: Мотиви към присъда N121/20.10.2010 година по
нохд N2576/2010г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия Е.Н.А. за извършено престъпление по чл.199
ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за това че на
26.05.2010 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда
движима вещ – златен медальон в овална форма от 14 каратово злато с тегло 5 гр.
на стойност 225 лв. от владението на М.Е. Ф. с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила.
Подсъдимият Е.Н.А. се
признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Е.Н.А. е на
20 години, българин, български гражданин, има основно образование, неженен е,
не работи, осъждан е, живее в гр.П..
На 26.05.2010г. около
17,30 часа в гр.Пловдив пострадалата М.Ф. се движела към дома си от бул.
“К.М.Л.” към блока, в който живеела на ул.”С.М.” №**. Пострадалата бутала
детска количка, в която се намирало детето й на възраст година и половина.
Св.Ф. усетила, че зад нея вървял подс.А., когото тя описва като младеж от
ромски произход на предполагаема възраст около 15 години, с продълговато лице,
мургав, с белези от акне по лицето, висок около 180 см. с много слабо
телосложение. Подсъдимият бил облечен с тъмен панталон седем осми, тениска с
къс ръкав със синьо-сив кариран десен, връхна дреха завързана около кръста и
стари маратонки или кецове. Докато следвал пострадалата Ф. подс.А. спрял до
един паркирал автомобил и попитал човека в него за часа, след което продължил
да върви след пострадалата. След няколко метра той я настигнал и я попитал
колко е часа. Тя му отговорила,
че няма часовник и му казала да я остави на мира. Подс.А. я попитал още няколко
пъти за часа, след което й поискал пари. Пострадалата се опитала да го изгони,
както с думи така и с жестове, но в момента, в който тя си вдигнала ръката, за
да му покаже да се махне от нея подс.А. се вкопчил в синджира, който висял на
врата й, при което я одраскал по врата. Св.Ф. хванала синджира с две ръце, за
да попречи на подсъдимия да й го отнеме. Като продължавал да дърпа синджира
подсъдимият бутнал пострадалата назад и тя се опряла на едно външно ел табло на
един блок, до който се намирала. При тези действия синджира се откопчал и
подс.А. с лявата си ръка успял да извади медальона висящ на него. С дясната си
ръка подсъдимият разкъсал блузата на пострадалата Ф. и в стремежа си да измъкне
синджира я одраскал по ръцете и шията. След като изтеглил медальона подс.А.
побягнал в неизвестна посока. В същия ден пострадалата подала жалба до ІV-то РУП Пловдив. От заключението на изготвената
стоково-оценъчна експертиза е видно, че стойността на златен медальон в овална
форма от 14 каратова злато с тегло 5 гр. е 225 лева при цени към 26.05.2010 г.
При цени към същата дата за 1 гр. злато 14 карата от 45 лева. Общата стойност
на щетите предмет на престъплението по средно пазарни цени на вторичния пазар,
към момента на извършване на престъплението 26.05.2010 г. е 225 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подсъдимия Е.Н.А.,
свидетелските показания на свидетелите М. Ф., М.А., Н.А., изготвената
съдебно-ценова експертиза, два протокола за разпознаване на лица с фотоалбум,
справка за съдимост, характеристична справка. Горните събрани доказателства по
един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят
до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. А..
Подсъдимият А. е разпознат от пострадалата по делото свидетелка Ф. двукратно,
като извършител на престъплението, в което е обвинен.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.Н.А. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият Е.Н.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, защото
на 26.05.2010 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен медальон в овална
форма от 14 каратово злато с тегло 5 гр. на стойност 225 лв. от владението на
М.Е. Ф. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА
подс. Е.Н.А. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че
отнема чужда движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие,
употребявайки за това отнемане сила и е целял да осъществи горното с цел да
установи своя фактическа власт над вещта и противозаконно да я присвои.
При индивидуализацията
на наказанието на подс. Е.Н.А. съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства - критично отношение към деянието, относително
младата възраст на дееца. Отегчаващи отговорността обстоятелства – лоши
характеристични данни и многобройни минали осъждания - десет самостоятелни
съдебни акта, извън това осъждане довело до квалифициране на престъплението
като такова извършено в условията на опасен рецидив – комулативната верига по
нохд №1922/08г. и по нохд № 1930/08г. и двете на ПРС. Степента на обществена
опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до еднообразно престъпно
поведение на подсъдимия, въпреки миналите му осъждания и липсата на превъзпитателен
ефект от тях. Подбудите за извършване на престъплението са желание за
обогатяване по неправомерен начин. Съществува лек превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, като с оглед на разпоредбата на
чл.58а и чл.54 от НК следва да се определи наказание малко под предвидения
среден размер за това престъпление. Като според съда по отношение на конкретния
подсъдим и конкретното деяние следва да се наложи наказание девет години
лишаване от свобода, което наказание е най-адекватно в случая, с оглед степента
на обществена опасност на деянието и дееца. На основание чл.58а ал.1 от НК това
определено наказание следва да се намали с една трета и да се наложи
окончателно наказание шест години лишаване от свобода. Наложеното наказание
следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1 във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС при
строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип.
Съдът намира, че предвиденото в НК по-леко факултативно наказание – конфискация
на част от имуществото на подсъдимия не следва да се налага в случая.
Налагането на подобно наказание според съда не е необходимо, поради това че
наложеното наказание лишаване от свобода само по себе си би изпълнило целите на
наказанието и би довело до превъзпитаване на подсъдимия. Като с оглед младата
възраст на дееца и неговото недобро имуществено състояние наказанието
конфискация не би спомогнало за реализация на целите на наказанието, ето защо
това наказание не следва да се налага в конкретния случай.
Подс. Е.Н.А. следва на основание
чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното производство в
размер на 30 лв. за експертизи в полза на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран така съдът се
произнесе с присъдата си.
Председател