РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. С.З., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501795 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Р.Ц.Т.Х. - С.З., със
седалище и адрес на управление гр. С.З., представлявано от директора д-р
П.П.М., чрез адв. Е.Л. Е. от АК – С.З. против решение № 260719 от 08.10.2021
г., постановено по гр.дело № 1387/2020г. по описа на Старозагорски районен
съд.
Въззивникът обжалва постановеното решение в неговата цялост. Счита
същото за неправилно, необосновано и немотивирано. Намира изложената по
делото фактическа обстановка за неправилно възприета и оценена от съда,
което довело до необосновани фактически констатации и правни изводи.
Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди, че изводите на съда са
неправилни, като е приел, че не са налице достатъчно данни за „грубо и
непрофесионално отношение към кръводарител“, както и че не са ангажирани
достатъчно доказателства, подкрепящи твърдението за нарушаване от страна
на въззиваемата на изискванията за конфиденциалност и спазване на лекарска
тайна, визирани в СОП „Подбор на дарители на реконвалесцентна плазма
Ковид-19“. Излагат се съображения в тази насока.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно
1
и незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
изцяло исковата молба, като неоснователна и недоказана и потвърди
наложеното със Заповед № РД-01-9/19.02.2021г. на Директора на РЦТХ С.З.
дисциплинарно наказание „забележка“, ведно със законните последици от
това.
Претендира се присъждане на разноските по делото и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна М. И. Н., чрез адв.И.С. от АК – С.З., в който се сочи, че подадената
въззивна жалба е изцяло неоснователна, а постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно. Излагат се подробни съображения по оплакванията в
жалбата.
Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди
атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по
съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът Р.Ц.Т.Х. - С.З., със седалище и адрес на управление гр.
С.З., представлявано от директора д-р П.П.М., редовно и своевременно
призована, не се явява, вместо нея се явява упълномощения й представител
адв. Е.Л. Е. от АК – С.З., който моли по делото да бъде уважена въззивната
жалба на жалбподателя и да бъде отменено Решението на първостепенния съд
като неправилно и да се отхвърли изцяло иска на ищеца и въззиваемия Н., по
съображенията, подробно изложени в писмени бележки по делото.
Въззиваемият М. И. Н., редовно и своевременно призована, не се явява,
вместо нея се явява упълномощения й представител по делото адв.И.С. от АК
– С.З., който заема становището, че въззивната жалба е неоснователна и като
такава следва изцяло да бъде отхвърлена, и съответно първоинстанционното
Решение да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от
това. Подробните съображения са изложени в писмената защита.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.
358, ал. 1, т. 1 от КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание
“забележка”.
Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява следната
фактическа обстановка пред съответните съдебни инстанции, а именно:
Видно от представеното по делото допълнително споразумение към
основният трудов договор на въззиваемата Н., по делото не е спорно, че
2
същата работи в ответното предприятие-въззивник по трудово
правоотношение на длъжността „началник отделение Кръводаряване". Със
заповед под № РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на РЦТХ - С.З. на ищцата е
наложено дисциплинарното наказание "забележка" за допуснато нарушение
на трудовата дисциплина по чл.188, т.1 от КТ.
В исковата молба се съдържат оплакванията за нарушаване на
императивните процедурни изисквания по чл,193 от КТ при налагане на
дисциплинарното наказание. По делото е представено писмо до ищцата N°
75- 2/27.01.2021 г., с което същата е поканена от работодателя си да
представи и обясненията си за грубото и непрофесионално отношение към
кръводарител, уронващо престижа и доброто име на РЦТХ - С.З., на
25.01.2021 г. около 10,20 ч. В писмото не е посочено кой е визираният
кръводарител, нито какви конкретни оплаквания е изложил същият за
поведението на ищцата, с оглед на което следва да се приеме, че не са спазени
изискванията на 193 КТ. Искането за обяснения е следвало да бъде
достатъчно конкретизирано, за да може да разбере ищцата за какво нейно
деяние е образувано дисциплинарното производство. От представените
обяснения от ищцата от 29.01.2021 г., които са изключително общи, също
става ясно, че тя не е могла да разбере в какво е уличена. По делото е
представено и второто искане от работодателя № 75-2- 2/01.02.2021 г., в
което са поставени конкретни въпроси и е визирана жалба от лицето Г. П., за
която жалба няма данни да е приложена към искането. От представените от
ищцата обяснения от 03.02.2021 г. обаче става ясно, че същата е запозната със
съдържането на жалбата. С оглед на това следва да се приеме, че на датата
01.02.2021 г. субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от
ищцата за нарушението, посочено в заповедта, като е спазен и двумесечният
преклузивен срок от откриване на нарушението, установен в чл.194, ал.1 от
КТ.
Ищцата е навела доводите си за немотивираност на заповедта съобразно
изискването на чл.195 КТ, които съдът намира за неоснователни, тъй като в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е посочил
фактическите и правните основания за налагане на наказанието.
Действително разпоредбата, по която е квалифицирано нарушението /чл.187,
ал.1, т.8 КТ/, съдържа три отделни хипотези на дисциплинарни нарушения,
свързани със задължението за лоялност, но в текста на заповедта е посочено,
че ищцата е уронила престижа и доброто име на РЦТХ - С.З., т.е. става ясно,
че наказанието е наложено за нарушение по чл.187, ал.1, т.2, предл.2 КТ.
Работодателят е изложил достатъчно пълното описание на признаците
на дисциплинарното нарушение. В решение под № 379 от 24.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., ГК се приема,, че задължението по чл.
195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените
3
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в
разглеждания случай, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
С оглед констатираната липса на нарушения на императивните
процедурни изисквания при налагане на дисциплинарното наказание спорът
относно законосъобразността на наказанието следва да бъде разгледан по
съществото си, до които правилни и законосъобразни изводи е достигнал и
първостепенният съд.
Като фактическо основание за налагането на дисциплинарното
наказание работодателят е посочил грубото и непрофесионално отношение
към кръводарител, уронващо престижа и доброто име на РЦТХ - С.З.. Твърди
се, че на 25.01.2021 г. е възникнало и пререканието между кръводарителката
Г.П.П. от гр. С.З. и ищцата, породено от отказа на последната да допусне П.
до кръводаряване въпреки предварително дадените указания по телефон и
устно разрешение от 08.01.2021 г. Работодателят е счел, че създаването на
конфликтите с безвъзмездни кръводарители, даването на разнопосочни
указания и обсъждането на здравословното им състояние без присъщата да
това дискретност уронват престижа и доброто име на РЦТХ - С.З.. По делото
е представена жалба от лицето Г. П. от г., в която се твърди, че на 25.01.2021
г. служител на Кръвен център С.З. изключително нелюбезно и
пренебрежително я е отпратил след проявеното от нея желание да дари
безвъзмездно кръв и/или кръвна плазма. Представена и е втора жалба от
същото лице от 10.02.2021 г., в която е посочено, че д-р Н. е обсъдила
публично здравословното й състояние, говорейки на улицата за
преболедуването й от Ковид-19 пред чужди хора. Двете жалби не са
подписани от подателя и очевидно са изпратени по електронна поща.
Разпитаната по делото пред първоинстанционния съд свидетелка М.М.С.,
която работи като медицинска сестра към регистратурата на РЦТХ - С.З.,
сочи, че на процесната дата 25.01.2021 год. Г. П. дошла да дарява кръв, но не
била допусната до кръводаряване във връзка със завръщането й от чужбина,
тъй като не били изминали 30 дни. Срещата се провела на входа на Кръвния
център и тя била разочарована и огорчена. Причината за това била, че не е
отишла на работа и нямало как да стигне до работното си място в „Т.М.-И.*".
Двете жени си повишили тон. Уточнява, че тя посрещнала П., която
представила тест за коронавирус от Америка. Той не бил преведен и
свидетелката помолила д-р Н. за съдействие, тъй като тестът бил на
английски език.
По делото са допуснати като доказателство и записи от охранителните
камери на ответното предприятие, като свидетелката С. потвърждава, че на
записа от 25.01.2021 г. се виждат кръводарителката Г. и д-р Н..
От така събраните доказателства съдът приема за установено, че на
датата 25.01.2021 год. между ищцата и лицето Г. П. се е провел разговора на
входа на РЦТХ - С.З. относно желанието на П. да даде кръв и/или кръвна
плазма. Ищцата е отказала да допусне кръводаряването, тъй като от
завръщането на П. от чужбина не били изминали 30 дни. Според
4
разпитаната свидетелка П. била разочарована и "двете жени си повишили
тон".
С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че са спазени
императивните процедурни изисквания на чл. 193 от КТ за изискването на
писмените обяснения при налагане на дисциплинарното наказание, както и че
е спазен двумесечният приклузивен срок за откриване на нарушението по чл.
194, ал. 1 от КТ. За да уважи така предявения иск - по същество на спора,
съдът е приел, че не са налице достатъчно данни за „грубо и непрофесионално
отношение към кръводарител“, както и че не са ангажирани достатъчно
доказателства, подкрепящи твърдението за нарушаване от страна на ищцата
на изискванията за конфиденциалност и спазване на лекарска тайна, визирани
в СОП „Подбор на дарители на реконвалесцентна плазама Ковид-19“.
Горните изводи на първостепенния съд са неправилни, а обжалваното
решение незаконосъобразно и категорично противоречащо на приобщения по
делото доказателствен материал, включително извършения оглед на
видеозаписите от охранителните камери на РЦТХ С.З. от датите 08.01.2021г. и
25.01.2021г., както и признатите в исковата молба от самата въззиваема
неизгодни за факти, относно възникналото с кръводарителката разногласие от
25.01.2021г. и основанията за това.
Противно на мотивите към съдебното решение и изложеното в отговора
на въззивната жалба, от приобщените по делото свидетелски показания на св.
С. ясно и непротиворечиво се установява, че на процесната дата 25.01.2021г.
между ищцата и кръводарителката П. е възникнал конфликта, който се е
развил пред входа на Кръвния център. Безспорно се установява, че ищцата си
е позволила да „повиши тон“ на безвъзмездна кръводарителка, която от своя
страна останала твърде разочарована и огорчена. По делото е доказано, че
повод за възникналия конфликт е даденото за пръв път указание от д-р Н. за
изминал 30-дневен срок от завръщане от чужбина, въпреки предходната
им среща за уточняване на изискванията за кръводаряване на
преболедували Ковид-19.
Горният конфликт и непривично отношение на лекар към безвъзмезден
кръводарител ясно личи и от извършения в съдебно заседание оглед на
видеозаписите от охранителните камери на РЦТХ С.З.. От същите, макар и без
звук, ясно се виждат разпалените жестове на ищцата към кръводарителката,
които по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като нормално
поведение на началник отделение „Кръводаряване“ към кръводарител.
Противно на изложеното в отговора на въззивната жалба, извършения
оглед на видеозаписите от охранителни камери, се явява допустимо
доказателствено средство - събрано в унисон с най-новата практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 136/11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г. IV г.о. ВКС), и извършените констатации представляват годни
доказателства за мястото и времето на възникналия конфликт, както и за
лицата участващи в него. Видеозаписите непротиворечиво доказват, че
конфликтът между кръводарителката и въззиваемата страна се развива на
5
улицата пред Кръвния център, където се обсъжда здравословното
състояние на кръводарителката в присъствието на трети лица.
При постановяване на съдебното си решение, съдът изцяло неправилно
е игнорирал доказателствената стойност на подадените от кръводарителката
П. писмени жалби, в които поведението на Н. е ясно посочено като нелюбезно
и заядливо — „търсещо причина да ме отпрати“.
Не може да бъде споделено залегналото в писмения отговор на
въззивната жалба твърдение, че подадените от кръводарителката 2 бр.
писмени жалби не се ползвали с никаква доказателствена стойност.
Писмените жалби на кръводарителката П., представляват частен
свидетелстващ документ и макар да не са задължителни за съда, същите
представляват доказателство за изявленията в тях (чл. 180 ГПК) и следва да
бъдат ценени в съвкупността с останалите по делото доказателства. В
конкретния случай, същите свидетелстват за „нелюбезно и заядливо
отношение“ към кръводарител, което отношение е винаги укоримо и
уронващо престижа на работодателя.
В този смисъл, макар и показанията на свидетелката С. да са по-общи и
от тях да не се установяват конкретно използваните от ищцата думи (което е
разбираемо, с оглед на факта, че същата като медицинска сестра е и пряко
подчинена на ищцата), по делото са налице достатъчно убедителни
доказателства за проявеното грубо, демотивиращо и неприсъщо за началника
на отделение „Кръводаряване“ поведение, довело не само до разочарование,
но и до явно огорчение и игнориране на кръводарителката.
Видно от длъжностната характеристика на ищцата, Началника на
отделението „Кръводаряване“ е задължен да привлича, мотивира и
задържа безвъзмездните кръводарители, каквато е П.. Поведение на
Началник отделение „Кръводаряване“, което кара дългогодишен,
безвъзмезден кръводарител да се чувства обиден, огорчен и разочарована
е винаги укоримо и непрофесионално - без значение на причините за това
и точните фрази, които са използвани. Горното важи с още по-голяма сила
в условията на пандемия, остър дефицит на кръвни продукти и установената в
страната висока смъртност от болестта Ковид-19, тъй като с произведените
впоследствие от П. кръвни съставки са спасени два човешки живота.
Първоинстанционният съд неправилно е разтълкувал и представените
по делото Стандартна оперативна процедура (СОП): ОКр-ССР ЦК-001 за
подбора на дарители на реконвалесцентна плазма Ковид-19 от цяла кръв от
25.11.2020г. и СОП: ОКр - Cov 19-001 за въвеждане на мерки за предпазване
на кръводарителите и персонала. И в двата документа, имащи силата на
нормативен акт в областта на кръводаряването, на стр. 3, ясно е посочен
срок за отлагане на завърнали се от чужбина кръводарители от 28 дни,
каквато е и практиката в РЦТХ С.З. от самото начало на пандемията.
Горното се потвърждава и от приложените по делото указания на
Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) и указания на Национален
център по трансфузионна хематология (НЦТХ), за запознаването, с които
6
ищцата се е подписала. Не е налице твърдяната от съда непълнота,
доколкото уточнението в скобите „(28 дни)“ е достатъчно ясно и не
подлежи на интерпретация. От представените по делото декларация за
здравно състояние на кръводарителката П. ясно се вижда, че същата се е
завърнала от САЩ на 26.12.2020г. или точно 30-дни преди датата на
кръводаряване, което противно на залегналото в обжалваното съдебно
решение прави същото напълно допустимо по СОП, което се доказва и от
получените медицински резултати. Следва извода, че навсякъде в
нормативната уредба на къводаряването, включително и във всички
горепосочени нормативни актове в тази насока ясно е записано, че срокът е
“28 дни”, а не както се твърди от въззиваемата и се приема от
първостепенният съд 1 /един/ месец или съответно 30 /тридесет/ дни.
В конкретния случай са изцяло неприложими цитираните в отговора на
въззивната жалба допълнителни срокове от 40 дни след положителен PCR
тест и други цитирани формалности, които не се отнасят безспорно за
завърнали се от чужбина лица и не могат да служат като основание за
отпращане на кръводарителката, както неправилно се твърди.
Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, че не са
ангажирани доказателствата, подкрепящи твърдението на работодателя за
нарушаване от страна на ищцата на изискванията за конфиденциалност и
спазване на лекарската тайна в Стандартна оперативна процедура (СОП):
ОКр-ССР ЦК-001 за подбор на дарители на реконвалесцентна плазма Ковид-
19 от цяла кръв от 25.11.2020г. На стр. 9-горе от обжалваното съдебно
решение, съдът сам е приел за установено, че на 25.01.2021г. разговорът
между ищцата и дарителката Г. П. се е провел на входа на РЦТХ - С.З..
Горното се установява непротиворечиво от показанията на св. С., която
установява, че срещата с кръводарителката се е провела до входа на
РЦТХ - С.З.. С още по-голяма сила, горното се потвърждава и от извършения
оглед на видеозаписите от охранителните камери, от които е видно, че всички
разговори се водят на улицата, пред входа на центъра пред охраната и
останалите чакащи кръводарители, където се „размахват“ и документите за
здравословното състояние на кръводарителката. Горното безспорно
противоречи на СОП и въведените изисквания за конфиденциалност и
спазването на лекарската тайна.
В тази връзка, противно на изводите залегнали в обжалваното съдебно
решение и твърденията в отговора на въззивната жалба и представената от
въззиваемата страна писмена защита, от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, се установява по категоричен и безспорен начин, че с
всяко едно от деянията на ищцата спрямо кръводарителката, както и от
всички взети заедно в тяхната съвкупност, се уронва престижа и доброто име
на работодателя-въззивник.
Влизането в конфликти и повишаването на тон на безвъзмезден
кръводарител, квалифицираното от самия него като „грубо и заядливо
отношение“, даването на противоречащи на нормативните документи за
7
дейността указания, ведно с явно неспазване на присъщата за
кръводаряването дискретност е нарушение на трудовата дисциплина.
Въззивната инстанция следва също да отбележи, че случаят не е никак
маловажен и не може да бъде подминат с лека ръка, тъй като в условията на
пандемия и остър дефицит на кръвни продукти, отпращането и на един
кръводарител води до загубата на човешки животи. Влизането в пререкания и
огорчението на дългогодишни кръводарители, вместо същите да бъдат
привличани и всячески задържани би било пагубно за високохуманната
дейност на кръводаряването, поради което и действията на въззиваемата Н. не
следва да остават без последствия.
В обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни изводи от фактическа страна, в следствие именно на неправилно
тълкуване на нормативно установения и безспорно регламентиран срок от 28
дни, а не както неправилно е посочено в първоинстанционния съдебен акт, че
този срок е един месец или 30 дни.
На основание гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да
постанови решение, с което да уважи изцяло подадената въззивна жалба и да
постанови решение, с което да отмени изцяло Решение с № 260719 от
08.10.2021г. по гр. дело № 1387/2021 г. на Районен съд С.З., като неправилно
и незаконосъобразно, като постанови друго такова, с което да отхвърли
изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана и потвърди
наложеното със Заповед № РД-01-9/19.02.2021г. на Директора на РЦТХ С.З.
дисциплинарно наказание „забележка“, ведно със законните последици от
това.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата Н.
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника Р.Ц.Т.Х. - С.З., със седалище
и адрес на управление гр. С.З., представлявано от директора д-р П.П.М.
направените от последната разноски по делото пред всички съдебни
инстанции общо в размер на 700 лева, от които пред въззивната инстанция в
размер общо на 350.00 лева, представляваща възнаграждението за един
адвокат – адв. Е.Л. Е., по представения договор за правна защита и
съдействие, представен пред въззивния съд /лист 21 от възз. дело/ с №
0233099 от 08.11.2021 год., както и представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК от датата 26.01.2022 год., представен пред въззивния съд /на
лист 23 от възз. дело/, както и сумата от 350 лева, представляваща
възнаграждението за един адвокат – адв. Е.Л. Е., по представения договор за
правна защита и съдействие, представен пред първоинстанционния съд по гр.
дело с № 1387/2021 год. по описа на РС-С.З..
На основание чл. 280, ал. 3, т.3 от ГПК тъй като предмет на въззивната
проверка е дисциплинарното наказание “забележка”, което е извън обхвата на
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ Решението по настоящото в.гр. дело с №
1795/2021г. по описа на ОС-С.З., е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ.
8
Водим от горното, и на основание чл.357, ал.1 и чл.358 от КТ във
връзка с чл.280, ал.3, т.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение с № 260719 от 08.10.2021г. на РС - гр.С.З.,
постановено по първоинстанционното гр. д. с № 1387/2021 г. по описа на РС-
С.З., с което се ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”,
наложено на въззиваемата М. И. Н. от гр.С.З., бул."********** със заповед №
РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Р.Ц.Т.Х. - С.З., гр. С.З., бул. „******,
ЕИК **********, представлявано от П.П.М., като неправилно и
незаконосъобразно, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. Н. от гр.С.З., бул."********** със съдебен
адрес: гр. С.З., бул. ****, чрез адв. И.С. – АК гр. С.З. против Р.Ц.Т.Х. - С.З.,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., представлявано от директора д-р
П.П.М. и със съдебен адрес град С.З., ул. “********** чрез адв. Е.Л. Е. – от
Старозагорската АК, с който се иска да се ОТМЕНИ дисциплинарното
наказание „забележка", наложено на въззиваемия М. ИВ. Н. от гр.С.З.,
бул."********** със Заповед № РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на
Р.Ц.Т.Х. - С.З., гр. С.З., бул. „******, ЕИК **********, представлявано от
П.П.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. И. Н. от гр.С.З., бул."********** със съдебен адрес: гр.
С.З., бул. ****, чрез адв. И.С. – АК гр. С.З., да заплати на Р.Ц.Т.Х. - С.З., със
седалище и адрес на управление гр. С.З., представлявано от директора д-р
П.П.М. и със съдебен адрес град С.З., ул. “********** чрез адв. Е.Л. Е. – от
Старозагорската АК, сумата от 700.00 лева /седемстотин лева/,
представляваща направените от последния разноски по делото пред всички
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9