№ 742
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201229 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. О. Г. ЕГН ********** от гр.В.Търново, против Електронен фиш
серия К № 6410366 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДП извършено на 24.09.2022год. му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 200лв. на основание чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че атакуваният ЕФ е издаден в
нарушение на процесуалните правила и при неизяснена фактическа
обстановка. Сочи че не било изяснено дали нарушението било установено с
мобилно или стационарно техническо средство, не било ясно дали
техническото средство било годно, цитира и ТР № 1/26.02.2014год. на ВАС.
Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Г. Г. от АК –
Велико Търново в което по същество се преповтаря съдържането на
въззивната жалба и се отправя искане за отмяна на ЕФ и присъждане на
направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които
същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли
същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и
1
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна,
отправя искане за определяне на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6410366 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 24.09.2022год. в 14:50часа, в гр.Варна по бул. „Вл.
Варненчик“ до ресторант „Комитово ханче“ в посока изхода на града, при
разрешена стойност на скорост на движение 50км/ч, с МПС – л.а. „Ауди А6“ с
рег. № ВТ***ВХ е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил
управляван със скорост 75км./час или превишение 25км./час. и нарушението
било установено с АТСС (ARH CAM S1 – 120с511). Като
собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивника С. О. Г..
Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, че
нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/4976144 и е наложена санкция глоба в размер на
200лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДП.
Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението,
справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците
им, протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-27052 от 26.09.2022год.
ведно със снимка на разположение на техническото средство, протокол от
проверка № 22-СГ-ИСИС/13.04.2022год., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, както и справка от АИС АНД.
Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети писмо от
началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна рег. № 819р-/24.04.2024год.
ведно с приложено към него писмо от началника на РУ – Дряново рег.№
258р-6959/10.05.2024г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
2
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че
материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за движение е
била 50км./час (в населено място), а автомобилът собственост на въззивника
се е движел с превишение от 25км./час.
Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо
средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на
движение АТТС/ARH CAM S1 и при спазване на изискванията предвидени в
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за
използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. №819р-
27052/26.09.2022год. придружен със снимка на разположение на АТСС и
съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно
до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 22-СГ-ИСИС/13.04.2022год. от
проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да
3
се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на
председателя на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-
616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на
последваща проверка след една година.
От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на
радара техническото средство е отчело скорост на движение 78км/час, а
въззивникът е наказан за движение със скорост 75км/час, което безспорно
показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел
предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и
вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено
нарушението е собственост на вззивника. Последният като собственик на
МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена
декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно
ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител
във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДП, доколкото
това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок
от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да
събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника като собственик
на автомобила е длъжен да представи такива, ако разбира се са налични
такива. Такива доказателства в случая не са представени, а спор досежно този
факт по делото няма.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДП, като за конкретното
превишаване от 25км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия
текст е предвидил санкция глоба в размер на 100лв. за превишение на
скоростта от 21 до 30 км/ч.. От друга страна в случая отговорността на
въззивника е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДП, която гласи, че за
нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 което е повторно, наказанието
4
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание за
повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, , ал. 1, т. 3 от ЗДП без да са
ангажирани каквито и да било доказателства за такова повторно нарушение.
Съгласно параграф 6, т. ЗЗ. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В случая липсват доказателства въззивникът да е
санкциониран с влязъл в сила ЕФ или НП за нарушение от същия вид в
едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, ако и в атакувания ЕФ
да е посочен номер на такъв фиш. Нещо повече такива доказателства не са
ангажирани и пред съда въпреки изрично дадените указания в тази насока.
Що е касае до постъпилото по делото писмо от началника на РУ Дряново в
същото се потвърждава, че фиш с № 4976144 е бил издаден. За какво
нарушение обаче е бил издаден този фиш не е ясно. Препис от фиша не е
представен въпреки изричните указания на съда до АНО да представи такъв.
Липсват и безспорни доказателства за това че ЕФ е бил връчен на въззивника.
В писмото се сочи, че разписка не може да бъде представена поради големия
обем от електронни фишове обработвани от РУ Дряново. При липса на
доказателства за това, че въззивникът е извършил нарушението в
едногодишен срок от наказването му с влязъл в сила акт за същото
нарушение, то дадената в ЕФ правна квалификация за нарушение извършено
в условията на повторност имаща за последица и налагането на
административно наказание "глоба" в двойно по-висок размер от
предвидения в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП е неправилна. И
доколкото нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП е по-леко наказуемо в
сравнение с това по чл.182, ал.4 от ЗДП /последното предвижда санкция в
двоен размер/ от една страна и от друга това, че фактическия състав на
нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП се припокрива изцяло с фактическите
положения отразени в ЕФ /не е налице съществено изменение на
обстоятелствените части на АУАН и НП/ съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките на чл.84 от ЗАНН вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК за
изменение на ЕФ издаден срещу въззивника като на същия бъде определено
наказание съобразно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП, а именно глоба
в размер на 100лв.. Доколкото тази санкционна разпоредба предвижда
наказание във фиксиран размер, обсъждането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН се явява безпредметно.
С оглед въведената в чл. 189з от ЗДП забрана за приложението на чл. 28
от ЗАНН за нарушения по ЗДП не се налага и обсъждането от съда наличието
5
или не на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това че не било
изяснено с какво техническо средство е било установено нарушението –
мобилно или стационарно, то не споделя от съда.
В §.65 от ДР на ЗДП е дадена легалната дефиниция за автоматизирани
технически средства и системи като видно от нормата това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В случая видно от всички материали приложени към АНП нарушението
е било установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникация, която по същество
представлява мобилно техническо средство по смисъла на §65, б. „б“, пр. 2 от
ДР на ЗДП – временно разположено на участък от пътя АТСС, като при
използването на техническото средство са били спазени всички изисквания на
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г., в това число съставяне на протокол,
документиране чрез снимка на разположението на АТСС и пр.
Що се касае до цитираната в жалбата разпоредба на чл. 11, ал.2 от
Наредбата тя няма отношения към настоящия случай доколкото не се касае за
използване на мобилно АТСС по време на движение.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че то се явява основателно.
Прецени, че разноски на въззиваемата страна се дължат съобразно чл.
6
63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл.
78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (100лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивника С. О. Г. ЕГН ********** в полза на ОД на МВР
Варна.
По искането на въззивника.
Съдът счете, че с оглед крайния изход на делото съдът счете, че
разноски на въззивника също се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от
ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за
направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 350лв., както и това, че жалбата е била
частично уважена /НП е изменено като е намален размера на наложеното
наказание на 100лв./, то след аритметични изчисления се получава сумата от
175лв. възнаграждение за уважената част на жалбата. И като съобрази, че
посочената по-горе сума е под предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400лв. съобразно
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, то искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски в по-нисък размер се явява
неоснователно. Посочената по-горе сума от 175лв. следва да бъде заплатена
на въззивника от ОД МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.2, т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К 6410366, с който на С. О. Г. ЕГН
********** с пост. адрес гр.Велико Търново, ул. „Димитър Буйнозов“ ***, за
нарушаване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. като
7
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП му НАЛАГА адм.
наказание "глоба" в размер на 100лв..
ОСЪЖДА С. О. Г. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Велико Търново,
ул. „Димитър Буйнозов“ *** да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на
40лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на С. О. Г. ЕГН ********** с
пост. адрес гр.Велико Търново, ул. „Димитър Буйнозов“ *** сумата от 175лв.
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8