Р
Е Ш Е Н И Е № 187
гр. Разград, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 253 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от С. М. М. от с. Л.,
обл. Р. против Решение № 1012-16-120/1 от 11.10.2021 г. на ръководителя на ТП
на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-278 от 14.09.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон, като се излагат съображения, че периодът на
отбиване на военната служба е действителен осигурителен стаж. Иска се решението
да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне, при което да бъде зачетен стажът на военната служба.
Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № Ц2113-16-332/26.06.2020
г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към датата на подаване на заявлението е
имал навършени 66 години, 7 месеца и 28 дни, и осигурителен стаж от втора
категория – 6 години, 5 месеца и 5 дни, и осигурителен стаж от трета категория
– 9 години, 10 месеца и 10 дни. Или общо 16 години, 3 месеца и 15 дни. В този
стаж е включен и периодът на наборна военна служба от 2 години, която е била
премината през времето от 20.09.1971 г. до 19.09.1973 г., видно от Военна
книжка серия ПЛ № 132037, издадена на 18.07.1985 г.
С Разпореждане № 2140-16-278 от
14.09.2021 г. ръководителят по пенсионно
осигуряване е приел, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя е 14
години, 3 месеца и 15 дни, поради което не отговаря на изискванията по чл. 68,
ал. 3 КСО и е отказал да му отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Времето на отбиване на редовната военна служба не е признато за
действителен осигурителен стаж.
Със същите мотиви разпореждането е било
потвърдено от решаващия административен орган с оспореното пред съда решение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от оправомощен административен орган, в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Но административният орган е
приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Безспорно е по делото, че жалбоподателят отговаря на условието за
възраст.
При преценката на осигурителния стаж не е
съобразена разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, съгласно която за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е
предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на
наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. По този начин
законодателят изрично е признал периода на наборната служба като осигурителен
стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния
извод е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Жалбоподателят е отбил редовната си военна служба през периода
1971 – 1973 г. при действието на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите, съгласно който се зачита за трудов стаж от III категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. Към този момент е
действал чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България, съгласно който военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили.
Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят
е положил действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при
пенсиониране.
Като не е съобразил действителния смисъл
на посочените материалноправни разпоредби, административният орган е постановил
решението си в противоречие с тях и актът следва да бъде отменен като неправилен,
а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски, които са заявени в
размер на 500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не
представлява правна и фактическа сложност, поради което и на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 36 ЗАдв и чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да се присъди възнаграждение за адвокат в
минималния размер от 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-120/1 от 11.10.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-278 от 14.09.2021 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на С. М. М. за разноски
по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.