Р Е Ш Е Н И Е №262352
13.10.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 578/2020г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес:
гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, представлявано от з. – у. си Д.Д., депозирани
против Д.М.Д., ЕГН **********,***.
Според
изложеното,
между
страните имало сключен договор за револвиращ потребителски кредит , усвояван от
ответника чрез кредитна карта MasterCard, под номер ************, като бил договорен
максимален размер на използваемата сума
(кредитен лимит) от 1000 лева,
лихва като възнаграждение на кредитора ,
такси за такси за обслужване на кредита за използвания период, а ответника се задължил
да заплаща минимална погасителна вноска, съставляваща променлива величина. Д.
активирал предадената му карта на дата 27.03.2018г. , усвоил значителна част от
главницата , но преустановил обслужването на кредитната карта на дата 01.11.2018г. Към тази дата , останали
за плащане 1003.48 лева от главницата, 30.98 лева от договорната лихва, начислена за
период от 01.11.2018г до 03.04.2019г. , и законната лихва за забава в размер на
53.45 лева за периода от 03.04.2019 год.
– 11.10.2019 година.
За тези суми
ответното дружество се снабдило със заповед за плащане под № 9519/28.10.2019г.
, издадена по ч. гр. дело № 17502/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ
гр.състав. Заповедта била връчена на Д. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , затова
кредиторът , на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК,
иска установяване на вземането си по договора в размерите , посочени по – горе.
В условията на евентуалност, се иска осъждане
на ответника да заплати същите суми на същото основание, както и присъждане на
разноските по спора.
Ответникът е оспорил иска; отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича съществуването на договор- заемната сума не му била предадена. Възразява,
че договорът, ако такъв е сключен , е недействителен на основанието по чл. 22
от Закона за потребителския кредит, отрича изискуемостта на вземанията - не била обявена предсрочна такава.
Разпоредбите на чл. 2 и 7 от договора били нищожни , първата – поради
противоречие с добрите нрави , а втората
- като неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД,
съединен с осъдителен иск на същото основание и между същите страни.
Исковете са допустими като установителни –
има идентитет между вземането, така, както е посочено в заповедта за изпълнение
– от една страна, и исковата молба, от
друга. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. По отношение на
допустимостта на исковете съдът следва да отбележи също така, че след като е
допустим установителния иск, съдът не може да се произнесе по съществото на
осъдителния такъв, освен ако производството по главния такъв се прекрати.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази по същество следното:
На л. 5 от делото е представено копие от договор , озаглавен „**********“ , в който
на ред трети, е записано дословно следното: “Усвояване *********“; липсва еднозначно посочване на
номер на договор, а оттам – и представеното копие съставлява частен документ с
недостатъци по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК и затова само по себе си не е годно да удостовери съществуването на
договора; следва да се има предвид , че
същият следва да бъде съставен в писмена форма като условие за действителност и
доказване по смисъла на чл. 10 изр . първо от иначе приложимия Закон за потребителския кредит, а в исковата молба са
изложени твърдения, според които съществуват и двата договора. Според договора,
Д. е усвоил чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с посочения
номер /курсивът мой - В.Р /
стоки на стойност от 740.11 лева, включваща освен сумата от 679 лева платени
стоки, но и застрахователна премия от 61.11 лева, и се е задължил да върне
заемната сума на 12 месечни вноски от по 69.07 лева , или общо 828.84 лева,
тоест с възнаграждение на кредитора в общ размер от 88.73 лева. В договора е
посочен годишен процент на разходите от 21.52 % , и годишен лихвен процент от
19.65 %. Плащането / усвояването на заемните средства е извършено чрез платежно
нареждане ( л. 20 )
На следващо място, на л. 7 от делото е представено и копие от
друг договор за потребителски заем със
същия номер *********, сключен между същите страните, но при различни условия:
кредиторът предава на Д. кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000
лева, а на свой ред ответникът следва да върне използваната част от лимита
заедно с лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 44.90 %, на
минимални месечни погасителни вноски в зависимост от усвоената сума, в случая –
поне 60 лева месечно. Според представения на ответника стандартен формуляр,
парите следва да се усвояват чрез ПОС или АТМ, тоест, по електронен път.
Предвид разликите в съществените условия в двата договора, няма как да се
приеме, че всъщност този документа на л. 7 от делото съставлява общи условия по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК ) към
предоставяните от ищеца картови заеми, тъй като никъде в същия термина „общи
условия“ не фигурира, а договора разполага и с уникален номер – този, от който ищецът черпи правата си.
Предвид
казаното по отношение на противоречията
между доказателствата и за изясняване на структурата на дълга, по искане на
ищеца, съдът е назначил съдебно
счетоводна експертиза; възложил е на ищеца, което дружество носи тежест да
докаже съществуването на договора , да плати депозита на вещото лице. Това не е
направено в дадения с протоколно определение от дата 08.02.2021г. едноседмичен
срок ( л. 86 от делото).
Предвид
казаното, съдът не може да извлече съществените елементи на договор за потребителски кредит , да формира извод,
че такъв съществува, и че по него
остават за плащане твърдяните в исковата молба суми. Липсва например обяснение
, защо при кредитен лимит от 1000 лева, договорен без възможност да бъде
надхвърлян, ищецът претендира главница
от 1003.43 лева. В тази връзка е за отбелязване, че при револвиращите кредити,
какъвто се твърди да е процесният,
таксите не могат могат да бъдат рекапитализирани като част от
главницата, тъй като по този начин се заобикаля императивната разпоредба
на чл. 23 от ЗПК и всяка подобна клауза е нищожна на основанието по чл.
21 от ЗПК. С още по – голяма тежест това се отнася и за лихвите, договорна и
законна, тъй като освен нищожност, такова рекапитализиране влече след себе си и
анатоцизъм, тъй като ищецът олихвява всичко , което е приел да е главница.
Тъй като
двата договора сочат различни стойности на лихвения процент и/ или годишния
процент на разходите, изпълнени са с различен шрифт и разряд , съдът не може да
извърши и дължимата служебна проверка
дали са спазени правилата за потребителска защита , закрепени в ЗПК.
Исковете
за реално изпълнение останаха недоказани и следва да се отхвърлят. Разноските остават за сметка на ищеца .
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София
1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да се
признае за установено по отношение на Д.М.Д., ЕГН **********,***, че дължи на
ищеца следните суми за реално изпълнение
по договор за кредитна карта MasterCard, с номер на договора ************, за
събирането на които е издадена заповед за плащане № 9519/ 28.10.2019г. по
частното дело № 17502 по опис на ПРС за
2019г. : 1003.48 лева - главница;, 30.98 лева - договорна лихва за период от 01.11.2018г до
03.04.2019г. , и законната лихва за забава в размер на 53.45 лева за
периода от 03.04.2019 год. – 11.10.2019
година.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ