата са е уведомена надлежно за
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, съответно за обявяване на
договор за кредит за предсрочно изискуем. Излагат се доводи, че по делото не са
представени доказателства относно усвояване на сумата по кредита от страна на
ответницата, поради което се оспорва, че кредита е усвоен от последната. Поддържа се, че
при липса на доказателства за предходното, е недопустимо това обстоятелство да се
установява посредством експертиза. Оспорва се още периода, за който се претендира
главница, обезщетение за забава и договорна лихва с доводи, че съгласно представения
договор, падежът на месечната анюитетна вноска е 14-то число, а договорът е сключен на
05.04.2023 г., т.е. до 14.04.2023 г. няма изтекъл 1-месечен срок. Оспорват се представените от
ищеца документи, свързани с начина на връчване на уведомлението за цесия и обявяването
на кредита за предсрочно изискуем. Изразява се становище, че до връчването на
уведомлението на особения представител, цесията и предсрочната изискуемост не са
породили правно действие спрямо ответницата, съответно образуваното заповедно
производство е недопустимо. По изложените в отговора на исковата молба доводи и
съображения, особения представител моли за прекратяване на производството, а по
същество – за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между „***г“ ЕАД и *** е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна
страна; размера и основанието на паричното задължение; надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за прехвърляне на
процесното вземане и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи
изпълнение.
При установяване на горните факти и обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
връщане на заетата сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4