Решение по дело №6/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура гр. София срещу решение № 749/13.11.2023 г. по а.н.д № 1062/2023 г. по описа на РРС, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, с който на дружеството „Пътинжинеринг“ АД със седалище и адрес на управление гр. Русе, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, от е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд досежно както относно мястото на извършването на нарушението, така и по отношение доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт, спазването на законовите разпоредби и процесуалния ред, действащ към датата на нарушението,респ. погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, довели до отмяна на оспорения пред него ЕФ. Акцентира се на приложимостта на чл.189ж ал.5 ЗДвП и неправилното съображение на РРС за приложимостта на чл.189 ал.8 ЗДвП, като се аргументира доказаността на нарушението и спазване на процесуалните правила. Допълнително се излагат доводи относно неприложимостта на чл.3 ал.2 ЗАНН с оглед измененията в чл.10б ал.7,8 и 9 на ЗП в сила от 01.01.2024г. и за неприложимостта на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО в сила от 19.10.2021г.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство чрез процесуален представител адв. Н.С., в отговор по касационната жалба и допълнително становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Не се претендират разноски за кас.инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, постановено по а.н.д № 1062/2023 г. по описа на РРС e отменено атакувания пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, Национално Тол Управление гр. София. Със санкционния акт на „Пътинжинеринг“ АД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС т.а Волво ФМ84Р с рег.№ [рег. номер] , с техн.допустима маса 36 000, 4 бр.оси ,категория Евро 4 ,без ремърке не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване и заплащане на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Нарушението било установено, след като 29.04.2021г., в 12.25 часа от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за посоченото ППС с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

При оспорването пред РРС е приложена справка от Toolpass за извършените плащания за деня на база договора с Интелигентни трафик системи. Приложено е становище от експерт анализатор в отдел УИСИ НТУ и таблица към него, че за 29.04.21г. в 12,25ч. за сегмента 10000504246 не е получена тол декларация и няма валидни маршрутни такси. Таблицата съвпада с извадката, представена от наказаното дружество, като видно от нея, действително за сегмент 10000504246 няма заплатена пътна такса в 12,25ч., но са заплатени всички такси за следващите сегменти от платената пътна мрежа, като в 12,26ч. са заплатени едновременно две тол такси за преминаване.

Съдът вместо да изиска информация от мобилния оператор А 1 или от ИТС, че бордовото устройство е технически изправно и какви данни са подавани, е назначил СТЕ със задачи „как функционира електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП и какви са задълженията за ППС“. Тази експертиза е приета, като вещото лице е дало допълнителни разяснения по нея. Съдът е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е необоснован и незаконосъобразен и го е отменил. Посочил е, че липсват категорични доказателства по какъв точно начин е установено нарушението, извод, който е следствие от обстоятелството, че устройството с № 40342, с което е заснето преминаването на процесното превозно средство не извършвало измерване на маса или други елементи, а това налагало единственият извод, че устройство № 40342 не представлява техническо средство за установяване на нарушение. Извел е довод за недоказаност на нарушението на база представените от АПИ доказателства, които се явавали и недостатъчни за обосновката на ЕФ. На следващо място съдът излага мотиви, че при съставяне на електронния фиш е нарушен процесуалния ред действащ към датата на нарушението.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.

Касационната инстанция споделя основна част от мотивите в проверяваното решение и не намира за необходимо да ги приповтаря, най-вече с оглед постановения резултат от обжалването, но все пак с оглед на дължимия отговор на основанията в касационната жалба и отговорът по нея, е длъжен да отбележи следното, с което не е съгласен с мотивите на оспореното решение.

Настоящата касационна инстанция не е съгласна с приетото, че нарушението не е установено по предвидения в закона ред с оглед изложените в оспореното решение правни съображения.

В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл.10 ал.11 от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси..

Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ, чиято легална дефиниция е в чл.10 ал.1 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние / НУРПИФССТРКППС/,приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г. Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.

Съгласно чл.167 а ал.2 т.2 ЗДвП за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в се използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

В приложение 2, 3 и 4 от ИНСТРУКЦИЯ № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция "Пътна инфраструктура", Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, oбн., ДВ, бр. 39 от 28.04.2020 г, са посочени обхвата на уеб услуга за данни за преминали ППС през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици на АПИ, предоставяни от Електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) на АПИ на информационните системи на МВР за установяване на извършени нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането, в това число вид на крайпътната станция, регистрирала преминаването – стационарна, мобилна, дата и час на регистриране на преминаването на ПС, дата и час на първо съхраняване на записа в ЕССПТ,уникален идентификатор на крайпътната станция, регистрирала преминаването на ПС – номенклатура. Т.е чрез ЕССПТ се извършва анализ на данните на рег.номер,брой оси, категория и т.н., като размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани данни.Съгласно чл.11 и чл.12 от Наредбата размерът на тол таксите се определя при установяване на действително изминатото разстояние между две точки от обхвата на платената пътна мрежа, като в случай че е установено, че дадено пътно превозно средство се е намирало последователно в две отделни точки на платената пътна мрежа, се приема, че е изминало разстоянието между тях, преминавайки по най-краткия маршрут.

Настоящата инстанция не възприема извода на въззивния съд, че в издадения ЕФ липсва посочване на мястото на нарушението.

С оглед на нормата на чл.179 ал.3е от ЗДвП нарушението по ал. 3 – 3в се счита за извършено там, където е установено движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от контролните органи при извършване на проверка на пътното превозно средство. Действително в нормата се касае за АУАН: „Ако актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 2, за място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от пътното превозно средство в рамките на всеки отделен 24-часов период в съответствие с ал.3д.“, които ще бъде коментирано по-късно в настоящето решение относно възможността за издаване директно на ЕФ.

Посоченото в ЕФ устройство № 40342 представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, община Иваново, посока намаляващ километър, има функциите да засича регистрационния номер на ППС и да подава информация към централната база данни на тол системата, както е и разяснено от експерта в писменото му заключение и в отговорите в с.з. на поставените допълнително въпроси и направените разяснения. Това реално е стационарна контролна точка, част от ЕССПТ поставена на пътното платно, засичаща/ заснемаща/ рег.номера на МПС преминаващи през пътната мрежа и подаваща информация към информационния сървър с базата данни на АПИ, която подлежи на обработка.

Тол сегмента е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа с идентификационен номер, за който съобразно дължината се събира пътна такса. Становището на експерт от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“, че за датата на нарушението за посочения сегмент ********** няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС,ведно със таблицата от данни е доказателство, за установено от СКТ № 40342, което е посочено в ЕФ къде е разположено, т.е в АПИ е получена информация за установяване на нарушение и местоизвършването му , в обхвата на сегмента, където е позиционирана СКТ.Допълнително изисканата от касационната инстанция информация и писмени доказателства от А1 и ИТС не опровергава извода за мястото на извършване и установяване на нарушение, т.е че за посочения сегмент от пътния участък поради посочените алтернативни хипотези от ИТС не е подадена тол.декларация.

Именно тази информация-записи чрез извършеното заснемане от ЕССПТ проверяват определените съгласно чл.167а ал.2 длъжностни лица при АПИ с оглед разписаните им правомощия да съставят АУАН за нарушение по чл.189е и чл.189 ж ЗДвП.

Независимо от това, настоящата инстанция напълно споделя извода на РРС , че към датата на нарушението -29.04.2021г. разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179 ал.3 б ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Т.е е нарушен процесуалния ред.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл.167а ал.2 и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП и вече посочената на чл.179ал.3е ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл.46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Съдът отбелязва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

Обобщено това означава, че е права въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че не е спазен реда за санкциониране на жалбоподателя чрез ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП като основание за отмяна на ЕФ.

Изложеното до тук представлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че електронният фиш е незаконосъобразен и правилно е отменен като такъв от РРС.

ЕФ е незаконосъобразен и на още основания, наведени в отговора по касационната жалба, като за приложението на материалния закон съдът следи служебно.

Видно от справката -история на нарушението, изискана от касационната инстанция, информацията за нарушението е постъпила на 09.05.2021г., докато ЕФ е издаден на 03.02.2023г., 1 г. и 10 месеца след нарушението, като на 02.08.22г е била извършена проверка за“нови законови основания“. ЗП и наредбата по чл.10 ал.7 въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в сила до 18.10.21г.

Съгласно чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и до действието му „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва„когато е предвидена съгласно националното законодателство“, въведено по късно с регламента/.

Тази разпоредба не е приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.

След тази дата от 19.10.21г. е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО

Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Тази разпоредба както и предишната по отмененото Решение 2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и АПИ, като събиращи пътни такси, преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата. Нито данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста на този Регламент и влизането му в сила, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП, едва от 01.01.2024г.,дори и с последващи изменения от 13.02.2024г., макар че регламента изисква незабавно уведомяване, националния законодател е дал 3 дневен срок за уведомяване като възможност за отстраняване на пропуски в декларирането,респ.и заплащането. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Съответно, нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл.9а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.

Справката в общодостъпния списък на републиканските пътища по които се събира тол такса сочи ,че дължината за сегмента 10000504246 , за който не е получена тол декларация е под 1 км- 890 метра, а дължимия размер на пътната такса с оглед на действащата към нарушението редакция на чл.27 Тарифата е 0,24лева/ км., т.е в размер на 0,21 лева., т.е на незначителна сума на парично задължение, хиляди пъти под размера на наложената санкция. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели/ в този смисъл решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68 , C‑537/16, т. 56/.

Всъщност именно с оглед прилагането на този принцип е и предвиденото в чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО/отм./ и в сега действащия чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията.

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.СЕС многократно е подчертавал,че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17 май 2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл.2 , съгласно който Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива,както и изискването държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на СЕС от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното, наложената процесна санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса за цялото изминало разстояние ,при положение ,че се касае за дължима такава само за един сегмент , наложената санкция в твърд размер за е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението , като по казуса са налице доказателства за извършени плащания през целия маршрут/ справка от ИТС/и казуса се различава от поставеното преюдициално питане от АС-Хасково и образуваното пред СЕС дело С-61/23г.

Както вече се посочи принципът за пропорционалност и съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23 и т.24). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 и С210/10) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване, а не при предварителното уведомяване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършеното административно нарушение. Нещо повече, дори и фикцията на чл.10б ал.5 ЗП е категорично опровергана , а освен санкцията е и налично задължение за такса ,която в този й посочен размер за цялото пътуване не се и дължи.

Затова, с отмяната на ЕФ, РРС е издал правилно и незаконосъобразно решение, което следва да се остави в сила

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 749/13.11.2023 г. по а.н.д № 1062/2023 г. по описа на РРС

Решението не подлежи на обжалване.