Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 291 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД твърди, че ответникът П.Д.К., в качеството си на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Банат“ № 2, абонатен № 1268745, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Поради неплащане на дължими суми ищецът е подал заявление
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 657.54
лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1268745, за периода от
30.05.2011 г. до 23.08.2018 г., за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул.
„Банат“ № 2, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 138.75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 29.07.2011 г. до 17.09.2018 г. Обосновава правния си
интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с твърдения, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът посочва, че на
09.11.2018 г., след образуване на заповедното производство, по партидата на
ответника са платени доброволно суми по част от процесните фактури, а именно –
издадените в периода от 29.06.2011 г. до 22.12.2011 г., както и в периода от
29.08.2014 г. до 23.07.2015 г. На 31.12.2018 г. били платени доброволно и
задълженията по фактурите, издадени в периода от 25.08.2015 г. до 26.10.2015 г.
С уточняваща молба от
04.02.2019 г. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че след
подаване на исковата молба е извършено ново доброволно плащане на част от
процесните задължения по издадени фактури
в периода от 24.11.2015 г. до 28.03.2016 г. Пояснява, че в резултат на
извършените частични плащания ответникът дължи сума в общ размер от 386.55
лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 28.03.2016 г. до 23.08.2018 г.,
както и сума в размер от 41.28 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено от падежа на всяка фактура /първата от които с падеж на
29.06.2016 г./ до 17.09.2018 г.
С молба, подадена преди
проведеното по делото съдебно заседание ищецът е уточнил, че ответникът е
извършил ново плащане на 17.05.2019 г., поради което поддържа иска за главница за сумата от 118 лева, дължима за периода от 18.12.2017
г. до 23.08.2018 г. По отношение на иска за обезщетение за забава е посочил, че
го поддържа за сумата от 1.48 лева, дължима за периода от 01.03.2018 г. до
17.09.2018 г. За разликата над тези суми до първоначално предявения размер на
исковете делото е прекратено с определение, постановено в открито съдебно
заседание, на основание чл. 232 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД отправя искане до съда за приемане за установено, че
ответникът П.К. дължи на дружеството следните суми:
1) сумата от 118.00 лева, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1268745, за периода от 18.12.2017 г. до 23.08.2018 г., за имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Банат“ № 2, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2) сумата от 1.48 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода от 01.03.2018 г. до 17.09.2018 г.,
за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14180/2018 г. по описа на
ВРС.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Изтъква, че към исковата молба не са приложени доказателства, че ищецът е
предоставил на ответника претендираното количество вода. Поддържа, че предвид
доброволното изпълнение на част от задълженията ответникът не е дал повод за
завеждане на иска и не следва да му бъдат възложени разноските в
производството. Прави възражение за погасяване на задължението по давност, тъй
като некоректно заплатените суми са отчетени като погасяване на задължението на
ответника за минал период и погасени по давност.
Моли предявените искове да
бъде отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 14180
по описа за 2018 г. на ВРС, 26 състав, се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира,
че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото
е допустимо.
За да бъде уважен предявеният
иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки:
1) наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът
се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния
обект на потребление; 2) ищцовото дружество да е реално да е доставило процесното
количество вода, отчетено по реда, предвиден в Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, одобрени и обнародвани по
надлежния ред.
Наличието на първата от
посочените материалноправни предпоставки се установява от приложената на л.
97-98 от делото справка от имотния регистър. От нейното съдържание става ясно,
че П.К. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Банат“ № 2.
Следователно ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД /л. 5-14/. Същите са одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /л. 15-18/, и на основание чл. 71,
ал. 1 са влезли в сила един месец след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник, за което са представени доказателства с исковата молба /л.
19 и сл./. По силата на чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия те обвързват потребителите
от момента на придобиване на право на собственост или на ползване върху
съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационна система
обект. От този момент между страните по делото е възникнало и облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги
за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване,
отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в Глава ІІІ от Общите условия и
на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита
в чл. 22 от Общите условия изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите. Показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или
договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление /чл. 35 от Наредбата/. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е
установено правилото, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. Доставянето на питейна вода
и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите се
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.
Ищцовото дружество е представило
карнет по партида с абонатен № 1268745 /л. 99/, в който като потребител е
вписан ответникът. От съдържанието му става ясно, че за част от процесния
период – от 18.12.2017 г. до 28.05.2018 г. служебно е начислявана консумация от
по 5 куб. м. месечно. След 28.05.2018 г. са отразени показанията на водомера и
подлежащата на заплащане питейна вода в куб. м., представляваща разлика между
отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане и
показанията, отразени в предходен отчетен период. Така е отчетено следното
потребление: за периода от 28.05.2018 г. до 27.06.2018 г. – 5 куб.м.; за
периода от 27.06.2018 г. до 25.07.2018 г. – 5 куб.м.; за периода от 25.07.2018
г. до 23.08.2018 г. – 5 куб.м. Последното
отчетено показание, удостоверено с подпис на абоната датира от 22.10.2018 г.,
когато е отразено показание от 29 куб.м. и консумирано количество вода от 9 куб.м.
при показание от отчета от предходен месец от 20 куб. м.
С подписването на карнета за
извършен отчет на 22.10.2018 г. абонатът е приел отчетените до тази дата
показания на водомера, т.е. признал е, че посочените в карнета до тази дата
количества потребена вода са изразходвани
от него. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
стойността на потребените ВиК
услуги за процесния период възлиза на 118.00 лева. Следователно предявеният иск
главен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главния иск основателен
се явява и акцесорният, който има за предмет вземането на ищцовото дружество за
обезщетение за забава. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, същото възлиза на 1.48 лева, колкото именно е и размерът на
предявената претенция.
Съдът намира за неоснователно, релевираното от особения
представител възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
предявените установителни искове. Действително по делото се установява, че
ответникът е извършвал частични доброволни плащания, с които са погасени част
от задълженията му към ищцовото дружество. Доколкото обаче липсват данни същият
изрично да е посочил, че с изплатените суми желае да погаси задълженията си за
конкретен период, по арг. от чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД следва да се приеме, че правилно погасяванията са отнесени към най-старите
му задължения. В този смисъл и доколкото предявеният иск касае вземания по
фактури, издадени в периода след 29.01.2018 г., не би могло да се приеме, че
същите са погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните
указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75 лева.
Наред с изложеното на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски за исковото производство за заплатена
държавна такса в размер на 75 лева, депозит за особен представител – 300 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съдът не споделя доводите на
особения представител, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй
като от заключението на вещото лице става ясно, че всички плащания следват
датата на образуване на заповедното производство – т.е. същите са извършени в
течение на производството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П.Д.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.и
к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 118 лева /сто и осемнадесет лева/,
представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1268745, за периода от 18.12.2017 г. до
23.08.2018 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Банат“ № 2, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1.48 лева /един лев и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено
за периода от 01.03.2018 г. до 17.09.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14180/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.Д.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 625 /шестстотин двадесет и пет лева/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: