№ 126
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900024 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св.
Неделя“ № 7 срещу П. К. П., ЕГН **********, с адрес:
***************************************** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 29 300 лв. – главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0021/301/24022020/24.02.2020 г., Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс
№ 2/27.10.2020 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.08.2021г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
до окончателното погасяване на задължението; 1858,40 лв. – лихва за редовна
главница по чл. 4.1 от договора за периода 20.01.2021 г. – 28.07.2021 г. вкл.;
207,30 лв. – разсрочена по силата на §5, т. 4 от Анекс № 2/27.10.2020 г.
възнаградителна лихва по чл. 4.1 от договора, начислена за периода
20.10.2020 г. – 20.12.2020 г., с падеж 20.01.2021г.; 221,05 лв. – лихва за
просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода 20.01.2021 г. –
05.08.2021 г. вкл.; 805,75 лв. – наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 от
договора за периода 20.01.2021 г. – 05.08.2021 г. вкл., в размер на 5% върху
1
просрочената главница от 29300 лева; 67,44 лв. – гаранционна такса за
включване на кредита в Програма, гарантирана от „ББР“АД, уговорена в § 5.3
„К“ от Анекс № 2/27.10.2020 г. в размер на 0.33% на годишна база върху
усвоената и непогасена главница за периода 27.10.2020г. – 29.07.2021г., за
които е издадена Заповед № 4946/14.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 11517/2021
г. по описа на ВРС.
В исковата молба се излага, че между ищеца, от една страна, като
кредитор и „ПКП-2015“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитополучател и П.
К. П., ЕГН ********** като солидарен длъжник, от друга страна, е сключен
Договор за банков револвиращ кредит № 0021/301/24022020/ 24.02.2020 г., по
който банката предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит до
размера от 30 000 лв. за използването им като оборотни средства с краен срок
за усвояване на кредита 23.02.2021 г., а за издължаването му – 24.02.2021 г.
Главницата е усвоена на 25.02.2020 г. В чл. 4.1.1 вр. чл. 11.1.1 от договора е
предвидена възнаградителна лихва в размер а сбора от променлив в хода на
изпълнение на договора лихвен индекс и надбавка за редовен дълг от 8,43 %.
Приложимият към датата на подписване на договора лихвен индекс е
Осреднен депозитен индекс /ОДИ/. Към датата на подписване на договора за
кредит годишният лихвен процент за редовна главница върху ползвания
разрешен лимит възлиза на 8,50%. Съгласно чл. 4.2 вр. чл. 11.2.2
просрочената главница се олихвява за срока на просрочието с лихвен
процент, формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг /по
чл. 4.1/ и надбавка за просрочие от 2 %. Според чл. 4.3 вр. чл. 11.2.3 от
договора, в случай на просрочие на лихва и/или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие,
кредитополучателят заплаща и фиксиран лихвен процент в размер на 5%
върху целия дълг по главницата /редовен и просрочен/. Условията по
договора са изменени с Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс № 2/27.10.2020 г., с
които е удължен крайният срок за ползване на кредитния лимит, предвиден е
погасителен план за главницата и е променен крайният падеж, като са
уговорени и гратисни периоди за погасяване на вноските по изискуемата
лихва за редовен дълг за фиксирани периоди, чието изпълнение е отложено
до 20.10.2020 г., респективно до 20.01.2021 г. С Анекс № 2 крайният срок на
договора е удължен до 24.11.2021 г. и е въведен погасителен план за
2
главницата с краен падеж на 24.11.2021 г. След подписването му не е
заплатена на падежа нито една вноска за погасяване на главницата или
договорната лихва. С оглед неизпълнението на седем вноски за главница и
девет за лихви кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с връчено лично на
ответника на 07.07.2021 г. уведомление чрез ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 в
КЧСИ. Въпреки дадения в поканата срок за изпълнение, банката е счела
предсрочната изискуемост за настъпила не веднага след неговото изтичане, а
на 29.07.2021 г. Поради изпадането в забава на длъжниците ищецът се е
снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, откъдето
произтича правният интерес от съдебно установяване на вземането.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител, в който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва размера
на отпуснатите, усвоени и дължими суми, както и ищцовото твърдение, че
вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер на 29.07.2021 г.
Твърди наличие на неравноправни и съответно нищожни по смисъла на ЗЗП
клаузи в сключения договор, анексите към него и приложимите ОУ, досежно
предвидената възможност за едностранно изменение на лихвения процент без
значение дали е фиксиран или променлив. Вътрешните правила, по които
банката изменя приложимия лихвен процент, не са част от договора и е
налице неяснота по отношение на размера на възнаградителната лихва и на
дължимите вноски, което поставя ответника-съдлъжник в неравностойно
спрямо банката положение.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която се оспорва възражението на ответника за наличие на неравноправни
уговорки. Цитира се относима съдебна практика с посочване на основните
белези на подобни договорености и изключението, предвидено в чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че в случая променливата компонента е обвързана с
публично известен Осреднен депозитен индекс, изчисляван на база лихвената
статистика на БНБ, публикуван на интернет страницата на БНБ. При
сключване на договора лихвеният процент е бил 8.50% годишно и
представлява сбор от фиксираната надбавка от 8.43% и ОДИ от 0.02%. За
срока на действие на договора този лихвен процент само е намалявал,
3
достигайки до 8.46%. Това се дължи на понижените стойности на ОДИ, което
съответно облагодетелства длъжника, а не кредитора. Твърди се, че
процесното съглашение попада в хипотезата на уговорен индекс, който
отразява колебанието на пазара на депозити и е обвързан единствено с
обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на
искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно
отношение по силата на сключен валиден договор за кредит, по който
ответникът е солидарен длъжник, своята изправност по договора, основанието
за възникване на всяко от задълженията за лихви, такси и неустойки,
настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделните пера,
както и факта, че ответникът-физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с дружеството кредитополучател. В тежест на
ответника е да докаже извършеното точно и в срок изпълнение на
задълженията си по договора и анексите или наличието на обстоятелства,
изключващи дължимостта на претендираните суми, включително качеството
си на потребител.
От представения по делото Договор за банков револвиращ кредит №
0021/301/24022020/24.02.2020 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и
кредитополучателя „ПКП-2015“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника като
солидарен длъжник, се установява, че страните са обвързани от облигационно
отношение с характеристиките на договор за банков кредит, по силата на
който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
4
револвиращ кредит до размера от 30 000 лв. за използването им като
оборотни средства, срещу задължението за връщането й на 12 вноски с падеж
20-то число на месеца в срок до 24.02.2021г. Съгласно уговорката на чл. 4.1.1
от Договора кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да
заплащат на банката годишна възнаградителна лихва, която към датата на
сключване на договора възлиза на 8.5%, формирана от приложимия за
съответния период на олихвяване променлив лихвен процент (Осреднен
депозитен индекс) плюс надбавка за редовен дълг в размер на 8.43%.
Съгласно чл. 4.2 вр. чл. 11.2.2 просрочената главница се олихвява за срока на
просрочието с лихвен процент, формиран от сбора на годишния лихвен
процент за редовен дълг /по чл. 4.1/ и надбавка за просрочие от 2 %. Според
чл. 4.3. от договора, в случай на просрочие на лихва и/или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие,
кредитополучателят заплаща и фиксиран лихвен процент в размер на 5%
върху целия дълг по главницата /редовен и просрочен/.
Условията по договора са изменени с Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс
№ 2/27.10.2020 г., с които е удължен крайният срок за ползване на кредитния
лимит, предвиден е погасителен план за главницата и е променен крайният
падеж. С §6.1 от Анекс № 1/27.04.2020 г. е предоставен гратисен период за
погасяване на вноските по лихвата за редовен дълг за периода от 20.04.2020 г.
– 19.10.2020 г., платима на 20.10.2020 г. С Анекс № 2/27.10.2020 г. кредитният
лимит е намален до 29 300 лв., крайният срок на договора – удължен до
24.11.2021 г., а с §5, т.4 е предвиден гратисен срок за погасяване на вноските
по главницата, начислени за периода 20.10.2020 г. – 20.12.2020 г., като
начислените лихви за този период е уговорено да бъдат заплатени на
20.01.2021 г. Съгласно §5, т.1 от Анекс № 2/27.10.2020 г. кредитът е включен
в Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-,
малки и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и
епидемията от Covid-19, като кредитополучателят и солидарният длъжник са
декларирали, че са запознати и се съгласяват с подробно описаните условия,
включително за заплащане на гаранционната такса в размерите по §5, т.1,
б.К.
Изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
кредита в размер на 30000 лева се установява от заключението на вещото
лице, видно от което същата е усвоена по разплащателна сметка на
5
кредитополучателя на 25.02.2020г.
Следователно за солидарно задължените лица по договора е възникнало
задължение за връщане на усвоения кредит. С подписване на договора
ответникът е встъпил в дълга по реда на чл.101 от ЗЗД и е поел солидарна
отговорност за погасяването му.
При сключване на договора ответникът е действал в рамките на
осъществяваната от него дейност по занятие и по-конкретно с оглед връзката
от функционално естество, която има с дружеството кредитополучател
(управител и едноличен собственик на капитала) и която го поставя в
отношения на свързани лица. С оглед изложеното, макар че е физическо лице,
ответникът не се ползва с потребителска закрила, доколкото договорът за
кредит е сключен от представлявано от него дружество с оглед
упражняваната от него търговска дейност, а не за цели от частен характер.
Налага се изводът, че процесният договор за кредит няма потребителски
характер, поради което не се подчинява на императивната уредба на
потребителската закрила, а въведените от ответника в срока по чл.367 от ГПК
възражения за неравноправни клаузи не следва да бъдат разглеждани.
С оглед дължимата служебна проверка по валидност на договора в
обхвата по ТР № 1/27.04.2022г. по тълк.д. №1/2020г. на ВКС, съдът не
констатира пороци на процесния договор или отделни негови клаузи.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на настъпила
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.7.3.3., вр. чл.7.1. от договора
кредиторът едностранно обявява кредита за предсрочно изискуем и
прекратява действието на договора по вина на кредитополучателя при всяко
пълно или частично неизпълнение на което и да е от задълженията на
солидарните длъжници, включително неплащане на която и да е изискуема
вноска за главница, лихви, такси, неустойки, разноски. Съобразно
разрешението, дадено в т. 18 от ТР по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
6
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. При
пасивната солидарност в хипотезата на встъпване в дълг, отделните
правоотношения се характеризират с известна самостоятелност, поради което
пристъпването към предсрочна изискуемост е факт с относително действие и
осъществяването му спрямо един от длъжниците няма действие по отношение
на останалите. Без значение е и датата, на която кредитът е отнесен като
предсрочно изискуем в счетоводството на кредитора.
В случая кредитът е обявен за предсрочно изискуем по отношение на
ответника като солидарен длъжник на 14.07.2021г., с изтичане на
едноседмичния срок за изпълнение, предоставен с уведомление по чл.60 от
ЗКИ, получено от него лично на 07.07.2021г. чрез ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711
в КЧСИ, видно от представената разписка №14208/23.06.2021г. Според
заключението на ССЕ към тази дата кредитът е в просрочие, считано от
05.11.2020г., когато е извършено последното погашение по него. Датата, на
която кредитът е отнесен счетоводно като предсрочно изискуем, е без правно
значение, тъй като фактическият състав на чл.60 от ЗКИ се счита завършен с
обективното настъпване на двете предпоставки – забава на длъжника и
уведомяването му за предсрочната изискуемост.
С оглед формирания извод за съществуването на валиден и изискуем
главен дълг, за който ответникът отговаря солидарно, предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се явява доказан по
основание. Остатъчният размер на главното задължение според експертизата
възлиза на 29300 лева, поради което искът се явява изцяло основателен.
В хипотезата на надлежно упражнено право по чл.60 от ЗКИ, каквато е
разглежданата хипотеза, всички акцесорни задължения се дължат за период
до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – в случая до
14.07.2021г. Това е крайният момент на дължимост на възнаградителна лихва
и такси по договора. Това е така, защото при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. Тъй като уговорената в договора лихва
представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума, а упражненият избор на кредитора да иска изпълнение преди
първоначално определения срок преустановява добросъвестното ползване на
7
паричната сума от длъжника, то уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се
дължи.
Вземането за възнаградителна лихва, произтичащо от т. 4.1. от
договора, се претендира за период 20.01.2021 г. – 28.07.2021 г., т.е. включва и
период след настъпване на предсрочната изискуемост на 14.07.2021г. По
изложените съображения искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.
430, ал.2 от ТЗ се явява основателен за сумата от 1728.17 лева, за периода
20.01.2021г. – 14.07.2021г., съгласно варианта по т. 5 от ССЕ, до който следва
да бъде уважен, а за разликата до 1858,40 лв., претендирана за периода
20.01.2021 г. – 28.07.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претендираната разсрочена по силата на §5, т. 4 от Анекс №
2/27.10.2020 г. възнаградителна лихва по чл. 4.1 от договора, начислена за
периода 20.10.2020 г. – 20.12.2020 г. е с настъпил на 20.01.2021г. падеж и се
дължи за период преди предсрочната изискуемост, поради което следва да
бъде уважена в пълния предявен размер от 207,30 лева, установен със
заключението на вещото лице.
Между страните не е налице спор, а и от съдържанието на Анекс №
2/27.10.2020 г. се установява, че процесният договор е включен в Програмата
за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и
средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от
Covid-19, за което страните са уговорили такси в размерите по §5, т.1, б.К от
договора. Изчислен за периода от сключването на анекса - 27.10.2020г. до
датата на предсрочната изискуемост - 14.07.2021г. размерът на дължимата
гаранционната такса възлиза според ССЕ на 63.39 лева, за която сума искът
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до 67.44 лева, претендирани
за периода 27.10.2020г. – 29.07.2021г.
Предвид безспорната установеност, че за процесния период кредитът е
бил в просрочие, са налице предпоставките за начисляване на претендираните
неустойки за забава. В чл. 4.2. и чл.4.3. от Договора за кредит, при забава в
плащанията от страна на кредитополучателя, в полза на банката е уговорено
санкционно обезщетение с характер на мораторна неустойка, диференцирано
по размер в зависимост от методиката за формирането му. Неустойката по чл.
8
4.2. от Договора е уговорено да се дължи върху просрочената част от
главницата и е в размер на приложимия ГЛП плюс надбавка от 2 пункта.
Наред с нея в полза на кредитора е уговорена кумулативно и неустойка по чл.
4.3 от Договора, която се дължи върху остатъка от неплатената и
непадежирала главница (наличния кредит) и е уговорена в размер на 5%. По
този начин страните са изразили съгласие обезщетението за забава да се
формира по две различни формули, една от които включва като множител
непадежиралата главница. Видно от заключението на ССЕ, начисляването на
мораторните неустойки е започнало след началната дата на забавата, при
съобразяване на предвидените в договора лихвени стойностни, поради което
тяхната дължимост се явява доказана по основание. За периода от датата на
забавата – 20.01.2021г., до 05.08.2021 г., неустойката по чл. 4.2. възлиза на
230.96 лева, а по чл.4.3. – в размер на 805.75 лева. С оглед диспозитивното
начало исковете следва да бъдат уважени за претендираните размери от
съответно 221,05 лева за неустойката по чл. 4.2. и 805.75 лева за неустойката
по чл.4.3.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете за заповедното производство в
размер на 1863.54 лева от общо 1871.28 лева, изразяващи се в заплатена
държавна такса и адв.възнаграждение и за исковото производство в размер на
4704.84 лева от общи 4724.38 лева, изразяващи се в заплатена държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. К.
П., ЕГН **********, с адрес: *****************************************,
дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД сумите, за които е издадена Заповед № 4946/14.09.2021 г. за
9
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 11517/2021 г. по описа на ВРС, както следва:
- 29 300 лв. – главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0021/301/24022020/24.02.2020 г. и Анекс № 1/27.04.2020 г. и Анекс №
2/27.10.2020 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.08.2021г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
до окончателното погасяване на задължението;
- 1728.17 лв. – лихва за редовна главница по чл. 4.1 от договора за
периода 20.01.2021 г. – 14.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1728.17 лв. до 1858,40 лв., претендирани за периода 20.01.2021 г. –
28.07.2021 г.
- 207,30 лв. – разсрочена по силата на §5, т. 4 от Анекс № 2/27.10.2020 г.
възнаградителна лихва по чл. 4.1 от договора, начислена за периода
20.10.2020 г. – 20.12.2020 г., с падеж 20.01.2021г.;
- 221,05 лв. – лихва за просрочена главница по чл. 4.2 от договора за
периода 20.01.2021 г. – 05.08.2021 г.;
- 805,75 лв. – наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 от договора за
периода 20.01.2021 г. – 05.08.2021 г. вкл., в размер на 5% върху просрочената
главница от 29300 лева;
- 63.39 лв. – гаранционна такса за включване на кредита в Програма,
гарантирана от „ББР“АД, уговорена в § 5.3 „К“ от Анекс № 2/27.10.2020 г. за
периода 27.10.2020г. – 14.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 63.39 лв. до 67,44 лв., претендирана за периода 27.10.2020г. –
29.07.2021г.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес:
*****************************************, да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Св. Неделя“ № 7, сумата от 1863.54 лева, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 11517/2021 г. на PC - Варна
разноски и сумата от 4704.84 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
10
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11