Решение по дело №84/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С протоколно определение произнесено в съдебно заседание на 19.01.2009 г., съдията-докладчик е приел, че подадената от Л. Б. тъжба е просрочена и на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.4, т.2 от НПК, е прекратил производството по НЧХД №1152/08 г. по описа на РС-К.. дсъдимата М. В.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от Л. С. Б., подадена чрез пълномощника му – А.В. Я., в която твърди, че определението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения: С присъда, постановена по НОХД №179/2007год. по описа на Окръжен съд Г.К., Л. Б. бил признат за невиновен по предявеното му обвинение, което подробно било описано в подадената тъжба. От Решение № 109/20.05.2008год., постановено по ВНОХД № 198/2008год. на Апелативен съд Г.Пловдив било видно, че присъдата на КОС била потвърдена и влязла в сила на 20.05.2008год.озиране от страна на подсъдимата М. В.

Твърди се, че считано от тази дата нататък започвал да тече шестмесечният срок за подаване на тъжба по смисъла на чл.81, ал.З от НПК, а не както приел първоинстанционният съд, считано от подаване на жалбата пред Окръжна прокуратура-К. от страна на подсъдимата М. В.-Д. срещу Л. Б.. Текста съдържал в себе си две хипотези. Първата предвиждала, че срока тече от деня, в който пострадалият е узнал за извършване спрямо него на престъпление. Счита, че в настоящият казус следвало да се приеме за безспорно, че Б. е узнал за извършеното спрямо него престъпление от деня, в който е влязла в сила оправдателната присъда, а именно 20.05.2008год. До тази дата същият бил подсъдим, и без да е налице окончателен съдебен акт, той не можел да узнае или да знае дали в действителност е виновен или невиновен по предявеното му обвинение, т.е. не можел да знае или узнае, дали с депозиране от страна на подсъдимата М. В. В.-Д. жалба пред Окръжна прокуратура-К., същата извършва спрямо него престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК. Той не можел да знае и дали са налице всички елементи от състава на престъплението клевета. Т.е. дали му е приписано престъпление, което не е извършил, дали клеветата е извършена от длъжностно лице, дали е извършена по отношение на длъжностно лице, дали са настъпили тежки последици от извършване на престъплението клевета и т.н. В подкрепа на горното било и обстоятелството, че в мотивите към присъдата си КОС приемал, че Б. нямал качеството на длъжностно лице, за разлика от мотивите към решението на ПАС, който бил на противното становище. Õ имал възможността да се запознае с всички събрани по делото материали. Макар по настоящото дело да няма конкретни данни кога е било предявено разследването, от приложения заверен препис от присъда по НОХД №179/2007 г. на ОС-К., се установява, че това е станало през 2007 г. преди образуване на съдебното производство. От описаното следва и безспорния извод, че тъжителят Б. е узнал за извършеното спрямо него от М.одължи след като определението на първоинстанционният съд бъде отменено.Óказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. Освен това, в мотивите към определението си за прекратяване на наказателното производство съдът приемал, че в тъжбата се съдържат данни за извършено от подсъдимата М. В.-Д. От материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.-Д.Ответника по жалбата – М. В. В.-Д.Пред първоинстанционния съд – РС – К. е била подадена тъжба от Л. С. Б. против Марияна В. В.-Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.І-во, във вр. с ал.1, т.3, предл.І-во и т.4, предл.І-во, във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. В тъжбата се твърди, че на 03.01.2006 г. Марияна В. В.-Д., в качеството си на управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., депозирала в Окръжна прокуратура – К. жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., в която обвинявала Л. С. Б., че в нарушение на чл.4, т.3 от Договора за управление на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., като управител на същото дружество издал на 10.07.2005 г. в Г.

С оглед изложеното счита, че тъжителят Л. Б. е узнал за извършеното спрямо него престъпление едва след влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. на 20.05.2008год., а не с депозиране на жалба против него.

Втората хипотеза на чл.81, ал.З от НПК предвиждала, че шестмесечният срок започвал да тече, от деня в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В този случай законодателят имал предвид случаите, в които било образувано досъдебно производство срещу лице извършило престъпление по отношение на друго такова, образувано е досъдебно производство, но същото се преследва по тъжба на пострадалият. Безспорно било, че тази хипотеза не била налице в настоящият казус. Дори да се приемело, че следва разпоредбата да се тълкува разширително, то и в този случай срока започвал да тече от датата в която е влязла в сила оправдателната присъда, т.е. отново 20.05.2008год.·жбата, или този срок е започнал да тече от момента, в който той е узнал, че М. В.-Д. е подала жалба в Окръжна прокуратура – К., в която е изложила обстоятелства за извършено от Б.

Счита, че ако се възприемели мотивите на първоинстанционният съд за прекратяване на производството по настоящото дело, би се стигнало до неправилният извод, че веднага след депозиране на жалба срещу дадено лице, то същото слÕдвало да подава бланкетна тъжба за клевета, без посочване на всички елементи от това престъпление или отново бланкетно посочени без да почиват на никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено за да се спази срока. Според жалбодателя, това би довело до спиране на всяко наказателно производство от частен характер, а не такава била целта на закона. Правилното тълкуване на текста на чл.81, ал.З от НПК, водел до единственият възможен извод, че настоящата тъжба била подадена в срок и производството по делото следвало да продължи след като определението на първоинстанционният съд бъде отменено.Óказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. не може да бъде поставено в зависимост от изхода на образуваното срещу Л. Б.¯жените в тъжбата обстоятелства безспорно се установява по делото, че Б. е узнал, че досъдебното производство срещу него е образувано след депозиране на жалбата от М. В.-Д., като му е приписвано престъпление, за което той е твърдял, че не е извършил. Това узнаване е станало при привличането му като обвиняем през 2006 г. или най-късно при предявяване на разследването, когато той е имал възможността да се запознае с всички събрани по делото материали. Макар по настоящото дело да няма конкретни данни кога е било предявено разследването, от приложения заверен препис от присъда по НОХД №179/2007 г. на ОС-К.

Освен това, в мотивите към определението си за прекратяване на наказателното производство съдът приемал, че в тъжбата се съдържат данни за извършено от подсъдимата М. В.-Д. престъпление по чл.286, ал.2 от НК, а не такива по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК и всички материали следвало да бъдат изпратени на Районна прокуратура за провеждане на досъдебно производство, а наказателното дело от частен характер следвало да бъде прекратено.Õ тъжителят Б. е узнал за извършеното престъпление, предмет на тъжбата, преди повече от шест месеца от депозирането на тъжбата в деловодството на РС-К.

От материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.-Д. до Окръжна прокуратура-К. било видно, че на Б. е приписано престъпление, че деянието е извършено от и на длъжностно лице. Т.е. налице били всички елементи от състава на чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.ßа в Окръжна прокуратура – К.

Моли да бъде постановено определение, с което да се отмени изцяло определението на Районен съд Г.К., постановено по НЧХД № 1152/2008год., и делото да се върне за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивното производство, жалбодателят се представлява от А.Я., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – М. В. В.-Д., не се явява, но чрез пълномощника си – А.Б. оспорва жалбата, като счита, че изложените в нея доводи са неоснователни. Моли обжалваното определение на РС-К. да бъде оставено в сила, тъй като същото било добре мотивирано и не страдало от никакви пороци.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното определение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд – РС – К. е била подадена тъжба от Л. С. Б. против Марияна В. В.-Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.І-во, във вр. с ал.1, т.3, предл.І-во и т.4, предл.І-во, във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. В тъжбата се твърди, че на 03.01.2006 г. Марияна В. В.-Д., в качеството си на управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., депозирала в Окръжна прокуратура – К. жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., в която обвинявала Л. С. Б., че в нарушение на чл.4, т.3 от Договора за управление на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., като управител на същото дружество издал на 10.07.2005 г. в Г.К. запис на заповед, с която дружеството се задължило към „Ковег”АД-К. със сумата от 93000 лв, неотменимо безусловно и без протест и без предявяване за плащане. В жалбата се твърдяло още, че извършвайки неправомерно разпореждане с парите на дружеството Б. съзнавал, че върши действия в нарушение на правомощията си, но целта му била да се разпореди с тези чужди пари, като със свои, за да може да облагодетелства неправомерно друго лице, а именно „Ковег” АД-К.. Сочело се, че напрактика било извършено престъпно длъжностно присвояване, като за улесняването му било извършено и друго престъпление по чл.282 от НК. Твърдяло се още, че престъплението било в особено големи размери и случаят бил особено тежък, тъй като настъпили вредни последици за „Хидрострой-Арда” ЕООД-К.. а да се извлекат от подадената в прокуратурата жалба от В.-Д., а не от съставомерните елементи на повдигнатото на Б.

В тъжбата се твърди също, че с така депозираната жалба М. В.-Д., в качеството си на длъжностно лице – управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К. приписала на Л. Б. на 03.01.2006 г. извършване на престъпление, в качеството му също на длъжностно лице по смисъла на чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК. Т.е. Б. бил наклеветен от В.-Д., като му било приписано престъпление, което не е извършил.

След депозиране на жалбата против Б. било образувано досъдебно производство, което приключило с изготвяне и внасяне от Окръжна прокуратура К. на обвинителен акт срещу Л. Б. за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК. По внесения обвинителен акт в Окръжен съд – К. било образувано НОХД №179/2007 г., което завършило изцяло с оправдателна присъда по предявеното против Б. обвинение. С Решение №109/20.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 198/2008 г., Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 3/10.03.2008 г. по НОХД №179/2007 г. по описа на Окръжен съд К.. Оправдателната присъда влязла в сила на 20.05.2008 г. ‗ака депозираната жалба М. Василева-Д.

В резултат на извършеното от М. В.-Д. по отношение на Б. престъпление, а именно приписвайки му извършването на престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, Л. Б. претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, които са подробно описани в тъжбата и оценени в размер на 20 000 лева.

По описания начин подс.М. В. В.-Д. се обвинява с тъжбата, че е извършила престъпление по чл.148, ал.2, предл.І-во, във вр. с чл.148, ал.1, т.3, предл.І-во и т.4, предл.І-во, във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. Към тъжбата са приложени като доказателства заверени преписи от: жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., депозирана в Окръжна прокуратура К., Присъда №3/10.03.2008 г., постановена по НОХД № 179/2007 г. по описа на Окръжен съд – К. и Решение № 109/20.05.2008 г., постановено по ВНОХД №198/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.Þел, че тъжбата е просрочена, тъй като е подадена след визирания в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК шестмесечния срок от деня, когато пострадалият е разбрал за извършване на престъплението. Жалбата от подс.М. Василева Василева-Д.

Първоинстанционният съд при проведеното на 19.01.2009 г. публично заседание, с определение е прекратил производството по образуваното НЧХД №1152/2008 г. по описа на РС-К., като е приел, че тъжбата е просрочена, тъй като е подадена след визирания в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК шестмесечния срок от деня, когато пострадалият е разбрал за извършване на престъплението. Жалбата от подс.М. В. В.-Д. до Окръжна прокуратура – К., с която тъжителят твърди, че му е приписано престъпление била подадена на 03.01.2006 г., като с присъда №3 от 10.03.2008 г. по НОХД № 179/07 г. по описа на Окръжен съд – К. Л. Б. бил признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, във вр. с чл.201 от НК относно визираните в жалбата престъпни обстоятелства. Предвид това решаващият съд е счел, че в случая е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НПК, респективно тъжбата на Б., която била подадена в деловодството на РС-К. на 18.11.2008 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на шестмесечния срок от деня, в който тъжителят е узнал за извършване на престъплението визирано в тъжбата по повод, на която било образувано НЧХД №1152/08 г. по описа на РС-К., поради което на осн. чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.4, т.2 от НПК е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд е постановил, след влизане в сила на определението за прекратяване на делото, препис от протокола да се изпрати на РП-К. за преценка относно наличието на извършено престъпление от общ характер по чл.286, ал.2 от НК от страна на М. В. В.-Д..

При тези данни, настоящата инстанция счита, че постановеното определение за прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК, тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия случай безспорно е приложима първата хипотеза на цитирания текст. С тъжбата подс.М. В.-Д. е обвинена, че е извършила престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, за това, че на 03.01.2006 г. подала жалба в Окръжна прокуратура – К., с която приписала на тъжителя Л. Б. извършването на престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК. След депозиране на жалбата срещу Б. било образувано досъдебно производство и той бил привлечен като обвиняем за описаното в жалбата престъпление. В тъжбата се сочи, че на досъдебното производство Б. многократно е твърдял, че е невиновен по повдигнатото му обвинение, като в тази насока били събраните множество гласни и писмени доказателства. От така изложените в тъжбата обстоятелства безспорно се установява по делото, че Б. е узнал, че досъдебното производство срещу него е образувано след депозиране на жалбата от М. В.-Д., като му е приписвано престъпление, за което той е твърдял, че не е извършил. Това узнаване е станало при привличането му като обвиняем през 2006 г. или най-късно при предявяване на разследването, когато той е имал възможността да се запознае с всички събрани по делото материали. Макар по настоящото дело да няма конкретни данни кога е било предявено разследването, от приложения заверен препис от присъда по НОХД №179/2007 г. на ОС-К., се установява, че това е станало през 2007 г. преди образуване на съдебното производство. От описаното следва и безспорния извод, че тъжителят Б. е узнал за извършеното спрямо него от М. В.-Д. престъпление, преди много повече от шест месеца от датата 18.11.2008 г., когато е завел тъжбата си в деловодството на РС-К.. Или, тъжбата е подадена след изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл.81, ал.3 от НПК за образуване на наказателно дело от частен характер. Междувпрочем по делото не се спори, че тъжителят Б. е узнал за извършеното престъпление, предмет на тъжбата, преди повече от шест месеца от депозирането на тъжбата в деловодството на РС-К.. Спорно по делото е, дали е следвало да се изчака окончателното приключване на наказателното производство по приписанато му, както се твърди в тъжбата престъпление, и едва след това да започне да тече шестмесечния срок за подаване на тъжбата, или този срок е започнал да тече от момента, в който той е узнал, че М. В.-Д. е подала жалба в Окръжна прокуратура – К., в която е изложила обстоятелства за извършено от Б. престъпление, т.е. приписала му е престъпление. Настоящия съдебен състав счита, че срока за подаване на тъжбата е започнал да тече от момента, в който Б. е узнал за подадената от В.-Д. жалба в прокуратурата, с която жалба счита, че му е приписано престъпление. Без значение е обстоятелството, как и с какъв резултат ще приключи образуваното по повод жалбата наказателно производство, като такова е можело и въобще да не се образува. От значение в случая е единствено обстоятелството дали тъжителят Б. е считал, че с подаването на жалбата от В.-Д. на него му е приписано престъпление, което той не е извършил. Както бе посочено, именно от момента на узнаване за подадената жалба за него е започнал да тече и преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК, с изтичането на който се е погасило и правото му да иска образуване на наказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. не може да бъде поставено в зависимост от изхода на образуваното срещу Л. Б. наказателно производство, като са били възможни множество варианти за развитието на делото. Така например можело е да му бъде повдигнато обвинение за престъпление различно от описаното в жалбата на В.-Д., или да се приеме, че описаното престъпление не е извършено от Б., или че не е извършено от него виновно, или че е извършено при оправдан стопански риск, поради което и деянието е несъставомерно и др. Описаното е било възможно да се случи както на досъдебното, така и на съдебното производство по делото. Ако тъжителят е следвало да изчака приключването на воденото спрямо него наказателно дело, както се твърди във въззивната жалба, то тогава следва да се приеме, че той самия не е бил убеден, че не е извършил приписаното му от М. В.-Д. престъпление. Или, че към момента на подаване на жалбата той не е считал, че с изложените в жалбата обстоятелства му се приписва престъпление. Що се отнася до твърдението, че ако се възприемели мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на настоящото производство, би се стигнало до подаването на бланкетна тъжба за клевета, без възможност за посочване на всички елементи от състава на престъплението, без никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено да се спази срока, то същото е неоснователно. Подаването на процесната тъжба е обвързано единствено и изцяло от изложените в жалбата на М. В.-Д. твърдения и обстоятелства, но не и от последващото развитие на образуваното наказателно дело спрямо Б.. Елементите на твърдяното в тъжбата престъпление следва да се извлекат от подадената в прокуратурата жалба от В.-Д., а не от съставомерните елементи на повдигнатото на Б. с обвинението престъпление, или последващото произнасяне относно същото с присъда, респективно с решение на съдебните инстанции. Твърдението във въззивната жалба, че неприключилото спрямо Б. наказателно производство щяло да доведе до спиране на образуваното по тъжба на същия наказателно частен характер дело, не може да бъде аргумент за различно тълкуване на началния момент, от който започва да тече преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК. Отделен е въпросът дали следва да се спре или не подобно НЧХД и на какво законово основание, или заявените в тъжбата обстоятелства, респективно обвинения следва да се доказват с всички допустими в НПК доказателства. Въпросът дали евентуално следва да се спре или не НЧХН е извън предмета на настоящия казус. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, която предвижда, че деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. От тълкуването на цитираната норма следва извода, че законодателят не е възвел като изискване при обвинения по чл.147, ал.1 от НК, съответно квалифицираните състави по чл.148, ал.1 и ал.2 от НК, каквото е повдигнатото с тъжбата обвинение, наличието на безспорни доказателства, както се твърди в случая – влязла в сила оправдателна присъда, за приписаното престъпление. И това е така, тъй като това е въпрос, който следва да се доказва в производството по образувано НЧХД с обвинение по чл.147 и чл.148 от НК. ава на престъплението, без никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено да се спази срока, то същото е неоснователно. Подаването на процесната тъжба е обвързано единствено и изцяло от изложените в жалбата на М. правото му да иска образуване на наказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. не може да бъде поставено в зависимост от изхода на образуваното срещу Л. Б. наказателно производство, като са били възможни множество варианти за развитието на делото. Така например можело е да му бъде повдигнато обвинение за престъпление различно от описаното в жалбата на В.-Д., или да се приеме, че описаното престъпление не е извършено от Б., или че не е извършено от него виновно, или че е извършено при оправдан стопански риск, поради което и деянието е несъставомерно и др. Описаното е било възможно да се случи както на досъдебното, така и на съдебното производство по делото. Ако тъжителят е следвало да изчака приключването на воденото спрямо него наказателно дело, както се твърди във въззивната жалба, то тогава следва да се приеме, че той самия не е бил убеден, че не е извършил приписаното му от М. В.-Д. престъпление. Или, че към момента на подаване на жалбата той не е считал, че с изложените в жалбата обстоятелства му се приписва престъпление. Що се отнася до твърдението, че ако се възприемели мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на настоящото производство, би се стигнало до подаването на бланкетна тъжба за клевета, без възможност за посочване на всички елементи от състава на престъплението, без никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено да се спази срока, то същото е неоснователно. Подаването на процесната тъжба е обвързано единствено и изцяло от изложените в жалбата на М. В.-Д. твърдения и обстоятелства, но не и от последващото развитие на образуваното накÓзателно дело спрямо Б.. Елементите на твърдяното в тъжбата престъпление следва да се извлекат от подадената в прокуратурата жалба от В.-Д. 2. ¯изводството по НЧХД № 1152/2008 година по описа на К.йския районен съд е прекратено.¯вдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. В тъжбата като време на извършване на деянието е посочена датата 03.01.2006 г. За престъплението повдигнато с тъжбата по чл.148, ал.2 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за този вид престъпления е две години, като началният момент съгласно чл.80, ал.3 от НК започва да тече от деня на извършване на престъплението, който както бе посочено в случая е 03.01.2006 г. В чл.81, ал.3 от НК е уредена абсолютната давност, при наличието на която наказателното преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването на давността. Абсолютната давност е налице, когато е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. Или, в случая абсолютния давностен срок е три години и е изтекъл на 03.01.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Макар първоинстанционният съд да не е съобразил наличието и на изтекла давност за наказателно преследване по образуваното НЧХД, то крайният резултат за изхода на делото не се променя. одството по образувано НЧХД с обвинение по чл.147 и чл.148 от НК. ава на престъплението, без никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено да се спази срока, то същото е неоснователно. Подаването на процесната тъжба е обвързано единствено и изцяло от изложените в жалбата на М.Þонният съд да не е съобразил наличието и на изтекла давност за наказателно преследване по образуваното НЧХД, то крайният резултат за изхода на делото не се променя. ‗окови разписки, предхождат фактурите, те са били налични към датата на издаване на фактурата, аз ги описвам много подробно във фактурата, поради което на тях самите разписки не са им необходими, въпреки, че съм им ги пращала в счетоводството в Г.то в гр. Пловдив да ми откажат да ми представят материали, под предлог, че те се намират в друго счетоводство. Аз не зная, че съществува друго счетоводство към ищцовото дружество. Всичко, което ми беше нужно за експертизата ми беше предоставено от счетоводителката, нямаше основание да ми откаже нещо, при положение, че е налично у нея и за друго счетоводство не се е говорило. А. Дуков: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме депозираната експертиза. А. Пенчева: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме депозираната експертиза. Вещото лице Гергана Добруджалиева: Госпожо съдия, нека да ми се изплати възнаграждение в рамките на депозита, нямам претенции за разликата от 10 лева. Съдът намира, че експертизата ще има значение за правилното решаване на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага експертизата на вещото лице към доказателствения материал на делото, която да представлява неразделна част от протокола. На вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева, от гр. К.

С оглед всичко изложено, следва извода, че подадената от Л. Б. тъжба е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК, поради което първоинстанционния съд правилно и законосъобразно на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.4, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство по НЧХД № 1152/2008 година по описа на РС-К..

Отделно от обсъденото, настоящия състав констатира, че е изтекла и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. В тъжбата като време на извършване на деянието е посочена датата 03.01.2006 г. За престъплението повдигнато с тъжбата по чл.148, ал.2 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за този вид престъпления е две години, като началният момент съгласно чл.80, ал.3 от НК започва да тече от деня на извършване на престъплението, който както бе посочено в случая е 03.01.2006 г. В чл.81, ал.3 от НК е уредена абсолютната давност, при наличието на която наказателното преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването на давността. Абсолютната давност е налице, когато е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. Или, в случая абсолютния давностен срок е три години и е изтекъл на 03.01.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Макар първоинстанционният съд да не е съобразил наличието и на изтекла давност за наказателно преследване по образуваното НЧХД, то крайният резултат за изхода на делото не се променя.

Ето защо, обжалваното определение за прекратяване на наказателното производство по делото, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.01.2009 година, с което производството по НЧХД № 1152/2008 година по описа на К.йския районен съд е прекратено.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.