Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4466 20.11.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4085 по описа на ПРС за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата
С.С.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *******, чрез адв. К.Д. и адв. Д.
е предявила срещу “Технически университет – С.,***, с БУЛСТАТ: 8319178340285, с
адрес на филиала: гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов” № 25, представлявано от
директора на филиала проф. д-р инж. М.П. обективно съединени искове да бъде
признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № I 26/21.01.2013г.
на директора на филиала, с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 изр. 2 поради съкращаване на щата, считано от 02.02.2013г., да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен
асистент висше училище” и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за
времето, за което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за
периода 02.02.2013г. – 02.08.2013г. в размер на 3486 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Твърди
се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, считано от
21.07.1987г., като ищцата заемала длъжността „главен асистент висше училище”
при ответника. На 29.01.2013г. й била връчена заповед № I 26/21.01.2013г. на
директора на филиала, с която ТПО между страните било прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 изр. 2 поради съкращаване на щата, считано от 02.02.2013г.
Твърди се уволнението да е незаконосъобразно извършено, тъй като заповедта не
била мотивирана и не бил извършен подбор съгл. изискванията на чл. 390 (
вероятно се има предвид чл. 329 от КТ, уреждащ процедурата по подбора, т. като
чл. 390 в КТ няма) от КТ. Бил нарушен материалният закон и били нарушени и
процесуалните правила за издаване на заповедта, уволнителната процедура била
изцяло опорочена. Ето защо се твърди уволнението да е незаконно, като
вследствие на същото ищцата останала без работа. Претендира разноски.
В съдебно
заседание чрез пълномощниците си поддържа иска, взема становище за неговата
доказаност. Представя писмена защита, с която взема становище за това, че е
доказано твърдението й за нарушена процедура по подбор, тъй като част от
критериите за извършване на подбора са дискриминационни и несъответстващи на
разпоредбата на чл. 329 от КТ. Претерндира разноски.
В
съдебно заседание искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е
увеличен от 3486 лева на 5678, 70 лева.
В срок
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез директора на филиала, с който се
взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Твърди
се, че ТПО между страните е законосъобразно прекратено, като е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на ТПО– съкращаване в щата.
Посочва се, че съкращаването на щата е било извършено по установения за това
ред, че е извършен подбор в съответствие с критериите, установени в КТ, в
частност чл. 329 от КТ, като чл. 390 от същия (както бе констатирано по-горе и от
съда) няма. Посочва се, че с решение от 12.12.2012г. на Академичния съвет на ТУ
– С. е взето решение във филиала в гр. Пловдив да се съкратят 2 щатни бройки за
длъжността „главен асистент’ в катедра по Електроника на факултета по
Електроника и автоматика във филиала, поради което надлежно е взето решение за
съкращаване на щата. Въз основа на решението ректорът на ТУ – С. издал заповед
№ 4468/12.12.2012г., с която наредил да
се съкратят 2 щатни бройки за длъжността „главен асистент висше училище” в
катедра „Електроника” във факултета по електроника и автоматика във филиала в
гр. Пловдив. Със заповед № 4469 от същата дата била назначена комисия, която да
извърши подбор по критериите, утвърдени в чл. 12, ал. 3 от КТД – работещи
пенсионери, придобито право на пенсия за осиг. стаж и възраст, образование,
квалификация, качество на извършване на работата, трудов стаж на длъжността и
тр. стаж в ТУ С.,***. Комисията
извършила подбор и установила, че за ищцата е бил налице втория по последователност
критерий, а именно придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. за
извършения подбор бил съставен протокол вх. № 1345/18.12.2012г. Сочи се, че при
уволнение на осн. съкращаване на щата заповедта не е нужно да се мотивира, а
ясно да се посочи основанието и същото реално да е налице. Ето защо се твърди
уволнението да е незаконно, а исковете – неоснователни, и се моли за
отхвърлянето им. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание се взема становище за недоказаност на иска, тъй като подборът
бил извършен на основание предвидените в КТД критерии. В писмена защита
допълнително посочва, че тези критерии по никакъв начин не са оспорени от ищеца
в съдебно заседание, поради което всяко твърдение за тяхната
незаконосъобразност би било късно направено. Поради неоснователност на главния
иск се твърди и акцесорните такива да се явяват недоказани. Моли се за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочените
предизвестие и заповед. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – че оспорената заповед е издадена от лице,
носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона
реквизити, основанието, на което е прекратено ТПО, че е било налице посоченото
в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е налице
съкращаване на щата, че уволнението е извършено при спазване на процедурата,
уредена в Кодекса на труда, че е извършен подбор в съответствие с критериите по
чл. 329 от КТ, като на работа са оставени служителите, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
В настоящия случай между
страните не се спори, и от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е работила по ТПо с ответника на основание трудов догово от
21.07.1987г., като съгласно последното доп. споразумение от 06.10.2011г. е
заемала длъжността „главен асистент, висше училище” във ВУЗ – ФЕА- катедра
„Електроника” при ТУ – С.,***. Със заповед № I 26/21.01.2013г.
на директора на филиала, връчена й на 29.01.2013г. ТПо между страните е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ поради съкращаване на
щата, вр. с чл. 326 и 329 от КТ, считано от 02.02.2013г.
В подкрепа на твърденията си, че
е налице основанието, посочено в уволнителната заповед, и подбор е извършен,
ответната страна е представила протокол от заседание на академичния съвет на ТУ
– С., видно от който е взето решение да се съкратят 2 щатни бройки за
длъжността „главен асистент” в катедра „Електроника” на ФЕА – Факултет по
електроника и автоматика, във Филиал Пловдив. Със заповед № 4468/12.12.2012г.
на ректора ан ТУ – С. е разпоредено да се актуализира щатното разписание на
длъжностите във филиала, считано от 01.01.2013г., като се съкратят 2 щатни
бройки „главен асистент висше училище” в катедра „Електроника”. на ФЕА. С тази
заповед са запознати 8 служители на длъжност „Главен асистент”, измежду които и
ищцата, всички срещу подпис, на 15.12.2012г. Със заповед № 4469/12.12.2012г. отново на
Ректора на ТУ – С. е назначена комисия от 4 члена и 1 председател, която да
извърши подбора межди всички преподаватели, назначени на длъжност „главен
асистент висше училище” в катедра „Електроника” във ФЕА при Филиал Пловдив, по
критериите по чл. 12, ал. 3 от КТД. Единият от членовете на комисията е и адв. М.Т.,
процесуален представител на ответника по делото. Представен е и протокол за
извършен подбор от 17.12.2012г. от назначената комисия, видно от който подборът
е извършен на база следните критерии: 1. работещи пенсионери; 2. придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3. степен на образование; 4.
степен на квалификация; 5. качество на извършената работа; 6. трудов стаж на
съответната длъжност; 7. трудов стаж в ТУ – С.,***. Посочени са 8 лица на
длъжност „главен асистент”, измежду които да се извърши подбора, едно от които
е ищцата. В протокола се посочва, че първият критерий – работещ пенсионер, е
приложим при главен асистент инж. Б.Х.К. – К., тъй като е придобила и упражнила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а вторият критерий – придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложимо спрямо главен
асистент инж. С.С.В., т. като на 05.11.2012г. е продобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо, че не е упражнила същото. Останалите
критерии не са разгледани изобщо, като е посочено, че след като тези два
критерия не са приложими по отношение на останалите подлежащи на подбор лица,
то следва да се пристъпи към прекратяване ТПО именно на ищеца и Б.К. – К. затова
е взето решение да се предложи да се съкратят двете щатни бройки, заемани от
тях. Приложена е и докладната на председателя на комисията, с която същият
уведомява директора на филиала за взетото решение. Всички така посочени
документи са със съответните входящи и изходящи номера.
Представя се и цитирания в
протокола КТД, действащ в ТУ С.,***,
сключен между работодателя и СО към СС в обединение „Промяна” и КТ „Подкрепа”, като видно от чл. 5, ал. 1 същият се прилага
само относно работещите - членове на синдикатите, за времето, за което те
членуват в тях, и за присъединилите се по предвидения в КТД служители. В чл.
12, ал. 3 е установена следната процедура по подбор при закриване на работни
места, с отчитане на критерии в следната последователност: 1. работещи
пенсионери; 2. придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3.
степен на образование; 4. степен на квалификация; 5. качество на извършената
работа; 6. трудов стаж на съответната длъжност; 7. трудов стаж в ТУ – С.,*** (
предимство има по-продължителният стаж). В ал. 4 е посочено, че съкращенията по
чл. 328, т. 1, 2 и 3 КТ се извършват в съответствие с горепосочените критерии
по звена, като се сравняват работещите на еднакви (аналогични) длъжности. Ал. 5
пресъздава изцяло разпоредбата на чл. 329 от КТ.
Представено е и длъжностното
щатно разписание на ТУ – С.,***1.01.2012г. Видно е, че във Факултета по
електроника и автоматика – ФЕА, има 5 катедри – Електроника, Електротехника,
КСТ, ОЛТ, Системи за управление. В катедра Електроника има 9 щатни бр. за длъжност
„главен асистент ВУ”, Електротехника – 8 за главен и една за асистент, КСТ – 1
за главен и 1 за асистент, ОЛТ – 2 за главен асистент, системи за управление –
5 за главен асистент ВУ. Същевременно със заповед от 20.12.2012г. на директора
на филиала въз основа на заповед 4468/12.12.2012г. е наредено считано от
01.01.2013г. да се съкратят 2 щ. бр. за длъжността „главен асистент ВУ – висше
училище” в катедра „Електроника” на ФЕА, и да се изготви ново щатно разписание
от 01.01.2013г. Такова щатно разписание е ътвърдено и приложено по делото,
видно от което в катедра „Електроника” от 01.01.2013г. има 6 щатни бройки за
длъжността „главен асистент висше
училище”, в електротехника има 7, КСТ – 17, ОЛТ – 2, СУ – 4 за главен и 3 за
асистент. От пълния текст на протокола от 12.12.2012г. е видно, че е имало предходно взето решение от 21.11.2012г. за
съкращаване на щатни бройки в ТУ – С.,***, но не се установява колко и кои са
те. Поименни щатни разписания не са представени, поради което е невъзможно да
се установи какви длъжности реално са заемали участвалите в подбора лица, в коя
катедра и колко щатни бройки за длъжността „главен асистент висше училище” в
катедра „Електроника” са били реално заети към датата на подбора.
Представена е Заповед № 2/45 от
09.07.2012г. на Ректора на ТУ – С., с т. 6 от която се нарежда на всички
нехабилитирани преподаватели и служители, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и освободени по взаимно съгласие да запазят щатните
си бройки, които да не се съкращават, а да се даде възможност същите лица ад ги
заемат отново по срочно ТПО със 70 % от получаваното преди това възнаграждение.
Установява се от справката от ТД
на НАП – Пловдив, че след 02.02.2013г. до 09.08.2013г. ищцата няма регистрирани
ТПО, а от изходящото от работодателя удостоверение – че размерът на последното
БТВ на ищеца възлиза на 946, 45 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните изводи:
Уволнението на ищцата е
незаконно. Установи се действително, че заповедта е издадена от носител на
работодателската власт – директорът на ТУ С.,***, че е посочено основанието за
уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 КТ – съкращаване на щата, и заповедта е
редовно връчена на ищеца. Ето защо това е
достатъчно, за да е редовна от външна страна заповедта. Доказва се и да
е налице формално съкращаване на щата, има заповед за закриване на две щатни
бройки, като в щатното разписание за заеманата от ищеца длъжност за 2012г. са 9,
а впоследствие от 01.01.2013г. са намалени на 6, след закриването на 2 щатни
бройки в края на годината, като несъответствието между заповедта за закриване,
щатното разписани от 01.01.2012г. и това от 01.01.2013г. не означава, че не е
възможно междувременно да е била закрита още 1 щатна бройка.
Съдът намира обаче, че подборът
е извършен, от една страна, при условията на драстично несъответствие с
разпоредбата на чл. 329 от КТ относно критериите за извършването му, която
разпоредба е императивна, а от друга не се доказва кои са били подлежащите на
подбор лица, и измежду какви действително лица е извършен подборът.
Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 329
от КТ работодателят има право да извърши подбор, като, в интерес на
производството или службата, да уволни работници и служители, чиито длъжности
не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Критериите, уредени в разпоредбата на чл. 329
от КТ, които трябва да съобрази работодателя, са два – 1) професионалната
квалификация, включваща образованието, следдипломна квалификация, допълнителна
професионална квалификация – завършени курсове и школи за компютърна грамотност,
владеене на езици и пр., и 2) нивото на изпълнение на възложената работа. Двете
изисквания са дадени кумулативно – т.е. трябва да се изследват и двата
критерия, като законът не поставя изискване за форма нито за действителност,
нито за доказване на подбора. Извършеният подбор следва да бъде доказан в съда от
работодателя и това може да се извърши с всички доказателствени средства. Лицата
между които следва да се извърши подбор, когато е задължителен, са всички
работници и служители, заемащи длъжността, включително и ползващите се с
предварителна закрила по чл. 333 КТ. В този случай работодателят трябва да
извърши сравнение между тях по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ и ако определи
за уволнение работник или служител, ползващ се със закрила, да поиска
съответното разрешение, след което да извърши уволнението. Подборът се извършва
от работодателя, но той може да ползва помощен орган – например комисия по
подбора. Доказателствената тежест за доказване извършването и
законосъобразността на подбора е на работодателя.
От една страна, предвид липсата
на поименно щатно разписание към датата на извършване на подбора и уволнението,
респ. липсата на доказателства колко са били към тази дата щатните бройки за
длъжността „главен асистент висше училище” в катедра „Електроника” при ФЕА на
Филиал Пловдив, и от кои лица са били заемани същите не може да се установи
какви длъжност и в кои катедри са заемали осемте лица, между които подборът е
извършен. Ето защо не може да се установи дали подборът е извършен между всички
лица, които следвало да участват в него.
От една страна, в щатното разписание за 2012г. има 9 щатни бр. за длъжност
„главен асистент ВУ”, в катедра „Електроника”, а в новото разписание са 6, без
да се установява от ответника дали 1 щатна бройка междувременно не е била
съкратена. Въз основа на решението от 12.12.2012г. се разпорежда съкращаване на
2 щатни бройки, като в протоколът за подбор се цитират 8 имена, без да е ясно
какви длъжности и къде заемат, дали има вече съкратена щатна бройка в катедрата
за тази длъжност или има 1 свободен щат. Не се установява, в случай да е имало
1 незает свободен щат защо се съкращават реално 3, а не 2 щатни бройки, т. като
щатните бройки, цитирани в решението, са без оглед на това заети или не. Не
може изобщо да се установи как при 9 щатни бройки и 2 съкратени се извършва
подбор измежду 8 лица, уволняват се 2 от тях и остават 6 щатни бройки. Както
вече бе посочено, не се ангажираха никакви доказателства какви са били
подлежащите на подбор лица, какви длъжности, в кой факултет са заемали, с какво
образование и проф. квалификация са, и от кои лица е заемана длъжността „главен
асистент висше училище” в катедра „Електроника” при ФЕА на Филиал Пловдив към
датата на подбора.
Отделно от това, критериите за
извършване на подбор са в крещящо противоречие с императивните норми на КТ, в
частност чл. 329 от същия. Съдът намира, че този въпрос следва да бъде
изследван въпреки наведените от ответника твърдения, че ищецът не е възразил за
законосъобразността на подбора, тъй като ищецът, от една страна, при завеждане
на иска не е бил запознат с протокола за извършването му, от друга – при
запознаване изрично е оспорил същия и още в исковата молба е твърдял, че цялата
процедура по уволнението, в т. число и подбора е опорочена. ето защо съдът е
длъжен да изследва спазването на императивните законови норми, каквато е
разпоредбата на чл. 329 от КТ. Същата въвежда само два критерия за оценка на
служителя, без оглед неговата възраст - професионалната квалификация, включваща
образованието, следдипломна квалификация, допълнителна професионална
квалификация – завършени курсове и школи за компютърна грамотност, владеене на
езици и пр., и нивото на изпълнение на възложената работа. Също така тези
критерии следва да се обсъждат последователно, а не взето заедно. Работодателят
обаче е извел 7 критерия, съгласно КТД, които са в противоречие с императивна
правна норма, два от които - 1. работещи пенсионери; 2. придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, са явно дискриминационни и целят
заобикаляне разпоредбата на отменения чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ относно
прекратяване на ТПО с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В случая въвеждането на тези 2 критерия става с КТД, за който дори не
е ясно дали се прилага по отношение на всички подлежащи на подбор лица.
Независимо от това, в случай, че разпоредба на КТД противоречи на императивна
правна норма, какъвто е настоящия случай, тя не се прилага. Отделно от това,
при извършване на подбор се преценява по всички критерии кое лице на кои от тях
отговаря, след това се изготвя обща оценка и се извършва съпоставка между тях и
се прекратява ТПО с лицето, получило най-малък брой точки, респ. най-ниска
оценка. това не е сторено, установено е, че има 1 лице, отговарящо на 1-я
критерий, 2-ро на 2-я и ТПО с тях е прекратено, без да се изследва нищо друго.
На трето място, съгл. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация,
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. В
случая КТД и въведените с него критерии за подбор по т. 1 и 2 на чл. 12, ал. 3
от КТД са в противоречие с така цитираната норма. В противоречие с нея е било и
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което е довело и до
частичната отмяна и изменението на тази разпоредба. Съгласно тази разпоредба в
момента професори, доценти и доктори на науките могат да се уволняват на това
основание при навършване на 65-годишна възраст. Въвеждането на каквито и да
било други критерии относно възраст, в т. ч. и за подбор, чрез посочване на
придобито право на пенсия, е недопустимо, като дискриминационно, от една
страна, противоречащо на чл. , ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, а от
друга – като противоречащо на чл. 329 от КТ. При извършване на подбор при тези
противоречащи на императивната уредба критерии, то уволнението се явява изцяло
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Подборът е незаконосъобразно
извършен, в разрез с критериите по чл. 329 от КТ – образование, професионална
квалификация и ниво на изпълнение на работата. Доколкото подборът е в нарушение
на законоустановените критерии, то извършеното на база на него уволнение се
явява незаконно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора по
главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „главен
асистент, висше училище” в катедра „Електроника” при ФЕА при ответника. В
случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е
работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на
който да е изтекъл.
По основателността на иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира
следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа
следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на
длъжност, при която е получавал по-ниско възнаграждение, и ищецът да докаже
размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за пълен работен месец преди уволнението, и размера на получаваното
по-ниско възнаграждение на новата длъжност. Фактът на оставане без работа
следва да се докаже със съответен официален документ, като такива в случая са
представен оригинал от трудова книжка за констатация в съдебно заседание,
удостоверение от ТД на НАП за наличие или липса на трудови правоотношения. В
случая от представеното удостоверение от ТД на НАП се установява, че в целия
период 02.02.2013г. – 02.08.2013г. ищцата е била без работа.
Установява се от представеното удостоверение за
последното БТВ на ищеца, че същото е в размер на 946, 45 лева, като шесткратният му размер
възлиза на 5678, 70 лева. Доколкото ищцата е била без работа за целия 6-месечен
период и искът е предявен именно в този размер, то същият е изцяло основателен
и ще се уважи. Вземането е лихвоносно,
ИМ има х-р на покана, поради което ще се присъди зак. лихва от тази дата до
окончателното им плащане.
Не са налице основания за
прихващане с вече изплатени на ищеца обезщетения, основанието за чието
изплащане е отпаднало, доколкото в срока за писмен отговор възражение за
прихващане не е било направено.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на
разноските по делото. Разноските са посочени да са в размер на 500 лева –
платено адв. възнаграждение. Видно от договора за плравна защита и съдействие,
уговорен е хонорар в р-р на 500 лева, като в договора е посочено да се изплаща
по банков път и е договорено в полза на адв. дружество „Д. и Д.”. Никъде няма
документ, видно от който същото да е платено. Освен пълномощното и договора, по
делото не са представени доказателства за неговото заплащане, в т. ч. фактура,
преводно нареждане или извлечение от сметка. Съгл. т. 1 от ТР № 6/2012г. от
06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
случая възнаграждението е платимо по банков път, но по делото не са представени
доказателства за неговото заплащане. Ето защо съдът намира за недоказано ищцовата
страна да е направила разноски за адв. възнаграждение по делото, срокът за
представянето им се е преклудирал в с.з. от 06.11.2013г., поради което такива
не следва да й бъдат присъждани.
Ответникът претендира разноски, но предвид уважаването на
исковете изцяло такива не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 347, 15 лева, от които ДТ в размер на 60 лева
за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 60 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК и 227, 15 лева - за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на С.С.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, чрез
адв. К.Д. и адв. Д., извършено със Заповед № I 26/21.01.2013г. на Директора на
Технически университет С.,*** проф. д-р М.П., с която ТПО между страните е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 поради съкращаване на щата,
считано от 02.02.2013г., ЗА НЕЗАКОННО И
ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.С.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, чрез адв. К.Д. и адв.
Д., на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент, висше училище” в
катедра „Електроника” във Факултет по електроника и автоматика при “Технически
университет – С.,***, с БУЛСТАТ: 8319178340285, с адрес на филиала: гр.
Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов” № 25, представлявано от директора на филиала
проф. д-р инж. М.П.
ОСЪЖДА
“Технически университет – С.,***, с БУЛСТАТ: 8319178340285,
с адрес на филиала: гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов” № 25, представлявано от
директора на филиала проф. д-р инж. М.П. да заплати на С.С.В., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, чрез адв. К.Д. и адв. Д. сумата от 5678, 70 лева (пет хиляди шестстотин
седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки, представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
02.02.2013г. до 02.08.2013г.., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2013г.
до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за заплащане на
разноски по делото като неоснователна.
ОСЪЖДА “Технически университет – С.,***, с БУЛСТАТ: 8319178340285, с адрес на
филиала: гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов” № 25, представлявано от директора
на филиала проф. д-р инж. М.П. да заплати полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 347, 15 лева (триста четиридесет
и седем лева и петнадесет стотинки) – държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
постановяването му – 20.11.2013г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА