№ 50738
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110150225 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
25.03.2025г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
25.03.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №50225 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски-
членове на УС, срещу М. С. Х., с което се претендират задължения за доставени мобилни
далекосъобщителни услуги, за продажна цена на предоставено на изплащане мобилни
устройства и на различни неустойки поради предсрочно прекратяване на правоотношенията
от неизпълнение от страна на потребителя на услугата, за невърнато оборудване и за дадена
отстъпа от цената на услуги. Претендират се сторените разноски.
Искането се явява частично основателно, поради следните съображенията:
Основание за неиздаване на заповед за изпълнение представлява противоречие на
искането с добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. С Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, е прието, че неустойката е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
1
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за
всеки конкретен случай, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с
добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при
извършване на тази преценка. Гореизложеното намира приложение и по отношение на
правоотношенията, в които участват търговци- юридически лица.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, в случаите когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави заповедният съд не издава заповед за
изпълнение. Добрите нрави са общи правила за поведение, които се прилагат в
гражданскоправните отношения. В случая следва да се приеме, че претендираните от
заявителя суми за различни видове начислени договорни неустойки не отговарят на
изискванията на добрите нрави, поради което не следва да бъде издадена заповед за
изпълнение за тях. Спазването на крайни срок на действие на договорното правоотношение
чрез задължението за заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване поради
неизпълнение не съответства на засилената закрила, която се предоставя на потребителите
на услуги, какъвто е ответникът. Неустойка, начислена като обезщетение за обработка на
просрочени задължения се намира в дълбоко противоречие с добрите нрави. Претендира се и
неустойка за дадена отстъпка от цена на мобилно устройство/ предоставено оборудване,
което противоречи с принципа за свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД. Настоящият съдебен
състав многократно е посочвал, че договарянето на неустойка за неспазване крайния срок на
дог. правоотношение с потребител е неравноправна клауза, която противоречи на добрите
нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на дог. задължения. По този начин потребителя се задължава да
спази крайния срок на действие на договора, независимо от всичко, под страх от плащането
на неустойка от 3- мес. абонаментна такса. Единствено по отношение за неустойката за
невърнато оборудване от 140 лв. следва да се издаде заповед за изпълнение, с изключение на
мораторната лихва върху тази сума по изложени по- долу аргументи.
С оглед на това искането му в тази му част и в съотв. размер на претендирана
мораторна лихва следва да се остави без уважение. Отделно за да е налице лихвоносна
неустойка се изиска страните по договора изрично са уговорили дължимостта на мораторна
лихва в случаите на забава при изплащане на начислената неустойка за вземане в определен
размер, като конкретно са посочили начина за уведомяване на неизправната страна и са
фиксирали срока, в който да се изплати неустойката, след което, за всяко закъснение след
изтичането на този срок е било посочено, че съотв. страна дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, съобразно практиката на ВКС, което условие в случая не е налице.
Задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породеното и неизпълнено в срок задължение за
неустойка в опр. размер. С оглед на горното начисляването на мораторна лихва върху
начислена неустойка е незаконосъобразно в случая. С оглед на горното начисляването на
мораторна лихва върху начислена неустойка е незаконосъобразно в случая. Такъв извод
2
следва да се направи и по отношение на начисляването на мораторна неустойка върху
обезщетение за обработка на просрочени задължения, което няма посочен падеж и дог.
основание за начисляването й. Отношенията се развиват и между мобилен оператор и
клиент- потребител, който се ползва с по- висока степен на защита, като тук не е нужно да се
направи възражение от отв. страна, за да се разгледа този въпрос, на осн. чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК. Поради това следва да бъде уважено частично искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на мораторната лихва до сумата от 13,81 лв., като за разликата до
пълния размер искането е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски-
членове на Управителния съвет, срещу М. С. Х., ЕГН:**********, за сумата от 34,03 лв.,
представляваща неустойка за допълнителна услуга, ведно с мораторна лихва от 10,03 лв., за
периода: 18.09.2021г.- 14.08.2024г., сума от 14,44 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода: 18.09..2021г.- 14.08.2024г., сума от 28,22 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода: 02.11.2021г.- 14.08.2024г., сума от 6,18 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода: 18.09..2021г.- 14.08.2024г., сума от 2,66 лв., представляваща неустойка за дадена
отстъпа от цената на месечна абонаментна такса по Договор ***, ведно с мораторна лихва от
0,78 лв., сума от 14,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 18.09..2021г.-
14.08.2024г., сума от 38,37 лв., представляваща неустойка за дадена отстъпа от цената на
месечна абонаментна такса по Договор ***, ведно с мораторна лихва от 11,31 лв., сума от
28,22 лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 02.11.2021г.- 14.08.2024г., сума от
6,22 лв., представляваща неустойка за дадена отстъпа от цената на месечна абонаментна
такса по Договор ***, ведно с мораторна лихва от 1,83 лв., сума от 94,30 лв.,
представляваща неустойка за дадена отстъпа от цената на закупено устройство по Договор
***, ведно с мораторна лихва от 27,79 лв. и сума от 74,97 лв., представляваща неустойка за
дадена отстъпа от цената на закупено устройство по Договор ***, ведно с мораторна лихва
от 22,10 лв., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че след влизане в законна сила на настоящото разпореждане ще
бъде издадена заповед за изпълнение за останалите суми по заявлението.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3