Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 1534 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 274265 от 20.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 12550/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, е признато
за установено по отношение на В.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, И.В.Л. с ЕГН
**********, с адрес *** и К.И.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, че М.Н.Д., ЕГН
********** ***, е собственик на основание покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор 68134.1974.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2001 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед РД
14-22-594/28.06.2012 г., с адрес София, район „Витоша“, вилна зона „Киноцентъра 1ч.“ ул. „********, целия с площ от 285 кв.м., при граници имоти с
идентификатори №№ 68134.1974.413, 68134.1974.4995, 68134.1974.1103,
68134.1974.4992 и 68134.1974.13, с номер по предходен план 12, кв. 18, п. XVIII. С решението са осъдени В.В.Л., И.В.Л. и К.И.Л. да заплатят на М.Н.Д. сумата от 1328.60 лв., представляваща направените
от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците
В.В.Л., И.В.Л. и К.И.Л., чрез адв. Е.П. и адв. С.Т., както
във въззивната жалба са изложени твърдения, че решението било неправилно, необосновано, постановено в
противоречие на приложимия материален закон и съществените процесуални правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че решение № 8468
от 08.02.2002 г. на поземлената комисия, община Витоша било валиден и допустим
акт. Съдът неправилно бил приел, че решение № 8468 от 08.02.2002 г. на ПК
допълвало решение № 1814 от 16.06.1993 г. на ПК, което решение било влязло в
сила и било породило конститутивно действие. Посочва се, че СРС не бил
съобразил, че ПК с решението си от 2002 г. е изменила решението от 1993 г.,
като е възстановила на наследниците на П.,С., Д. и З.И.С.правото на собственост
в съществуващи стари реални граници на част от същата нива, чието право на
собственост ПК вече е била отказала да възстанови с решението от 1993 г., като
допълване на административен акт се правело само ако е налице пропуск от ПК да
се произнесе за някои имоти, чиито права за собственост са заявени за
възстановяване, а в случая се пререшавал въпрос, който бил решен с влязло в
сила решение на ПК. Съдът не бил съобразил, че не били налице предпоставките на
чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ за изменение на влязлото в сила решение от 1993 г., като
дори и да са били налице предпоставките за изменение това можело да се
осъществи не по-късно от три години от постановяването на акта. Не били налице
и предпоставките по чл. 32 от ЗАП (отм.) при наличието на влязъл в сила акт необжалван
от съда да бъде да бъде отменян или изменян. Посочва се, че съдът неправилно
бил приел, че нямало постановен отказ от ПК да се възстанови правото на
собственост, като по делото било установено обратното. Съдът не бил съобразил и
нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, която действала занапред и нямала обратно
действие, т. е. същата не можела да произведе действие спрямо приключилото
производство от 1993 г. Посочва се още, че решението от 2002 г. на ПК било
нищожно. Посочва се, че районният съд неправилно бил приел, че ответниците не
били собственици на процесния имот при съответните квоти, тъй като били
придобили имота, чиито право произтичали от договор за покупко-продажба от
23.07.1996 г., като от доказателствата по делото се установявало, че техните
праводатели били собственици на процесния имот. Посочва се още, че районният
съд неправилно бил приел, че ответниците не са придобили имота по давност, тъй
като съгласно разпитаните свидетели пред съда се установявало, че ответниците
владеели имота повече от 20 години считано от 23.07.1996 г. до датата на
завеждане на исковата молба. Било доказано, че въззивниците владеели имота по
явен, спокоен и несъмнен начин имота афиширайки собственическите си права, като
св. Милушев и Косашка не били виждали трети лица в имота различни от семейството.
Не били предявявани претенции върху имота за процесния период, като бил
неправилен изводът на районният съд, че владението било обезпокоявано,
неправилно били кредитирани показанията на св. А.. В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и
претендира за присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М.Н.Д., чрез адв. Б.В. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че неоснователни били доводите, че решението на ПК от 2002 г. не допълвало предходното решение, а посредством него се завършвала конкретна процедура по реституция на имота, като неоснователни били доводите, че първия акт бил неизменяем, тъй като били настъпили изменения в закона, насочващи към допълването на празнотите по отношение на установяване на конкретни фактически основания за стабилизирането му с оглед постигане целите на закона, като гореизложеното се отнасяло и за доводите във въззивната жалба по отношение на приложението на нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Посочва се, че ответниците не били станали собственици на имота, тъй като основанието, на което претендират собственически права е непротивопоставимо на ищеца по делото. Правилно съдът приел, че твърдението на въззивниците, че са станали собственици вследствие на давностно владение е останало недоказано по делото. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна, поддържа подадения отговор на въззивна жалба и претендира разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 128 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели по отношение на ответниците ищецът да бъде признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1974.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2001 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед РД 14-22-594/28.06.2012 г., с адрес София, район „Витоша“, вилна зона „Киноцентъра Iч.“, ул. „********, целият с площ от 285 кв. м., при граници имоти с идентификатори № 68134.1974.413, № 68134.1974.4995, № 68134.1974.1103, № 68134.1974.4992 и № 68134.1974.13, с номер по предходен план 12, кв. 18, парцел XVIII.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 от 17.05.2016 г., том I, рег. № 834, дело № 45 от 2016 г., съгласно който С.К.В.и Ц.К.Й.продават на М.Н.Д., следният свой собствен недвижим имот, представляващ за двете лично имущество, по смисъла на СК, находящ се в гр. София, район „Витоша“, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1974.12, с адрес ул. „******** при граници имоти с идентификатори № 68134.1974.413, № 68134.1974.4995, № 68134.1974.1103, № 68134.1974.4992 и № 68134.1974.13, с номер по предходен план 12, кв. 18, парцел XVIII.
По делото е представен нотариален акт за признаване възстановено по ЗСПЗЗ и по завещание право на собственост върху недвижим имот № 198 от 17.05.2016 г., том I, рег. № 10131, дело № 174 от 2014 г., съгласно който С.К.В.и Ц.К.Й.са признати за собственици по завещание и реституция при квоти по ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1974.12, с адрес гр. София, ул. „******** с площ от 285 кв. м.
Представено е решение № 8468 от 08.02.2002 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Драгалевци на поземлената комисия на община „Витоша“, с което е допълнено решение № 1814/16.06.1993 г. и е възстановено правото на собственост на наследниците на П.,С., Д. и Златка Славкови в съществуващите стари реални граници на следните имоти: нива от 0.290 дка, находяща се в регулационния план в. зона „Киноцентър I част“ в землището на Драгалевци в местността „Равен Герен“ /„Азната“/, част от имот № 136 в кад. лист № 661 от кадастралния план изработен 1946 г., /попадащ в п-ли II-12 и XVIII-1003 кв. 18/.
С писмо с изх. № ПД-12-1471 от 19.09.2017 г. от началник на ОСЗ „Овча купел“ към Министерството на земеделието и храните е представена цялата преписка, образувана по заявление вх. № 222А/03.02.1992 г. за установява правото на собственост на наследниците на П.,С. и Д. Славкови – землище „Драгалевци“. В преписката се намира и решение № 1814 от 16.06.1993 г. на поземлената комисия в гр. София, община „Витоша“, с което е отказано на наследниците на П.,С., Д. и З.И.С.да бъде възстановявано правото на собственост в съществуващите стари реални граници на следния имот: нива от 5.161 дка в Драгалевци, местността „Равен Герен“ /„Азната“/, имот № 136 парцел № V-150, VI-27, IV -14, III-13, II-12, XIII-62 и I а-43 от кад. лист № 661 от 1987 г., поради действието на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
В писмо с изх. № 94-2149 от 02.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град е посочено, че в Областна дирекция „Земеделие“ София-град не разполага с информация относно състава на бившата поземлена комисия при Столична община, район „Витоша“, респективно ОСЗ „Витоша“ към дата 08.02.2002 г.
По делото е представен нотариален акт за собственост на придобит имот по закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някой недвижими имоти № 59 от 07.01.1967 г., том I, дело № 59/1967 г., съгласно който ТКЗС „Витоша“ – Симеоново, София, продава на П. А. А.,Е.Д.А. и А.П.А.– на тримата общо 1/3 идеална част, на И.С.М.1/3 идеална част и на К.Д.Б.1/3 идеална част, а същите купуват едно празно място с пространство от 1160 квадратни метра, съставляващо парцел II, планоснимачен номер № 149 от квартал 18 по плана на вилна зона I част – Киноцентъра. Представен е и протокол от 09.02.1990 г. по гр. д. № 277/90 г. на Четвърти районен съд, съгласно който е била постигната спогодба по силата, на която в дял и изключителна собственост на П. А. А.,Е.Д.А. се възлагало и те получавали празно дворно място съответстващо на парцел II – 149 от кв. 18 по плана на гр. София, кв. „Драгалевци“, вилна зона „Киноцентър I част“ цялото пространство от 1160 кв. метра.
Със заповед № РД-09-75/12.02.1996 г. на кмета на р-н „Витоша“ на основание чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ е одобрен проект за разделяне на парцел II- 12 на парцели II-12 и XVIII-12 от кв. 18 по плана на вилна зона „Киноцентър“ – I част.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том LXXX, дело № 15911/1996 г. се установява, че А.П.А.– Я. и П. А. А.продават на В.Д.Л. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място съставляващо парцел XVIII-12, от квартал 18, по плана на гр. София, в. з. „Киноцентъра“ – I част с площ 560 кв. м. От представеното удостоверение за наследници с изх. № 2971 от 30.06.2017 г. се установява, че В.Д.Л. е починал на 11.12.1996 г., като след смъртта си е оставил наследници по закон К.И.Л. – съпруга, В.В.Л. – син и И.В.Л. - син.
По делото е представено писмо от Главния директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ във връзка с издадено на ответниците съдебно удостоверение, в което са посочени съставите на поземлените комисии към 16.06.1993 г., 10.05.2001 г. и към 25.03.2002 г.
Представена е скица на поземлен имот № 15-497917-12.10.2016 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.1974.12, с адрес на имота гр. София, район „Витоша“, ул. ********, с площ 285 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване. Представена е и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени имоти с идентификатори 68134.1974.1974, 68134.1974.12 и 68134.1974.4995.
Представен е и план за изменение на регулация одобрен със заповед № РД09-50-638/29.07.2014 на УПИ II, кв. 18, в. з. „Киноцентъра“ – I част.
От разпитания по делото свидетел Я.М.се установява, че познавал семейството на ответниците от дълго време и знаел, че имали имот до киноцентъра. Посочва, че имотът бил закупен от В.Л. през 1996 г., като свидетелят бил ходил многократно в имота, който бил с правоъгълна форма, с площ от около 600 кв. м., като бил ограден от три страни с метална ограда, а от четвъртата страна бил с бетонни колчета без мрежа, които маркирали границата с долния имот, като имотът не бил застрояван. В имота имало овошки и храсти, като свидетелят ходел често да си почива и същият бил поддържан от бащата на ответницата К.Л. до неговата смърт през 2012 г. Свидетелят посочва, че около милениума ответницата К.Л. му била споделила, че някой бил предявил претенция за имота. Свидетелят посочва, че в имота имало чешма, но не си спомня да е имало тоалетна.
По делото е разпитван и свидетелят А.К., която посочва, че познава ответниците от 1990-1991 г., като от 1993 г. живеела в кв. „Драгалевци“. Посочва, че имотът се намирал на две преки от киноцентъра, бил ъглов но ответниците били закупили само половината от него, като бил с правоъгълна форма с площ около половин декар, като процесния имот бил ограден от три страни. Когато го закупили имотът не бил застроен имали намерени да го застроят, но след смъртта на наследодателя на ответниците тези планове не се осъществили, като в имота имало дървета и зеленина. Свидетелката посочва, че знаела за дела, които се водили за имота от 2000 г., като от 2015 г. -2016 г. ответниците нямали достъп до имота. Свидетелката посочва, че тротоарът пред имота бил целият в растителност и не си спомняла в имота да е имало тоалетна.
По делото е разпитан и свидетелят И.А., който посочва, че познава процесния имот от 15-20 години, тъй като се занимавал с недвижими имоти и дори го е обявявал за продажба, като свидетелят имал реституиран имот на 70-80 метра от процесния и няколко пъти в месеца минавал покрай процесния имот. Процесния имот бил съчетание на три различни собственика в две УПИ. Процесния имот представлявал празно място, обрасло в трънки, храсти и дръвчета, като външната ограда била в трагично състояние и нямало вътрешна ограда, която да разделя оградените парцели на съседите, нямало външни врати и тоалетна. Оградата представлявало малко бетон и изпокъсана мрежа, като всеки можел да влезе, квадратурата на имота била 240 кв. м.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че процесния поземлен имот 68134.1974.12 по кадастралната карта е идентичен с част от УПИ II-149 от кв. 18 по стар регулационен план от 1958 г. УПИ II-149 по регулационен план от 1958 г., който е обект на нотариален акт № 59 от 07.01.1967 г., е идентичен с поземлени имоти 68134.1974.12, 1103 и 4995 от КК. Съгласно заключението поземлен имот 68134.1974.12 по КК е идентичен с част от УПИ XVIII-12 от квартал 18 по действащия регулационен план от 1990 г., изменен с ЧИРП от 1996 г. В площта на УПИ XVIII-12, който е обект на нотариален акт № 81 от 23.07.1996 г., попадат ПИ 68134.1974.12 и части от ПИ 68134.1974.1103 и 4995 от КК. Вещото лице е посочило, че ПИ 68134.1974.12 по КК е идентичен с възстановения имот с Решение № 8468 от 09.02.2002 г. на поземлена комисия „Витоша“ – нива от 290 кв. м. – част от имот № 136 от кад. лист. № 661 от кадастрален план изработен преди 1956 г., попадащ в ПИ 12 и УПИ XVIII -1003 от кв. 18 по регулационния план на местност „Вилна зона Киноцентъра I част“.
По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като същата е била допусната поради представяне на допълнителни документи по делото, като вещото лице изцяло е потвърдило вече представеното по делото заключение.
Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването ѝ в стопанството, но не в реалните ѝ граници, а в границите на кооперативните блокове. По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Тъй като ответниците не са участвали в административното производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото на собственост върху спорния имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален административен акт.
Основателни се явяват оплакванията изложени във
въззивната жалба по отношение на обстоятелството, че решение № 8468 от
08.02.2002 г. на ПК, с което се допълвало решение № 1814 от 16.06.1993 г. на ПК,
което било влязло в сила и било стабилен административен акт е нищожно. Настоящата
съдебна инстанция приема, че решение № 8468 от 08.02.2002 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището на Драгалевци на поземлената комисия на община „Витоша“, е нищожно,
тъй като е издадено извън предметната (материалната) компетентност на
колективния административен орган. Установи се, че с решение № 1814 от
16.06.1993 г. на поземлената комисия в гр. София, община „Витоша“, е отказано
да бъде признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на наследниците на П.,С., Д. и З.И.С.върху процесната земя, като
административният орган е приел, че е налице уредената в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
пречка за реституция – имотът е застроен. По делото не са представени
доказателства, че в тази част решението на ПК е обжалвано, като е признато
правото на възстановяване на собствеността върху тази земя. Всеки
административен орган в единния държавен административен апарат упражнява
властнически правомощия в пределите на неговата материална (родова)
компетентност, като той може да измени или отмени постановените от него
индивидуални административни актове само в случаите и в сроковете, изчерпателно
изброени в закона. Възможността за възобновяване на приключило с влязъл в сила
индивидуален административен акт административно производство е уредена в чл.
14, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.), която предписва, че при
откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на
нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ ОСЗ по искане на министъра на
земеделието и храните или по искане на заинтересуваните лица се произнася с
решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства
или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 3 години от влизане в
сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на
общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. С изменението на
тази правна норма (ДВ, бр. 98 от
При извършения по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на този индивидуален административен акт настоящата съдебна инстанция приема, че не са били налице процесуалните предпоставки, уредени в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.), за възобновяване на процесното административно производство, тъй като то не е извършено нито по искане на министъра на земеделието и храните, нито по искане на заинтересуваните лица. От друга страна, решение № 8468 от 08.02.2002 г. е издадено, след като е изтекъл предписаният в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ преклузивен 3-годишен срок от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (решение № 1814 от 16.06.1993 г.). Следователно, решението на ПК-район „Витоша” от 16.06.1993 г., за което нито се твърди, нито се установява, че е обжалвано по съдебен ред, като дори на самото решение е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 12.08.1993 г., представлява стабилен индивидуален административен акт, ползващ се със сила на решено за администрацията нещо, и не е подлежало на отмяна или изменение. Като административният орган се е произнесъл повторно по повдигнатия пред него въпрос, той е издал индивидуален административен акт извън своята материална (предметна) компетентност, поради което решение № 8468 от 08.02.2002 г на ПК „Витоша” е нищожно и не е породило целените от административния орган правни последици. ПК е длъжна да зачете стабилитета на предходното произнасяне и тя не разполага с правомощието да променя вече формирана воля, относно основателността на заявеното искане, т.е. за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. В този смисъл Решение № 474 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г., III г. о., ГК, в което се приема, че решението на ПК, са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да се отменят или изменят от органа, който ги е издал. Затова нищожно е решението, постановено при незачитане на стабилитета на предходно произнасяне, освен ако бъде изменено или отменено по предвидените за това извънредни способи за защита, при явна фактическа грешка (чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ), в хипотезите на чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ и при влязло в сила решение по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отречено възстановяването на собствеността по отношение на ползващи се от него лица. В цитираното решение е посочено, че представените по делото доказателства, които безпротиворечиво установяват, че са издадени две окончателни решения на ПК за един и същи имот в полза на наследниците на две лица, при което приоритет трябва да се даде на издаденото по-рано решение. В този смисъл е и Решение № 305/01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., II г. о., ГК, в което се приема, че въззивният съд неправилно е приел, че предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменяне на предходното решение на поземлената комисия № 574/1998 г., с което същата е отказала да възстанови правото на собственост върху процесния имот, са били налице (откриване на нови обстоятелства) и че последващото решение на комисията № 701/2000 г. легитимира ищците в първоинстанционното производство като лица, в чиято полза е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот. Условията на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ също не са били налице, тъй като погрешно формираната воля на административния орган не представлява явна фактическа грешка, а порок на административния акт, който е могло да бъде отстранен единствено по пътя на неговото обжалване, поради което решението на ПК било нищожно и не може да легитимира ищците като лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот. В Определение № 290 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 98/2009 г., II г. о., ГК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение е посочено, че определението на въззивния съд не противоречи на решение № 1 от 08.12.1993 г. по адм.дело № 1139/1993 г., нито на решение № 96 от 31.03.1994 г. по адм.дело № 4876/1993 г. на ВС, III г.о., съгласно които решенията на поземлените комисии по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове и не могат да се отменят от органа, който ги е постановил, а последващите решения в посочения смисъл са нищожни, както и че позитивните решения на поземлените комисии не подлежат на съдебен контрол. В Определение № 1185/29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 989/2009 г., II г. о., ГК, с което не е допуснато въззивното решение до касационно обжалване е посочено, че първоначалното решение на комисията, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива е влязло в законна сила, а последващото решение № 574 от 07.12.1998 г. е нищожно, като постановено при липсата на предпоставките по чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ, като това било достатъчно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо да се изследва дали наследодателят на ищците/касатори/ е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че решение № 8468 от 08.02.2002 г. на ПК „Витоша“ е издадено извън определените от закона правомощия и по преклудирани права, поради което същото е нищожно като индивидуален административен акт, не поражда предвидените в закона правни последици и не легитимира наследниците на П.,С., Д. и З.И.С.като носители на самостоятелни вещни права върху процесния недвижим имот. Решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта, но в случая липсва валидно позитивно решение на поземлената комисия, поради което, бившите собственици не са в състояние да се легитимират като собственици на имота към момента на извършеното разпореждане процесния недвижим имот. С оглед на обстоятелството, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 от 17.05.2016 г., том I, рег. № 834, дело № 45 от 2016 г., съгласно който е закупил имота от С.К.В.и Ц.К.Й., чието право на собственост е удостоверено с нотариален акт за признаване възстановено по ЗСПЗЗ и по завещание право на собственост върху недвижим имот № 198 от 17.05.2016 г., том I, рег. № 10131, дело № 174 от 2014 г., издаден въз основа на нищожното решение № 8468 от 08.02.2002 г. на ПК „Витоша“, то ищеца не може да се легитимира като собственик на процесния имот, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено изцяло, като предявеният иск бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1328.60 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
С оглед на основателността на въззивната жалба искането на въззивниците за присъждането на разноски следва да бъде уважено, като на същите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 85.56 лв., представляваща заплатената държавна такса. С оглед неоснователността на исковата молба на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1250 лв., представляваща направените разноски пред СРС.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 274265 от 20.11.2017 г., постановено по гр. д. № 12550/2017
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Н.Д.,
ЕГН **********р*** срещу В.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, И.В.Л. с ЕГН **********,
с адрес *** и К.И.Л., с ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на основание покупко-продажба на
поземлен имот с идентификатор 68134.1974.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2001 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение със заповед РД 14-22-594/28.06.2012 г., с адрес София, район „Витоша“, вилна зона „Киноцентъра 1ч.“ ул. „********, целия с площ
от 285 кв.м., при граници имоти с идентификатори №№ 68134.1974.413,
68134.1974.4995, 68134.1974.1103, 68134.1974.4992 и 68134.1974.13, с номер по
предходен план 12, кв.18, п. XVIII.
ОСЪЖДА „М.Н.Д., ЕГН **********р***
да заплати на В.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, И.В.Л. с ЕГН **********, с
адрес *** и К.И.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 1250 лв., представляваща направените разноски пред СРС.
ОСЪЖДА „М.Н.Д., ЕГН **********р***
да заплати на В.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, И.В.Л. с ЕГН **********, с
адрес *** и К.И.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 85.56 лв., представляваща направените разноски пред СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.