Р Е Ш Е Н И Е
№1045
гр.Русе, 29.07.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
граждански състав, в открито заседание на 30-ти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА П., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1234 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делбата е във фазата по нейното извършване.
С постановеното в първата
фаза решение № 1888/28.11.2018 г. до делба при права 2/16 ид.части за А.С.П. –К., 7/16 ид.части
за А.Г.М. и 7/16 ид.части за Н.Г.Б. е допуснат Поземлен имот с идентификатор
63427.2.646, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на града,
одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес:гр.Р., ул.
„Г.н“ №... с площ от 305 кв.м., трайно
предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план
646, квартал 90.1, при съседи: имот
63427.2.41, имот 63427.2.648, имот
63427.2.647, имот 63427.2.40, съгласно скица № 15-564977-17.11.2006 г.
на СГКК – Русе, а по документ за собственост представляващ дворно място с площ
от 294,20 кв.м., ведно с построените в него
масивна жилищна сграда, състояща се от стая над изба, зад нея – един
салон, а на втория етаж – пет стаи, друга паянтова жилищна сграда и шапрон,
без фурната и
магазина в масивната жилищна сграда, който имот представлява имот
планоснимачен № 1 в квартал 90 по плана на гр. Русе, при съседи:
улица „Г.“, улица „О. П.“, СП „Ж.” – Русе, Д. Й. М. и Ф.Д..С молба от
02.07.2019г.-л.128, съделителя
Н.Г.Б., чрез процесуалния си представител е направила
искане за възлагане на имота.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Възлагателната претенция е заявена в преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК, от процесуално
легитимирана страна,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
По
делото е приета експертиза /л.165 и сл./, според която процесният
имот е реално неподеляем
съгласно строителните правила и норми, а пазарната му стойност е 265 300.00 лв. За да бъде уважено искането за възлагане
на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК е необходимо кумулативно да са налице
следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, да
е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала само от
наследяване.
В случая
процесният имот действително съставлява жилище, което негово предназначение не
е спорно. Видно от приетата в о.с.з. на 17.12.2019г. експертиза, имотът е реално неподеляем.
Съдът
намира обаче, че не е налице третата предпоставка, която обуславя възлагането
на имота на някоя от страните - съсобствеността да е възникнала само по
наследство.
В случая
съсобствеността върху процесния имот е смесена, доколкото е породена от
хетерогенен фактически състав – същата е възникнала както по наследство, така и по силата на извършени разпоредителни сделки.
Съгласно
задължителните разяснения по т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г.,
ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, т.е. при т.нар.смесена съсобственост, възлагането по чл. 288, ал. З ГПК /отм./, която
разпоредба е аналогична на чл.349, ал.2 от действащия ГПК, е недопустимо. В тези случаи делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на
неподеляемия жилищен имот на публична продан. В т.см. са и Решение
№44/13.07.2017г. по гр.д.№ 2894/2016г.,II г.о. на ВКС, Решение
№122/05.01.2018г. по гр.д.№ 4962/2016г.,II г.о. на ВКС и др.
Освен горното
дори и да се приеме, че не е налице т.нар.смесена съсобственост, то съделителя Б. не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че е
живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и че
няма друг жилищен имот.
По изложените съображения
съдът намира, че възлагателната претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна, а делбата да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан.
По претенцията
на А.С.П. –К. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
В ТР №
7/2012г. от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, за лично
ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е определено всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик започва да
пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2
ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки че той или
член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността. В редица решения на ВКС/напр.
Решение №
450/ 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2010 г.,
III г. о., Решение № 351/ 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о. и др./ е прието, че писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление на
лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което
се иска /претендира/ заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен.
Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без
ограничение във времето. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт – най-често в искова молба/какъвто е и настоящия
случай/.
Фактическият състав на горецитираната
разпоредба е установен по делото. Съделителят Б. е този, който обитава имота
заедно със семейството си/факт, който се установява от всички разпитани
свидетели/. Така например свидетелят И.А., посочен от съделителят Б. сочи, че в
имота живее семейството на Б. и не му е известно други лица да имат достъп до
имота. Свидетелят Б.С., живееща на семейни начала с Б. установява, че имота се
стопанисва от Б. и майка му и те имат ключове за него, а свидетелят А.М./съпруг
на съделителя А.М./ установява, че само Н.Б. има ключове от имота/вж. протокол
от о.с.з. на 10.07.2018г.-л.76 и сл./ Ищцата е отправила писмена покана с ИМ,
съдържаща искане за заплащане на обезщетение за ползването на ид.ч. от къщата,
връчена на Б. на 10.04.2018г. Обезщетение се дължи от момента на получаването на
писменото поискване, и то само от съделителя, който изцяло ползва имота.
Предвид
изложеното претенцията по чл.31, ал.2 ЗС се явява доказана по основание срещу Б.
и подлежаща на отхвърляне срещу другия съделител А.М., т.к. не се установи
последната да е ползващ съсобственик и да е възпрепятствала или ограничавала
останалите съсобственици.
По отношение размера и периода:
В своето заключение вещото лице посочва, че
дневният наем на процесния имот би възлизал на 34.00 лв. Както бе посочено,
обезщетението се дължи от 10.04.2018г./датата на получаване на ИМ от Б./ до
28.11.2018г./както е претендирано в молба л.127/. Съобразявайки приетата
експертиза и на осн.чл.162 ГПК съдът определя размерът на дължимото се
обезщетение на 990.25 лв., до който размер искът следва да се уважи, а над него
до 1687.50лв. и за периода 26.02.2018г.-09.04.2018г. да се отхвърли.
Във втората
фаза на делбеното производство Н.Г.Б.
е предявил срещу А.С.П.
–К. претенции по сметките. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността, чието
прекратяване се иска, поради което е допустим.
Н.Г.Б. е предявил против А.С.П. –К. иск за заплащане на стойността
на извършените в имота подобрения, с която стойност ищцата се е обогатила неоснователно. В
депозираната молба по сметките/л.128/ и молба-уточнение/л.133/ и съобразно направен
частичен отказ от иск в о.с.з. на 30.06.2020г., общата стойност на направените
подобрения се претендира в размер от 3200.00 лв.
Ответницата по този иск А.С.П. –К. го оспорва изцяло и моли да бъде
отхвърлен. Прави
и възражение за частично погасяване на претенциите по давност.
На първо място
следва да се отбележи, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност на претенциите по т.1 и т.2 от молба/л.133/. Действително, ищецът по
тези претенции сочи, че ремонтните дейности са извършени между 1996 и 1998г.,
но предвид факта, че исковете по тези точки са с правно основание чл.12, ал.2 ЗН/т.к. подобренията,които се претендират,са извършени
преживе на наследодателя на ищеца/. Съгласно т.4, б."б" от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС давността за
исканията по чл. 12, ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за
делба /26.02.2018 г./, поради
което към настоящия момент тя не е изтекла. Искът обаче е неоснователен поради следното:Претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН
обаче,макар и да се основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на
едни от страните за сметка на други,следва да отговаря на определени
изисквания,които разпоредбата предпоставя. Освен,че следва
наследникът да е спомогнал за увеличаването на наследството преживе на
наследодателя,той не трябва да е възнаграден по друг начин.Трайната практика на
ВКС е определила,че това може да е и ползването на процесния имот за
продължителен период от време. По
делото не е спорно,че процесния имот се ползва само от съделителя Б., който
е направил искането.Това се потвърждава по безспорен и категоричен начин от всички свидетелски показания.
Съдът приема, че обстоятелството, че останалите претендирани
подобрения са извършени от
последния във вида, обема, и по времето, описани в молбата по сметките се доказа по настоящето дело. Тези
факти се потвърждават и от разпита
на свидетелите И. и Стойнова, които установяват, че са
извършили ремонтни дейности в процесния имот, както и вида дейности. Наличието на описаните работи на място се установява и от неоспореното
заключение на вещото лице.
В ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва
подобрения в общия имот, без да промени намерението, с което държи частите на
останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията,
отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено с ППВС №
6/1974 г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на извършени
подобрения от съсобственик, който е завладял частите на останалите
съсобственици - прието е, че в тези случаи се присъжда увеличената стойност на
имота. В Решение № 1072/14.11.2008 г. по гр. д. № 4295/2007 г. на ВКС, IV г.о.
е уточнено, че когато подобренията в общия имот са извършени от съсобственик
при условията на чл. 61 ЗЗД, те се оценяват съобразно направените разходи за
тях. Единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл. 72 или
чл. 74, ал. 2 ЗС се присъжда увеличената стойност на имота. В Решение №
461/12.05.1986 г. по гр. д. № 570/1985 г. на ВС, II г.о. е прието, че когато
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилата на чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената
стойност на имота.
Настоящият състав, счита, че изцяло следва да се съобрази с практиката в
посочените решения на ВС и ВКС.
Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в
съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД, заинтересованите отговарят
само до размера на обогатяването - т. е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените
от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл изрично
и Решение № 487/30.11.11г. по гр. д. № 1503/2010 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 315/25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I
г. о.
Предвид изложеното, стойността на обедняването на ищеца се изразява в стойността на вложените от него труд и материали, които възлизат в общ размер на 10818.59 лв. съгласно заключението на вещото лице/след изключването на подобренията по т.1 и т.2./. От заключението на вещото лице се установява, че увеличението в стойността на имота в резултат на вложените от Б. труд и материали възлиза на 7441.67 лв./изчислени по реда на чл.162 ГПК/. По тази причина, доколкото сумата на обедняването /стойността на вложените труд и материали, в размер на 10818.59 лв., е по – голяма от стойността на обогатяването, в размер на 7441.67 лв., то за припадащите се на П. –К. 2/16 ид. части, тя следва да заплати сумата на обедняването, съответно на посочените части, или сумата от 930.21 лв.
За
горницата над тази суми до пълния им предявен размер от 3200.00 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Всеки
от съделителите дължи държавна такса по сметка на РРС в размер на 4% от
стойността на дела си, а именно А.С.П. –К.-1326.50лв., А.Г.М.-4642.75лв.
и Н.Г.Б.-4642.75лв. Страните, съобразно с изхода на
делото по присъединените искове по сметките, дължат държавна такса и върху тези
претенции. Така Б. дължи заплащането на държавна такса в размер на 90.79 лв. по
отхвърлената част
от предявения от него иск и 50.00 лв. по уважения срещу него иск. П. –К. дължи заплащането на държавна такса в размер
на 50.00 лв. по отхвърлената част от предявения от нея
иск и 50.00 лв. по уважения срещу нея иск.
Само съделителите А.С.П. –К. и Н.Г.Б. са претендирали разноски. П. –К. e сторила направила разноски в
размер на 250.00 лв.-депозит за вещо лице и 15.70 лв.-такси за издаване на
удостоверения и преписи. Претендираните в списъка по чл.80 ГПК/л.233/ останали
разноски не следва да се присъждат по следните съображения: Липсват данни да е
договорено и заплатено адв.възнаграждение от 3600.00 лв./вж.пълномощно л.6,
заплатените д.т. по съединените искове не се дължат, т.к. въззивният съд е
счел, че същите са недопустими, не се дължи и д.т. за въззивна жалба, т.к. за
тези разноски е следвало да се направи искане по в.гр.д.№74/2019г. на РОС.
Н.Г.Б. е
претендирал разноски в размер на 1000.00 лв.-заплатен адв.хонорар в производството
по сметки и 375.00 лв.-възнаграждение на вещо лице. В трайната
практика на ВКС/напр. Определение
№ 335 от
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН Поземлен имот с идентификатор 63427.2.646,
находящ се в гр. Р, общ. Р., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на града, одобрени със Заповед
№ РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес:гр.Р.., ул. „Г..“ №.., с площ от 305 кв.м., трайно
предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план
646, квартал 90.1, при съседи: имот
63427.2.41, имот 63427.2.648, имот
63427.2.647, имот 63427.2.40, съгласно скица № 15-564977-17.11.2006 г.
на СГКК – Русе, а по документ за собственост представляващ дворно място с площ
от 294,20 кв.м., ведно с построените в него
масивна жилищна сграда, състояща се от стая над изба, зад нея – един
салон, а на втория етаж – пет стаи, друга паянтова жилищна сграда и шапрон,
без фурната и
магазина в масивната жилищна сграда, който имот представлява имот
планоснимачен № 1 в квартал 90 по плана на гр. Русе, при съседи:
улица „Г.“, улица „О. П.“, СП „Ж.” – Р. Д. Й. М. и Ф.Д., с пазарна стойност- 265 300.00 лв., като съделителите се удовлетворяват от продажбата съобразно
правата си: 2/16 ид.части за А.С.П. –К., ЕГН
**********, 7/16 ид.части за
А.Г.М.,
ЕГН ********** и 7/16 ид.части за Н.Г.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А.С.П. –К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, да заплати
на Н.Г.Б., ЕГН **********
*** сумата от 930.21 лв, представляваща увеличената в резултат
на извършените подобрения стойност на делбения имот, ведно със законната лихва,
считано от 02.07.2019г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен общ размер от 3200.00 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.Б.,
ЕГН ********** *** да
заплати на А.С.П. –К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата от 990.25 лв.-обезщетение
по чл.31 ал.2 ЗС за периода 10.04.2018г.- 28.11.2018г. и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен общ
размер от 1687.50
лв. и за периода 26.02.2018г.-09.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска на
А.С.П. –К., ЕГН ********** срещу А.Г.М.,
ЕГН ********** за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода
26.02.2018г.- 28.11.2018г.
ОСЪЖДА А.С.П. –К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата от 1326.50лв. – държавна
такса върху стойността на дела й,
както и сумата от 100.00 лв. – държавна такса по исковете по сметките.
ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Русенския
районен съд сумата от 4642.75лв. - държавна такса върху стойността на дела му, както и сумата от 140.79 лв. – държавна такса по исковете по сметките.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Русенския районен съд сумата от 4642.75лв. - държавна такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА А.С.П. –К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** да заплати на Н.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 216.33 лв. –разноски
по делото.
ОСЪЖДА Н.Г.Б.,
ЕГН ********** *** и А.Г.М., ЕГН ********** *** да заплатят на А.С.П. –К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата от 138.74
лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: