СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 11128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 20107 от 23.01.2019 г. по гр. д. № 89597/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 119 състав, Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и з.“, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Б.И.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 498 КЗ,
сумата от 5 000
лв., частично предявен иск от сумата от
20 000 лв., представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.03.2017
г., изразяващи се в болки и страдания, ведно
с обезщетение за забава върху тази
сума за времето от предявяването на иска на 22.12.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата, в размер на 35 лв., представляваща подлежащи
на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“ имуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.03.2017 г., ведно с обезщетение за
забава върху тази сума за времето от предявяването на иска на 22.12.2017 г. до
окончателното плащане на сумата, като искът, с правно основание чл. 498 КЗ, за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 9 000
лв.
С
решението Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.: Ж.и з.“, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Б.И.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 192,57 лв. – разноски по делото.
С
решението Б.И.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и з.“, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 243,50 лв. – разноски по делото.
Решението от 23.01.2019 г. по същество на спора, е обжалвано в срок и от
двете страни.
Ищецът Б.И.Т. обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен за
разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 9 000 лв. с искане да бъде
отменено в тази част и искът уважен изцяло. Излагат се оплаквания за
неправилност поради занижаване размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като същото се счита за несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, несъобразено
със събраните по делото доказателства за вида на увреждането, претърпените
болки и страдания, както и с актуалната съдебна практика. Претендира разноски.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и з.“ обжалва решението в частта, в която искът
за обезщетение е бил уважен за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв. със
законната лихва върху разликата от датата на увреждането, или за разликата от 4
000 лв., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения, поради нарушение на принципа на справедливост
по чл. 52 ЗЗД. Намира определеното обезщетение за несправедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, прекомерно по размер и несъответстващо на практиката на съдилищата,
несъобразено със събраните по делото доказателства за вида на увреждането,
получените леки по вид и степен контузии, интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания. Поддържа, че възстановителният период и
оздравителен процес при ищеца е протекъл бързо, както и че по делото нямало
данни за трайни негативни последици за неговото з., още и да са настъпили
усложнения в процеса на лечение на претърпените от пострадалия травматични
увреждания. Сочи че в хода на първоинстанционното производство не били събрани
доказателства, от които да се установят твърдените от ищеца емоционални травми,
силен психически стрес и напрежение вследствие на инцидента. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и се отхвърли искът за разликата от 4 000 лв., при
условията на евентуалност да се намали размерът на обезщетението за
неимуществени вреди Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите
оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбите, въззивният съд
намира следното:
СРС, Гражданско
отделение, 119 състав е бил сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Следователно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента.
Фактическият състав
на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ
включва следните факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът
е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди.
За
да бъдат уважени така предявените искове по
делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки:
деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника,
вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които
предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Съобразно правилото,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.
В тежест на ответника
при така депозирания отговор е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло
за настъпването на вредите.
Решението в частта,
в която искът е бил уважен до 1 000 лв. като необжалвано е влязло в сила, което
задължава въззивния съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че са се
осъществили законоизискуемите предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно:
настъпване на покрит застрахователен риск - ПТП на посочените дата и място с
исковата молба, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка
„гражданска отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и ответното
дружество, причинени травми на ищеца от това ПТП изпитвани от него болки и
страдания.
Предметът на
въззивна проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното
оспорване с въззивната жалба на ищеца и ответника за размера на увреждането и
за преживените от ищцеца травми и болки и страдания, както и относно
оплакванията на двете страни по справедливия размер на обезщетението за това по
критериите на чл. 52 ЗЗД и според събраните по делото доказателства, а и по
възражението на ответника за приноса на ищеца за настъпване на процесното ПТП,
отразяващ се върху размера на обезщетението с оглед чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Първоинстанционният съд
е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицински и
автотехнически експертизи, че в резултат на процесното ПТП ищецът
е получил травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, леко изразен
травматичен оток на палеца на лявата ръка с частично ограничение на движението,
и кръвонасядане по вътрешната страна на капачката на дясното коляно, и
причинените от това болки и страдания,
като в първите 8-9 дни след травмата болките са били по-интензивни, с
постепенно затихващ харктер към 12 ден от момента на инцидента, при
възстановителен период според СМЕ около 15-20
дни. Приел е още за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
за който се твърди, че е
управлявал МПС с несъобразена скорост и пътувал без поставен
предпазен колан, като се е позовал на приетата по делото СМЕ, съгласно
която получаването на процесните травми е възможно и при поставянето на
обезопасителен колан. Позовал се е на неоспорената от страните САТЕ, от която
ставало ясно, че водачът на застрахования при ответника автомобил е могъл да
предотврати настъпването на ПТП ако е изпълнил задължението си да пропусне
превозните средства, движещи се по пътя с предимство, както и че на
управлявания от ищеца автомобил са поставени обезопасителни колани, както на
предната, така и на задните седалки. При определяне размера на обезщетението е
съобразил травмите, времето на възстановяване, като е отчел, че няма други неблагоприятни
последици от инцидента, както и трайни
увреждания. Съдът
е кредитирал показанията на свидетеля Иван Т.,
в които заявява, че ищецът след ПТП е
изпитвал силна уплаха, довела до треперене и заекване, както и страх от
шофиране и преминаване през улично платно, и наложилото се вследствие на тях
медикаментозно лечение. Позовал се е отново на събраните гласни доказателства,
от които се установявало, че страховете на ищеца се успокоили след приема на
лекарства, като е отчел, че не са налице трайни увреждания.
Въззивният съд
споделя тези фактически и правни изводи, и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
По размера на
обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г.
по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010
г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на з.то,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време. Съгласно задължителната съдебна практика, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност"
- до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг.
266, ал. 1, т. 1, б. "а" КЗ, отм.).
При прилагането на
критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, лимитите на застраховане, както и размера на минималната
работна заплата, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
Въззивният съд
намира, че с обжалваното решение правилно е преценена доказателствената стойност
на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, която
сочи, че оздравителният процес е приключил за около 15-20 дни, обичаен за такъв
вид травми и при млади лица. В конкретния случай, преценката
на събраните по делото доказателства сочи, че в
резултат на ПТП на 19.03.2017 г. ищецът е получил травматични
увреждания: контузия на гръдния кош, леко изразен
травматичен оток на палеца на лявата ръка с частично ограничение на движението,
и кръвонасядане по вътрешната страна на капачката на дясното коляно, като
в началото /в първите 8-9 дни след травмата/
болките са били по-интензивни, с постепенно затихващ харктер
към 12 ден от момента на инцидента и възстановяване
на функционалните увреждания до пълна обратимост до 15-20
дни, и за които не му
е провеждано оперативно или друго лечение. Посочените увреждания по
своята медикобиологична характеристика представляват временно разстройство на
съзнанието, неопасно за живота, и съставляват лека телесна повреда. Не са събрани
по делото доказателства, които да оборват тези травми, установени с приетите по
делото писмени доказателства - медицински документи от спешния преглед, амбулаторни листове, и заключението на приетата по делото СМЕ, която не е оспорена от
страните и съдът при преценката по чл. 202 ГПК я
въприема като обективно и компетентно изготвена, нито такива, сочещи на наличие при
ищеца на продължаващи болки и страдания и понастоящем, нито
доказателства същият да е изпитвал затруднения да се обслужва в ежедневието си,
освен през периода, който съвпада с оздравителния процес. По
своя характер причинените на ищеца травматични увреждания са леки, не са от
такъв тежък травматичен
характер, и не предизвикват
неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено з.то или
живота му в опасност, дори и временна. Не се установи вследствие на травмите да
е имало счупвания, разкъсвания, съществени анатомични смущения на органите и
функциите на организма на пострадалия, белези от причинените увреждания -
такова отразяване няма в медицинската документация като обективно констатирано
състояние, нито има свидетелски показания за това. Същевременно в процеса на възстановяване е житейски
оправдано ищцецът да е изпитвал страх и безпокойство поради преживяното ПТП,
при което е бил увреден, и такива също следва да се съобразят от съда при
определяне на общия размер на обезщетението по справедливост.
Изложеното от свидетеля И.Б.Т., че след
инцидента ищецът е приемал лекарства за около месец, вследствие на което
болките отшумяли напълно кореспондира на заключението на СМЕ, според което
възстановителният период, при обичайно
протичане без усложнения на лечебния процес, е около 15-20 дни. Изпитаните от ищеца затруднения,
състоянието на страх, притеснение, заекване, емоционален дискомфорт и
напрежение, и проявените неблагоприятни
последици в здравословното му състояние – резултат от уврежданията, въззивният съд взема предвид при определяне
на общия размер на обезщетението по справедливост, но в настоящия случай видът на
уврежданията не се определя като значително тежък - напр. свързан със загуба на
съзнание като временно опасно за живота, траен козметичен белег, който променя
външния вид на млад човек, или и с доказано значително по-дълъг възстановителен
период – около 5 месеца /не са представени по делото доказателства за провеждано оперативно или друго лечение, нито се представя медицинска
документация, от която е видно, че се изисква постоянен прием на медикаменти,
които доказателства да установяват факта на продължаващи и към настоящия момент
неблагоприятни последици от настъпилото вследствие на процесното ПТП увреждане/,
значителни негативни емоционални преживявания, при което не могат да служат за
критерий за съпоставимост. Не се доказа по делото развитие на
усложнение на здравословното му състояние. Няма
данни за настъпили усложнения, което позволява да се приеме, че няма да има
допълнителни увреждания и да търпи
болки след процесното ПТП в бъдеще. Следва да се отчете и обстоятелството, че
към настоящия момент травмите са напълно отшумяли и няма данни за наличието на
трайни последици от описаните увреждания. Ищецът заявява изрично в депозираната
искова молба, че към настоящия момент е налице пълно физическо възстановяване. От друга страна, съдът съобрази
обстоятелството, че пострадалият е възстановен напълно, не са
останали трайни последици за нейното з., без усложнения и без последици.
Като взе предвид
претърпените от ищеца травматични увреждания -
контузия на гръдния кош, леко изразен травматичен оток на палеца на лявата ръка
с частично ограничение на движението, и кръвонасядане по вътрешната страна на капачката
на дясното коляно, възстановителния период от около 15-20
дни, наличието на травми в различни обасти – гръден кош, дясна
ръка и дясно коляно, причинените от тези телесни увреждания
битови неудобства и негативни психически изживявания (уплаха, стрес,
притеснение, заекване, страх да минава по улици с
натоварено движение, повишено внимание при шофиране), възрастта на
пострадалия към датата на ПТП - 19
години, социалния му статус, неудобствата от възникналия
инцидент,
сегашното му състояние, както и принципа на
справедливост и съдебната практика, въззивният
съд споделя извода на първоинстанционния, че справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД е обезщетение в размер на 5 000 лв. Така определеното
обезщетение въззивният съд намира за съобразено
и с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
19.03.2017 г.
В останалата част, в
която искът за сумата над 5 000 лв. до предявения размер от 9 000 лв. е
отхвърлен, решението се явява правилно и подлежащо на потвърждаване.
Въззивният съд не
споделя довода на въззивника – ответник за допринасяне настъпването на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от
пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително
следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение
е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана решение № 45/15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ ТО, решение №
166/01.10.2013 г. по т. д. № 60/2013 г., ІІ ТО и др., съгласно която при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, и то при условията на
пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на съпричиняването.
Направеното
от ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и з.“ възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради непоставяне на предпазен
колан, е неоснователно, с оглед възприетите констатации на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза и съдебно-автотехническата експертизи. От експертното становище по назначената
за нуждите на производството СМЕ, се установява че съществува възможност пострадалият да е бил с
поставен обезопасителен колан по време на инцидента и да получи същите травми.
Въззивният съдебен състав възприема това становище на вещото лице, доколкото при
наличие на поставен предпазен колан по време на ПТП, ищецът би могъл
да получи описаните по-горе травми. В случай, че ищецът
е бил без поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, при този
механизъм на удара, би получил травматични увреждания в по- тежка степен и в
повече области на главата и тялото. От
заключението на САТЕ става ясно, че на управлявания от
ищеца автомобил са поставени обезопасителни колани, както на предната, така и
на задните седалки. Ето защо не се доказа от събраните по делото доказателства,
че ищецът е пътувал без обезопасителен колан, както и се установи, че дори и да
е бил с него, травмите е могло да бъдат получени.
На следващо място не
може да се възприеме тезата на жалбоподателя-ответник, че пострадалият е
способствал за вредните последици, тъй като бил управлявал
МПС с несъобразена скорост. Данни по делото за скоростта, с която се е движил
автомобилът на ищеца няма, но и в случая изследването на този въпрос е без
значение, тъй като от заключението на САТЕ се установява, че ПТП е било
предотвратимо, в случай че водачът на застрахования при ответното дружество
автомобил беше пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил,
управляван от ищеца. При нарушение на забраната, въведена с пътен знак „Б-2 „Стоп“, правилно първостепенният съд е приел, че без
значение е каква е скоростта, с която се е движил ищецът, защото за делинквента
е съществувало задължение да го пропусне, доколкото ищецът се е движил срещу
пътен знак „Б-3 – Път с предимство“. Съдът,
обсъждайки всички доказателства по делото и, по – конкретно, приетата и
неоспорена съдебна автотехническа експертиза, намира, че в конкретния случай не
е налице съпричиняване, предвид факта, че
ако водачът на застрахования при ответника автомобил беше пропуснал движещия се
лек автомобил, управляван от ищеца, траекториите на двете превозни средства
нямаше да се засекат, съответно да настъпи удар между тях. Така
верен е изводът на първостепенния съд, че водачът на застрахования при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, е
извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени
неимуществени вреди на ищеца, в резултат от нанесените му травматични
увреждания.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
По
разноските:
При
този изход на спора, разноските остават в тежест на страните така както са ги сторили.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20107 от 23.01.2019
г. по гр. д. № 89597/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.