ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Перник , 05.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500067 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Палавра“ ЕООД, ЕИК *********
против определение № 2827 от 05.08.2020 г., по гр.д. № 1549 по описа за 2020 г. на
Районен съд - Перник, с което е прекратено производството по гр.д. № 1549/2020 г. на
ПРС и постановено изпращането му по компетентност на Административен съд – гр.
П..
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения съдебен акт. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, за предявен иск за вреди,
настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа по премахване на
незаконен строеж от страна на „Жилфонд“ ЕООД на основание сключен Договор №
*** г. между ответника, в качеството му на възложител и третото лице – „Жилфонд“
ЕООД, като изпълнител. Поддържа, че предявеният иск не попада в приложното поле
на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като в обстоятелствената част на иска са изложени факти и
обстоятелства относно нанесени щети настъпили при и по повод изпълнение на
възложена работа по премахване на незаконен строеж на основание сключен договор
от ответника в качеството му на възложител, поради което и неправилно районният съд
е приел, че се касае за вреди причинени поради незаконосъобразно разрушаване на
законно построена сграда от страна на служители на ДНСК. По изложените в частната
жалба доводи и възражения се иска от въззивния съд да отмени оспореното
определение, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Ответника по частната жалба – ДНСК оспорва същата, по съображения
изложени в писмения отговор, и заявява становище за нейната неоснователност, като
моли частната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното
определение.
1
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г.на
ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в хипотезата на
чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.121 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производство пред РС – Перник е образувано по предявен иск от „Палавра“
ЕООД против Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с който е поискано
от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, както и законната лихва върху главното парично вземане,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът е
изложил доводи, че с влязла в сила на *** г. заповед № *** г., издадена от началник на
РДНСК към ДНСК, било констатирано отклонение от одобрените инвестиционни
проекти и издаденото разрешение за строеж: „Реконструкция на масивна сграда“
/семеен хотел/, в поземлени имот № ***, находящ се в ***,, което отклонение
представлявало масивна надстройка на масивна сграда /семеен хотел/, изпълнена на
кота +6,6 м., размери 24 м./20 м. и височина 2,8 м., която надстройка била
квалифицирана като незаконен строеж, респ. подлежаща на премахване. Твърдял е, че
поради липса на доброволно изпълнение на заповедта, същата била приведена в
изпълнение по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ, като изпълнението по принудителното
премахване на незаконния строеж било възложено от ответника на „Жилфонд“ ЕООД,
въз основа на сключен по между им договор № *** г. Поддържал е, че при изпълнение
на възложената работа дружеството – изпълнител причинило вреди, изразяващи се в
материални щети от разрушаване и на част от втория законно изграден етаж на
сградата. Формулирали са искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, в
резултат от принудителното изпълнение на заповед № *** г. за премахване на
незаконен строеж.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът ДНСК е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора е релевирал възражение
за родова неподсъдност на делото на РС-Перник, като в тази връзка е изложил доводи,
че действията по принудително изпълнение на заповедта, представлявали
административна дейност по осъществяване контрол на незаконното строителство и
ликвидиране на последиците от него, и е поддържал, че исковете срещу
незаконосъобразни действия на държавен орган, се разглеждали по реда на чл.1, ал.1 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, а не по чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД, като компетентен да разгледа иска бил съответния Административен съд.
Изложил е доводи, че в чл.128, ал.1, т.7 от АПК, изрично било посочено, че на
административните съдилища били подведомствени всички дела по искове за
обезщетения за вреди от принудително изпълнение, каквито били предмет на
предявения иск. С оглед изложеното в отговора, ответникът е поискал образуваното
пред ПРС дело да бъде прекратено и изпратено на компетентния Административен съд.
С определение № 2827 от 05.08.2020 г., районният съд е прекратил
производството по гр.д. № 1549/2020 г. по описа на ПРС, като е изпратил делото на
Административен съд – П. по компетентност. За да уважи противопоставеното от
2
ответника възражение за родова неподсъдност на делото, районният съд е приел, че в
исковата молба се претендират имуществени вреди вследствие изпълнение на заповед
№ *** г. от страна на ангажирани от ответника лица, които били нанесени на законно
построени части от сградата. Приел е, че с предявения иск се цели ангажиране
отговорността на ответната институция на деликтно основание, за което
законодателството предвижда диференциран процесуален ред, като дейността по
принудително премахване на незаконен строеж имала административноправен
характер и били възложени на административен орган, поради което е приел, че
действията от служители на ДНСК били във връзка с изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 от АПК, поради което и
приел, че предявеният иск бил подведомствен на Административен съд – П..
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение,
настоящият състав съобрази следното:
С оглед изложените факти и обстоятелства от частния жалбоподател в
депозираната пред ПРС искова молба, искът по своята същност представлява
осъдителен иск за заплащане от ДНСК на обезщетение за вреди, нанесени от трето
лице – „Жилфонд“ ЕООД, на което ответникът на основание сключен по между им
договор е възложил принудителното премахване на незаконен строеж описан в заповед
№ *** г., като при самото принудително премахване на незаконния строеж твърди, че
са му нанесени вреди и на законно построените части от сградата.
Изводът на районния съд, че искът е подведомствен на Административния съд
не се споделя от настоящия въззивен състав.
Разпоредбата на чл.128 от АПК, регламентира компетентността на
административните съдилища, като общото между всички подведомствени на
административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод неправомерно
развитие на административни правоотношения, както и на породените от тях
правоотношения за обезщетения. Според специалната норма на чл.128, ал.1, т.6
/предишна т.5/ от АПК, исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са
изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на
административните съдилища, като исковете за обезщетения за вреди могат да се
предявят както след отмяната на административния акт по съответния ред, така и
заедно с оспорването на административния акт /до приключване на първото заседание
по делото/, а незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението, както визира нормата на чл.204 от
АПК.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда на АПК, но
конкретния случай не е такъв.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, в предявения иск няма
изложени факти и обстоятелства досежно незаконосъобразен административен акт,
респ. незаконосъобразно действие и/или бездействие при разрушаване на незаконния
строеж, т.е. не се твърди незаконно принудително изпълнение. Изложени са факти и
обстоятелства, че издадената заповед е влязла в законна сила и е породила своите
3
правни последици, поради което е пристъпено и към принудително премахване на
незаконния строеж. Твърди се, че при принудителното премахване на строежа са били
нанесени имуществени вреди от третото лице, на което ответника е възложил самото
принудително премахване въз основа на сключен по между им договор.
При така изложените в исковата молба обстоятелства за нанесени на ищеца
имуществени вреди от начина, по който е съборена постройката, и формулираното
искане, сочат на правна квалификация на иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Именно
правната квалификация на иска, която се определя от съда въз основа на фактическите
твърдения и естеството на искането, обуславя и подведомствеността на делото, което в
случая следва да се разглежда по общия ред, и спорът не е подведомствен на
Административния съд.
Предвид изложеното неправилно районният съд е прекратил производството
образувано по предявения от частния жалбоподател иск и е постановил изпращане на
делото на Административен съд – П., поради което оспореното определение като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на
районния съд, на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2827 от 05.08.2020 г., по гр.д. № 1549 по описа за 2020 г. на
Районен съд - Перник, с което е прекратено производството по гр.д. № 1549/2020 г. на
ПРС и постановено делото на Административен съд – гр. П. по компетентност.
ВРЪЩА гр.д. № 1549/2020 г. на ПРС на Районен съд – Перник, същия съдебен
състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4