Решение по дело №124/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на П. на Д. А. за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - [населено място], чрез пълномощник – Е. З., гл.експерт /юрист/, против Решение № 11 от 14.01.2025 г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 915 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено Н. П. /НП/ № НЯСС-139/02.09.2024 г., издадено от П. на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ - [населено място] за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закон за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и като неправилно следва да бъде отменено, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 166 от АПК. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не изпраща процесуален представител.

Ответникът - Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ - [населено място], редовно призован, представител не се явява. От процесуалният му представител – юрк. В. В. е депозиран е писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП-Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновава извод, че първоинстанционното решение не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблаго-приятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 11 от 14.01.2025 г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 915 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено Н. П. /НП/ № НЯСС-139/02.09.2024 г., издадено от П. на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ - [населено място] за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закон за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лева. Санкцията е наложена затова, че на 09.01.2024 г. ДПУСЯ, като собственик на язовир „Кираджията“ находящ се в землището на [населено място], общ. Враца, обл. Враца, не е изпълнило, задължителното предписание, дадено с К. П. № 03-01-30/20.07.2023 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника“, със срок на изпълнение 03.01.2024 г.

За да отмени НП въззивният районен съд е приел, от една страна, че АУАН е съставен при спазване на предвидените в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. Двата акта АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 на ЗАНН. При преценка на доказателствената съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено нарушение, така както е описано в АУАН и НП. Обсъдено е, че не са налице обстоятелствата за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като и че наложената имуществена санкция е в минимален размер.

От друга страна е прието от първоинстанционния съд, че против пред-писанията дадени с К. П. /КП/ № 03-01-30/20.07.2023 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, към ДАМТН, а именно: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника“, със срок на изпълнение 03.01.2024 г. е подадена жалба до административен съд, която жалба съгласно чл. 166 от АПК спира изпълнението на обжалвания акт, при което не текат никакви срокове, и се спира изпълнението на предписанията, до произнасяне на съда, което е станало окончателно с Решение на ВАС от 29.05.2024 г. Не е допуснато предварително изпълнение на предписанието от издалия го орган, нито е искано допускане на предварително изпълнение от съда по реда на чл. 167 от АПК. Прието е, че към дата 09.01.2024 г. и 03.01.2024 г. ДПУСЯ не е изпълнило предписанието за ремонт по силата на закона /чл.166 от АПК/ и не би могло да се приеме, че е извършило вмененото му нарушение с издаване на АУАН на 11.03.2024 г., който възпроизвежда констатациите от КП от 09.01.2024 г. Същото се отнася и до НП, издадено на базата на незаконосъобразния АУАН, макар и същото формално да е издадено след постановяване на окончателното решение на ВАС.

Прието е, че при наличие на жалба против акта, даващ предписание за ремонт, при липса на данни за наличие на предварително изпълнение на акта, или искане за такова от съда, при изтичане на дадените срокове за ремонт в период, в който не е приключило с окончателен акт съдебното производство относно оспорване на акта с даденото предписание, АНО е следвало да съобрази тези факти и да даде нови срокове за изпълнение на предписанието, което не е сторил, при което НП се явява незаконосъобразно и на това процесуално основание същото следва да се отмени. Затова и НП е отменено, като е осъдена ДАМТН да заплати на ДПУСЯ разноски в размер на 100,00 лева.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни изцяло.

Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. Същото е и правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е справедливо.

Предписанията са дадени с КП от 20.07.2023 г. Същите са пред Административен съд София-град /АССГ/, където е образувано адм.дело № 9237/2023 г. по описа на АССГ, който се е произнесъл с Решение № 369/15.01.2024 г. Така постановеното решение е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 6555/29.05.2024 г. , постановено по адм. Дело № 1952/2024 г. по описа на ВАС.

Задължителните предписания, дадени по Закона за водите нямат предварително изпълнение, по силата на самия закон. Няма данни по делото при издаването на предписанията да е приложен чл. 60 от АПК, предоставящ възможност в административния акт да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение. При обжалване на предписанията по съдебен ред не се твърди да е поискано от съда допускане на предварителното им изпълнение по реда на чл. 167 от АПК. Анализирани в последователността, в която се цитират, смисълът на посочените разпоредби е да се даде защита и да се охранят особено важни ценности и правно значими интереси.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК постановява, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако закъснението на изпълнението може да последва значително или трудно поправими вреда. Съгласно чл. 160, ал. 2 от АПК разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, а според чл. 160, ал. 3 от АПК предварителното изпълнение може да бъде допуснато и след постановяване на акта. Предвидено е и бързо производство за обжалване - в 3 дневен срок на предварителното изпълнение и произнасяне на съда незабавно в закрито заседание – чл. 160, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от АПК.

При обжалване и съгласно чл. 167, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото по искане на страна, съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Съгласно чл. 167, ал. 2 от АПК, когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен размер. Определението на съда подлежи на обжалване /ал. 3/.

В настоящия случай безспорно се установи, че е налице обжалване на предписанията пред съд, с което изпълнението им е спряно, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК. С издаването на предписанията със съответния КП не е разпоредено тяхното предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, а и няма такова по силата на закона /чл. 190а ал. 1, т. 3 от Закон за водите/, като при обжалване на предписанията не е поискано предварителното им изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 от АПК.

Няма законова разпоредба в Закона за водите, която изрично да разпорежда, че обжалването на задължителните предписания, които са вид принудителна административна мярка, не спира изпълнението им.

Налице е законов пропуск относно изпълнението на предписанията, дадени по реда на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закон за водите при обжалването им, но и процесуално бездействие на компетентния орган, макар и по негова преценка, да разпореди или да поиска от съда при обжалването им предварителното им изпълнение с оглед характера на даденото предписание.

Затова и в конкретиката на настоящия случай следва да се приеме, че при наличие на жалба против акта, даващ предписание, неизпълнението на което в дадения от административния орган срок е довело до издаване на процесните АУАН и НП, при липса на данни за наличие на предварително изпълнение на акта или допуснато такова от съда, при изтичане на дадените срокове в период, в който не е приключило с окончателен акт съдебното производство по оспорване на акта, с който са дадени предписанията, за АНО е възникнало задължението да съобрази тези факти, като даде нови срокове за изпълнението им. Като не е сторил това, а е приключил административната преписка с издаване на процесното НП на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и налагане на имуществена санкция за неизпълнение в срок на дадените предписания, ответникът е издал незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от въззивния съд.

Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Оспореното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, не е постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и като правилно следва да се потвърди.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС Враца е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 11 от 14.01.2025 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 915 по описа на съда за 2024 г.

ОСЪЖДА Д. А. за метрологичен и технически надзор - София ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ - София сторените по делото разноски в размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.