№ 2400
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330108581 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н.
ЯНК. Д., че последната дължи на ищеца сумата от 456,90 лв., представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода
от 27.04.2017 г. – 30.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна
лихва в размер на 60,93 лв. за периода 30.06.2017 г. – 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на
разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 262455/ 14.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16388 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, IХ гр.с. Претендира и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** за имот,
находящ се в гр. *****, като собственик на водоснабден имот. В имота на потребителя
количеството предоставени ВиК услуги е определяно съгласно чл.26 от ОУ, действащи
за процесния период. Монтираното измервателно устройство в имота на потребителя е
индивидуално, поради което подмяната и поставянето му са задължения на
потребителя. Ищецът посочва, че ответникът е знаел за начина на отчитането му за
процесния период, като при отчетите е отказал да полага подпис, съгласно ОУ.
Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми, въз основа на което е образувано
1
ч.гр.д. № 16388 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е
възникнал правният интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
уважаването им и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са
процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4
ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Налице е
идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно
заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на
основание чл.40, ал.2 ГПК, видно от призовка – л.35 от делото. Препис от исковата
молба също е връчен чрез лице от домашните, съгласно да приеме съобщението
съгласно чл.46, ал.1 ГПК – л.30 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат,
опис на фактури, покана за доброволно плащане, известие за доставяне, копия от
карнет, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.
2
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е
присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75 лв. Ищцовото дружество
не претендира юрисконсултско възнаграждение в исковото производство предвид
изричното изявление на процесуалния представител, заявено в откритото съдебно
заседание. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса – 25 лв. и за адвокатско възнаграждение – 300 лв., или общо 325 лв.,
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. ЯНК.
Д., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 456,90 лв., представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода
от 27.04.2017 г. – 30.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна
лихва в размер на 60,93 лв. за периода 30.06.2017 г. – 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на
разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 262455/ 14.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16388 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, IХ гр.с.
ОСЪЖДА Н. ЯНК. Д., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция за ДТ, както и сумата от 325
лв. (триста двадесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 16388 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита
по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, IХ гр.с., ведно с
приложеното за послужване ч.гр.д. № 16388 по описа за 2020 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4