Р Е Ш Е Н И Е
№
146
гр.
Велико Търново, 17.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 144/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство (ЗКН).
Образувано е по
жалба на И.И.И. ***, срещу Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 192,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за културното наследство (ЗКН), издадена на 02.03.2021
г. от регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.
Жалбоподателката оспорва
приложената ПАМ като нищожна и незаконосъобразна.
ПАМ се оспорва като
нищожна с мотива, че издателят й е некомпетентен да прилага самостоятелно мерки
по чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, а и мярката и приложена в противоречие на предходно
влязло в сила съдебно решение между същите страни по този същия спор, което от
своя страна е било в същия смисъл – прогласило е за нищожна предходна ПАМ на
ответника спрямо жалбоподателката за същата сграда, поради некомпетентност на
издателя й (който е бил същият).
ПАМ се оспорва и
като незаконосъобразна с мотива, че не са налице предпоставки за прилагане на
ПАМ по ЗКН спрямо оспорващата. В тази връзка се оспорва констатацията за лошото
състояние на сградата и се претендира, че мерките в тяхната съвкупност са
неизпълними, тъй като разпореденото в т. 3 не може да се изпълни, ако вече е
изпълнено посоченото в т. 1 и 2. Накрая, оспорващата намира, че цитираното в заповедта
правно основание за прилагане на ПАМ не кореспондира с разпореденото смислово.
Предвид изложеното,
доразвито в съдебно заседание от процесуалния й представител, моли за отмяна на
оспорената ПАМ или прогласяването й за нищожна и присъждане на направените
разноски.
Ответникът по
жалбата – регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата,
оспорва жалбата като неоснователна. В хода на съдебното производство сочи, че
процесната ПАМ е поредна, като многократно е прилагал същата като съдържание
спрямо жалбоподотелката и въпреки отмяната на предходните в този смисъл от съда
или обявяването им за нищожни няма да изпълни влезлите в сила предходни решения
(вкл. това на ВАС), защото са неправилни и не отчитат аварийното състояние на
сградата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка и приобщените към настоящето дело предходни съдебни
дела, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящето производство е Принудителна административна мярка по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗКН от 02.03.2021 г., издадена от *** М.Т.М. - регионален
инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата.
С обжалвана ПАМ е
разпоредено следното на жалбоподателката, Б.А.Х. и „Селтис“ ООД, в качеството
на първата на собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10447.511.351.1
по КК и КР на гр. В. Търново, находящ се в ПИ с идентификатор 10447.511.351 по
КК и КР на гр. В. Търново, с адрес ул. „Велчо Джамджията“ № 15, а на останалите
– неясно в какво качество (вероятно като собственици на други самостоятелни
обекти в същата сграда, доколкото като основания за адресирането до тях се
сочат нотариални актове):
1.
Спешно
да бъдат демонтирани покрива и втори тухлен етаж само на източната страна на
сградата; да бъде изпълнено временно защитно покритие над останалата част на
сградата и на демонтираната част от сградата; да се изпълни защитна плътна
ограда с винилово платно по целия фронт на къщата.
2.
Събарянето
и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване към улица
„Велчо Джамджията“ и съседните сгради, както и указания на място от
инженер-конструктор.
3.
Задължава
собствениците на сградата да извършат архитектурно заснемане на сградата и да
представят инвестиционни проекти за възстановяване на сградата недвижима
културна ценност. Същите следва да бъдат съгласувани с МК-НИНКН по реда на ЗКН.
4.
Разпоредено
е ако до 30 дни мерките по т. 1 и т. 2 не бъдат изпълнени от собствениците,
кметът на община Велико Търново да ги изпълни, като разходите са за сметка на
собствениците.
Посочено е, че
мерките по т. 1 и 2 трябва да се изпълнят незабавно от собствениците в 30-дневен
срок от връчването на заповедта, а за а мярката по т. 3 е определен 3-месечен
срок за изпълнение, считано от нейното представяне. Заповедта на ПАМ е връчена
незабавно на И. – на 02.03.2021 г.
Като мотиви за прилагане
на ПАМ е посочено, че жилищната сграда не се използва, не се стопанисва и се
намира в аварийно състояние и е с лош технически и естетически вид, с настъпили
видими, силно изразени деформации с прогресивен характер – наклонени пукнатини
в източната част на фасадата към ул. „Велчо Джамджията“, преминаващи през
отвора на прозореца във втория етаж.
Нито се твърди, нито
се сочат доказателства в това последно за сега производство да са изпълнени
процедурите по чл. 72 и 73 от ЗКН. Твърди се само, че за състоянието на
сградата са проведени „множество комисии и съставени протоколи и е уведомен
собствениците на сградата“ (правописът е съгласно оспорената ПАМ), но кои са
тези множество комисии, съставени протоколи и кой или кои от собствениците на
сградата са уведомени не е посочено и съответно доказателства за това няма как
да са събирани в настоящето дело (нито са представени от ответника, комуто е
указано от съда по реда на чл. 171, ал. 5 от АПК да докаже всички основания за
прилагане на процесната ПАМ, които твърди).
В хода на съдебното
производство ответникът е депозирал писмено становище (на л. 30), в което е
изложил от своя гледна точка цялата фактология на правоотношенията по повод
сградата на ул. „Велчо Джамджията“№ 15 от 2016 г. насам, като е посочил, че същата
тази последна във времето процедура по ЗКН за процесния имот е започнала по
предложение на Районната прокуратура – Велико Търново с изх. № 3234/04.10.2020
г., което е представено по делото. Видно от това предложение е, че същото разпорежда
издаването на нова ПАМ с която на собствениците на сградата се дадат законосъобразни
разпореждания, като при издаването й се спазват правилата на чл. 72 и чл. 73 от
ЗКН с изрично указание за кумулативна компетентност на ответника и кмета на
общината или само на кмета на общината.
В същото писмено становище
на ответника се твърди, че комисия по чл. 72 от ЗКН е проведена с Протокол от
02.12.2020 г. и е издадено Указание за аварийно временно укрепване от
20.02.2021 г., както и процесната ПАМ. Доказателства за тези твърдения не са
представени в хода на настоящето дело.
Същевременно се
сочи, че със Заповед № РД 22-341/16.02.2021 г. на кмета на община Велико Търново
е назначена и комисия по чл. 73 от ЗКН, но в съдебно заседание (на л. 62, гръб
от делото) ответникът признава, че тя не е работила поради пандемичната
обстановка.
От предложението на
ВТРП и приобщените към настоящето дело предходни съдебни дела обаче, се установява,
че спрямо жалбоподателката настоящата ПАМ е поредна. Че И.И. е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.511.351.1.1. не е спорен
факт. От приобщените към настоящето дело предходни съдебни дела може да се
приеме за доказано и че качеството на съсобственик има и Б.А.Х. (нотариален акт
на л. 125 от адм. д. № 777/2019 г.) Доказателства за качеството на „Селтис“ ООД
като съсобственик не са представени от ответника, като не е представен и цитирания
в оспорваната ПАМ нотариален акт от 2020 г., вероятно легитимиращ дружеството
като такъв. По делото не е спорно и че процесната сграда представлява къща на
територията на групова недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона
Главна улица Опълченска-Пиколо – Иван Вазов“ в „Историческо селище Велико
Търново“.
Установява се от
приложените към настоящето дело предходни административни дела, че същата
сграда многократно е била обект на обследване и предмет на предходни ПАМ с
адресати съсобствениците й, които ПАМ независимо, че са сочели различни правни
основания - чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ или б. „а“ от ЗКН са имали съдържание
идентично с процесното - разпореждания за спешно демонтиране на покрива и втори
тухлен етаж само на източната част от сградата, като събарянето и демонтажа да
станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на съседните сгради, а
собствениците да извършат архитектурно заснемане на сградата и инвестиционни
проекти за възстановяването й.
Първо във времето е била
издадена Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 ,б. „б“ от
ЗКН от 22.01.2018 г. на регионален инспектор СЦЗ – Велико Търново при Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на
културата, с която на И. е разпредено спешно да бъдат демонтирани покривът и
втори тухлен етаж само на източната част от сградата, събарянето и демонтажа да
станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на съседните сгради,
собствениците да извършат архитектурно заснемане на сградата и инвестиционни
проекти за възстановяването й. Същата е била оспорена по съдебен ред и отменена
с влязлото в сила на 29.07.2019 г. Решение № 303/08.07.2019 г. по адм. д. №
217/2019 г. на АСВТ.
В последствие абсолютно
същите ПАМ са били приложени спрямо И. и останалите съсобственици към този момент
на сградата с ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2 б „а“ от ЗКН (т.е. на друг оправно
основание, но със същото съдържание). Тази ПАМ е обявена за нищожна от съда в с
Решение № 123/17.06.2020 г. по адм. д. № 777/2019 г. на АСВТ, което е
потвърдено с Решение № 1668/09.02.2021 г. на ВАС с мотива, че всички ПАМ по чл.
192, ал. 1, т. 2 от ЗКН се прилагат само при кумулативната компетентност на
кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по
опазване на културното наследство или само от първия.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт.
Същата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
След извършената
служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна.
Не е спорно по настоящето
дело, че процесната сграда е недвижима културна ценност, като неин съсобственик
е и жалбоподателката. В оспорения административен акт е прието, че сградата е в
аварийно състояние, с настъпили видими силно изразени наклонени пукнатини в
източната част на фасадата към улицата. Съгласно чл. 196, ал. 8 от Закона за
устройство на територията за недвижими културни ценности установяването на
състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона
за културното наследство. Съгласно чл. 15 от ЗКН в
Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното
наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените
въз основа на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по
чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за
предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната
компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно
с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗКН.
В случая се
установява, че с процесната ПАМ на жалбоподателката и заинтересуваните страни
(а и на кмета евентуално) са дадени няколко различни разпореждания. Част от тях
(тези по т. 1 и т. 2) имат за предмет задължения за аварийно-временно
укрепване, а задължението по т. 3 касае бъдещото възстановяване на сградата.
Според съда,
процедирайки така, издателят на ПАМ за пореден път не е съобразил както специалните
разпоредби на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН, така и влезлите в сила предходни съдебни
актове, по които е бил страна относно компетентността и процедурата, която
следва да се изпълни за прилагане на процесните ПАМ, а и с предложението на
ВТРП, на което иначе се позовава в настоящото дело. Чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 от
ЗКН регламентира, че при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност от увреждане или разрушаване кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на
културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно
укрепване (каквито в случая са тези за демонтаж на част от покрива и втори
тухлен етаж над стая, за изготвяне на проект за този демонтаж, за изпълняване
на временни защитни покрития над сградата и поставяне на защитна плътна ограда
по фронта на сградата, за защита и укрепване на стените и покривите на
съседните сгради) и определят срок за изпълнението им. Тоест правомощието по
демонтаж и обезопасяване се упражняват само при кумулативната компетентост на
кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по
опазване на културното наследство. Неподаването на уведомление от собственика
или подаването на сигнал от трето лице не изключват приложението на цитираната
разпоредба. Затова доколкото с т. 1 и т. 2 от разпоредителната част на
обжалваната заповед това правомощие незаконосъобразно е упражнено еднолично от
регионалния инспектор, то същият отново е излязъл извън законово предвидената
си компетентност и е постановил нищожен акт. Съответно, вмененото на
жалбоподателката и заинтересуваните задължение по т. 3 да извършат архитектурно
заснемане на сградата и да представят инвестиционни проекти за възстановяването
й, съгласувани с МК-НИНКН пък касае възстановяването на сградата. Същото обаче
е изцяло в правомощията на кмета на общината, тъй като съгласно чл. 73, ал. 3 от
ЗКН, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок
издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за
тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни,
консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация,
съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.
Крайният извод е, че
разпореденото с ПАМ е извън законоустановените правомощия на инспектора,
независимо от разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН. По тези съображения
съдът приема, че спорната поредна ПАМ е издадена при липса на компетентност за
нейния издател, което обуславя нищожност на оспорения административен акт.
Същата ПАМ обаче е нищожна и на второ самостоятелно основание - защото
противоречи на влязло в сила съдебно решение по същия въпрос, между същите
страни (арг. от чл. 177, ал. 2 от АПК). В тази връзка следва да се подчертае
още веднъж, че настоящето дело касае акт, който е издаден след като с влязло в
сила съдебно решение между същите страни спорът вече е бил решен в този смисъл.
Издаването на последващ акт (ПАМ) в противоречие с влязлото в сила съдебно Решение
№ 123/17.06.2020 г. по адм. д. № 777/2019 г. на АСВТ, което е потвърдено с
Решение № 1668/09.02.2021 г. на ВАС, прави процесната ПАМ нищожна и само на
това основание.
За наличието на този
порок съдът следи служебно. Предвид тези правни изводи е безпредметно обсъждането
на съответствието на ПАМ с материалноправните разпоредби, целта на закона и
спазването на административнопроизводствените правила при издаването й, въпреки
че се констатират множество нарушения и в тази посока (например липса на мотиви
– позоваване на неустановени и неконкретизирани проверки, за които няма данни
какви са, с какво съдържание, нито препращане към тях, още по-малко приобщаване
на вече реализирани такива в хода на предходните ПАМ протоколи от проверки; неуведомяване
на заинтересованите лица за новообразуваното поредно производство и прочие).
При този изход на
делото е основателно искането на жалбоподателката за присъждане на направените
по делото разноски, възлизащи на 610 лв., от които 10 лева платена държавна
такса и 600 лева платен хонорар, доказани с приложените по делото документи.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК съдът
Р
Е Ш И:
|
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Принудителна административна мярка
по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКН от 02.03.2021 г., издадена от *** М.Т.М.
- регионален инспектор СЦР – Велико
Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ в Министерство на културата. ОСЪЖДА Министерство на културата – гр. София да
заплати на И.И.И. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 610 лв. (шестстотин и десет лева). |
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: