№………./………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 17 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на В.Л.В.
с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. И.Д., срещу решение № 318/28.10.2019г. по гр.д. № 191/2019г. на втори
състав на ПРС, с което, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е признато за
установено съществуването на вземането
на М.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** към него, за което е издадена Заповед №
204/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 280/2018г. по
описа на ПРС, по отношение на сумата от 7000.00
лв., представляващи заем даден от ищеца на ответника по договор за заем,
сключен по между им на 14.06.2017г., вземането, по който е обезпечено с
учредена договорна ипотека върху недвижим имот от 14.06.2017 г., обективирана в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
05.02.2018 г., до окончателното погасяване на дълга; сумата в размер на 278.06 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.09.2017 г. до 22.01.2018 г. и е осъден да
заплати на М.Ц.Ц.
ЕГН ********** ***,
сумата от 1125,62 лева, представляваща
направени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Счита
обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и процесуалните норми и необосновано, т.к. първоинстанционният съд безкритично е приел,
че е налице реално предаване на сумата по договора за заем, въпреки липсата на
доказателства за това.
Моли
се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор от М.Ц.Ц. ЕГН ********** *** не е постъпил.
В с.з. на 11.02.2020г. въззивникът В.Л.В., чрез особения си представител
адв. И.Д. поддържа въззивната си жалба. Особеният представител моли съда да
определи възнаграждение за въззивната инстанция, което да бъде събрано от
въззиваемата страна по реда на чл. 77 от ГПК.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба М.Ц.Ц., ЕГН **********
*** , чрез адв. Д.М., насочена срещу В.Л.В., ЕГН ********** ***, излага,
че на 14.06.2017г. между него, като заемодател и ответника, като заемополучател
е сключили договор за заем за сумата от 7000.00лв. и срок за връщане до
01.09.2017г., обезпечено с учредена договорна ипотека от 14.06.2017г. Въпреки, че
предал сумата на заемополучателя в деня на подписване на договорната ипотека и
множеството проведени разговори, до момента ответникът не му върнал заетата
сума. За дължимата сума от 7000.00лв., ведно с обезщетение за забава в размер
на 280.56лв. за периода от 01.09.2017г. до 22.01.2018г. и законната лихва, считано от 05.02.2018г.,
когато подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, било образувано
гр.д. № 280/2018г. на ПРС и заявлението му по чл. 417 от ГПК било уважено. Поради това ,че заповедта за изпълнение била
съобщена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, се принудил да заведе
настоящия иск, с правно основание чл. 422 от ГПК. Иска от съда да бъде прието
за установено по отношение на ответника В.Л.В., че му дължи сумата от 7000.00лв. по договора за заем от
14.06.2017г., като вземането му е обезпечено с учредена договорна ипотека от
14.06.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 280.56лв. за периода от
01.09.2017г. до 22.01.2018г. и законната
лихва, считано от 05.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което му е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 280/2018г. на ПРС.
В писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК, В.Л.В., ЕГН ********** ***, чрез назначения му от съда особен
представинтел адв. И.Д. изказва становище, че искът е неоснователен. Счита, че
тъй като договорът за наем е реален договор, то предаването на сумата е съществен
елемент на договора, поради което установяването на това предаване е предмет на
доказване. Ищецът не ангажира доказателства в тази насока. В представените
частни документи не се съдържа изрично изявление от ответника за реалното
получаване на предоставената сума. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
ВОС, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
относно релевантните за спора факти:
По подаденото на 05.02.2018г. от М.Ц.Ц.,
чрез адв. Д.М., заявление за издаване на заповед за незабавна защита по реда на
чл. 417 от ГПК, насочено срещу В.Л.В. е
образувано ч.гр.д. № 280/2018г. на ПРС. Заявлението е било уважено и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
204/07.03.2018г., като е разпоредено на длъжника В.Л.В. да заплати на М.Ц.Ц.
сумата от 7000.00лв., дължима по НА за договорна ипотека върху недвижим имот от
14.06.2017г. , законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и 280.76лв. мораторна лихва за периода
от 01.09.2017г. до 22.01.2018г. и разноски в размер на 626.00лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Видно от приложената разписка, заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на осн. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, на заявителя, че може да предяви иска по чл. 422 от ГПК. Указанията
на съда за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК са връчени на заявителя на
02.01.2019г., видно от разписката към съобщението на л. 25 от гр.д. №
280/2018г. на ПРС. На 01.02.2019г., видно от пощенското клеймо върху плика на
л. 30 от гр.д. № 280/2018г. на ПРС, т.е. в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК
едномесечен срок, заявителят М.Ц.Ц. е предявил иск за установяване на вземането
си, като хе представил и доказателствата си за това.
С договор за
заем от 14.06.2017г. М.Ц.Ц. е дал в заем на В.Л.В. сумата от 7000.00лв. за срок до 01.09.2017г. Уговорено е
предаването на сумата след учредяване на договорна ипотека в полза на
заемодателя /чл. 1 от договора/. В чл. 2 от договора е удостоверено
предоставянето на заетата сума от заемодателя на заемателя, посочена в т. 1
изцяло и в брой днес при сключване на договора.
Предвид така установеното от
фактическа страна, ВОС прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за връщане от страна на В. на Ц. на заетата му сума
от 7000.00лв. по договор от 14.06.2017г. и със срок на връщане до 01.09.2018г.
Искът е допустим за разглеждане и
основателен за сумата от 7000.00лв.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
В тежест на ищцата по делото е било да
установи предаването на сума пари, а в тежест на ответника-че е върнал заетата
сума или на някакво основание не дължи връщането. Няма спор, че В. не е върнал
на Ц. сумата от 7000.00лв. нито в посочения по-горе срок-01.09.2017г., нито до
момента и не са налице правопогасяващи обстоятелста. Спорният момент по делото
е реалното предаване на заетата сума.
Настоящият състав намира за доказан
факта на предаване на сумата от 7000.00лв. от заемодателя на заемателя. До този
извод достига установявайки действителната воля на страните по договора от
14.06.2017г., тълкувайки я, според постигнатите от тях уговорки по чл. 1 и чл.
2. В чл. 1 от договора от 14.06.2017г. е формулирана уговорката, че „ще бъде
предадена /преведена след учредяване на договорна ипотека в полза на
заемодателя“, като е употребен глагола в бъдеще време. Видно от представения от
ищеца, настоящ въззиваем НА за учредяване на договорна ипотека № 10, т. 1, дело
№ 605/2017г., вх.рег. № 957/14.06.2017г. на Сл.по вписванията-гр.Омуртаг, уговорката за учредяване на договорна ипотека
договор е изпълнена същия ден-на 14.06.2017г. Естествено и без всякакво
противоречие, при наличието на учредена ипотека, в изпълнение на уговорката в
чл. 1, в чл. 2 от договора за заем страните са направили изявление за
предаването на сумата изцяло и в брой при сключването на договора. Вярно, че не
е посочено изрично, че договорът в тази си част представлява разписка за
предаване на сумата, но по съществото си представлява точно това и не следва да
бъде пренебрегвана като такава.
След като сумата е предадена, то
реалният договор е породил правното си действие. Искът е основателен, при
надлежно сключен договор за заем, уговореният срок за връщане-до 01.09.2017г. е
изтекъл, а изпълнение на задължението за връщане на заетата сума от 7000.00лв. липсва и няма основание,
което да прави връщането недължимо. С оглед направеното искане, дължи се ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението-05.02.2018г. и обезщетение за забава от 278.06 лева за периода от
02.09.2017 г. до 22.01.2018 г., изчислено и от въззивния състав в този размер, с
помощта на Calculator.bg.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с
тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се явява
неоснователно искането за присъждане на разноски на въззивника, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Няма искане за присъждане
на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във въззивното производство, поради
което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
318/28.10.2019г. по гр.д. № 191/2019г. на втори състав на ПРС, както в частта в която, на основание
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е признато за установено съществуването на вземането на М.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** срещу В.Л.В. с ЕГН **********,
с адрес ***, за
което е издадена Заповед № 204/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 280/2018г. по
описа на ПРС, в размер на сумата от 7000.00
лв., представляваща заета сума по договора за заем, сключен на
14.06.2017г., което вземане е обезпечено с учредена договорна ипотека върху
недвижим имот от 14.06.2017 г., обективирана в НА за учредяване на договорна
ипотека № 10, т. 1, дело № 605/2017г., вх.рег. № 957/14.06.2017г. на Сл.по
вписванията-гр.Омуртаг, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 05.02.2018 г., до окончателното погасяване на дълга и
сумата в размер на 278.06 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 02.09.2017 г. до 22.01.2018 г. на осн. чл. 86 от ЗЗД, така и в частта, в която В.Л.В. с ЕГН **********,
с адрес *** е осъден да
заплати на М.Ц.Ц.
ЕГН ********** ***,
сумата от 1125,62 лева, представляваща
направени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: