Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата –ЗДвП.

Същото е образувано по жалба на Д. К. П. чрез адв. К. Г. М. гр. В.Т.против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-0000-72/28.1.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.2а б.б от ЗДв П е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м. до 1 г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение, т.е. основанието за издаване на Заповедта се явява недоказано. На първо място не е установено, че жалбоподателят е бил водач на МПС, тъй като проверката е започнала, когато той е слязъл от автомобила , влязъл е в автогарата, изпил е енергийна напитка и се е върнал към МПС. Направеният тест за алкохол е бил отрицателен, а за тест за наркотици е бил отказан, тъй като е изпил въпросната напитка и следва да пътува с автобус до [населено място] и съответно няма време за това. Освен , че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 35 от АПК, е налице и неправилно приложение на материалния закон. Липсва както основание за издаване на ПАМ, така също не са изложени мотиви досежно определения срок на действие на ПАМ. Законът изисква органът да прецени всички отегчаващи, смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение, и чак след това да определи съответен срок, а именно от 6 м. до 1 г. В самата Заповед срокът е останал неопределен, тъй като е посочена само законовата норма, която установява границите на такъв. Нарушен е и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото правата му са засегнати в по- голяма степен от извършеното нарушение. Освен това оправомощаващата Заповед № 366з-2605/28.6.2022г. не е била предоставена на жалбоподателя, поради което е налице още едно основание за отмяна на оспорената Заповед. От съда се иска да отмени Заповедта за налагане на ПАМ като се присъдят и направените по делото разноски. В о.з. се представлява от адв. М., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.

 

Ответната страна – Младши автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново, редовно призован Н. сектор към ОД на МВР Добрич, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище до съда заявява ,че оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на направените разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-0000-72/28.1.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново,е наложена на основание чл. 171, т.2а б.б от ЗДв П на Д. К. П. ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 м. до 1 г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 28.1.2024г. около 15,30 часа в гр. В. Търново ул. „Христо Ботев „№74 до автогара Юг в посока на движение към центъра на града, като водач на собствения си лек автомобил [Марка] 320 Д бял металик с рег. № [рег. номер] отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство –дрегер DRUG TEST 5000 с инвентарен номер ARME-0011 в сградата на РУ на МВР В. Търново. На жалбоподателя е издаден и връчен талон за медицинско изследване с банков номер 256363 и 7 броя стикери с номер А-079408. Горната фактическа обстановка се доказва от съставения на жалбоподателя АУАН GA № 1163933/ 28.1.2024г., В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.1, пр.2 от ЗДвП. На жалбоподателя е връчен и талон за медицинско изследване, като липсват данни същият да е дал биологична проба за изследване- кръв и урина на посоченото в талона време от 16,30 часа на 28.1.2024г. до 45 мин. От връчването на талона.

В административната преписка се съдържа и справка за нарушител / водач, от която е видно, че на жалбоподателя са налагани множество наказания.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, постъпили с вх. № 692/13.2.2024г. по описа на Административен съд Велико Търново, както и Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.1 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:.. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

 

По делото няма спор, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.1 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР В. Търново е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на младши автоконтрольор в ПП към ОД на МВР, какъвто е издателят на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от надлежно оправомощен орган или компетентен такъв.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.2а б“б“ ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 174, ал.1, пр.2 от ЗДвП – отказва да бъде тестван за употреба на наркотици или техните аналози. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание. Направените възражения досежно мотиви за срока за действие на ПАМ съдът ще обсъжда във връзка с приложението на материалния закон.

Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. Органът е издал процесния акт след като е спазил принципа като е събрал всички относими и допустими доказателствени средства, дал е възможност на жалбоподателя да прави искания, запознал го е със събраните доказателства и е издал акта в съответствие с чл. 35 от АПК след като е изяснил фактическата обстановка по спора. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че същият е нямал качеството на водач на МПС към момента на извършваната проверка, доколкото този факт се установява от официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чиято материална доказателствена сила не е оспорена. Освен това самият жалбоподател не оспорва факта, че е отказал да бъде тестван с полеви тест за употреба на наркотици, както и че същият не се е явил за даване на биологичен материал за изследване в съответното лечебно заведение. Сочените причини за това са изцяло лични, елемент от защитната теза на жалбоподателя и не могат да променят безспорния факт по делото, че е отказал да даде тестван за употреба на наркотици и/ или техните аналози. Твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на оправомощаващата Заповед, издадена от Директор на ОД на МВР В. Търново към момента на съставяне на акта, не е от категорията на съществените такива, които да ограничават правото му на защита и да представляват самостоятелно основание за отмяна на Заповедта. Тази Заповед се съдържа в административната преписка и жалбоподателят е могъл да се запознае с нея при упражняване правото си на жалба.

Досежно приложението на материалния закон съдът намира следното: По делото няма спор за факти. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е отказ да се проведе изследване на употреба на наркотично вещество с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 на водач на МПС, което нарушение правилно е определено от органа като такова по чл. 174, ал.1, пр.2 от ЗДвП. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Следователно към момента на издаване на Заповедта е налице визираното закона основание за това – чл.171 т.2а, б „б“ от ЗДвП, отказ да бъде тестван с полеви тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Както се посочи по- горе освен, че са останали недоказани твърденията за наличие на причини за недаване на такава проба, същите сами по себе си не освобождават водача от задължението да съдейства на полицейските органи за провеждане на съответното изследване. Както се посочи, съгласно ТР 13/21г. всяка едно нарушение е самостоятелно, и е достатъчно жалбоподателят да е отказал драг- тест, за да е материално – законосъобразна издадената Заповед.

Другото основно възражение на жалбоподателя е, че в Заповедта не е посочен точния срок за действието на ПАМ, а е посочен законовият такъв от 6 м. до 1 г. Настоящата инстанция намира горното опущение на органа за несъществено, доколкото, след като същият не е изложил мотиви за по- големия срок, неговата воля е била да се определи минималния такъв съгласно закона от 6 м.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски на страните не се присъждат, доколкото ответник жалба не е правил такова искане.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. П. чрез адв. К. Г. М. гр. В.Т.против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-0000-72/28.1.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.2а б.б от ЗДв П е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м. до 1 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.