№ 3389
гр. София, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Д. П.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110110431
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 1 973,75 лв., представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско
Стандарт” застрахователно обезщетение по щета № 470416171714385 за причинени вреди на
л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 22.03.2017 г., причинено от
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.02.2022 г. до
погасяване на задължението.
Ищецът ..... твърди, че в срока на застрахователното покритие по застраховка „Каско
Стандарт“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № ..... Поддържа, че
застрахователното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
ответника В. Д. Я., който на 22.03.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, при движение по ....
с посока .... и на кръстовището с .... поради несъобразена с движението скорост и
недостатъчно добър контрол върху управлявания от него л. а. „БМВ 316“, с рег. № .... е
навлязъл в срещуположното платно за движение и е реализирал ПТП с движещия се в него
друг автомобил, управляван от Д. Х. Б. - С. вследствие на което на същия са причинени
имуществени вреди в лявата му част. Сочи, че за настъпване на процесното ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1683049 от 22.03.2017 г., като на виновния водач е съставен АУАН №
596098/22.03.2017 г., както и, че във връзка с него е образувана щета № 470416171714385, по
която е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 973,75 лв. в полза
на извършилия ремонта сервиз – ../... Допълва, че управляваният от ответника л. а. „БМВ
316“, с рег. № .... не е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като такава е сключена едва в 09:36 часа на 22.03.2017 г., поради което в
полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че
с регресна покана с изх. № 153/13.01.2022 г. го е поканил да заплати сумата от 1 973,75 лв.,
но той не е заплатила същата, поради което я претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. Я., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. Д. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
1
иска по основание и размер. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва описаният в исковата
молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и същото да се дължи на
виновното поведение на ответника В. Я.. Сочи, че към момента на настъпването му по
отношение на л. а. „БМВ 316“, с рег. № .... е била налице действаща застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва да е налице причинна връзка между него и вредите,
които се твърди да са причинени на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва
заплащането от ищеца на сумата от 1 973,75 лв. Навежда довод за съпричиняване от страна
на водача на л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № .... – Д. Х. Б. - С. тъй като същата се е движила с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, а освен това е навлязла в насрещната
лента за движение, отнемайки му предимство. Оспорва размера на вредите, тъй като
определената сума от 1 973,75 лв. е прекомерна. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ настъпване на застрахователно събитие, за което ищецът носи риска; 2/
липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач;
3/ причинени вследствие на деянието вреди, размерът на вредите, както и, че същото е
настъпило виновно и противоправно; 4/ в изпълнение на договорното си задължение по
застраховка „Каско Стандарт“ ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение на
застрахования или на извършилия ремонта сервиз.
С определение от 12.09.2022 г. съдът от отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 22.03.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, при движение
по .... с посока .... и на кръстовището с .... между л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № ....,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, и л. а. „БМВ 316“, с рег. № ...., е
настъпило ПТП. Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от
данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна
полица № 4704160240001160/13.05.2016 г., протокол за ПТП № 1683049 от 22.03.2017 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР и др.
Също така, за ноторно известно е отделено и обстоятелството, че към 22.03.2017 г. за л.
а. „БМВ 316“, с рег. № .... и номер на рама WBACS21010AR98961 е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ..... с начална дата на покритието – 10:33 часа, а
към 21.03.2017 г. същият не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, въз основа на писмените доказателства по делото – протокол за ПТП №
1683049 от 22.03.2017 г., удостоверение с рег. № 433200-111382/29.10.2021 г., издадено от
СДВР, отдел „Пътна полиция“, наказателно постановление № 17-4332-006403/05.05.2017 г.,
уведомлението за щета при ..... от 22.03.2017 г., събраните гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката Д. Б. - С. както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът приема за установено по делото осъществяването на
процесното ПТП от 22.03.2017 г. при следния механизъм: около 00:05 часа, в гр. София,
движейки се по .... с посока .... и на кръстовището с ...., водачът на л. а. „БМВ 316“, с рег. №
.... – В. Я. навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се по нея л.
а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № .... в лявата му част. Действително, констативният протокол за
ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети
от съставителя му. Такива в случая са настъпилото на процесната дата и място ПТП,
2
обстоятелството, че В. Я. е бил водач на л. а. „БМВ 316“, с рег. № ...., както и, че същият не
е представил валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“,
като в тази част удостоверените в него данни не са опровергани от ответника, който макар
да е релевирал изрично възражение в тази наоска, не е ангажирал доказателства в негова
подкрепа. Изрично в протокола за ПТП е удостоверено, че същото е настъпило около 00:05
часа на 22.03.2017 г., като при извършената от съда справка от публично достъпната
информация на сайта на Гаранционния фонд е констатирано, че по отношение на л. а. „БМВ
316“, с рег. № .... застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена едва считано от 10:33
часа на 22.03.2017 г., т. е. повече от 10 часа след настъпване на процесното ПТП – около
00:05 часа на 22.03.2017 г. Нещо повече, в обстоятелствената част на наказателно
постановление № 17-4332-006403/05.05.2017 г., съставено на водача В. Я., също е
удостоверено, че инцидентът е настъпил в първите минути на 22.03.2017 г. – около 00:05
часа, което от своя страна също е в подкрепа на удостоверените в протокола за ПТП от
същата дата обстоятелства, касаещи точния момент, в който е станало това. Нещо повече,
дори да се приеме, че инцидентът е настъпил малко преди полунощ, т. е. на 21.03.2017 г.,
както е посочила в показанията си свидетелката Д. Б. - С. чрез извършената от съда справка
от сайта на Гаранционния фонд се е констатирало, че към тази дата по отношение на л. а.
„БМВ 316“, с рег. № .... също не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Ето защо, обстоятелството относно липсата на действащо застрахователно покритие към
релевантния за делото момент – този на настъпване на процесното ПТП следва да се счита
за установено по делото.
Тук следва да се отбележи, че по отношение на описания от съставителя механизъм на
настъпване на произшествието протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила,
тъй като представлява заключение относно факти, които не той не е възприел пряко, поради
което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на
произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в
процеса /в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
него обстоятелства във връзка с показанията на свидетелката Д. Б. - С. която разказвайки
свои непосредствени възприятия, доколкото е била участник в самото ПТП, заявява, че по
време на движение върху управлявания от нея автомобил е „връхлетял“ друг автомобил с
марка „БМВ“, който я е ударл в лявата странична част. В случая, раказаното от свидетелката
се подкрепя и от констатациите на вещото лице по излушаното и прието по делото
заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което също е достигнало до
идентичен извод относно механизма на настъпване на процесното ПТП. След анализ на
материалите по делото експертът изяснява, че на 22.03.2017 г., движейки се по .... с поска ....
и на кръстовището с ...., водачът на л. а. „БМВ 316“, с рег. № .... нвлиза в лентата за
насрещно движение и удря насрещно движещия се по нея л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № ....
в лявата му част, вследствие на което на последния са нанесени материални вреди, които от
техническа гледна точка съответстват и се намират в причинна връзка с описания в
протокола за ПТП механизъм и настъпилото произшествие. Следователно, при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетел, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по твърдяния от
ищеца механизъм, като вина за същото /доколкото не се установяват изключващи я
обстоятелства/ носи ответникът – В. Я., който поради движение с несъобразена с
интензивността на движение скорост не е осъществил достатъчен контрол върху
управляваното от него МПС и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този
начин е реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращия се там друг автомобил. В
случая, установеното поведение на водача на л. а. „БМВ 316“, с рег. .... несъмнено покрива
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е съобразил
3
скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа и интензивността на движението,
с което е допуснал навлизането му насрещната лента за движение. Нещо повече, в подкрепа
на този извод е и фактът, че на същия е съставен АУАН № 596098/22.03.2017 г., а въз основа
на него и наказателно постановление № 17-4332-006403/05.05.2017 г. за допуснато
нарушение именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като видно от представеното удостоверение с рег.
№ 433200-111382/29.10.2021 г., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция“, същото е влязло
в сила на 21.05.2022 г. Съдът намира, че не се установява с поведението си водачът на
застрахования при ищеца автомобил – Д. Б. -С. също да е допринесла за настъпване на
процесното ПТП, тъй като от страна на отвтеника не са ангажирани никакви доказателства в
тази наоска. Точно обратното, данните по делото сочат, че тя се е движила с около 5-10 км/ч.
в съответната лента по посоката й на движение, а не в насрещната такава, като не може да
се приеме, че това нейно поведение е допринесло за настъпване на процесното ПТП, още
повече, че според раказаното от самата нея насрещният автомобил е „връхлетял“ върху нея
внезапно.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 22.03.2017 г., а той
изключва участието на поведението на водача Д. Б. -С. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на ответника В. Я., от което са причинени
отразените в описа на застрахователя – ищец вреди. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника.
На следващо място, от представеното платежно нареждане от 10.05.2017 г., както и от
изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза по делото се установява, че
застрахователят – ищец е заплатил сумата от 1 973,75 лв. в полза на извършилия ремонта
сервиз – ../.., като изрично в платежния документ е отразено основанието за плащане, а
именно: „щета № 470416171714385 СА3019СР“.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. Що се отнася до
негоя размер, съдът намира, че следва да бъдат съобразени констатациите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според което необходимата стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „Сузуки Сплаш“, с рег. № ...., изчислена на база на средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2 103,83 лв., т. е. платеното от ищеца
застрахователно обезщетение от 1 973,75 лв. е в размер, който е по-малък от размера на
действителните вреди. С оглед обема на отговорността на ответника, регресното вземане на
ищеца е ограничено именно до заплатената от него сума от 1 973,75 лв., която не се твърди,
а и не се доказва В. Я. да е заплатил.
При този извод на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното от него
с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Същата започва да
тече от датата на извършеното плащане – аргумент от решение по чл. 290 ГПК № 116 от
25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г., I ТО, ВКС, решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. №
806/2010 г., I ТО, ВКС и др., тъй като от този момент регресното вземане става изискуемо и
ликвидно и същото от този момент може да се претендира срещу ответника в срока по чл.
110 ЗЗД, а не от момента на увреждането. Нещо повече, аргументи в тази насока се извличат
и от възприетото с трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т. 14 на ППВС №
4
7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни
искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното
правоотношение фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на
сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност,
спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и
началният момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане
на застрахователното обезщетение. В случая, от заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че плащането по фактура №
89488/13.04.2017 г., издадена от ../.., е постъпило на 11.05.2017 г. /датата на заверяване на
сметката на кредитора/, поради което считано от тази дата е започнала да тече и
погасителната давност. Исковата молба е подадена в съда на 28.02.2022 г., поради което
приложимият в настоящия случай 5-годишен давностен срок не е изтекъл, а това означава,
че инвокираното възражение в тази наоска е неоснователно.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящи възникването на заявеното от застрахователя – ищец
регресно вземане в претендирания размер, поради което предявеният от него иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е основателен и следва да се уважи изцяло.
В негова полза следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 28.02.2022 г. до погасяване на задължението.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от него
разноски в общ размер на 1 440,55 лв., от които 78,95 лв. - платена държавна такса, 300 лв. -
депозит за САТЕ, 240 лв. – депозит за ССчЕ, 350 лв. – депозит за особен представител на
ответника и 441,60 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представените фактура № 1242/21.02.2022 г., платежно нареждане от
22.02.2022 г. и извлечение от банкова сметка /л. 7-9 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ....., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 1 973,75 лв.,
представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско Стандарт”
застрахователно обезщетение по щета № 470416171714385 за причинени вреди на л. а.
„Сузуки Сплаш“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 22.03.2017 г., причинено от ответника,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.02.2022 г. до погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА В. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ....., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 440,55 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5