Р Е Ш Е Н И Е
№ 333 / 3.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 928 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.С.Д.,***,
срещу решение № 1012-12-166#1/29.07.2021
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00937047/18.06.2021
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което А.Д. е задължена да
възстанови получено парично обезщетение поради временна неработоспособност за
периода от 06.11.2020 г. до 20.11.2020 г. (вкл.) в размер на 942,24 лв., от
които 891,96 лв. главница и 50,28 лв. – дължима лихва към датата на
разпореждането. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на обжалвания акт. Посочено е, че поради заболяване от
Ковид, не е упражнявала трудова дейност, като са представени болнични листове и
пред двамата работодатели. В съдебно заседание и представени писмени бележки,
процесуалният представител адвокат Н.К., поддържа твърдението, че през
процесният период А.Д. не е упражнявала трудова дейност, както и че от събраните
по делото доказателства не се установява недобросъвестно поведение на осигуреното
лице. Претендира отмяна на решението на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, ведно
с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт Л. С.-Б., в съдебно заседание и
представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
А.С.Д. упражнява трудова дейност при осигурителя
СУ „Георги Брегов“, гр. Пазарджик, както и при Община Пазарджик, с която има
сключен трудов договор да изпълнява длъжността „личен асистент“, с работно време:
през определени дни от месеца на основание чл. 114 от Кодекса на труда (71 часа
месечно). Жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
за периодите от 03.11.2020 г. до 16.11.2020 г. и от 17.11.2020 г. до 20.11.2020
г. при осигурителя СУ „Георги Брегов“, за което има представени болнични
листове. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено,
че Д. не е представила болнични листове при осигурителя Община Пазарджик,
поради което органът е счел, че лицето е осъществявало трудова дейност, за
която е осигурена за общо заболяване и майчинство. Предвид установеното и на
основание чл. 114, ал .1 и 3 КСО, от ръководителя на контрола по разходите е
издадено разпореждане № РВ-3-12-00937047/18.06.2021 г., с което А.Д. е задължена
да възстанови изплатеното парично обезщетение в размер на 942,24 лв., от които
891,96 лв. главница и 50,28 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането, поради нарушение на чл. 46, ал. 3 КСО.
Във връзка с постъпила жалба от Д., със заповед №
ЗР-5-12-00958292/06.07.2021 г., директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е наредил да
бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Община
Пазарджик. В констативен протокол № КП-5-12-00962492/14.07.2021 г. от извършена
проверка от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Пазарджик е установено, че
във ведомостта за работна заплата за месец ноември 2020 г., лицето фигурира с 21
работни дни и отработени 71 часа. От дневник-регистър на заведените болнични
листове на Община Пазарджик е установено, че на 06.07.2021 г. Д. е представила два
броя болнични листове за периодите: 03-16.11.2020 г. и 17-20.11.2020 г.,
издадени с дата 30.06.2021 г., в които е определен домашен режим. Инспекторът
по осигуряването е стигнал до извод, че режимът не е спазен, тъй като според
трудовия договор мястото на работа е адреса на ползвателя на личната помощ,
който е в гр. Пазарджик, ул. „Христо Ботев“ № 51, а постоянният адрес на Д. ***,
а и в подадената от нея жалба е посочила, че през цялото време на боледуването
е обгрижвала баба си, на която е личен асистент. Констатирано е, че подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от Община Пазарджик за А.Д. за м. 11.2020 г.,
съответстват на представената ведомост за заплати за месец ноември 2020 г.
След извършената проверка е издаден процесният
акт, с който е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по
разходите, с което е задължена А.Д. да възстанови полученото парично
обезщетение поради допуснато нарушение на чл. 46, ал .3 КСО.
В съдебно заседание от 23.11.2021 г.,
процесуалният представител на жалбоподателката е представил предписание от директора
на РЗИ-Пазарджик за поставяне под карантина на Д. от 11.11.2020 г. за 10 дни, извлечение
от ведомост за заплати на осигурителя Община Пазарджик, от която е видно, че от
заплатата за м. юни 2021 г. са удържани сумите по представените болнични
листове, 4 броя болнични листове – 2 за осигурителя СУ „Георги Брегов“,
издадени на 10.11. и 23.11.2020 г. за периодите 03-13.11.2020 г. и
17-20.11.2020 г., както и два броя листове за осигурителя Община Пазарджик за
същите периоди, но с дата на издаване – 30.06.2021 г. Представени са и графици
за м. септември, октомври и ноември 2020 г. за отработените от Д. часове в
качеството й на личен асистент.
По искане на жалбоподателката по делото са
допуснати до разпит и изслушани двама свидетели. Първият свидетел – съсед заявява,
че през м. ноември Д. и мъжът й са били под карантина и са го помолили да
купува продукти за ядене и лекарства от аптеката понеже не можели да излизат.
Работодателят – директорът на СУ „Георги Брегов“, потвърждава, че през м.
ноември 2020 г. Д. е била болна, била е под карантина и се е върнала на работа
на 26.11.2020 г.
По делото е представено и нотариално заверено
пълномощно от Стефанка Иванова Мечкарска, с което упълномощава А.Д. да извършва
подробно описани в него действия от нейно име и за нейна сметка. Представено е
и писмо изх.№ 21070186/30.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик относно трудов договор № 298/06.08.2020 г., сключен между
Община Пазарджик и А.Д..
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 1 КСО е
недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. В Кодекса за
социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“
при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и
съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато
осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело
или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите.
В конкретния случай не може да се приеме, че в хода
на административното производство са установени факти, релевиращи наличието на
недобросъвестно поведение на А.Д. при получаването на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Действително жалбоподателката не
оспорва обстоятелството, че своевременно не е поискала издаването на повече от
един екземпляр от болничния лист и съответно че не е представила екземпляри от
болничните листове на втория работодател – Община Пазарджик, съобразно
изискванията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Болнични листове пред Община Пазарджик са представени на по-късен
етап, като с възнаграждението за м. юни 2021 г. са коригирани дължимите
осигуровки. Този факт сам по себе си не обуславя недобросъвестност на
осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане за временна
неработоспособност поради общо заболяване, при възникнало на основание чл. 40,
ал. 1 КСО право на парично обезщетение за времето на отпуска поради
неработоспособност, разрешен от работодателя по основния трудов договор.
Законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от
фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с упражняването на трудова дейност
през периода на неработоспособността, а не неизпълнение на други, макар
нормативно въведени изисквания за осигуреното лице. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 КСО, което
е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане,
липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателката и съответно
- основанието по чл. 114, ал. 1 КСО. Не са посочени извършени от осигуреното
лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да
подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Видно
от доказателствата, макар и със забава лицето доброволно представя болничните
листове пред Община Пазарджик. В тази връзка органът е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 117, ал. 3 КСО за
мотивиране чрез описание на фактическите основания, обосновали прилагането на
чл. 114, ал. 1 КСО. Административният орган не е изложил фактите, мотивиращи
хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО, не се е произнесъл по спора за добросъвестност.
Недопустимо е липсата на мотиви в т. нар. мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 КСО
да бъде преодоляна по пътя на съдебния контрол.
Недължимостта на паричното обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, изплатено на А.Д. по основното
трудово правоотношение въз основа на болничните листове с общ период на
временната неработоспособност от 03.11.2020 г. до 20.11.2020 г., не следва и от
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО, на която се е позовал органът, регламентираща,
че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица,
упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи. Съдът приема, че в конкретния случай административният орган
не е установил дали жалбоподателката в действителност е упражнявала трудова
дейност по втория трудов договор през периода на временната й неработоспособност
по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от
ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно
упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително
социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт,
изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието
на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването
по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в
изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово
възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя,
също не представлява самостоятелно основание за задължително социално
осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. В
случая административният орган е направил извод за упражняването на трудова
дейност от лицето единствено въз основа на подадените от осигурителя Община Пазарджик
данни, но не е установил реално осъществена ли е тази трудова дейност, като не
е съобразен и характера на сключения трудов договор № 298/06.08.2020 г. на
основание чл. 111 във вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, на длъжност
– „личен асистент“, за полагане на грижи от А.Д. при предоставяне на социалната
услуга „личен асистент“ по отношение на баба й – С. М.. Изплащането на
възнаграждение за изпълнението на длъжността „личен асистент“ вместо
обезщетение за временна нетрудоспособност, не е равносилно на нарушаване на
определения от здравните органи режим през времето на ползвания от осигуреното
лице отпуск за временна нетрудоспособност, респ. не означава, че осигуреното
лице е упражнявало трудова дейност. От друга страна, органът е посочил, че
определеният в болничните листове режим „домашен-амбулаторен“ не е спазен, без
да изложи мотиви за това свое решение. Значението на този режим е, че ползвателят
на болничния лист трябва да си е вкъщи и може да излиза единствено да отиде в
амбулаторията за изследвания, консултации или контролни прегледи. Ако пациентът
бъде потърсен от контролните органи и не е в дома си и ако не може да докаже
времето на отсъствието си, означава, че е нарушил режима. По делото са
представени доказателства за извършена на 10.11.2020 г. рентгенография на
белите дробове и сърцето и издадени рецепти за провеждане на лечението, както и
предписание от РЗИ за поставяне под карантина, но липсват доказателства за
твърдяното от органа нарушение на режима на лечение. В тази връзка не може да
се приеме за безспорно доказано, че Д. е упражнявала трудова дейност по втория договор.
В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които потвърждават,
че жалбоподателката е била временно нетрудоспособна и че са купували продукти
вместо нея. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото в
производството не са представени писмени документи, които да свидетелстват за
образтното.
Принципно верни са изложените мотиви в обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик досежно същността на паричното
обезщетение за временна неработоспособност като заместващо трудовото
възнаграждение облага, която осигуреното лице получава при възникване на
осигурения социален риск, както и че е недопустимо едновременното получаване на
парично обезщетение и на трудово възнаграждение. В случая не може да бъде
отречено правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна
неработоспособност и съответно дължимостта на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО
за периода на разрешения на А.Д. отпуск за временна неработоспособност по основното
трудово правоотношение, единствено и само по съображения за получено от лицето
за същия период възнаграждение по сключения с друг работодател (Община Пазарджик)
трудов договор по чл. 111 КТ във връзка предоставяната по отношение на баба й
социална услуга „личен асистент“. Ето защо и при липсата на каквито и да е
данни и доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване
на паричното обезщетение по основното осигурително правоотношение, следва
извода, че не е налице материалноправното основание по чл. 114, ал. 1 КСО за
възстановяване на сумата. Липсват доказателства, сочещи наличието на подлежащи
на възстановяване недобросъвестно получени от А.Д. суми за осигурителни
плащания по посочените болнични листове. С оглед на което решение № 1012-12-166#1/29.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик
и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-12-00937047/18.06.2021 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО са незаконосъобразни и като такива следва да
бъдат отменени.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателката, искане за присъждане на разноски
по приложен списък и договор за правна защита и съдействие, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на А.Д. сумата от 400 (четиристотин) лв. разноски по
делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1012-12-166#1/29.07.2021 г. на директора на ТП на
НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-12-00937047/18.06.2021
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик
да заплати на А.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО.
СЪДИЯ:
/п/