O П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………./………08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и втори август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от съдията Маркова,
в.т.д. № 1355/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 38367/29.05.2019 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д. срещу Решение № 2021/10.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10133/2018 г. на ВРС, XIV с., с което отхвърлен искът за приемане за установено, че Б.К.К., ЕГН **********,***, дължи сумата
522.48 лв., дължима главница;
сумата 62.64 лв., представляваща
договорна лихва за периода 29.10.2015 г. - 27.03.2016 г.; сумата 353.03 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 29.10.2015 г. – 27.03.2016 г.;
сумата 18.00 лв., такса разходи;
сумата 116.25 лв., обезщетение за забава за периода 30.10.2015 г. - 01.03.2016 г.
(депозиране на
заявлението в съда),
дължими по Договор за потребителски кредит № 2375660/27.08.2015 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
впоследствие прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с Рамков
договор от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 и сл. ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3161/2018 г., по описа на
ВРС, ХII
с.
В
жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага, че ВРС неправилно е отхвърлил
предявения иск, приемайки, че не са налице доказателства за надлежно
уведомяване на ответника – длъжник за цедирането на
вземането. Излага, че са налице доказателства за изпратено уведомление до
длъжника, отправено на неговия постоянен и настоящ адрес, което е било върнато
като непотърсено. Сочи, че с исковата молба е представен препис от уведомление
и е направено искане за връчването му, заедно с исковата молба, което е в
съответствие със съдебната практика по въпроса. Сочи, че неуведомяването на
длъжника не се отразява върху валидността на сключения договор за цесия, който
произвежда действие между цедента и цесионера при постигане на съгласие по съществените негови
условия. Счита, че със събраните в хода на производството доказателства е
доказал основателността и размера на претенцията си, както и липсата на
извършени плащания от страна на длъжника след сключване на договора за цесия.
Счита, че връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление на
особения представител е надлежно връчване на длъжника и сочи съдебна практика
по въпроса. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
уважаване на предявения иск изцяло. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна Б.К., чрез особен представител, не
депозира отговор.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени
искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззиваемия, в настоящото производство, който не е
депозирал отговор, съставът на ВОС намира, че въззивникът
следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение
за особен представител за въззивна инстанция,
възлизащо на 150 лв., по сметка на ВОС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба вх. № 38367/29.05.2019 г. от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д. срещу Решение № 2021/10.05.2019
г., постановено по гр.д. № 10133/2018 г. на ВРС, XIV с., с което отхвърлен искът за приемане за установено, че Б.К.К., ЕГН **********,***, дължи сумата
522.48 лв., дължима главница;
сумата 62.64 лв., представляваща
договорна лихва за периода 29.10.2015 г. - 27.03.2016 г.; сумата 353.03 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 29.10.2015 г. – 27.03.2016 г.;
сумата 18.00 лв., такса разходи;
сумата 116.25 лв., обезщетение за забава за периода 30.10.2015 г. - 01.03.2016 г.
(депозиране на
заявлението в съда),
дължими по Договор за потребителски кредит № 2375660/27.08.2015 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
впоследствие прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с Рамков
договор от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 и сл. ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3161/2018 г., по описа на
ВРС, ХII
с.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното
производство на назначения на ответника Б.К.К., ЕГН **********,***,
особен представител, в размер на 150.00
лв., като
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в 3-дневен срок, от уведомяването ДА ВНЕСЕ определената сума в размер на
150.00 лв., по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за изпълнение на
това задължение в същия срок.
Неизпълнението на това
задължение ще бъде санкционирано по реда на чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА в с. з. на 30.10.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.