Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,10.12.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на десети ноември двехиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №749
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Ж.Б.С. – юрисконсулт, със съдебен
адрес *** против Я.Ж.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че на 14.03.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-14413371 от дата
20.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Я.Ж.Ш. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне.
Твърди, че на 20.01.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор и Я.Ж.Ш. като кредитополучател
е сключен договор за потребителски кредит с №PLUS-14413371, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът
е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 2500,00 лв. Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 504,00 лв.
е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план
на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора
и такса ангажимент, която е в размер на 75,00 лв., срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя
при усвояване на кредита като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.
Сочи, че предоставянето на
посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска"
и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4696,20 лв.
Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
2196,20лв.
Твърди, че на основание сключения
между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.01.2020г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 130,45 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2017г.,
съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Твърди, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.01.2020г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено
уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 18.11.2019г.
/получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Посочва, че съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.12.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 503,77 лева.
Твърди, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 1358,92 лв., с която са погасени, както
следва: договорна лихва - 1276,88 лв., главница - 82,04 лв.
Твърди, че съгласно
изискването на закона на длъжника е изпратено Уведомление за извършената цесия
с изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14413371 по пощата, което писмо е получено лично на дата 18.11.2019г.
Представя пълномощно,
изхождащо от Н. П. Н.и Д. Т. Д., в качеството им на прокуристи на „БНП Париба
Пърсънъл файненс" ЕАД, с което се упълномощава „Агенция за събиране на
вземания"АД да уведоми всички длъжници по всички цедирани вземания /съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г./ за станалата цесия.
Посочва, че в
случая следва да се има предвид, че съгласно пар.7 ал.8 от Договора за цесия,
„БНП Париба Пърсънъл файненс" ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на
вземания"АД да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка за
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД е възникнал правният интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №4864/2019г.
е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение,
което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение
на Я.Ж.Ш., с ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД
сума в общ размер на 3687,05 лв., от които главница 2417,96 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва 765,32 лв. за
периода от 20.03.2018г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.01.2020г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 18.11.2019г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и обезщетение за забава
в размер на 503,77 лв. за периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Вземането произтича от Договор за потребителски кредит №PLUS-14413371
от дата 20.01.2017г.
Сочи банковата
сметка, по която ответникът може да заплати дължимите суми.
Моли да бъде
осъдена ответната страна да им заплати и направените в заповедното производство
разноски, както и направените в настоящото исково производство съдебно-деловодни
разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата, с който е взето становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва. Излага съображения.
Твърди, че договорът,
сключен между страните е с неравноправни договорни клаузи. Твърди, че договорът
е сключен по неясен и неразбираем начин за кредитополучателя. Същият не е могъл
да разбере какво значи такса „ангажимент", което е нарушило разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗПК /не ясен и неразбираем/ и разпоредбите на чл.147 ал.1 и ал.2 от ЗЗП /клаузите в договора да са
съставени по ясен и недвусмислен начин/.
Твърди, че кредиторът
поставя изпълнението на задължението от потребителя при условие, зависещо
единствено от волята на кредитора -нарушение на чл.143, т.3 от ЗЗП като вписва
в договора такса „ангажимент“, която такса съгласно т.2 от договора се заплаща при усвояване на кредита, което
представлява нарушение и на чл.10а ал.2
от ЗЗП. Обременява /ощетява/ потребителя с допълнителна нерегламентирана
такса „ангажимент“".
Сочи, че в исковата
молба на стр.2 /горе/ е записано: „Предоставянето на посочената по-горе сума
/сумата от 75 лв. като такса ангажимент/съставлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави заема…“, т.е. кредиторът, за да отпусне кредита на потребителя,
принуждава кредитополучателя да му заплати такса за целта /да му отпусне
кредита/, нещо което е недопустимо по ЗПК. Сочи, че дори това да е допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а ал.1
от ЗПК, то тя би следвало ясно и недвусмислено да намери отражение в
договора, съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК.
Твърди, че от приложения
по делото договор за потребителски кредит сключен на 20.01.2017г. между
страните, не става ясно какво ще заплати потребителят на банката в лева като
общ разход за изтегления кредит, какво ще заплати потребителят на банката само
като лихва за получения кредит, какво включва посоченият 7.64% разход, получен
като разлика между ГПР- 47.99 % / общите разходи /и 37.35% лихвен %.
Твърди, че сключеният
договор при тези условия въвежда потребителя в заблуждение. По този начин
кредиторът е нарушил правото на потребителя да прецени какви икономически
последици ще поеме със сключването му и да реши би ли следвало при тези условия
да сключи договора или да го откаже. Нарушен е чл.1, т.3 от ЗПК, чл.143, т.18 от ЗЗП и чл.1 ал.2, т.3 от ЗЗП.
Твърди, че сключеният
договор въвежда потребителя в заблуждение, правата му, предоставени по ЗПК са
нарушени и ограничени, клаузите в договора заобикалят изискванията на ЗПК, неравноправни
са. Ощетяват двукратно потребителя на кредит - при изтеглен действителен кредит
от 2425 лв., кредитополучателят ще изплати на банката 4771 лв. /2500 лв. - 75
лв. такса „ангажимент“ = 2425 лв. - удържана такса съгласно т.2 от договора от
общия размер на кредита/. Твърди, че кредитополучателят ще изплати на банката
2500 лв. главница плюс 2196,20 лв. допълнително като надбавки и разходи по
кредита, плюс 75 лв. такса „ангажимент“ или общо платимо от потребителя е
сумата от 4771 лв., което представлява общата стойност на всички плащания от
кредитополучателя, което е недопустимо, поради което счита, че клаузите са
нищожни, от което следва, че договорът е недействителен, от което следва, че
съдът трябва да остави иска без уважение.
Моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по
делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната
писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен
и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Излага
съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Излага доводи по същество.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 06.12.2019г. по
пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
постъпило в съда на 10.12.2019г. срещу ответницата Я.Ж.Ш., в качеството й на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №4864/2019 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е
издал Заповед №2722 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.12.2019
год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор следните суми: сумата в размер на 2417,96 лв. - представляващи главница за
периода от 20.12.2017г. до 20.01.2020г. по отношение, на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
дата 13.11.2019г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; договорна лихва в размер на 765,32 лв. за периода от 20.03.2018г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2020г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 13.11.2019г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; обезщетение за забава в размер на 503,77лв., считано от 21.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 10.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в районен съд - 10.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по
делото в размер на 73,74 лева -
държавна такса и сумата от 75,00 лева - за
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължение по Договор
за потребителски кредит №PLUS-14413371, сключен на 20.01.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Я.Ж.Ш. (кредитополучател), прехвърлено от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата
14.03.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
постъпило писмено възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, поради
което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането му.
В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 20.01.2017г. между трето,
неучастващо по делото търговско дружество - „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София и ответницата Я.Ж.Ш. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта
PLUS-14413371/20.01.2017г.,
по силата на който дружеството-кредитор е предоставило на ответницата-кредитополучател
кредит за потребителски цели в размер на 2500 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне същия на кредитора, при параметрите и условията, посочени в
договора. С договора за кредит ответницата се е задължила да върне на кредитора
в сроковете и при условията, посочени в договора, сумата в общ размер на 4696,20
лева, платими на 36 броя месечни погасителни вноски в размер на по 130,45 лева
всяка, с дата на първо плащане 20.02.2017г. и с дата на последно плащане – 20.01.2020г.
Видно от сключения
договор за паричен кредит е, че страните са постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно
на застрахователния агент, като застрахователната премия, която е в размер на
504,00 лв., е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за кредит е включена в размера на
договорната лихва. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се
е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
75,00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита като кредиторът
удържа сумата от общия размер на кредита.
Съгласно чл.5 от Условия към
договора за кредит, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост.
Видно от книжата по делото е, че на 14.03.2019г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент и дружеството-ищец – „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД като цесионер е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на който
вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от ответницата Я.Ж.Ш.,
произтичащи от Договора за потребителски кредит №PLUS-14413371 от 20.01.2017г. са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на дружеството-ищец.
Процесният договор за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощил цесионера
от негово име да уведоми всички длъжници за извършените цесии. Предвид това до
ответницата е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената
продажба на вземанията, произтичащи от Договора за паричен кредит №PLUS-14413371/20.01.2017г., с изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14413371 от 11.11.2019г. С
уведомителното писмо е обявена и предсрочната изискуемост на кредита. Видно от
приложеното известие за доставяне е, че уведомлението е връчено лично на
ответницата на датата 18.112019г. срещу подпис.
Към
исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело,
ищецът е приложил заверено копие от уведомителното писмо за извършената цесия.
С писмения отговор на исковата
молба, особеният представител на ответницата не оспорва надлежността на връчването.
Предвид горното съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена за
извършената цесия и че същата е породила своето правно действие. Уведомена е и
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД
е предвидено с цел да предпази длъжника от двойно плащане на едно и също
задължение. Затова възражение на длъжника за липса на уведомяване за извършена
цесия би било правно релевантно само ако едновременно с това той твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомлението. В конкретния случай такива възражения, а и доказателства за извършено
плащане на стария кредитор, след цесията, не са налице.
В исковата молба ищецът признава
погасяването на сумата в размер на 1358,92 лв. от страна на ответницата.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото и
неоспорено от страните, се установява, че на 23.01.2017г. по банковата сметка в
ТБ ОББ АД на ответницата Я.Ш. е извършен банков превод от БНП Париба в размер
на 2425 лева. От договорения кредит в размер на 2500 лева са удържани 75 лева
такса ангажимент. Вещото лице е посочило, че в Приложение 1 към заключението са
използвани данни на кредитора за погасителни планове на задълженията, данни на
кредитора и ищеца за платени суми към тях. Вещото лице е извършило
самостоятелни изчисления за дължима законна лихва за забава /само върху
просрочена главница/ и задълженията са погасени по видове, по реда им на възникване
/тъй като в предоставените от ищеца справки, изготвени от кредитора са е установило
неправилно разпределяне на погасяваните задължения, същото не е извършвано съобразно
настъпването на падежа на всеки един вид задължение /първо възникнало - първо
погасено/. Според заключението на вещото лице непогасените задължения по
процесния договор за кредит са, както следва: главница в размер на 2054,94
лева, възнаградителна лихва в размер на 926,29 лева, месечни вноски за
застраховка в размер на 196,00 лева и обезщетение за забава в размер на 225,46
лева.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично
доказан и основателен за следните процесни претендирани вземания: за главница по
договора за паричен кредит в размер на 2054,94 лева, за договорна лихва в
размер на 765,32 лв. и за обезщетение за забава в размер на 225,46 лева.
Установи се по делото наличието на валидно договорно правоотношение по процесния
договор за паричен кредит от 20.01.2017г., по което кредиторът е дал в заем, а ответницата
е получил сумата по кредита. Кредиторът е изправна страна по договора, докато ответницата
не е изпълнила изцяло задълженията си за
връщане на заетата парична сума за главница и договорна лихва в посочените
по-горе размери. Вземанията на кредитора за посочената главница и договорна
лихва са надлежно прехвърлени на ищеца с цитирания по-горе договор за цесия.
Няма данни и възражения по делото ответницата да е изпълнила тези си задължения,
поради което същата дължи на ищеца заплащането на посочените главница и
договорна лихва по процесния договор за кредит.
С оглед неизпълнението на посочената част от задължението за главница,
ответницата дължи на ищеца и обезщетение за забава в посочения размер от 225,46
лева.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху
главницата от 2054,94 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 10.12.2019г. /от която дата се счита предявен и искът по чл.415
ал.1 от ГПК/ и до окончателното изплащане на сумата.
За главницата над размера от 2054,94 лева и до претендирания с исковата
молба размер от 2417,96 лева, както и за обезщетението за забава над размера от
225,46 лева и до претендирания размер от 503,77 лева, исковите претенции като
недоказани и неоснователни ще следва да се отхвърлят.
По възраженията на особения представител на ответницата в писмения отговор,
съдът приема следното:
В настоящето производство ищецът
не претендира от ответницата вземания за месечни вноски за застраховка /същите
са отделно посочени и в заключението на вещото лице/, както и за такса
ангажимент. Такива вземания не са предмет на разглеждане нито в заповедното,
нито в исковото производство. Освен това, съдът счита, че удържаната такса ангажимент при отпускането /усвояването/ на процесния
кредит не е в противоречие с
разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗПК, тъй като в случая е изпълнено изискването видът, размерът и конкретното
действие, за което се събира тази такса да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит – таксата е определена по вид и размер /75 лева/ и срещу нея кредиторът е фиксирал
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК.
По отношение на процесните вземания, съдът не
констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до
неговата недействителност.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца част от
сторените от него в заповедното производство и в настоящето исково производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска и при определен от съда размер
на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание
чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева, а именно сумата от 761,39 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
По
иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез
пълномощника Ж.Б.С. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** против Я.Ж.Ш., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Я.Ж.Ш., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: главница в размер на 2054,94 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва в размер на 765,32 лв. за периода от 20.03.2018г. до
20.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на 225,46 лв. за периода от
21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019г., за които е издадена Заповед №2722
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2019г. по
ч.гр.дело №4864/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 ал.1 от ГПК за вземането за главницата над размера от
2054,94 лева и до претендирания с исковата молба размер от 2417,96 лева, както
и за вземането за обезщетението за забава над размера от 225,46 лева и до
претендирания с исковата молба размер от 503,77 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Ж.Ш., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски в заповедното производство и в исковото производство,
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 761,39 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: