№ 17762
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110166260 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 194,
ал. 5 вр. ал. 3 ЗОВСРБ вр. чл. 195, ал.1-5 ЗОВСРБ вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Т.
Я., ЕГН [***], срещу [***] /по-нататък [***]/, с която моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 32 301,81 лв., представляваща обезщетение за извънреден труд за
носени на дежурства над установената продължителност на служебното време,
некомпенсиран с почивки до прекратяване на служебното му правоотношение, за периода
от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г. в общ размер на 180 календарни дни, ведно със законната
лихва от 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4890,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата, дължимо за периода от
05.01.2022 г. - датата на прекратяване на служебното правоотношение до датата на
предявяване на исковата молба- 03.07.2023 г.
Ищецът твърди, че работил по служебно правоотношение при ответника на длъжност
„Началник отдел“, като със Заповед № 653/08.12.2021 г. на директора на [***] служебното
му правоотношение било прекратено, като бил прекратен договорът му за военна служба,
бил освободен от длъжност и от военна служба, считано от 05.01.2022 г. Със заповед № 687
от 29.12.2021 г. на директора на [***] ищецът бил отчислен като военнослужещ от
списъчния състав на Службата, считано от 05.01.2022 г., като с двете заповеди било
разпоредено да му бъдат изплатени конкретни парични обезщетения дължими при
освобождаване от военна служба, които не оспорва да са му изплатени, но твърди да не му
било изплатено обезщетение по смисъла на чл. 136а КТ за удължено работно време, което не
било компенсирано с почивки към датата на прекратяване на правоотношението и било
трансформирано като извънреден труд, положен в периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г.
Твърди, че за посочения период изпълнявал служебните си задължения при нормална
1
продължителност на служебното време, съгласно нормата на чл. 194 ЗОВСРБ, като поради
недостиг на личен състав и други организационни проблеми, по силата на чл. 195 от
ЗОВСРБ бил назначаван и за носене на 24-часови дежурства. Счита, че за посочения период
не е бил спазен редът за полагане на труд и правото на компенсиране на военнослужещия с
почивки, при превишаване на продължителността на служебното време, съгласно ЗОВСРБ и
действащата за периода подзаконова нормативна база, като ищецът бил компенсиран с
почивка само за част от положените дежурства за периода, като е почивал само по едно
денонощие след положено дежурство в делничен ден и по две денонощия след всяко
положено дежурство в почивен или празничен ден, вместо да почива по две денонощия след
дежурство, положено в делничен ден, и по три денонощия след всяко празнично и/или
почивно дежурство. Отработените часове/дни за исковия период не били компенсирани с
почивка до прекратяване на договора му за военна служба и не били изплатени като
дължимо обезщетение за извънреден труд при прекратяване на служебното му
правоотношение. Твърди, че нормалната продължителност на служебното време на
военослужещите била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.
194, ал. 1 ЗОВСРБ), а общата продължителност на служебното време в денонощие,
изчислена по реда на чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, била до 12 часа. Военнослужещите можело да
бъдат назначавани на дежурства с максимална продължителност до 24 часа, но не повече от
168 часа месечно, като дежурствата също представлявали служебно време съгласно чл. 195,
ал. 3 ЗОВСРБ. Работата на служителите при удължено служебно (работно време),
включително и 24-часовите дежурства, над нормалната до общата продължителност, не се
заплащало, а се компенсирало с почивка. При превишаване на нормалната продължителност
на служебното време до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ на
военнослужещия се полагала компенсация в почивки, а при превишаване на общата
(нормална плюс увеличена) продължителност на военнослужещия се следвало
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ. Твърди, че със заповед №
ОХ-296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната бил конкретизиран начинът за
изчисляване на служебното време, полагането на дежурства по график и почивките, а
впоследствие това било регламентирано с Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на
отбраната за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от МО,
структурите на пряко подчинен на МО и Българската армия, неговото отчитане и
определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над
общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници. Ищецът счита, че в нарушение на посочените
разпоредби на ЗОВСРБ и на актовете на Министъра на отбраната директорът на ... (...) е
издал Заповед № 111/22.03.2011 г. относно регламента на почивките след носене на
дежурство с 24-часова продължителност в службата и идентична последваща Заповед №
659/11.12.2013 г., с които ограничил правото му на компенсации с почивки след дежурствата.
Твърди, че продължителността на служебното му време превишила посочената в закона
продължителност за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г., като не му било изплатено
обезщетение за положен извънреден труд след прекратяване на служебното правоотношение
за трансформираното лишаване от право на дължими почивки. За посочения период
непредоставени в почивка били останали 180 дни, за които след прекратяване на служебното
му правоотношение се дължало обезщетение за извънреден труд за натрупани часове над
нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, което се
равнявало на сумата от 32301,81 лв., изчислена на основание чл. 234 ЗОВСРБ на базата на
месечното и дневно брутно възнаграждение на ищеца. Твърди, че ответникът бил в забава за
плащане на претендираното главно вземане от датата на прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца, поради което дължал и обезщетение за забава. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът прилага писмени доказателства. Прави искане по чл. 190 ГПК ответникът да
2
представи Заповед ОХ-296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната, Заповед №
111/22.03.2011 г., Заповед № 43/08.02.2013 г.; Заповед № 67/21.02.2013 г.; Заповед №
636/17.12.2014 г., Заповед № 659/11.12.2013 г. и Заповед № 62/16.02.2015 г. на Директора на
..., справка за неизползвани компенсации от дежурствата в ..., изготвена по разпореждане на
заместник-министър ..., вкл. всички заповеди за определяне режима на дежурствата и
почивките в ... за периода от 2010 г. до 2015 г., ведно с графиците на дежурствата и
отработените часове служебно време от ищеца, кадрова справка за ищеца. Моли за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
В първото съдебно заседание, по реда на чл.214 от ГПК, ищеца е увеличил
претенциите си за главница до 33 652,00 лв., а за обезщетението за забава върху
установената главница до 5331,28 лв., което е допуснато от съда с протоколно определение
от 31.05.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***] подава отговор на исковата молба, чрез юрк.
...-..., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че на ищеца са
му били изплатени всички дължими възнаграждения и обезщетения. Сочи, че съгласно
приложимата разпоредба на чл. 35 от Наредба № Н-18 отчитането на служебното време за
дежурствата, дадени от ищеца през процесния период е било извършено при сумирано
изчисляване на служебното време в часове за всяко полугодие от календарната година, като
продължителността е сбор от месечната продължителност на служебното време за всеки
един от месеците. Твърди, че надвишеното с дежурствата законоустановено служебно време
за изпълнение на служебните му задължения е било компенсирано със съответните почивки.
Сочи, че парично обезщетение се дължи само когато служителят е поискал компенсация с
почивки и същите не са му дадени или не са били осъществени към момента на
прекратяване на служебното му правоотношение. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли
да бъдат приети по делото. В случай на допускане на ССчЕ моли да бъде определено вещо
лице, което да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на
класификация „секретно“.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорно между тях, че същите са били обвързани по безсрочен договор за
военна служба, съгласно който ищецът е заемал длъжността „началник отдел“, като със
заповед № 653/08.12.2021 г. на директора на ... служебното му правоотношение е било
прекратено, бил е прекратен договорът му за военна служба, бил е освободен от длъжност и
от военна служба, считано от 05.01.2022 г. Със заповед № 687 от 29.12.2021 г. на директора
на ... ищецът е бил отчислен като военнослужещ от списъчния състав на Службата, считано
от 05.01.2022 г.
С доклада по делото, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните
по отношение на релевантните за исковете факти, като е указал на ищеца, че той дължи
доказване наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния
период, по силата на което е служил при ответника, включително като е полагал 24-часови
дежурства за исковия период, че същото е прекратено със заповед № 653/08.12.2021 на
директора на [***], като е освободен от служба, считано от 05.01.2022 г., че отработените
часове/дни за исковия период са надхвърлили нормалната продължителност на служебното
време до увеличената продължителност на това време, като непредоставените дни почивка
3
са 180 дни, за които след прекратяването на служебното правоотношение му се дължи
обезщетение за извънреден труд, което се равнява на претендирания размер от 32301,81 лв.,
съответно размера на последното получено брутно месечно възнаграждение към датата на
освобождаване от длъжност.
По делото са приети две заповеди на Директора на ... /сега ..., наименование променено
със ЗИДЗВР, в сила от 08.08.2020 г./ - Заповед № 111/22.03.2011 г. и Заповед № 67/21.02.2013
г., регламентиращи почивките след носене на дежурства с 24-часова продължителност в
Служба „ВР“, издадени въз основа на чл.194, ал.1 и чл.195 и 210 от ЗОВСРБ и чл.19, т.2 и
чл.22 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната.
Приета по делото е и Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-296/2011 г., относно
реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от МО, структурите на
пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане
извън нормалната му продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време,
като е опредЕ. нормална продължителност на служебното време от 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица.
Страните не спорят, че ищеца е полагал 24 часови дежурства, по утвърден месечен
график, въпреки че за длъжностите, които е заемал през исковия период, носенето на
дежурство не е било основно функционално задължение.
Приети по делото са и Справки за фактически изпълнените дежурства в под. 24590 в
гр. Бургас /където е осъществявал военната си служба ищеца/, през процесния период и
размера на полагащото се на ищеца допълнително възнаграждение на осн. чл.195 и чл.196
от ЗОВС на РБ и относимите към същия период Графици за дежурствата в поделението /на
л.28-95/.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражения от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, от
което се установява, че ищецът Я. е полагал дежурства по утвърден месечен график, като
съгл. чл.34 он Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г., същите са полагани при работа в режим на
увеличена продължителност на служебното време при носене на дежурства по график, като
отчитането би трябвало да бъде извършвано при сумирано отчитане на служебното време
при месечен период на отчитане, в рамките на месечната продължителност на служебното
време в часове и да се определя на база на работните дни в календарния месец и нормалната
продължителност на служебното време, като на експертизата такива отчети не са
предоставяни. Съгласно чл.15 от Наредба № Н-18, увеличаването на нормалната дневна
продължителност на служебното време на военнослужещите се компенсира с почивка, а
съгл. чл.16 от същата наредба, максималната продължителност на служебното време при
носене на дежурства не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, което
значи 21 дни * 8 часа. При носене на 24-часово дежурство, служебното време се зачита в
размер на 12 часа за всеки от дните, в които е положено, независимо от разпределението му
по часове в тези дни. В таблица № 1 вещото лице е посочило по дати положените в
процесния период от Я., дежурства, както и датите на които е почивал след положени
дежурства и така е формирал крайни си извод, че за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г.
ищецът е положил общо 173 дежурства по 24 часа, като 138 от тях са положени в делничен
ден; 32 – в почивен ден и 3 са положени по време на официални празници. За тези
дежурства са ползвани 202 компенсации, вместо нормативно определените 381 /по 2/3 дни
почивка след дежурство, в зависимост дали е положено в делничен или почивен ден/, което
формирало разлика от 179 дни по-малко почивни дни като компенсации.
4
По делото не се установява тези дължими компенсации да са ползвани като почивни
дни до прекратяване на служебното правоотношение, поради което същите са се
трансформирали към 05.01.2022 г. в право на обезщетение от неизползвани почивки в
размер на 179 дни в размер на 33 652,00 лв. /при БТВ към датата на прекратяване на
военната служба от 3948,00 лв./. Съответно мораторната лихва върху това обезщетение, за
датата на забавата от 05.01.2022 г. до 03.07.2023 г. възлиза на 5 331, 28 лв.
От правна страна:
По делото не се спори, а се установява от приетите доказателства, че ищецът И. Т. Я. е
работил по служебно правоотношение при ответника на длъжност „началник отдел“, като
със заповед № 653/08.12.2021 г. на директора на [***] служебното му правоотношение е
било прекратено, прекратен бил и договорът му за военна служба. Със заповед № 687 от
29.12.2021 г. на директора на [***] ищецът е бил отчислен като военнослужещ от списъчния
състав на Службата, считано от 05.01.2022 г.
Нормата на чл. 195, ал. 1 ЗОВСРБ разпорежда, че военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на
въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от Министъра
на отбраната. Съобразно ал. 2 на същия текст максималната продължителност на
дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Ал. 3
предвижда, че времето за дежурство е служебно време. Алинея 5 на чл.194 от ЗОВСРБ
предвижда, че служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с
намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на
отбраната.
От посочените разпоредби на приложимия закон ЗОВСРБ се установява, че
нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и
40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, като се допуска при работа на смени, да се
дават дежурства, които не могат да превишават 24 часа. В случаите на превишаване
продължителността на служебното време е предвидено на военнослужещия да се заплаща
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ /допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно времеизпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време/. Същевременно, чл.195, ал.5 от
ЗОВСРБ разпорежда, че при дежурство не се прилага чл.194, ал.3 и ал.4 от с.з. предвиждащи
заплащане на допълнително възнаграждение.
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно времеПредвид установената
задължителна практика на ВКС, изразена в постановени решения по чл. 290 ГПК - решение
№ 128 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г., IV г.о.; решение № 389 от 31.05.2010 г. по гр.
д. № 194/09 г., III г.о.; решение № 439 от 1.07.2010 г. по гр. д. № 1733/09 г., IV г.о; решение
№ 696 от 23.11.2010. по гр. д. № 887/09 г., ВКС, IV г.о., и даденото тълкуване на правните
норми във връзка с полагането на труд над нормалната до увеличената продължителност на
служебното време, когато се носи дежурство по график, удълженото служебно време при 24
часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВС (отм.), респ. чл.
194, ал.3 от ЗОВСРБ, но некомпенсираното такова с намалено служебно време до
прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба, какъвто е
разглежданият казус, се заплаща като обезщетение за положен извънреден труд.
По делото от приетата без възражения експертиза, изготвена от в.л. Й., се установи
безспорно, че ищеца Я., за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г. положил общо 173
дежурства по 24 часа, за които е ползвал само 202 компенсации с почивни дни, вместо
полагащите му се 381, като се явява разлика от 179 компенсации, за които няма данни да са
ползвани до прекратяване на трудовото правоотношение, нито същите да са били
компенсиране с изплащане на обезщетение за положен извънреден труд, по см. на чл.195,
ал.5 вр. с чл.194, ал.5 от ЗОВСРБ. ЗОВСРБ предвижда специална уредба за заплащането на
5
допълнително възнаграждение при превишаване на общата продължителност на служебното
време, което по съществото си е извънреден труд. В такива случаи по силата на чл. 194, ал. 3
и ал. 7 (ал.8 след изменението ДВ, бр. 98/2016г.) и чл. 214, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗОВСРБ
допълнителното възнаграждение се определя при условията и по реда, предвидени в
Наредба № Н-18/19.12.2012г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне
на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в
дните на официални празници. Размерът на обезщетението за извънреден труд за
некомпенсираните часове се определя като сбор от обезщетението в размер на
допълнителното възнаграждение по чл. 194, ал. 3 и чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, определен по
Наредба № Н-18/2012г. и основното възнаграждение на военнослужещия. С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл.234 ЗОВСРБ, предвиждаща, че обезщетенията по закона се
определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на
освобождаването от военна служба /в случая е 3948,00 лв./, което включва основното
месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба,
за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за
образователна и научна степен „доктор” или за научна степен „доктор на науките”, вещото
лице е изчислило, че размера на дължимото се на ищеца възнаграждение за
некомпенсирания положен от него извънреден труд, за посочения в ИМ период, възлиза на
сумата от 33 652,00 лв., до който размер и ищеца е увеличил исковата си претенция по реда
на чл.214, ал.1 от ГПК, а съдът я намира за основателна.
При установяването на основанието и размера на главното задължение, съдът
ще следва да разгледа и своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност:
Съгласно чл. 114 ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. По начало изискуемостта настъпва от възникване на задължението.
Относно възнаграждението за труд давността е тригодишна, съгласно чл.111, б.”а”, пр.1 ЗЗД,
като законът не предвижда разграничение, с оглед вида на правоотношението -трудово или
служебно.
В редица решения ВКС приемаше, че „при полагане на труд от кадровите
военнослужещи над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на
служебното време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния месец.
Задължението на работодателя да осигури компенсация е изискуемо от месеца следващ
месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. В случай, че работодателят не
компенсира положения труд с увеличена продължителност в шестмесечен период за
сумирано отчитане на работното време, за военнослужещия възниква правото сам да
определи времето на компенсацията. Това негово преобразуващо право, като свързано с
положен труд, също се погасява с тригодишна давност. Само когато компенсиране не е
извършено, при прекратяване на договора на военнослужещия се дължи заплащане на труда
положен в удълженото работно време като извънреден, т.е. преобразуващото право да се
извърши компенсация се трансформира във вземане, което възниква от прекратяването на
договора. Когато е направено възражение за изтекла погасителна давност, трансформация
ще настъпи само за непогасеното по давност преобразуващо право да се извърши
компенсация. Така напр. Решение № 197/24.11.2015 г., по гр.д. № 7210/2014 г. на ВКС;
решение № 427 от 03.11.2011 г. по гр.д. № 503/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение №
470/28.02.2014 г., по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС и др.
Ответникът по делото, базирайки се на посочената по-горе практика на ВКС, е
възразил с ОИМ, че дори и да се установи, че исковата претенция на ищеца е основателна,
6
то всички вземания, които се претендират от него, за посочения период, предхождащ с 6
години завеждането на исковата молба, са погасени по давност. Тъй като вземането за
компенсация възниквало от месеца, следващ месеца, в който е положен извънредния труд и
съответно се погасява правото на компенсация с изтичането на три години от възникването
на вземането на военнослужещия.
Тази цитираната по-горе практика на ВКС обаче е преодоляна с постановеното
Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г. на ОСГКВКС, съгласно което мнозинството
е възприело, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд
повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства,
некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното
правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещия може да упражни
правото си на иск. От този момент започва да тече и тригодишната погасителна давност по
чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
Следователно, в настоящия случай, възражението на ответника за погасяване по
давност на претендираните от ищеца обезщетения като за положен извънреден труд по
чл.195, ал.5 вр. с чл.194, ал.5 от КТ, е неоснователно.
След като по делото безспорно се установи, че ищеца не е ползвал правото си на
компенсация с почивни дни за дадените от него в периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г.,
24-часови дежурства, с прекратяването на служебното му правоотношение от 05.01.2022 г.,
преобразуващото му право на компенсация с почивни дни, се е трансформирало в парично
вземане като за положен извънреден труд, след прекратяване на служебното
правоотношение, като от този момент е започнала да тече погасителната тригодишна
давност за това му вземане, която към датата на предявяване на исковата молба в съда, не е
изтекла.
Като извод се налага, че предявения от ищеца иск за изплащане на обезщетение като
за положен извънреден труд през периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2015 г., формиран от
дължимите, но неизползвани до прекратяването на служебното му правоотношение,
компенсации с почивни дни, при носене на дежурства от 24 ч. в същия период, се явява
изцяло основателен, поради което ще следва да се уважи за установения размер от 33 652,00
лв.
По иска за обезщетение за забава:
По иска по чл.86 от ЗЗД, съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на
дължимото обезщетение за забава. Съответно, в тежест на ответника е възложено да докаже,
че е компенсирал ищеца за положените 24-часови дежурства с почивки, съобразно
действащия ред към датата на полагането им, респективно, че е платил дължимите
обезщетения в срок.
По делото се установи безспорно, че ответника дължи обезщетение на ищеца в размер
на 33 652,00 лв., като същото не е платено до завеждане на исковата молба в съда, при
възникнало право на такова обезщетение от прекратяването на служебното правоотношение
на 05.01.2022 г. Размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от в.л. по
приетата експертиза и възлиза на 5331,28 лв., за посочения в ИМ период на забава, от
05.01.2022 г. до 02.07.2023 г. /датата предхождаща подаване на иска в съда/. Ответникът не
установи плащане на главното задължение, от настъпване на изискуемостта му, поради
което безспорно е изпаднал в забава. Следователно и този иск на ищеца е установен по
основание и размер и също ще следва да се уважи до посочения в експертизата размер от 5
331, 28 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца. Той претендира такива
7
единствено за адвокатско възнаграждение, което е уговорено и платено в минимален размер
от 2942,00 лв., съгласно НМРАВ, и е съобразено с материалния интерес при завеждане на
исковата молба. Не са налице основания за неговото намаляване като прекомерно, по
възражението на ответника, заявено в този смисъл, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважените размери на предявените искове, на
ищеца се следват сторените от него съдебни разноски в пълен размер от 2942,00 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда и дължимите държавни такси, определени върху уважените размери на исковете,
като и разноските в производството, заплатени от бюджетните средства на съда, за
възнаграждението на в.л. изпълнително ССчЕ или сумата от общо 1859,33 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***] при МО, с адрес в гр. София, ..., представлявана от Директора на ...
бригаден ген. ... да заплати на И. Т. Я., ЕГН ********** от ..., на осн. чл. 194, ал.3 и ал. 5,
вр. чл. 195, ал.1-5 от ЗОВСРБ вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от
33 652,00 лева, представляваща дължимо обезщетение като за извънреден труд, за носени
дежурства над установената продължителност на служебното време, некомпенсирани с
почивки до прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 01.01.2010 г. до
28.02.2015 г. в общ размер на 179 календарни дни, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 5331,28 лв., представляваща обезщетение
за забава при плащането на главницата, дължимо за периода от 05.01.2022 г. датата на
прекратяване на служебното правоотношение до датата на предявяване на исковата молба -
03.07.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК [***] при МО, с адрес в гр. София, ...,
представлявана от Директора на ... бригаден ген. ... да заплати на И. Т. Я., ЕГН **********
от ... сумата от 2942,00 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК [***] при МО, с адрес в гр. София, ...,
представлявана от Директора на ... бригаден ген. ... да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 1859,33 лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси,
определени върху уважените размери на предявените искове и заплатени съдебни разноски,
за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, за сметка на бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8