Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на втори юли през
две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 142 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова
молба Ищецът В.Д.Д. срещу ***, с която са предявени искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1 475,76лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 13.01.2017г. до
13.01.2020г.
Ищецът сочи, че в
процесния период е работил на ***. Твърди, че трудовата си дейност осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че за
периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г. е положил нощен труд общо в размер на
1720часа, които следвало да се
преизчислят с коефициент 1.143 или извънредния труд се изчислявал на 245,96
часа, който следвало да му бъде заплатен допълнително. При часова ставка от
6.00лв. на час, възнаграждението за извънредния труд се изчислявало на
1 475,76лв. Претендира заплащане на тази сума, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции. Оспорва и допустимостта на иска за главница за периода от
01.01.2020г. до 13.01.2020г., т.к. възнаграждението за извънреден труд се
изчислявал на тримесечие и км датата на завеждане на исковата молба не бил
настъпил падежа на вземането за посочения период.
В о.с.з. на 2.02.07.2020г.
е допуснато изменение на цената на исковата претенция, която се счита предявена
за сумата от 1 904,57лв.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие
за установено следното :
Прието е за безспорно по делото,
обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните, че през
периода 13.01.2017г. – 13.01.2020г. ищеца е заемал сочената в исковата
молба длъжност ***.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Заключението на експертизата сочи, че за периода от 13.01.2017г. – 13.01.2020г.,
ищецът е положил общо 1832 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 2093,976часа,
като за разликата 261,976 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на
1 904,57 лв., изчислено със средна ставка 7,27 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд.
Претенцията на ищеца намира
правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 ЗМВР при преценка основателността й, съдът намира от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по
адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.),
издадена от министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени
от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от
23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по
адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от
14.01.2020 г.. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена
в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.
№ 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители
в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове
нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
сочени по-горе подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност
на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна
възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да
покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Ответникът не само не твърди, че
е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото размер, той
оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
За възнаграждението, дължимо за
периода от 01.01.до 13.01.2020г. падежът също е настъпил в хода на делото,
който факт следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Единствено
в случай, че ответника признаваше претенцията за този период и беше извършил
плащане при настъпване на падежа в хода на делото, това би имало значение при
решаване на въпроса за разноските по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, но в случая
тази хипотеза не е налице.
Предвид изложените от съда правни
изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 13.01.2017г. – 13.01.2020г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът следва да се уважи в предявения след
допуснатото изменение размер от 1 904,57 лв. за посочения период от време.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца сторените по делото
разноски, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и за вещо
лице в размер на вещо лице в размер на 150лв. или общо 450лв.Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, т.к. същото е в минималния размер по Наредба №1/2004г в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважения
иск в размер на 76,18 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР,
***, ЕИК ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 1 904,57 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 13.01.2017г.
– 13.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 14.01.2020г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице в размер на 450лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***, ЕИК ***, адрес: ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 76,18лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: