Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,….7…
август….2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти
гр. възз. с-в в закрито заседание на….…СЕДМИ……..АВГУСТ…………
през ДВЕ
ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕТИ *****
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЯНКУЛОВА в.гр.Д.№565 по описа за 2019г, за
да се произнесе, съобрази следното:
Гражданско производство по реда
на чл. 437 от ГПК във вр. чл.435,ал.2,т.7
от ГПК.
Производството по делото е образувано
на основание жалба , подадена от М.
Й.К., ЕГН-********** – длъжник в изпълнителното производство по **********по
описа на ЧСИ ********* с район на действие ОС-Плевен, *на КЧСИ, чрез
пълномошника адв. **********със съдебен
адрес гр.София 1000, **********, против постановление на ЧСИ, с което се
отказва намаляване на дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита, че постановлението
на ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, лишено от мотиви и следва да бъде
изменено. Излагат се следните оплаквания: Жалбоподателят като длъжник не следва
да заплаща сумата от 187.02лв., тъй като същата не е заплатена авансово от
взискателя. Претендираното адвокатско възнаграждение от 800лв. е прекомерно,
тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и по
него не са извършени реални процесуални действия. Дължимите разноски следва да
бъдат определени на базата на реално извършените процесуални действия. Съгласно
чл.10,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200лв. В случая освен молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният
представител на взискателя не е осъществил никакви други процесуални действия.
Освен това изпълнителното производство е спряно. Прави се искане размерът на адвокатското възнаграждение на
упълномощения процесуален представител на взискателя да се намали от 800лв. на
200лв. и да се постанови, че сумата от 187.02лв. е недължима от длъжника, тъй
като не е авансово заплатена от взискателя.„
Ответникът по жалбата Д.Д.Д.,
който е взискател в изпълнителното производство, чрез пълномощника адв. ******от
АК-Плевен е подал писмено становище, в което е възразил относно подадената
жалба на длъжника.. Заявил е, че сумата от 187.02лв. за образуване на
изпълнителното производство е дължима от длъжника на основание чл.79,ал.2 от ГПК,
а взискателят не е внесъл същата, тъй като от представените писмени
доказателства за здравословно и имотно състояние, се установява, че за него са
налице предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК. Във връзка с адвокатското
възнаграждение посочва, че съгласно чл.10,ал.1,т.1 от Наредбата, за образуване
на изпълнително дело адвокатското
възнаграждение е 200лв., а съгласно т.3 за процесуално представителство по
изпълнително дело, което има за предмет въвод във владение или опразване на
недвижим имот, какъвто е процесният случай, възнаграждението е ½ от стойностите по ал.7, което в
случая се изчислява на 1193.25лв., а общото възнаграждение на 1393.25лв.,т.е.
повече от адвокатския хонорар от 800лв.
ЧСИ ********* е представил писмени мотиви по обжалваните действия, в
които подробно е описал процесуалните действия..
Приложено е копие на изпълнително дело №201990504000205 по описа на ЧСИ П.****
с район на действие ОС-Плевен..
Пред съда не са представени доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото,
приема за установено следното:
По ДОПУСТИМОСТТА на
жалбата.
Жалбата е ДОПУСТИМА.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, при наличие на интерес, срещу
процесуално действие(Постановление за разноски), изрично посочено в
разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, в законоустановения едноседмичен срок.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на
жалбата:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20199050400205 по описа на ЧСИ П.**** с район на
действие ОС-Плевен, е образувано с взискател Д.Д.Д. ( понастоящем ответник по
жалбата) и длъжник М. Й.К. ( понастоящем
жалбоподател), на основание Изпълнителен лист №3708/18.06.2018г., издаден по
гр.д.№5996/2017 по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, съгласно
който длъжникът М.Й.К. е осъден на основание чл.38а от ЗЖСК да опразни и
предаде на взискателя Д.Д.Д. следния недвижим имот: ****, находящ се в сградата
на ЖСК „*******, със застроена площ от 102.85кв.м., състоящ се от три стаи,
кухна, столова, баня и клозет, ведно с прилежащите таван №3 с площ 20кв.м. и
маза с площ 4.60кв.м., ведно със съответни
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
В молбата като способ за изпълнение е посочено“въвод във владение“.
Направено е изрично искане взискателят да бъде освободен от авансово
внасяне на дължимите такси по изпълнението, пред вид на здравословното състояние и липса на достатъчно средства да ги заплати.
Към молбата са приложени:
Изпълнителен лист №3708/18.06.2018г., издаден по гр.д.№5996/2017 по описа
на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, в полза на взискателя Д.Д.Д. срещу длъжника М.Й.К.;Епикриза
на името на Д. Д.Д., издадена от първа психиатрична клиника при УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“-ЕАД-Плевен; Служебна бележка от Бюрото по труда-Плевен, според която Д.
***** е регистриран като безработен; Декларация за семейно и имотно състояние
на Д. *****, от която е видно, че същият е разведен и единственото му жилище е
апартамента, предмет на опразване съгласно изпълнителния лист ,въз основа на
който е образувано изпълнителното дело; Експертно решение на ТЕЛК
№0225/07.04.2017гг., с което на Д. ***** е призната 80% намалена
работоспособност; Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот;Нотариален
акт за същия имот, Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, с който е
уговорено адвокатско възнаграждение от 800.00лв.( осемстотин лв.)
По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Въводът във владение е насрочен първоначално за 11.04.2019г. от 11.00часа,
след което е отложен за 30.04.2019г. от 11.00ч.
С Покана за доброволно изпълнение с изх.№4833/09.04.2019г., ЧСИ П.**** е
уведомил длъжника, че паричното му задължение по делото възлиза на 987.02лв., от които 800лв. – разноски по
изпълнението и 187.02лв. – такси дължими по ЗЧСИ към 23.04.2019г. Поканата е
връчена на длъжника на 15.04.2019г.(л.25) С Молба, изпратена по пощата с
пощенско клеймо от 22.04.2019г., регистрирана с
Вх.№06296/24.04.2018г. по регистъра на ЧСИ, длъжникът М.Й.К. чрез
пълномощника адв. Е.***** от САК е
направил възражение относно претендираните разноски по делото, като е поискал
да се намалят. Изложени са съображения, че сумата от 185.02лв. за такси по ЗЧСИ
е недължима, тъй като не е авансово
внесена от длъжника, а сумата от 800лв за адвокатско възнаграждение е
прекомерна с оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото и
допуснатото спиране на производството.(л.32)
С постановление, изписано под формата на ръкописна резолюция „Отказвам“,
ЧСИ е отказал за намали размера на разноските, дължими от длъжника по
изпълнението.
Съобщението за постановлението е връчено на адв. ***** на 12.06.2019г.(л.37) Жалбата(
озаглавена“частна жалба“),въз основа на която е образувано настоящето съдебно
производство е изпратена по пощата с клеймо на подателя от 19.06.2019г.(л.40) и
е регистрирана с Вх.№08598/21.06.2019г. на ЧСИ.
Изпълнителното производство е било спряно
с постановление на ЧСИ от 22.04.2019г.(л.28 от делото ) и възобновено с
постановление на ЧСИ от 11.07.2019г.(л.46) Последното постановление е изписано
като резолюция върху молба на взискателя за продължаване на процесуалните
действия и насрочване въвод във
владение.
Въводът във владение е насрочен за 06.08.2019г.
При така установените фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл.79,ал.1 от ГПК., разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три
конкретно посочени случаи. Съгласно ал.2, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя се събират от длъжника.
Следователно, когато взискателят не е внесъл авансово таксите по ЗЧСИ за
образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия, съдебният изпълнител събира същите от
длъжника, както е процедирал в процесния случай. Поради това становището на
жалбоподателя, че сумата от 187.02лв.,представляваща такси по ЗЧСИ не е дължима
от длъжника, тъй като не е авансово внесена от взискателя, е неоснователно,
като противоречащо на разпоредбата на чл.79,ал2 от ГПК. Събирането на тези
такси от длъжника не е обусловено от
авансовото им внасяне от взискателя.
Неоснователно е и оплакването за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Разпоредбата на чл.10 от Наредба №1/2004 на ВАдС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения гласи следното:
За процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. – 1/10 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7;
3. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот –
1/2 от съответните възнаграждения по чл.
7, ал. 2 на база стойността на имота;
4. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 –
200 лв.;
5. за обжалване на действията на съдебен изпълнител – 200 лв., а когато
жалбата се разглежда в открито заседание – 300 лв.; същото възнаграждение се
дължи и на процесуалния представител на длъжника.
Следователно, адвокатското възнаграждение
за изпълнителното производство,
се договаря както за образуване на делото, така и за процесуално
представителство и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на
притезанието. В процесния случай възнаграждението на пълномощника на взискателя
се формира от възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на изпълнително
дело съгласно т.1 и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие при въвод във владение съгласно т.3. Последното се изчислява по
следния начин: Материалният интерес се определя от данъчната оценка на имота,
по отношение на който ще се осъществява въвод, която е 69871.10лв. съгласно удостоверението от
Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община-Плевен, намиращо се в
делото. Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. възнаграждението се
определя в размер на 830лв. плюс 3% от горницата над 10000лв. или конкретно 3%
върху горницата от 59871.10лв., което е
равно на 1796.13лв. След като последната сума се събере с 830лв., се получава
2626.13лв. – възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата. Съгласно чл.10,,т.3
тази сума следва да се раздели на 2 и полученото частно от 1313.07лв. е възнаграждението на пълномощника на
взискателя в за процесуално представителство, защита и съдействие в
изпълнително производство с предмет „въвод във владение“. Общият размер на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело от 200лв. по чл.10,т.1 и за
представителство по чл.10,т.3 от Наредбата в процесният случай следва да бъде
1513.07лв. При положение, че взискателят е договорил и претендира възнаграждение не в размер на тази сума, а от 800лв., е повече от ясно, че
адвокатското възнаграждение не само не е прекомерно, но е под
нормативния минимум.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че възнаграждението на пълномощника на взискателя следва да е само
200лв., тъй като делото не разкрива
фактическа и правна сложност. – Законодателят в разпоредбата на чл.1`0 е
предвидил възнаграждение в изпълнителното производство, както за неговото
образуване, така и за процесуално представителство, защита и съдействие
съобразно предмета на изпълнението.В случая е установено, че въводът е насрочван два пъти, но до сега няма
данни да е извършен. Обстоятелството, че изпълнителното производство е било
спряно не се отразява върху размера на
договореното и претендирано адвокатско възнаграждение от взискателя, още
повече, че скоро след спирането е възобновено по молба на пълномощника на
взискателя, което сочи, че последният извършва действия за защита интересите на
доверителя си.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че жалбата на длъжника срещу
Постановлението на ЧСИ от 24.04.2019г.относно разноските, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата претендира разноски за настоящето съдебно
производство в размер на адвокатското възнаграждение по чл.10,т.5 от Наредба
№1/2004г. на ВАдС, но съдът не присъжда такива, тъй като не са представени
доказателства, че такива разходи са направени.
По изложените съображения, Плевенският
окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански въззивен състав, на основание чл.437 във вр. чл.435,ал.2
от ГПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на М. Й.К., ЕГН-********** – длъжник в
изпълнителното производство по **********по описа на ЧСИ ********* с район на
действие ОС-Плевен, *на КЧСИ, чрез пълномошника адв. **********със съдебен адрес гр.София 1000, **********,
против Постановление на ЧСИ от 24.04.2019г., с което се отказва намаляване на
дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:.