№ 11528
гр. С., 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110142579 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 29762 / 20.07.2021
година от М. П. СТ., ЕГН **********, живуща в гр.С., кв.(АДРЕС), чрез своя процесуален
представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. (АДРЕС), (ЕЛЕКТРОНЕН
АДРЕС) срещу (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж. к(АДРЕС), представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Доколкото с отговора на исковата молба е оспорен предявения иск като недопустим,
поради предявяване срещу ненадлежна по спора страна, съдът счита, че въпросът относно
процесуалната легитимация на ответника е въпрос по същество и е въпрос във връзка с
основателността на иска, а не с неговата допустимост, поради което счита, че предявеният
иск е процесуално допустим, а въпросът за процесуалната легитимация на ответника ще
бъде разгледан по същество – по аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответника относно редовността на исковата молба
по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Ищцата е описала обстоятелствата, на които основава
иска си, като по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК няма задължение да изчерпи
твърденията си, като последица от непосочването ще е преклудирането им, но не се касае за
нередовност на исковата молба.
1
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че на 03.04.2017 г. е сключила договор за потребителски кредит №
494310 с (ФИРМА) ЕООД. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в
размер на 700.00 лева, а общата сума която следва да върне била в размер на 703.85 лева,
платима пет дни след сключването на договора. Уговореният фиксиран лихвен процент бил
в размер на 0.550 % /лихва в размер на 3.85 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ бил в
размер на 49.240 %. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението на
ищцата щяло бъде обезпечено от (ФИРМА)“. Посочва, че в деня на сключването на
договора ищцата сключила договор за гаранция с (ФИРМА)“, по силата на който се е
задължила да изплати възнаграждение в общ размер на 59.15 лева. Твърди, че е погасила
изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 763.00 лева, която сума
била изплатена на (ФИРМА) ЕООД. Твърди, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречали на
законоустановените императивни правила. Счита, че в процедурата уредена в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ не била спазена,
тъй като доставчиците „(ФИРМА) ЕООД и (ФИРМА)“ не изпълнили императивно
вменените им задължения да предоставят на потребителя М.С. изискуемата преддоговорна
информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже
от тях. Твърди, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни
съобщения не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, които по своята
същност представляват електронни документи, които се явяват неподписани такива, тъй
като не била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен
автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямали т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс
/ТПК/. Сочи, че било нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договорите. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита. За действителността на договора било
необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално
подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по
банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая било налице единствено
формално посочване на размера на отпуснатия заем /700.00 лева/. Също така липсва
посочване на начина, по който щяла бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.
1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и
2
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсата на ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР от ГПР от 49.240 %, било в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен фиксиран лихвен процент по заема от
0.550 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били включени
всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за
поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР
от посочения.
Твърди, че в т. 5 от процесния договор било посочено, че заемът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от (ФИРМА)“ в полза на „(ФИРМА) ЕООД. На същия ден
В.В. се е задължила да заплати на (ФИРМА)“ възнаграждение в общ размер на 59.15 лева,
която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на
„(ФИРМА) ЕООД.
Счита, че клаузата за поръчителство е във вреда на потребителя по смисъла на чл.
143, ал 1 от ЗЗП, а освен това не била формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно
изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че клаузата не е индивидуално уговорена
съгласно чл.146 ЗЗП. Твърди, че клаузата за поръчителство била уговорена още при
сключването на договора с „(ФИРМА) ЕООД, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да посочи избран от него поръчител и била абсолютна предпоставка
последният да бъде одобрен за получаването му. Твърди, че в пряко нарушение на
императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чд. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „(ФИРМА) ЕООД не
било включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с
(ФИРМА)“ договор за възлагане на поръчителство от ищцата, което по своята същност
представлявало печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала
периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Твърди се от ищцата, че сумата в размер на 59.15 лева била част от общо дължимата
сума по кредита и макар в договора да било посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от (ФИРМА)“, същата била заплатена от
ищцата на „(ФИРМА) ЕООД /което не я е прехвърлило впоследствие на (ФИРМА)“/ като
част от дължимите суми по самия кредит.
Твърди се, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договора относно ГПР,
надвишаващи определените по чл.19, ал. 4, са нищожни. Счита, че „(ФИРМА) ЕООД било
нарушило императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не било
включило таксата за поръчител от 59.15 лева в размера на ГПР. Считам, че с действията си
„(ФИРМА) ЕООД заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна. Твърди, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
3
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се от ищцата, че договорът е недействителен, тъй като грешно посоченият
размер на ГПР водил и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя
по кредита. Съгласно процесния договор общата сума била в размер на 703.85 лева, но
ищцата изплатила на „(ФИРМА) ЕООД сумата в общ размер на 763.00 лева. По този начин
била нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ад. 1,
т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание,
а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Посочва, че клаузата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди,
че процесният договор следва да бъде обявен за недействителен и на основание чл. 11, ал. 1,
т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал.
1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден.
Твърди, че нищожността на процесния Договор за потребителски кредит води до
нищожност и на свързания с него Договор за гаранция.
В условие на евентуалност, в случай че договорите бъдат счетени за валидни, ищецът
твърди, че същите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама или
евентуално на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка.
Твърди, че към момента на сключване на Договора за потребителски на 03.04.2017 г. и
свързания с него Договор за гаранция, в съзнанието на ищцата са били наведени неверни
представи относно съществените елементи от неговото съдържание. „(ФИРМА) ЕООД е
въвел в заблуждение ищцата относно действителните размери на отпуснатия заем, на
4
общата сума, която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. Посочва, че при
условие, тя е била запозната с действителното съдържание на уговорките, тя със сигурност
нямало да сключи процесния договор.
Твърди, че също така процесните са унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с
оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищцата не е
разполагала с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на нейното семейство
основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер и тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на
вътрешната воля да сключи договора. Налице били явно неизгодни условия по процесния
договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации.
В условие на евентуалност, ищецът твърди, че ако договорите бъдат приети за
валидни и действителни, счита, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради нарушение на закона, чл. 26, ал. I, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от
процесиите договори.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
(ФИРМА) ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
(АДРЕС), представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********,
живуща в гр.С., кв. "Лозенец", ул. "Богатица" № 23, вх. Б, ет. 4, ап. 14, сумата в размер на
63.00 лева /шестдесет и три лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № 494310 с (ФИРМА) ЕООД, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.7.2021 година до окончателното й
изплащане. Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „(ФИРМА) ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
С отговора на исковата молба се твърди, че при осъществяване на дейността си
като финансова институция, сключваща договори за кредит с потребители, (ФИРМА) ЕООД
спазвала всички предвидени законови изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ.
Твърди се, че „(ФИРМА) изпълнявала насрещните си задължения към потребителите
по сключените договори за заем, изготвени изцяло в съответствие с императивните норми
на закона. Прилаганите от (ФИРМА) ЕООД Общи условия по договорите за кредит били
предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бивала своевременно
уведомявана. Твърди, че процедурата по сключването на Договора за кредит е била
изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че
при кандидатстването ищеццата сама е избрала да се възползва от допълнителна услуга -
гаранция, предоставяна от Фератум Банк, като в допълнение, от предоставената от ищеца
преддоговорна информация в раздел 4, т.4.3 било описано, че кредитоискателят сам избира
дали да кандидатства с личен гарант или не, както и в случай на избор на юридическо лице-
5
гарант, каква сума следва да заплати на посоченото юридическо лице. След като е била
одобрена, ищцата е получила на електронната си поща Договор за кредит, Общи условия и
Преддоговорна информация. Ищцата е изпратила нарочен CMC от телефонен номер -
********** на 03.04.2017 г. в 10:25 ч, с което е дала своето съгласие да сключи Договора за
кредит при предложените условия. Твърди, че (ФИРМА) ЕООД е спазил всички законови
изисквания във връзка с това Договорът за потребителски кредит, както и всички негови
елементи да са написани по ясен и разбираем начин, като са били спазени изискванията за
формат и размер на шрифта. Платените от ищцата суми по договора за потребителски
кредит били платени на валидно правно основание, поради което искането за обявяване на
недължимо платена сума по договора за кредит, счита за неоснователно, тъй като същата е
дължала заплащане на месечни вноски към кредитодателя. Посочва, че в чл. 3 от Договора
за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищцата е в
размер на 403.85лв. (четиристотин и три лева и 85 ст.), като главницата е в размер на 400
лв., а лихвата е в размер на 3.85 лв.
Ответникът твърди, че е предоставена цялата законово необходима информация във
връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5. от ЗПК,
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е
бил предоставен на електронната поща на ищцата при кандидатстването за кредита, с който
се е запознала.
Твърди, че посоченият ГПР от 49.24 % в Договора за кредит бил в съответствие с чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута.
Посочва, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от
ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и имала
за цел да гарантира финансовия риск, който (ФИРМА) ЕООД носи от възможността да има
неизпълнение от страна на ищцата. (ФИРМА) ЕООД имала интерес от получаването на
обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността
на длъжника.
Оспорва твърденията на ищцата, че уговорената възнаградителна лихва, равняваща
се на 3.85 лв. {0.55% за срока на кредита), противоречала на добрите нрави. Посочва, че
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информацията за
размера, броя и конкретната дата, на която плащането е дължимо са били посочени изрично
в Договора за кредит, както и в преддоговорната информация.
Сочи, че правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит било
уредено в чл. 12 от Общите условия.
6
Счита, че предявеният евентуален иск за унищожаването на Договора за кредит,
както и Договора за гаранция поради измама, грешка или крайна необходимост за
неоснователен. Посочва, че на ищцата е била представена цялата изискуема преддоговорна
информация през целия процес на кандидатстването - размер на главница, размер на лихва,
лихвен процент, ГПР, погасителни вноски.
Относно унищожаването на Договора за кредит и Договора за гаранция поради
крайна нужда, прави възражение за изтекла 1-годишна погасителна давност.
Моли за отхвърляне като изцяло неоснователни и недоказани по основание и размер
предявените от ищцата искове за заплащане на сумата от 63.00 лева, ведно с лихвата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира за
заплатените по делото разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
Заявения осъдителен иск е такъв с правно основание чл.55, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, като ищцата основава твърденията си за недължимо платената
сума на релевираните с исковата молба твърдения за нищожност, евентуално унищожаемост
на договорни клаузи по потребителски договор за паричен заем.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават - Не се спори между страните, че
между тях е сключен на договор за потребителски кредит № 494310 .
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже плащането на процесните суми в изпълнение на сключените договори.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на правно значимо
основание за задържане на полученото и обстоятелства, на които се основават техните
възражения.
Съдът следва да укаже на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, и може
служебно да се произнесе по незаявени от ищцата основания за нищожност на процесния
договор за кредит сключен с потребител – така по смисъла на Решение от 27.06.2000 г. по
съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano
Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-
241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42;
дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва
7
да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ищцата като потребител и
съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно
неравноправността на клаузите на Общите условия за договора за кредит- съдът ще
извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
По доказателствените искания
Ищцата е заявила искане за допускане и приемане на представените с исковата молба,
а ответникът с отговора на исковата молба представя писмени доказателства, които съдът
приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да
се уважи.
Ищецът е направил искане на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи в оригинал всички налични документи, свързани с договор за потребителски
кредит № 494310, сред които самият договор, Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Погасителен план, Общи условия,
Договор за гаранция от 03.04.2017 г, както и погасителния план към него. Искането следва
да бъде отхвърлено, тъй като ищецът е представил договора за потребителски кредит №
494310 с исковата молба, както и Преддоговорната информация, а ответникът е представил
с отговора на исковата молба общите условия и не оспорва представения от ищеца договор
и Преддоговорни условия. Ответникът е възразил, че не разполага с документите във връзка
с договора за гаранция, тъй като договорът бил сключен между ищцата и трето по делото
лице, което възражение съдът счита за основателно.
Ищецът е направил искане на основание чл. 190 ответникът да бъде задължен да
представи справка от счетоводството си във връзка с всички извършени плащания от страна
на лицето М. П. СТ. към „(ФИРМА) ЕООД за периода от 03.04.2017 г. до подаването на
исковата молба, което искане следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето по
делото лице- „Изипей“ АД да представи официална справка от лицето М. П. СТ. към
„(ФИРМА) ЕООД за периода от 03.04.2017 г до момента на подаване на исковата молба.
Ответникът е възразил, че ищцата е кандидатствала 51 пъти за кредит в периода 2014-2021,
поради което искането следва да бъде конкретизирано. Съдът следва да укаже на ответника,
че доказателственото му искане е ненадлежно, доколкото от трети неучастващи по делото
лица документи се изискват с молба с препис за третото лице по реда на чл.192 от ГПК, като
в молбата конкретизира за кои дати конкретно иска да бъде издадена справка.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но
доколкото отговорите на първите два въпроса биха могли да бъдат изяснени от другите
доказателства по делото, а третият въпрос е оспорен от ответника, съдът счита, че следва да
отложи произнасянето относно допускането на експертиза до първото заседание по делото.
Ответникът е направил искане на основание чл. 190 ГПК ищцата да бъде задължена да
представи Договор за гаранция и погасителен план към него, сключен с (ФИРМА)“.
Искането е относимо и допустимо и е във връзка с предмета на доказване, поради което
8
следва да бъде допуснато.
Ответникът е направил искане на основание чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцата да
представи документи за извършени плащания по конкретния договор за кредит. Съдът
счита, че доколкото ищцата носи доказателствената тежест да докаже извършеното
плащане, както и доколкото искането на ответника не е конкретизирано за кой конкретен
документ става въпрос, искането на ответника следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е направил искане да допускане на съдебно-техническа експертиза с
въпросите зададени в исковата молба. Съдът счита, че следва да бъде дадена възможност на
ищцата да представи становище дали оспорва въведените възражения от ответника, които са
предмет на съдебно-техническата експертиза и с оглед неговото становище да прецени дали
назначаването на експертиза е необходимо, поради което произнасянето за допускане на
съдебно-техническа експертиза също следва да бъде отложено за първото по делото
заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи справка от
счетоводството си във връзка с всички извършени плащания от страна на лицето М. П. СТ.
към „(ФИРМА) ЕООД за периода от 03.04.2017 г. до подаването на исковата молба
(20.07.2021 г.) по договор за потребителски кредит № 494310 с (ФИРМА) ЕООД.
УКАЗВА на ищцата, че доказателственото искането по чл. 192 е ненадлежно,
доколкото от трети неучастващи по делото лица документи се изискват с молба с препис за
третото лице по реда на чл.192 от ГПК, а освен това следва да уточни на кои дати конкретно
са извършвани плащания.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата да представи Договор за гаранция и
погасителен план към него, сключен с (ФИРМА)“.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
9
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, и може служебно да
се произнесе по незаявени от ищцата основания за нищожност на процесния договор за
кредит сключен с потребител – така по смисъла на Решение от 27.06.2000 г. по съединени
дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-
240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-
244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42;
дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва
да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ищцата като потребител и
съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно
неравноправността на клаузите на Общите условия за договора за кредит- съдът ще
извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
10
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
11
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
На основание чл.50, ал 5. от ГПК- за ответника съдебните книжа да се връчват
само по електронен път на посочения електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.4.2022 година от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищцата се
връчи препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12