РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Харманли, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200431 по описа за 2021 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0271-001624 от
02.08.2021 г. на Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с
което на Ф. ЕМ. ИБ. ЕГН ********** с адрес с.Смирненци на основание чл.
177, ал. 1, т.3 ,б. «а» от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лв. за
нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на наказателното
постановление не е съобразена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, респ. 'л.57 от
ЗАНН. В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство.
Излагат се аргументи по същество. Жалбоподателят моли да отмени изцяло
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да му се
присъдят разноските по делото.
В съдебното заседание жалбоподателя Ф. ЕМ. ИБ. ЕГН **********
1
с адрес с.Смирненци не се явява и не се представлява.В писмено
становища,депозирано чрез адв. Д.А. от АК – Хасково, поддържа изложените
аргументи в жалбата и моли атакумановот НП да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На на 13.07.2021 г. в 15:35 часа в община Харманли на път
Общински № HKV2225, в с. Върбово до хранителен магазин „Крис” в посока
с. Орешец, като собственик на лек автомобил „Опел Вектра” с
регистрационен номер **** е допуснал управлението на собствения си лек
автомобил от водача Г. Г.А. ЕГН**********, който е неправоспособен.
Свид. СЛ. Г. СЛ. сочи, че на 13.07.2021 г бил дежурен по наряд от
08,30 ч. сутринта до 20,30 ч. Около 15,35 ч получил сигнал от дежурния на
РУ Харманли да укаже съдействие на колегите от жандармерия, които са
спрели за проверка лек автомобил в с. Върбово, като водачът бил
неправоспособен. Свидетелят С. пристигнал на място във с.Върбово и
заварил до хранителен магазин „Крис“ л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ ****,
управляван от Г. Г. А.. При направената справка в база данни на МВР
установил, че водачът Г. Г. А. е неправоспособен. Установил, че собственик
на автомобила е Ф. ЕМ. ИБ., който бил в кафе-магазин „Крис“, където
колегите му са спрели лекия автомобил. И му съставил акт за нарушение на
чл. 102 т.1 от ЗДвП. В подкрепа на показанията на свид. С.С.о са и
показанията на свид.АНГ. Г. УЗ..
АУАН е съставен от актосъставителя свид. СЛ. Г. СЛ. в
присъствието на свидетеля при установяване на административното
нарушение свид. АНГ. Г. УЗ. и жалбоподателя, посочен като нарушител. На
жалбоподателят Ф. ЕМ. ИБ. е връчен АУАН, като същият го е подписал без
възражения. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
квалифицирайки нарушението по чл.102, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в
2
хода на делото свид. СЛ. Г. СЛ. и свид.АНГ. Г. УЗ.. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Ф. ЕМ.
ИБ., с оглед установения факт, че в качеството си на собственик на
процесното МПС е допуснал управлението му от неправоспособен водач.
Поради това съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Същите са
еднопосочни с останалата доказателствена съвкупност , поради което ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма.
Административнонаказателното производство срещу жалбопода-теля
е започнало със съставяне на АУАН в деня на нарушението и нарушителя,
което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта
за установяване на административно нарушение в присъствие на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението, както и в присъствие
3
на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия,
надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа.
Разпоредбата на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, в действащата към
20.11.2018 г. редакция (изм. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
регламентира, че на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или
на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство.
При идентично възпроизведена в Наказателното постановление
фактическа обстановка на Ф. ЕМ. ИБ. е наложено административно наказание
глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б „а” от ЗДвП.
Посочената разпоредба гласи: "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
т. 3. (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено; б) е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни
аналози. "
Както бе посочено по- горе разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП предвижда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на
МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответно свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася МПС. Тълкувайки разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП се достига до извод, че за да носи наказателна отговорност по нея
дадено лице трябва да притежава определено качество, а именно да бъде
4
водач, собственик или упълномощен ползвател.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на последното на процесуално основание.
Настоящият състав намира, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при не доказаност на мателиална компетентност на
издателя му. В административнонаказателната преписка се съдържа Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г на Министър В.Р., която урежда право на посочени,
с оглед принадлежността им към конкретна служба, длъжностни лица да
налагат административни наказания са определение по чл.47, ал. 1 и ал.2 от
ЗАНН, като в чл.47, ал.2 от ЗАНН е посочено, че могат да налагат: а)
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи, а в ал.2 на
посочената разпоредба се сочи, че Ръководителите по буква "а" могат да
възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни
лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет.Горното обстоятелство предопределя доказването на
компетентността на органа, издал процесния акт, да става при наличие на
доказателства в административната преписка за качеството на съответния
издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по отношение
причисленост на тази длъжност към съответен сектор, група, звено и отдел. В
посочената заповед Министърът на вътрешните работи в т.2.9 е определил да
издава наказателно постановление началника на група
” охранителна полиция” в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, а в
атакуваното наказателно постановление е посочен като издател началника на
група към РУ- Харманли на ОДМВР- Хасково, като не се представиха
доказателства същият да е заемал длъжността началник на група
”охранителна полиция” в РУ – Харманли при ОДМВР- Хасково към издаване
на наказателното постановление 02.08.2021г. Компетентността на органа,
издал атакуваното НП, е основна предпоставка за неговата валидност, а
наличния по делото дефицит на доказателства, удостоверяващи горното
5
обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на
компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за решаващата
воля на съда са обстоятелствата поради което органа е проявил
процесуалното бездействие в доказателствена насока, при изрично указаната
доказателствена тежест. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички
елементи на надлежно предоставена власт да се направи процесното
властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за
издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното
правомощие. В тази връзка е трайната съдебна практика в Решение от
19.04.2019 г. по адм. д. № 1269/2018 г. на Административен съд - Хасково,
решение от 14.05.2019 г. по адм. д. № 274/2019 г. на Административен съд -
Хасково, решение № 234 от 09.06.2021 г. по административно дело № 240 по
описа на съда за 2021 година от Административен съд - Хасково, Решение от
25.06.2019г. по адм. д. № 494/2019 г. на Административен съд - Хасково,
Решение от 06.03.2020 г. по адм. д. № 1218/2019 г. на Административен съд -
Хасково и др.
Изложеното води на извод за липса на компетентност от страна на
органа за издаване на НП от вида на процесния.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да е точно и ясно
описано нарушението, датата, мястото, където е извършено, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказател-ствата, които го
потвърждават.
Настоящият състав извършвайки проверка на законосъобразността
на НП костатира ,че е допуснато съществено нарушение на процисуалните
правила довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административна отговорност лице в нарушение на разпоредбите на чл.42,
ал.1,т. 3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно: място на извършване
на нарушението. В тази връзка в АУАН като място на извършване на
нарушението е посочено следното: “ Община Харманли на път III – 505.
Тънково-Орешец / Върбово - / III- 808/, в НП като място на извършване на
нарушението е посочено Община Харманли път Общински № HKV2225 в с.
6
Върбово до хранителен магазин «Крис» в посока към с. Орешец. По този
начин не може да се установи на кое място е приел административно-
наказващия орган, че е извършено нарушението, като в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление са изписани
две различни места на извършване и установяване на нарушението, което
следва да се приравни на липса на категорично установяване на мястото на
извършване на нарушението. Конкретното посочване на мястото на
нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се
описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което неизясняването му не може да бъде
отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването
в издаденото наказателно постановление да бъде посочено - освен датата и
мястото, където е извършено нарушението, води до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, а също така, прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Посоченото нарушение е съществено и налага отмяна на
наказателното постановление.
За да е спазено изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН по отношение на
АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези
два акта следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на
датата и мястото, където същото е извършено, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено. Това описание следва да е достатъчно ясно и
пълно, чрез излагане на всички обективни и субективни белези на
административното нарушение, за да може наказаното лице да разбере какво
му е вменено да е извършило и да организира защитата си. В конкретния
случай, чрез посочването в АУАН и в НП, че Ф. ЕМ. ИБ. като собственик на
лек автомобил предоставя МПС-то на Г. Г. А., който е неправоспособен
водач, е извършено възпроизвеждане на посочената за нарушена норма, без
обаче да са изложени обективни обстоятелства, разкриващи действията или
бездействията на лицето, спрямо което е повдигнато административното
обвинение, както и не е изяснено защо Г. Г. А. се счита за неправоспособен
водач.
Настоящият съдебен намира, че при това описание на нарушението
не са изяснени фактически обстоятелства, явяващи се от съществено значение
7
за това да се определи има ли извършено нарушение, кога е извършено и
извършено ли е виновно от наказаното лице.
В процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за
наказаното лице остава неясно срещу какво вменено административно
нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван на
провери осъществяването на същото от обективна и субективна страна, което
е основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Именно съблюдаването на формалния характер на производството по
налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Предвид това, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на
„абсолютните” съгласно т. 4. 3 от ТР№2/2002г. по ТД №2/2002г. на ОСНК,
приложимо съгласно нормата на чл.84 от ЗАНН, довели за нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя да научи за какво нарушение му е
повдигнато обвинение, поради което НП следва да бъде отменено.
Предвид горните доводи, НП № 21-0271-001624 от 02.08.2021 г. на
Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което Ф. ЕМ.
ИБ. ЕГН ********** с адрес с.Смирненци е санкциониран за нарушение
на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да бъде отменено.
Страните имат право на разноски съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.А. е сезирал съда с изрично искане
за присъждане на разноски в размер на сумата 600 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото, на стр. 29, е доказано извършването
на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договор
за правна защита и съдействие от 12.10.2021г. е удостоверено, че
възнаграждението е платено в брой. Следователно претенцията за разноски е
основателна до пълния претендиран размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към чл. 143, ал. 1 от
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
8
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Според т. 6 на ДР на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от ЮЛ,
в структурата на която е административният орган. Следователно в случая
разноските трябва да бъдат възложени върху това ЮЛ, от което е част
административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР-гр. Хасково като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР, в който смисъл съдът съобрази и Р № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001624 от
02.08.2021 г. на Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с
което на Ф. ЕМ. ИБ. ЕГН ********** с адрес с.Смирненци на основание чл.
177, ал. 1, т.3 ,б. «а» от ЗДвП е наложено административно наказание « глоба»
в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Хасково да заплати на Ф. ЕМ. ИБ. ЕГН ********** с адрес
с.Смирненци сумата от 600 ( шестстотин ) лева, представляваща разноски по
НАХД № 431/2021г. на РС - Харманли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Хасково в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9