Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.07.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд,
гражданска колегия в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА Д.
при секретаря
александра сергева
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. гр. д. N
710 по описа за 2017 год., на
основание данните по
делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Иск
с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Л.Н.К. чрез
пълномощника й адвокат В. С. от САК, поправена с искова молба от 04.10.2017 г.
против ответниците С.Н.Н., З.И.Н., В. Г.П.,
Х.Й. Х., А.В.Г., Д.Н.Ч., П.Ч.Г., М.Д.С.,
С.Ц.Д., Г.Д.Т., Р.Н.Х., А.Г.Б., С.С.М., К.А.К., Д.В.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д., Б.А.А.,
К.М.Н., П.А.Д., Б.Т.Н., М.И.П., Т.Г.Г., Д.Н.Д., Т.М.Б. – Т., Л.М.Б., Л.И.М., Д.П.К.,
М.П.Б., Т.М.Н., М.Ц.Д. и И.К.Х., с която е предявен иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата от 35 057,58 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Ищцата твърди, че по силата на влязло в законна сила на 02.07.2012 г.
съдебно решение по гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС ответниците са осъдени да
заплатят уравнение на дела й в размер на 387 950 лв.. Твърди, че с
нотариални покани от 02.02.2017 г. връчени чрез нотариус Д. И. е поканила
ответниците доброволно да изпълнят задълженията си към нея в срок до 01.03.2017
г.. Твърди, че на 15.03.2017 г. е получила чрез банков превод сумата от
64 682,01 лв., вносител на която е ответника С.Н.Н.. Твърди, че
ответниците са направили възражение за прихващане на дължими им парични суми в
размер на 321 760,23 лв. по силата на влязло в сила на 23.01.2015 г.
решение по в.гр.д. № 313/2013 г. на ПОС, което е разгледано на касационна
инстанция като к.гр.д. № 4809/2014 г. по описа на ВКС. Твърди, че по силата на
направеното възражение двете насрещни задължения се считат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши т.е.
към 23.01.2015 г.. Според ищцата независимо от платената сума и направеното
възражение за прихващане ответниците са изпаднали в забава по отношение на
плащането на сумата от 387 950 лв. още на 02.07.2012 г., поради което й
дължат обезщетение за забавено плащане на тази сума при условията на чл. 86 ал.
1 от ЗЗД. Ищцата счита, че претенцията й е погасена по давност за периода до
14.07.2014 г., но за останалата част от периода според нея ответниците й дължат
обезщетение за забавено плащане на сумата от 387 950 лв., както следва:
сумата от 20 963,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 387 950 лв. за периода от 14.07.2014 г. до 23.01.2015 г. и сумата от 14 093,62 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 64 682,01 лв. за периода от
23.01.2015 г. до 15.03.2017 г., както и законната лихва върху сумата от
35 057,58 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ищцата моли съда, като съобрази изложените по – горе обстоятелства да
постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от
35 057,58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, от която
сумата от 20 963,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 387 950 лв. за периода от 14.07.2014 г. до 23.01.2015 г., а
сумата от 14 093,62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 64 682,01 лв. за периода от 23.01.2015 г. до 15.03.2017 г.,
както и законната лихва върху сумата от 35 057,58 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответниците С.Н.Н., З.И.Н., В. Г.П., Б.Т.Н., М.И.П. и А.В.Г., в който се
оспорват изцяло предявените искове срещу тях. Ответниците считат, че не са
солидарни длъжници по задължението за заплащане на сумата от 387 950 лв.,
присъдена от съда в делбеното производство, като според тях ищцата следва да
уточни каква сума претендира от всеки от тях, а исковата молба следва да бъде
оставена от съда без движение на това основание, а на ответниците да се даде
възможност да организират защитата си. Ответниците правят възражение за изтекла
в тяхна полза погасителна давност, като според тях при условията на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Възразяват, че
от възникване на вземането на ищцата са изминали повече от пет години, поради
което считат за погасени и вземанията за лихви. Според ответниците вземанията
им към ответницата са станали изискуеми на 26.10.2004 г. и това се установява
от стр. 14 от мотивите на решение по в.гр.д. № 313/2013 г. по описа на ПОС,
поради което при условията на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания
следва да се считат погасени към момента на влизане в сила на решението по
гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС – 02.07.2012 г.. Алтернативно ответниците считат,
че не са в забава при изпълнение на задължението си, тъй като в разумен срок
след нотариалната покана са направили изявление за прихващане и са заплатили
остатъка от дължимата й парична сума, като следва да бъде съобразено, че сумата
е събирана от голям брой лица, някои от които живущи в чужбина и е било нужно
време за организиране на това събиране. Твърдят също, че след като спорът между
тях е приключил през 2015 г. са влезли в преговори за доброволно уреждане на
взаимоотношенията и заплащане на дължимата сума, като преговорите са водени с
адвокат Г.Г., като представител на Д.К., а с тях е била запозната и ищцата.
Твърдят, че в резултат на проведените преговори са уредили доброволно
отношенията си с Д.К. и след направено прихващане, на същия е била заплатена
дължимата парична сума, представляваща разлика. Твърдят, че според адвокат Г.
ищцата не е била съгласна с прихващането на сумата и заплащане на полагащата й
се разлика, поради което не е предоставила сметка, по която да й бъде преведена
сумата, представляваща разлика и за тях е било невъзможно да изпълнят
задължението си, поради което считат, че неизпълнението им е поради забава на
ищцата като кредитор. В заключение искат от съда да отхвърли предявените искове
и да им присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И.К.Х., в
който се възразява срещу допустимостта и основателността на иска. Ответницата
твърди, че още през 2005 г. заедно със съпруга си Х.Й. Х. са продали апартамента си в бл. ***, в кв.
Дружба на гр. Плевен с нотариален акт № 91 том ХХХV н.д. № 8022/2005 г. и са
представили същия по гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС с искане да бъдат заличени, а
като страна да бъде включен купувача А. Н. Е.. Твърдят, че по-късно Е. и
съпругата му даряват апартамента на сина си А.А.Е., който към момента е
собственик на апартамента и е страна по направеното възражение за прихващане в
качеството на правоприемник на ответницата и на нейния съпруг. По тези
съображения ответницата счита, че искът срещу нея е предявен срещу ненадлежна
страна и е недопустим. Алтернативно ответницата оспорва основателността на
предявения иск, като счита, че няма отношения с ищцата и не й дължи каквито и
да са парични суми. Иска от съда да прекрати производството по отношение на
нея.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д.Н.Ч., П.Ч.Г.,
М.Д.С., С.Ц.Д., Г.Д.Т., С.С.М., Н.Н.Д., Б.А.А., П.А.Д., Т.Г.Г., Д.Н.Д., Т.М.Б.
– Т. и М.Ц.Д., в която се оспорват предявените искове. Ответниците се
присъединяват към възраженията в писмения отговор от ответниците Н. и др., като
считат на първо място, че исковата молба е нередовна. Излагат съображения в
тази насока, описани по-горе в отговора на исковата молба от ответниците С.Н. и
др., които не следва да бъдат подробно преповтаряни. Алтернативно излагат становище
за неоснователност на исковете, като правят възражения за изтекла погасителна
давност и възражения за добросъвестност и изпълнение в разумен срок, за забава
на кредитора, описани отново по-горе в отговора на исковата молба от
ответниците С.Н. и др., които не следва да бъдат подробно преповтаряни. Заявят
също, че поддържат и доводите в писмения отговор на сем. К., с който са
запознати. В заключение искат от съда да отхвърли предявените искове и да им
присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.Г.Б., Л.М.Б.,
Д.В.Б., М.П.Б., Т.М.Н., К.М.Н. и Л.И.М., в която се оспорват предявените
искове. Ответниците се присъединяват към възраженията в писмения отговор от
ответниците Н. и др., като считат на първо място, че исковата молба е
нередовна. Излагат съображения в тази насока, описани по-горе в отговора на
исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не следва да бъдат подробно
преповтаряни. Алтернативно излагат становище за неоснователност на исковете,
като правят възражения за изтекла погасителна давност и възражения за добросъвестност
и изпълнение в разумен срок, за забава на кредитора, описани отново по-горе в
отговора на исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не следва да бъдат
подробно преповтаряни. Заявят също, че поддържат и доводите в писмения отговор на
сем. К., с който са запознати. В заключение искат от съда да отхвърли
предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.А.К. и Д.П.К.,
в който се оспорват предявените искове. Оспорва се наличието на солидарна
отговорност между ответниците, като се поддържат доводите, изложени от адвокат Г.
в отговорите на исковата молба, подадени от ответниците Н. и др. по делото.
Твърдят също, че по тяхна молба е образувано производство по реда на чл. 192
ал. 2 от ГПК /отм./ за отстраняване на допусната грешка в решението по гр.д. №
11**/1996 г. по описа на ПРС, касаеща размера на дължимата главница в полза на
ищцата Л. К.а. Искат от съда да спре производството по делото на основание чл.
229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по
гр.д. № 11**/1996 г. по описа на ПРС. Ответниците считат, че възникналото
задължение за заплащане на уравнение на дела на ищцата няма определен ден за
изпълнение, поради което същите следва да изпаднат в забава при условията на
чл. 84 ал. 2 от ЗЗД с връчване на писмена покана за изпълнение. Ответниците
твърдят, че на тях самите не е връчвана писмена покана, поради което според тях
изобщо не са изпаднали в забава по отношение на заплащане на главниците.
Алтернативно ответниците възразяват, че е налице забава на кредитора по смисъла
на чл. 95 от ЗЗД, тъй като през есента на 2015 г. са започнали преговори за
доброволно уреждане на отношенията между страните, правени са различни
предложения чрез представителите на страните – адвокат Г. и адвокат Г. и е било
уточнено какви суми всеки от ответниците следва да заплати на ищцата и на кредитора
К.. Твърдят, че ищцата не е предоставила банкова сметка, ***,01 лв., за разлика
от кредитора К., с който сключили споразумение на 16.11.2015 г. и му превели
дължимите суми. По тези съображения ответниците считат, че са освободени от
задължение да заплащат суми за забава на плащането на паричните суми.
Алтернативно възразяват, че са налице основания за прихващане със сумата от 500
лв., платена в повече – недължимо платена поради допусната очевидна фактическа
грешка в решение по гр.д. № 11**/1996 г. по описа на ПРС. Твърдят също, че за
деня 23.01.2015 г. се претендира двойно плащане на обезщетение за забава –
веднъж върху сумата от 387 950 лв. и веднъж върху сумата от 64 682,01
лв., което би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Правят възражение
също за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищцата.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Р. И.Д. чрез
пълномощника й В.В.Д., в който се оспорват изцяло предявените искове. Заявява
се, че се поддържат доводите в отговорите на исковата молба, подадени от
ответниците Н. и др. по делото, като счита на първо място, че исковата молба е
нередовна. Излага съображения в тази насока, описани по-горе в отговора на
исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не следва да бъдат подробно
преповтаряни. Алтернативно излага становище за неоснователност на исковете,
като прави възражения за изтекла погасителна давност и възражения за
добросъвестност и изпълнение в разумен срок, за забава на кредитора, описани
отново по-горе в отговора на исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не
следва да бъдат подробно преповтаряни. Заявя също, че поддържат и доводите в
писмения отговор на сем. К., с който е запозната. В заключение иска от съда да
отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.Й.Х., в
който се възразява срещу допустимостта и основателността на иска. Ответникът
твърди, че още през 2005 г. заедно със съпругата си И.К.Х. са продали
апартамента си в бл. ***, в кв. Дружба на гр. Плевен с нотариален акт № 91 том
ХХХV н.д. № 8022/2005 г. и са представили същия по гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС
с искане да бъдат заличени, а като страна да бъде включен купувача А. Н. Е..
Твърдят, че по-късно Е. и съпругата му даряват апартамента на сина си А.А.Е.,
който към момента е собственик на апартамента и е страна по направеното
възражение за прихващане в качеството на правоприемник на ответника и на
неговата съпруга. По тези съображения ответникът счита, че искът срещу него е
предявен срещу ненадлежна страна и е недопустим. Алтернативно ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като счита, че няма отношения с
ищцата и не й дължи каквито и да са парични суми. Иска от съда да прекрати
производството по отношение на него.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Р.Н.Х. чрез
пълномощника й адвокат Б.Г., в който се оспорват изцяло предявените искове.
Заявява се, че се поддържат доводите в отговорите на исковата молба, подадени
от ответниците Н. и др. по делото, като счита на първо място, че исковата молба
е нередовна. Излага съображения в тази насока, описани по-горе в отговора на
исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не следва да бъдат подробно
преповтаряни. Алтернативно излага становище за неоснователност на исковете,
като прави възражения за изтекла погасителна давност и възражения за
добросъвестност и изпълнение в разумен срок, за забава на кредитора, описани
отново по-горе в отговора на исковата молба от ответниците С.Н. и др., които не
следва да бъдат подробно преповтаряни. Заявя също, че поддържат и доводите в
писмения отговор на сем. К., с който е запозната. В заключение иска от съда да
отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
В о.с.з. ищцата чрез пълномощника си
адвокат В.С. поддържа предявения иск. Претендира направените по делото разноски
и представя списък на разноските за сумата от 1 404 лв. – държавна такса и
за сумата от 2 690 лв. - адвокатско възнаграждение по делото.
В о.с.з. ответниците С.Н.Н., Д.Н.Ч.,
М.Д.С., Г.Д.Т., С.С.М., Б.А.А., К.М.Н., П.А.Д., Д.Н.Д., Т.М.Б. – Т., Л.И.М., Т.М.Н.,
Р.Н.Х. и М.Ц.Д., чрез
пълномощника си адвокат Б.Г. поддържат депозираните отговори на исковата молба,
оспорват предявения иск и претендират направените по делото разноски в размер
на 1 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Правят възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ответниците З.И.Н., В. Г.П., Х.Й.
Х., А.В.Г., П.Ч.Г., С.Ц.Д., А.Г.Б., К.А.К., Д.В.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д., Б.Т.Н.,
М.И.П., Т.Г.Г., Л.М.Б., Д.П.К., М.П.Б. и И.К.Х. не се представляват по делото
от пълномощник. К.К. и Д.К. се явяват лично, поддържат депозираните отговори на исковата молба
и оспорват предявения иск.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Плевенският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищцата Л.Н.К.
против ответниците С.Н.Н., З.И.Н., В. Г.П.,
Х.Й. Х., А.В.Г., Д.Н.Ч., П.Ч.Г., М.Д.С.,
С.Ц.Д., Г.Д.Т., Р.Н.Х., А.Г.Б., С.С.М., К.А.К., Д.В.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д., Б.А.А.,
К.М.Н., П.А.Д., Б.Т.Н., М.И.П., Т.Г.Г., Д.Н.Д., Т.М.Б. – Т., Л.М.Б., Л.И.М., Д.П.К.,
М.П.Б., Т.М.Н., М.Ц.Д. и И.К.Х. за сумата от 35 057,58 лв., от която сумата 20 963,96 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 387 950 лв. за периода от
14.07.2014 г. до 23.01.2015 г., а сумата от 14 093,62 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 64 682,01 лв., за периода от 23.01.2015
г. до 15.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 35 057,58
лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 19.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
Съдът приема, че искът е допустим с оглед изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава ищцата и с оглед цената му е родово
подсъден на окръжен съд. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците за нередовност на исковата молба, поради това, че в същата не е
посочено каква сума претендира ищцата от всеки от тях. Ищцата твърди, че
ответниците са осъдени да заплатят общо посочената в исковата молба сума -
главница, поради което счита, че същите общо й дължат обезщетение за забавено
плащане на главницата и тези твърдения са достатъчни за да се приеме, че
претенцията е ясна както за съда, така и за ответниците и според съда
достатъчни за да могат ответниците да организират защитата си. Ищцата не
претендира сумата солидарно от ответниците, в която насока са изложени
възражения, а общо от ответниците, което според съда означава, че я претендира
поравно от посочените ответници. Вътрешните отношения между ответниците по
повод на плащането на сумата са без значение за петитума на предявения иск и
ищцата не може да бъде задължена да съобрази искането си към съда с тези
отношения, доколкото се позовава на влязло в сила съдебно решение, в което не е
предвидена различна отговорност за ответниците по отношение на заплащането на
сумата съобразено с тези отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила.
В тежест на
ищцата в производството е да докаже, че ответниците са изпаднали в забава по
отношение на заплащането на посочените главници, втората от които част от
първата за процесните периоди.
В тежест на ответниците е да докажат
възраженията си, към които взаимно се присъединяват.
Не се спори между страните, а видно и
от представеното по делото решение № 715/21.05.2012 г., допълнено с решение № 1346/25.09.2012
г. по гр.д. № 11**/1996
г. по описа на Плевенския районен съд, че същото е постановено във фазата на
извършване на делбата и е влязло в
законна сила като необжалвано на 03.07.2012 г. в частта, в която по делото
са разпределени делбените имоти между съделителите на основание чл. 292 от ГПК
/отм./ и са присъдени уравнения на дяловете на съделителите. Решение № 715 на
ПРС е обжалвано в частта, в която са отхвърлени исковете по сметки с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, а решение № 1346 е обжалвано изцяло от страните и въз
основа на постъпилите въззивни жалби е образувано в.гр.д. № 313/2013 г. по описа на ПОС, с решение
№ 160/25.03.2014 г. по което исковете по сметки с правно основание чл. 59 от ЗЗД са уважени частично и частично е отменено допълнителното решение,
определящо дължимите разноски в полза на Д.Л.К., съответно основното решение е
потвърдено частично за отхвърлена част на искове по чл. 59 от ЗЗД, а
допълнителното решение е потвърдено частично за отхвърлената част от претенцията
за разноски на Д.Л.К.. Решение № 160 на въззивния съд е обжалвано от част от
страните и въз основа на постъпилите касационни жалби е образувано к.гр.д. №
4809/2014 г. по описа на ВКС, с определение № 32/23.01.2015 г. по което не е
допуснато до касационно обжалване въззивното решение по подадените жалби от Л.Н.К.
и Д.Л.К..
Видно
от влязлото в сила решение на ПРС, че в общ дял на съделителите Д.Л.К. и М.Л. В.
- К.а е поставен дял ІІ от заключението на вещото лице, неразделна част от
решението, включващ ПИ с проектен идентификатор, в дял на съделителката Л.Н. К.
е поставен дял І от заключението на вещото лице, неразделна част от решението,
включващ ПИ с проектен идентификатор, а в
общ дял на съделителите С. Х. М., С.Н.Н.,
З.И.Н., В.Г.П., Х.Й.Х., А.В.Г., Д.Н.Ч., П.Ч.Г., М.Д.С., С.Ц.Д., Г.Д.Т., Р.Н.Х.,
А.Г.Б., С.С.М., К.А.К., Д.В.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д., Б.А.А., К.М.Н., П.А.Д., Б.Т.Н.,
М.И.П., Т.Г.Г., Д.Н.Д., Т.М.Б. – Т., Л.М.Б., Л.И.М., Д.П.К., М.П.Б., Т.М.Н., М.Ц.Д.
и И.К.Х. е поставен дял ІІІ от заключението на вещото лице, неразделна част от
решението, включващ ПИ с проектен идентификатор, ведно с построената в имота
четириетажна жилищна сграда, състояща се от подробно описани в решението
апартаменти и гаражи.
Със същото решение, влязло в сила на 03.07.2012 г., съделителите С. Х. М., С.Н.Н., З.И.Н.,
В.Г.П., Х.Й.Х., А.В.Г., Д.Н.Ч., П.Ч.Г., М.Д.С., С.Ц.Д., Г.Д.Т., Р.Н.Х., А.Г.Б.,
С.С.М., К.А.К., Д.В.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д., Б.А.А., К.М.Н., П.А.Д., Б.Т.Н., М.И.П.,
Т.Г.Г., Д.Н.Д., Т.М.Б. – Т., Л.М.Б., Л.И.М., Д.П.К., М.П.Б., Т.М.Н., М.Ц.Д. и И.К.Х.
са осъдени да заплатят за уравнение на дела си от делбените имоти следните
парични суми:
- на
съделителите Д.Л.К. и М.Л. В. – К.а
общо сумата от 359 300 лв. /по 179 650 лв. на всеки от тях/;
- на съделителката Л.Н. К. сумата от 387 950 лв..
Със същото решение, но влязло в сила на 23.01.2015
г., след частичното му обжалване на въззивна и касационна инстанция, при което
са образувани посочените по-горе граждански дела в.гр.д. № 313/2013 г. по описа
на ПОС и к.гр.д. № 4809/2014 г., съделителите Д.Л.К., М.Л. В. – К.а и Л.Н. К.
са осъдени да заплатят на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетения за неоснователно
обогатяване на останалите съделители за извършени подобрения в делбения имот,
изразяващи се в построяването, изграждането и привеждането в експоатация на
апартаментите и гаражите в сградата, както и на прилежащите към апартаментите
тавански и избени помещения, като исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД са
уважани частично.
Установява се, че с влязлото в законна сила на 23.01.2015 г. решение по гр.д. № 11**/1996 г. по описа на
Плевенския районен съд, съделителката Л.Н. К., ищца в настоящото производство е
осъдена да заплати следните парични суми на основание чл. 59 от ЗЗД за
направени подобрения в делбения имот:
-
на З.И.Н. общо сумата от 18 384,80 лв.;
-
на М.Д.С. общо сумата от 16 497,87 лв.;
-
на С.Ц.Д. и Д.Н.Д. общо сумата от 26 198.35 лв.;
-
на А.Г.Б. и Л.М.Б. общо сумата от 24 249,75 лв.;
-
на Д.В.Б. и М.П.Б. общо сумата от 14 284,45 лв.;
-
на Р. И.Д. общо сумата от 13 330,82 лв.;
-
на Д.Н.Ч. общо сумата от 18 600,82 лв.,
-
на С.С.М. и Л.И.М. общо сумата от 13 041,09 лв.;
-
на А.В.Г. общо сумата от 15 645,24 лв.,
-
на К. М.Н. и
Т.М.Н. общо сумата от -15 571 лв.;
- на Н.Н.Д.
общо сумата от 15 775,01 лв.,
- на К.А.К.
и Д.П.К. общо сумата от 13 787.09 лв.;
- на П.А.Д.
и М.Ц.Д. общо сумата от 14 645,63 лв.,
-
на Р.Н.Х. общо сумата от 14 900,90 лв.,
- на В.Г.П.
и М.И.П. общо сумата от 16 688,77 лв.,
-
на Б.А.А. общо сумата от 13 943,77 лв.;
- на С.Н.Н.
общо сумата от 17 359,55 лв.,
- на Г.Д.
Т. и Т.М.Б.-Т. общо сумата от 22 870,95 лв.;
- на П.Ч.Г.
и Т.Г.Г. общо сумата от 15 984,37 лв..
Установява се, че с влязлото в законна сила на 23.01.2015 г. решение по гр.д. № 11**/1996 г. по описа на
Плевенския районен съд, че съделителката Л.Н. К., заедно със съделителите Д.К. и
М. К.а са осъдени да заплатят:
- на З.И.Н., М.Д.С., С.Ц.Д. и Д.Н.Д.,А.Г.Б.
и Л.М.Б., Д.В.Б. и М.П.Б., Р. И.Д., Д.Н.Ч., С.С.М., А.В.Г., К.М.Н. и Т.М.Н., Н.Н.Д.,
П.А.Д. и М.Ц.Д., Р.Н.Х., В.Г.П. и М.И.П., Б.А.А., С.Н.Н., Г.Д.Т. и Т.М.Б.-Т., П.Ч.Г.
и Т.Г.Г., разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1036.52 лв.;
- на К.А.К. и Д.П.К. разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 179.36 лв..
Установява се, че с влязлото в законна сила на 23.01.2015 г. решение по гр.д. № 11**/1996 г. по описа на
Плевенския районен съд, че съделителката Л.Н. К., заедно със съделителя Д.К. са
осъдени да заплатят на З.И.Н., М.Д.С., С.Ц.Д. и Д.Н.Д., А.Г.Б. и Л.М.Б., Д.В.Б.
и М.П.Б., Р. И.Д., Д.Н.Ч., С.С.М., А.В.Г., К.М.Н. и Т.М.Н., Н.Н.Д., П.А.Д. и М.Ц.Д.,
Р.Н.Х., В.Г.П. и М.И.П., Б.А.А., С.Н.Н., Г.Д.Т. и Т.М.Б.-Т., П.Ч.Г. и Т.Г.Г.,
разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 800 лв..
Не се спори между
страните, а видно и от представеното по делото решение № 6/03.01.2018 г. по
гр.д. № 11**/1996 г. по описа на Плевенския районен съд, влязло в законна сила на 21.02.2018 г., че със същото е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 715/21.05.2012
г. по гр.д. № 11**/1996
г. относно сумата присъдена за уравнение на дела на ищцата в настоящото
производство Л.Н.К., като е посочено, че сумата от 387 950 лв., дължима от
посочените в решението съделители следва да се чете като 387 450 лв..
Не се спори между
страните, а видно и от представената по делото нотариална покана от ищцата
от м. ІІ 2017 г., връчена чрез нотариус Д. И.,*** действие РС – Плевен на
ответника С.Н.Н., че със същата ищцата Л.Н.К. е поканила ответника да заплати
дължимите от него парични суми след уреждане на насрещните вземания и го е
поканила в срок до 22.02.2017 г. чрез пълномощника й адвокат В.С. да уредят
доброволно отношенията си произтичащи от влезлите в сила решения по гр.д. № 11**/1996
г. на ПРС, в.гр.д. № 313/2013 г.
по описа на ПОС и к.гр.д. № 4809/2014 г., както и от друго гражданско дело
водено между страните извън делбата – гр.д. № 1154/2013 г. по описа на ПОС,
като при липса на споразумение е поканила ответника да заплати сумата от
387 950 лв..
Не
се спори между страните, а видно и от представения по делото отговор на
нотариалната покана, представляващ изявление за прихващане до
ищцата, депозиран пред нотариус С. И.,*** действие РС – Плевен с нотариална
заверка на подписите на лицата на посочените в отговора дати, връчено на ищцата
чрез нотариус Ц.Г., рег. № 594 и район на действие РС – София на 10.04.2017 г.,
че ответниците С.Н.Н., З.И.Н., Б.Т.Н., В.Г.П., М.И.П., лицето А.А.Е., в
качеството на правоприемник на лицата Х.Й.
Х. и И.К.Х., А.В.Г., Д.Н.Ч., П.Ч.Г., М.Д.С. чрез пълномощника си и нейн
баща Д.С.Д., С.Ц.Д., Д.Н.Д., Г.Д.Т., Т.М.Б. – Т., Р.Н.Х. чрез пълномощника й В.
Ц.М., А.Г.Б., Л.М.Б., С.С.М., Л.И.Д., К.А.К., Д.П.К., Д.В.Б., М.П.Б., Р. И.Д., Н.Н.Д.,
Б.А.А., К.М.Н., Т.М.Н., П.А.Д. и М.Ц.Д. са заявили, че правят прихващане между
дължимата от тях на ищцата сума в размер на 387 950 лв. и дължимата от
ищцата на всички тях общо сума в размер на 321 760,23 лв., присъдена по
в.гр.д. № 313/2013 г. на ПОС и гр.д. № 4809/2014 г. на ВКС, както и сумата от
607,76 лв. и 900 лв. – разноски по делата пред ПОС и ВКС и след извършеното
прихващане приемат, че дължат сумата от 64 682,01 лв., като упълномощават
ответника С.Н. да я преведе на ищцата от тяхно име и за тяхна сметка по
посочена банкова сметка ***, като прилагат оригинал на платежното нареждане за
извършения банков превод.
Не се спори между
страните, а видно и от представеното по делото платежно нареждане, че
ответникът С.Н. е превел по посочената в същото банкова сметка *** К. сумата от
64 682,01 лв. на 10.03.2017 г..
Не се спори между
страните, а видно и от представения по делото договор за покупко-продажба на
наследствени права, сключен на 10.07.2002 г. между С. Х. М. и ЖСК „Мир“ гр.
Плевен, че С. Х. М. е продала по посоченото ЖСК, чиито правоприемници са
ответниците наследствените права, които има от наследството на Е. В.К.,
починала на *** г., в това число 1/3 и.ч. от ПИ в местността „Чаира“, предмет
на делбата по по гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС..
Спори се между страните: дължат ли ответниците заплащане на сумата
от 35 057,58 лв. на ищцата, както и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Въз основа на влязлото в сила
решение по гр.д. № 11**/1996 г. на РС, съдът приема, че ответниците заедно със съделителката
С. Х. М., чиито
наследствени права са изкупили в хода на делбата са получили общ дял от
делбените имоти и са осъдени да заплатят на ищцата Л. К. общо сумата от 387 450 лв. за уравнение на дела й
от делбените имоти. Съдът приема, че паричното вземане на ищцата към
ответниците за сумата от 387 450 лв. е станало изискуемо на 03.07.2012 г.,
от който момент длъжниците дължат законната лихва върху това вземане до
окончателното му заплащане. В конкретният случай ПРС не е присъдил служебно
законната лихва върху сумата от 387 450 лв. /387 950 лв. преди поправката
на очевидната фактическа грешка/, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното й заплащане, а страните не са поискали допълване на решението
по реда на чл. 193 от ГПК /отм./, което обуславя допустимост на настоящия иск,
но не променя момента, от който главницата за уравнение се дължи по силата на
закона. Налице е единствено пречка за ищцата за принудителното събиране на
дължимата законна лихва върху главницата заедно с главницата поради липса на
изпълнителен титул.
Съгласно т. 11 на Постановление № 4/30.10.1964 г. на
Пленума на ВС „съделителят, комуто са
отредени в дял имоти по чл. 288, ал. 2 и чл. 292 ГПК, става техен собственик
от влизането в сила на решението
за възлагането. За неизплатените суми той дължи
лихви от влизане в сила на решението.“ Съгласно
ТР № 34/18.05.1971 г. по гр.д. № 12/1971 г. на ОСГК на ВС „Съдът е длъжен
служебно да присъди законната лихва върху сумите, които наследникът дължи на
останалите сънаследници за съответните части от стойността на неподеляемото
жилище, възложено по чл. 288, ал. 2 ГПК. Налице е
постоянна съдебна практика, която приема с оглед задължителните указания на ППВС № 4/64 и ТР №34/71 г. на ОСГК на ВС, че правото на собственост
при разпределение на делбените имоти
по чл. 292 ГПК /сега отм./ се придобива от влизане
на решението в сила, поради което
и лихва се дължи от същия
момент по аналогия с чл. 200, ал.
3 ЗЗД. Съгласно установената съдебна
практика лихвата
в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент
се придобива и правото на собственост
и се дължи и без да има
заявено искане за присъждането й, като това е така, защото съдът
служебно избира способа, при
който следва да извърши делбата
и е длъжен да присъди парично уравнение, ако
се налага уравнение на дяловете.
В този случай не се предявява
иск за парично
вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са последица от предявения
иск за делба и лихвата се
присъжда служебно без да е направено
искане за това. В този смисъл са решение
№ 997/20.04.1970 г. по гр. д. № 387/70 г. на I г. о. на ВС, решение № 1/13.07.2012
г. по гр. д. № 550/2011 г.,
II г. о., ГК на ВКС, определение № 75/11.02.2013 г. по гр.д. №
923/2012 г., І г.о. на ВКС, Определение № 671/22.12.2015 г. по гр. д. № 4**7/2015 г., I г.
о., ГК, на ВКС.
При
съобразяване на гореизложеното съдът приема, че ответниците, считано от 04.07.2012 г. са изпаднали в
забава по отношение на заплащането на сумата от 387 450 лв. на ищцата,
като паричната сума се дължи общо от осъдените лица по съображенията изложени
по - горе при обсъждане на допустимостта на иска и редовността на исковата
молба, които не следва да бъдат преповтаряни. Допълнителен аргумент в тази
насока е обстоятелството, че дял ІІІ от делбените имоти е поставен в общ дял на
ответниците и С. Х. М. без да са посочени правата на всеки един от тях по
отношение на разпределените им общо имоти, а отношенията между страните във
връзка със съсобствеността са уредени извън делбеното производство, в което е
присъдено паричното уравнение на дяловете в размер на 387 450 лв.. При
тези изводи съдът приема, че считано от 04.07.2012 г. до заплащане на сумата от
387 450 лв., респ. прихващане на насрещни вземания, ответниците дължат
общо на ищцата обезщетение за забавено плащане на сумата от 387 450 лв. в
размер на законната лихва върху тази сума.
Неоснователни са възраженията на ответниците Х.Й.Х. и И.К.Х., че същите не дължат общо плащане
наред с останалите ответници на сумата от 387 450 лв., тъй като са прехвърлили собствеността върху
делбения имот още преди извършване на делбата. Налице е влязло в сила съдебно решение, което със сила на
присъдено нещо установява задължението на ответниците Х. към ищцата наред с
останалите ответници и е задължително както за страните по делото, в което е
постановено решението, така и за всички съдилища в РБ. Действително от представените
по делото нотариален акт № 91 том ХХХV рег. № 3398 н.д. №
8022/2005 г. по описа на нотариус Р.И., рег. № 0** и район
на действие РС – Плевен и нотариален акт № 53 том ІV
рег. № 5331 н.д. № 518/2*** г. по описа на нотариус Й. Г.,*** действие РС – Плевен се
установява, че един от делбените имоти, възложен в общ дял на ответниците и С. М.
е прехвърлен с договори за покупко - продажба и за дарение на трето лице,
неучастващо в настоящото производство, но според съда тези договори не установяват
надлежно прехвърляне на задължение чрез заместване на ответниците в качеството
на длъжници по вземането на ищцата към тях за уравнение на дела й по реда на
чл. 102 от ЗЗД, предвиждащ заместване на длъжника от трето лице само при
изрично съгласие на кредитора.
Неоснователни по гореизложените съображения
са и възраженията на Х. и на останалите ответници, според които не са изпаднали
в забава по отношение на плащането на сумата от 387 450 лв. преди
плащането на сумата от 64 682 лв. поради липса на връчена писмена
покана за доброволно изпълнение на всеки от тях и при условие на евентуалност,
че са изпаднали в забава едва при връчване на един от тях на нотариалната
покана през м. ІІ 2017 г.. С оглед характера на дължимата лихва върху
главницата за уравнение на дяловете, същата се дължи от момента на влизане в
сила на решението при условията на чл. 84 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, тъй като денят
на изпълнението е определен от закона и не е необходимо кредиторът да връчва
покана при условията на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 1 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 1 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
При съобразяване на цитираните законови
разпоредби и представените по делото
писмени доказателства, описани по - горе, които не са оспорени от страните, както
и становищата на страните, които съвпадат по този въпрос, съдът приема, че с
оглед направеното писмено изявление за прихващане на насрещните задължения
между страните с писмения отговор на нотариалната покана е извършено прихващане
между вземането на ищцата Л. К. в размер на 387 450 лв. и вземането на
ответниците към ищцата в общ размер от 323 267,99 лв., от която сумата от
321 760,23 лв., представляваща присъдени поотделно в полза на ответниците
обезщетения за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, а сумата от 1 507,76
лв., представляваща присъдени поотделно в полза на ответниците или част от тях разноски
по делото за въззивната и касационната инстанция. След извършване на
прихващането насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на
по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, като
според съда това е датата на влизане в сила на решението, с което са присъдени
обезщетенията по чл. 59 от ЗЗД в полза на ответниците - 23.01.2015 г.. Съдът
намира за неоснователни възраженията на
ответниците относно по - ранен момент, в който е извършено прихващането
и доводите им, че прихващането е могло да се извърши още на датата на влизане в
сила на решението за присъждане на уравнението – 03.07.2012 г., тъй като
вземането им към ищцата е станало изискуемо преди тази дата и алтернативно, че
прихващането е могло да се извърши на датата на постановяване на въззивното
решение - 25.03.2014 г., тъй като ответниците са могли да се снабдят с изпълнителен
лист за присъдените от въззивния съд суми въз основа на въззивното осъдително
решение на основание чл. 237 б. „а“ от ГПК /отм./. Съдът приема, че при материалноправното прихващане, съгласно разпоредбите на чл. 103 ал. 1 и чл. 104 ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни
и изискуеми не само към момента, в който се прави изявление за
прихващане, но и към момента, в който прихващането е могло са
се извърши. Безспорно е по делото, че вземането
на ответниците за подобренията в делбения имот е станало изискуемо със
завеждане на делбеното дело за делба на жилищната сграда – 26.10.2004 г., което
видно от мотивите на решението по в.гр.д. № 313/2013 г. на ПОС е станало след
завеждане на делото за делба на поземления имот, в който се намира сградата
през 1996 г.. В тази насока са задължителните указания в т. 13 от Постановление
№6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, с което е отменена т.
17 ал. 1 от Постановление №
4/30.10.1964 г. на Пленума на ВС, в което ВС приема, че изискуемостта на вземането за подобрения върху чужд
имот не съвпада с извършването на подобренията, а настъпва в по - късен момент,
в който владението е прекъснато и превърнато в държане със съгласието на
собственика или най-късно, в деня, в който бъде смутено от собственика по исков
ред. До влизане в сила на решението, с което вземането е съдебно признато със
сила на присъдено нещо обаче вземането на ответниците за подобрения в чужд имот
не е ликвидно и извънсъдебното прихващане на насрещните вземания според съда не
може да се извърши, вкл. в хипотезата на издаден изпълнителен лист чл. 237 б. „а“ от ГПК /отм./, която допуска
принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд,
като следва да се посочи също, че в конкретният случай по делото няма и
доказателства за издаден изпълнителен лист на това основание в полза на
ответниците.
При тези изводи съдът приема, че насрещните
парични вземания на страните до размер на по-малката сума от 323 267,99
лв. се считат погасени на 23.01.2015 г., като за процесния период от 14.07.2014
г. до 23.01.2015 г. ответниците са в забава по отношение на заплащането на
пълния размер на главницата в размер на сумата от 387 450 лв., а за
процесният период от 24.01.2015 г. до извършване на плащането по банков път и
съответно получаване на паричната сума от ищцата по банковата й сметка чрез
заверка на сметката ответниците са в забава по отношение на заплащането на
сумата от 64 182,01 лв.. С оглед влязлото в сила решение за поправка на
явна фактическа грешка относно дължимия размер на уравнението, съдът приема, че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на заплащането на сумата от
64 182 лв., а не на сумата от 64 682 лв., която реално е платена по
банков път на ищцата, при което е налице надплащане на сумата от 500 лв. от
страна на ответниците.
Съдът обсъди възраженията на ответниците за
забава на кредитора при условията на чл. 96 ал. 1 вр. чл. 95 от ЗЗД да получи
част от дължимата главница в размер на 64 682 лв. след 23.01.2015 г.,
което според тях ги освобождава от задължение да заплатят законната лихва върху
главниците за процесния период и намира същите за неоснователни по следните
съображения:
По
делото във връзка със спора за липса на съдействие от страна на ищцата, в качеството
на кредитор са представени писмени доказателства, в това число изготвени на
хартиен носител преписи от електронни документи, разпитани са свидетели,
посочени от ответниците и са изслушани отговори на въпроси по реда на чл. 176
от ГПК от ищцата.
От представеното по делото споразумение от
16.11.2015 г., сключено между Д.К. и ответниците, с нотариална заверка на
подписа на Д.К. от нотариус С. И.,*** действие РС – Плевен /л.115-120 от
делото/ се установява, че страните са се съгласили да извършат прихващане на
насрещните си задължения, произтичащи от посочените в споразумението граждански
и изпълнителни дела, в това число гр.д. № 11**/1996 г. на ПРС, в.гр.д. №
313/2013 г. на ПОС и гр.д. № 4809/2014 г. на ВКС, като ответниците са се
съгласили да заплатят на К. остатък след прихващането от 37 980,71 лв. по
посочена от негова банкова сметка ***нията помежду си.
От представеното по делото удостоверение от
21.03.2018 г. /л. 355 -358 от делото/, издадено от ЧСИ Т. К., рег. № 815 на НК
и район на действие РС – Плевен и приложените към него писмени доказателства се
установява, че ищцата Л.К. е присъединен взискател по изпълнително дело №
20098150400844 по описа на ЧСИ с
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3034/2004 г. на ПРС, както и че ЧСИ не е
предоставяла на длъжниците по изпълнителното дело банковата сметка на
кредитора, която е била депозирана по делото на 05.03.2010 г., а е посочвала в
поканите за доброволно изпълнение сметката на ЧСИ. От удостоверението се
установява също, че на 08.06.2015 г. е предоставила копие от изпълнителното
дело на адвокат Г. чрез адвокатския й сътрудник.
От представената по делото в заверен препис
молба от ответника С.Н. до ЧСИ Т. К., рег. № 815 на НК и район на действие РС –
Плевен се установява, че същият на 09.02.2017 г. е поискал предоставяне на
банкова сметка *** Л.К..
Безспорно е между страните, а се установява и
от представените по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, че сумата
от 64 682,01 лв. е преведена от ответника Н. на ищцата К. по същата
банкова сметка ***, която е била предоставена от ищцата по описаното по-горе
изпълнително дело.
От
представения по делото на хартиен носител препис от електронен документ на л.
150 от делото, който не е оспорен от ищцата, се установява, че в периода
24.11.2016 г. – 13.02.2017 г. е водена електронна кореспондеция между адвокат С.
и адвокат Г. с цел постигане на споразумение и извършване на плащане на
дължимите суми, като на 13.02.2017 г. адвокат С. е заявила, че изпраща сметките
на ищцата, които счита, че са предадени вече от адвокат Г. при преговори за споразумение
през 2015 г..
От представените по делото на хартиен носител
електронни документи, находящи се на л. 134-149 вкл. от делото се установява по
делото, че между адвокат Г., в качеството на пълномощник на ответниците и
адвокат Г., в качеството на пълномощник на Д.К. е водена електронна
кореспонденция през периода - м. май 2015 г. – 06.10.2015 г. във връзка с
постигане на споразумение за заплащане на сумите за уравнение на дяловете при
делбата, изготвен е проект на споразумение между ответниците и Д.К. и М. К., както
и че на 06.10.2015 г. адвокат Г. е поискала от адвокат Г. банкови сметки на
клиентите й.
Истинността на електронните документи,
възпроизведени на хартиен носител като преписи, заверени от ответниците или от
пълномощника на част от тях адвокат Г., намиращи се на л. 139-149 от делото е
оспорена от пълномощника на ищцата адвокат С. в откритото съдебно заседание по
делото проведено на 06.03.2018 г., поради което на основание чл. 184 от ГПК
съдът е задължил ответниците да представят документите на електронни носители и
същите са предявени от съда на явилите се страни в откритото съдебно заседание по делото, проведено на
14.06.2018 г.. При предявяването е констатирано от съда, че хартиените
носители, представени по делото от л. 139 до л. 147 вкл. и л. 149
възпроизвеждат съдържанието на електронните документи, за разлика от хартиения
носител, находящ се на л. 148 от делото. При тези данни документът на л. 148 от
делото следва да бъде изключен от делото без да се обсъжда истинността му, а
при преценка на истиността на на останалите документи следва да бъдат
съобразени събраните по делото гласни доказателства.
Установява се от разпита на свидетелите В. В.
Д. - Й. и П.Я.Я. /л. 375-377 от делото/, че същите са адвокати от Плевенска
адвокатска колегия, работещи в една кантора с адвокат Г. – пълномощник на част
от ответниците. Свидетелите установяват, че също са участвали като пълномощници
на страни в делбеното производство между страните, като адвокат Д. е била
пълномощник на съделителите К. и Д. К., а адвокат Я. е участвал в начален етап
на делбеното производство. Свидетелката Д. установява, че преговори между
страните по делбеното дело са започнати да се водят през май-юни 2015 г., като
адвокат Г. е водила преговори от името на Д.К. и Л.К.. Установява, че е било
постигнато предварително споразумение относно плащането, но е подписано
споразумението само с Д.К., тъй като Л. К.
не се е явила на уговорената дата, а от адвокат Г. е разбрала, че има някакво
неразбирателство. Установява, че през есента на 2016 г. адвокат С. е посетила
общата кантора по повод уговорена среща с адвокат Г. и е поискала заплащане на
суми, различни от съдебното решение по делбата. Установява, че при тази среща
адвокат Г. е поискала сметката на ищцата за да се изпълни съдебното решение.
Свидетелят Я. установява, че през 2015 г. в кантората на адвокат Г. са водени
преговори лично с Д.К. и с адвокат от Софийска адвокатска колегия, на които
ищцата не е присъствала, като се е постигнало споразумение с К., но не и с
ищцата. Установява, че адвокат Г. е искала от колежката си, представлявала и
ищцата банковата сметка на ищцата, но не знае защо същата не е предадена.
Установява, че от адвокат Г. е разбрал, че се отказва от ищцата като клиент,
тъй като е имала претенции за по-голяма сума от 60-70 000 лв., каквато
приблизително е платена на К.. Установява, че е присъствал и на среща между
адвокат С. и адвокат Г. в кантората на адвокат Г., при която адвокат С. се е
представила като пълномощник на ищцата.
Установява се от разпита на свидетелката Г.Б.Г.,
проведен по делегация пред СРС по гр.д. № 27764/2018 г., прието към
доказателствата по настоящото дело, че същата е участвала в преговори с
адвоката на бившите член-кооператори – адвокат Б.Г., но не помни да й е искана
банковата сметка на ищцата, тъй като не се е достигнало до споразумение по
отношение на ищцата. Установява, че е водила електронна кореспонденция с
адвокат Г. с цел постигане на споразумение и такова е било постигнато по
отношение на Д.К.. Установява, че пълномощник на Л. К. по делбеното дело е бил
адвокат М., а тя е била пълномощник на Д.К., като от клиента си е разбрала, че Л. К. желае да се
присъедини към споразумението. Установява, че е получила пълномощно от К. през
м. октомври 2015 г., водила е въз основа на него преговори с адвокат Г., но с
писмо получено на 15.11.2015 г., изпратено на 12.11.2015 г. ищцата е оттеглила
пълномощията си към адвокат Г..
Установява се от отговорите на въпроси по
реда на чл. 176 от ГПК от ищцата /л. 377- 378 от делото/, че същата лично или
чрез друго лице не е участвала в преговори с ответниците, като водените
разговори с ответниците не възприема като преговори. Ищцата установява, че
никога не е предоставяла банковата си сметка на друг, освен на ЧСИ К., както и
че ответниците не са искали банковата й сметка. Установява, че през 2015 г. за
кратко се е обърнала към адвокат Г., тъй като е трябвало да започнат преговори
с ЖСК „Мир“, но в последствие е оттеглила молбата си към адвокат Г. и е
упълномощила единствено адвокат С. да я представлява по делото. Установява, че
не е подписвала писмено пълномощно в полза на адвокат Г., както и че не вярно
твърдението на адвокат Г., че е присъствала на среща в гр. Плевен с адвокат Г.
и други лица и е отказала да даде банкова сметка ***.
С оглед събраните по делото гласни
доказателства, които кореспондират помежду си в частта относно водени преговори
за споразумение във връзка с дължими суми по делбеното дело между адвокат Г. и
адвокат Г., съдът приема, че оспорването на неистинността на електронните
документи е проведено неуспешно от ищцата и същите следва да се ценят по делото.
Въз основа на представените електронни документи, находящи се на л. 139-147
вкл. и л. 149 от делото и събраните гласни доказателства по делото, съдът
приема за установено по делото, че през периода от м. V до м. Х 2015 г. е
водена електронна кореспонденция между адвокат Г., в качеството на пълномощник
на ответниците и адвокат Г., в качеството на пълномощник на Д.К. относно
споразумение с Д.К. и М. К.а, а през периода от м. октомври до средата на м.
ноември 2015 г. и относно споразумение с ищцата Л. К., както и че на 06.10.2015
г. адвокат Г. е поискала от адвокат Г. банкови сметки на клиентите й. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Д. и Я. в частта, в която установяват, че
през целия период на водените преговори същите са водени и с ищцата чрез
представителя й адвокат Г., както и относно постигнато предварително
споразумение с ищцата, тъй като по делото липсват други доказателства,
кореспондиращи с тези показания, а свидетелите с оглед участието им като
пълномощници на страните по делбеното дело следва да се считат за
заинтересовани от изхода на настоящото при условията на чл. 172 от ГПК.
Съдът приема, че събраните по делото писмени
и гласни доказателства не установяват поведение на ищцата по смисъла на чл. 95
от ЗЗД, изразяващо се в липса на съдействие, което освобождава ответниците от
последиците на забавата при условията на чл. 96 от ЗЗД. На първо място следва
да се посочи, че дори да е налице твърдяното от ответниците поведение на
кредитора след 23.01.2015 г. да получи сумата от 64 182,01 лв., то това не
освобождава ответниците от последиците на забавата им по отношение на
заплащането на сумата от 387 450 лв. за периода от 14.07.2014 г. до
23.01.2015 г.. По отношение на последващия период воденето на преговори и
липсата на споразумение, чиито параметри не са установени по делото с
категоричност, респ. непредоставяне на банковата сметка от страна на ищцата при
поискване от нейни пълномощници не може да се приеме за поведение на кредитора,
което го поставя в забава да получи дължимите му суми от ответниците, в
качеството на длъжници. От представените по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че от м. VІ 2015 г. ответниците са разполагали с копие
на изпълнителното дело, в което се е съдържала банковата сметка на ищцата в ОББ
и са имали възможност да я поискат и изрично още през 2012 г., така както са
направили през м. ІІ 2017 г., когато са извършили плащане по същата банкова
сметка ***. Според съда липсата на актуална банкова сметка ***риеме, че
ответниците са имали готовност да изпълнят изцяло или частично задълженията към
ищцата за заплащане на уравнение на дела й. Действително с оглед размера на
дължимата сума същите не биха могли да изплатят същата с пощенски запис на
ищцата, но по делото не са представени доказателства, тежестта за което е върху
ответниците, че в конкретен момент сумата дължима от тях е била събрана и
налична и същите са имали готовност да я предадат или преведат на ищцата по
банков път преди м. ІІІ 2017 г. за да се освободят от задължението си към
ищцата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
ответниците дължат на ищцата сумата от 20 936,94 лв., представляваща
изчислена с помощта на счетоводна програма законна лихва върху сумата от 387 450
лв. за периода от 14.07.2014 г. до 23.01.2015 г., както и сумата от 13 966,82
лв., представляваща изчислена с помощта на счетоводна програма законна лихва
върху сумата от 64 182 лв. за периода от 24.01.2015 г. до 15.03.2015 г.
или общо сумата от 34 903,76 лв.. По делото не са представени писмени
доказателства за датата, на която сумата от 64 682 лв. е постъпила по
сметката на ищцата, тъй като
превеждането й от ответниците чрез пълномощника им С.Н. по тази сметка на
10.03.2015 г. не означава, че същата е заверена на тази дата, тежестта на
доказване на това обстоятелство е върху ответниците, поради което съдът приема,
че на посочената от ищцата дата – 15.03.2017 г. задължението на ответниците е
погасено чрез плащане.
Съдът обсъди направеното от ответниците
възражение за прихващане на вземането на ищцата със сумата от 500 лв., преведена
в повече от тях на 10.03.2017 г. и с оглед представените доказателства за
плащане на сумата по банковата сметка на ищцата на посочената дата намира същото
за основателно, тъй като след поправката на решението по делбеното дело същата
се явява платена на отпаднало основание.
При тези изводи съдът приема, че ответниците
дължат на ищцата сумата от 34 403,76 лв., представляваща законна лихва
върху дължимата главница за уравнение на дела на ищцата за посочените по-горе
периоди след извършване на съдебно прихващане между сумата от 34 903,76
лв., дължима от ответниците със сумата от 500 лв., дължима от ищцата и преведена
от ответниците по банковата сметка на ищцата на 10.03.2017 г., за която същата
признава, че я получила на 15.03.2017 г..
Искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 200 ал. 3 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан за сумата от
34 403,76 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до 34 903,76
лв. поради извършеното прихващане, а за разликата над 34 903,76 лв. до
предявения размер от 35 057,58 лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и в частта, в
която се иска заплащане на законната лихва върху сумата от 35 057,58 лв.., считано от датата на подаване на исковата
молба - 19.07.2017
г. до окончателното й заплащане, като приема, че лихва върху законна лихва не
се дължи.
Съдът обсъди направените от ответниците
възражения за погасяване на вземането на ищцата за законна лихва върху
главницата по уравнението за процесните периоди по давност при условията на чл.
111 от ЗЗД и алтернативно при условията на чл. 119 от ЗЗД поради погасяване на
главното вземане за уравнението поради изтичане на пет години от изискуемостта
на същото към датата на подаване на исковата молба, което според ответниците
погасява и вземанията за лихви, макар давността за тях да не е изтекла и намира
същите за неоснователни. Исковете за вземанията за законна лихва върху
главницата на уравнението в делбата са предявени в законоустановения тригодишен
срок, поради което не са погасени по давност при условията на чл. 111 от ЗЗД.
Не е налице и погасяването им по давност поради погасяване по давност на
вземането за главницата, тъй като от представените по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните се установи, че вземането на
ищцата за главницата на уравнението в делбата е погасено чрез изпълнение и
прихващане преди изтичане на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД.
На
основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на процеса ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата след компенсация направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на … лв.. Ищцата е
направила разноски в размер на 1404 лв. за държавна такса за образуване на
делото и разноски в размер на 2 690 лв., платени на адвокат С. по банков
път на 12.07.2017 г.. Съдът обсъди направеното от част от ответниците
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното в полза на
адвокат С. адвокатско възнаграждение и намира същото за частично основателно. При съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът приема, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение по отношение на пълномощника на ищцата е в размер на 1 571,71 лв.. Като съобрази правната
сложност на спора, съдът приема,
че в конкретният случай договореното от ищцата възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 1 600 лв., в който размер е и заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Искът на ищцата е уважен за 98 % от претенцията, поради което според съда в
полза на ищцата се дължат разноски в размер на 2 943,92 лв.. С оглед
отхвърлената част от претенцията в полза на ответниците се дължат разноски в
размер на 32 лв., поради което след компенсация на насрещните вземания
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от
2 911,92 лв..
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 86 ал. 1 вр. чл. 200 ал. 3 от ЗЗД С.Н.Н.,
ЕГН ********** ***, З.И.Н., ЕГН ********** ***, В. Г.П., ЕГН ********** ***, Х.Й. Х., ЕГН ********** ***, А.В.Г., ЕГН **********
***, Д.Н.Ч., ЕГН ********** ***, П.Ч.Г., ЕГН ********** ***, М.Д.С., ЕГН **********
***, С.Ц.Д., ЕГН ********** ***, Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, Р.Н.Х., ЕГН **********
***, А.Г.Б., ЕГН ********** ***, С.С.М., ЕГН ********** ***, К.А.К., ЕГН **********
***, Д.В.Б., ЕГН ********** ***, Р. И.Д., ЕГН ********** ***, Н.Н.Д., ЕГН **********
***, Б.А.А., ЕГН ********** ***, К.М.Н., ЕГН ********** ***, П.А.Д., ЕГН **********
***, Б.Т.Н., ЕГН ********** ***, М.И.П., ЕГН ********** ***, Т.Г.Г., ЕГН **********
***, Д.Н.Д., ЕГН ********** ***, Т.М.Б. – Т., ЕГН ********** ***, Л.М.Б., ЕГН **********
***, Л.И.М., ЕГН ********** ***, Д.П.К., ЕГН ********** ***, М.П.Б., ЕГН **********
***, Т.М.Н., ЕГН ********** ***, М.Ц.Д., ЕГН ********** *** и И.К.Х., ЕГН **********
*** да заплатят
на Л.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 34 403,76
лв., представляваща сбор
от сумата от 20 936,94 лв. - законна лихва върху сумата от 387 450
лв. за периода от 14.07.2014 г. до 23.01.2015 г. и сумата от 13 966,82 лв.
- законна лихва за периода от 24.01.2015 г. до 15.03.2015 г. върху сумата от
64 182,01 лв., като отхвърля иска за разликата над 34 403,76 лв. до 34 903,75 лв. поради
извършено съдебно прихващане със сумата от 500 лв., платена по банков път от
ответниците на 15.03.2017 г., а за разликата до пълния претендиран размер от 35 057, 58 лв. и за законната лихва върху
главницата, считано от датата от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация С.Н.Н.,
ЕГН ********** ***, З.И.Н., ЕГН ********** ***, В. Г.П., ЕГН ********** ***, Х.Й. Х., ЕГН ********** ***, А.В.Г., ЕГН **********
***, Д.Н.Ч., ЕГН ********** ***, П.Ч.Г., ЕГН ********** ***, М.Д.С., ЕГН **********
***, С.Ц.Д., ЕГН ********** ***, Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, Р.Н.Х., ЕГН **********
***, А.Г.Б., ЕГН ********** ***, С.С.М., ЕГН ********** ***, К.А.К., ЕГН **********
***, Д.В.Б., ЕГН ********** ***, Р. И.Д., ЕГН ********** ***, Н.Н.Д., ЕГН **********
***, Б.А.А., ЕГН ********** ***, К.М.Н., ЕГН ********** ***, П.А.Д., ЕГН **********
***, Б.Т.Н., ЕГН ********** ***, М.И.П., ЕГН ********** ***, Т.Г.Г., ЕГН **********
***, Д.Н.Д., ЕГН ********** ***, Т.М.Б. – Т., ЕГН ********** ***, Л.М.Б., ЕГН **********
***, Л.И.М., ЕГН ********** ***, Д.П.К., ЕГН ********** ***, М.П.Б., ЕГН **********
***, Т.М.Н., ЕГН ********** ***, М.Ц.Д., ЕГН ********** *** и И.К.Х., ЕГН **********
*** да заплатят
на Л.Н.К., ЕГН ********** *** 911,92 лв. за направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: