М О Т И В И към присъда № 182/26.07.2017 г. по
НОХД № 480/2017 г.
Против подсъдимия Х.А.А. ЕГН ********** е предявено
обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1
б. „а“ във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 21.10.2016 г. към 22.40 ч. в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, направил
опит да отнеме чужди движими вещи, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт на обща стойност 64 лева от владението на Е.К.П., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – бутнал
и я съборил на земята, като грабежа е придружен със средна телесна повреда на Е.П.,
изразяваща се в счупване на проксималната част на лява подбедрица /голям и
малък пищял/, което е довело до трайно затруднение движението на долен крайник
и деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини.
Подсъдимият не се признава за виновен и заявява,
че обясненията които е дал на полицията се отнасят за друго деяние, а не за
това за което е обвинен по настоящото дело.
Защитата на подсъдимия пледира за недоказаност на деянието.
Пледира също така за допуснато нарушение при извършените разпознавания на
досъдебното производство, тъй като същите са извършени по снимки – действие,
което съгласно чл. 171, ал. 4 от НПК се извършва при невъзможност да се покаже
самото лице. Защитата сочи също така, че по време на разпознаванията по снимки
подсъдимият е бил задържан и не се е налагало разпознаване по снимки. По тези
причини защитата счита, че извършените разпознавания са опорочени.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа
повдигнатото обвинение на подсъдимия Х.А.. Счита, че същото е доказано по
безспорен начин и предлага на подсъдимия да се наложи наказание близко до
минималното предвидено в закона.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Е.П. работила като ** в основния ресторант на
хотел „Б*“ в
гр. Б*.
На 21.10.2016 г. към 22.30 ч. П. си тръгнала от
работа. След като напуснала хотела тя се насочила по ул. „Александровска“ към
спирката на автобус № 12 пред гарата. На кръстовището на ул. „Александровска“ и
ул. „Булаир“ тя предприела пресичане на пътното платно и тъй като светофара
светнал червено, тя спряла по средата на улицата на разделителния остров да
изчака отново да светне зелен светофар. П. държала дамската си чанта през
лакътя на лявата си ръка, който бил сгънат. В чантата си носела мобилен телефон
и портфейл със сумата от 5 лева.
Докато изчаквала зеленият сигнал на светофара на
разделителния остров към П. се приближил подсъдимият Х.А., който видял, че
пострадалата носи в ръката си чанта и решил да я вземе. Подсъдимият внезапно
хванал чантата на П. и рязко и силно я дръпнал. П. успяла да задържи чантата,
като му казала да се маха. В този момент светофара светнал червен сигнал за
автомобилите и те започнали да спират в близост до П. и подсъдимия. След като
не успял да вземе чантата А. блъснал П., която паднала на земята на лявата си
страна, но въпреки това задържала чантата си и започнала да вика за помощ. В
същия момент А. побягнал в посока на автогара „Юг“.
Междувременно на кръстовището спрели няколко
автомобил между които и свидетеля И.К., който управлявал таксиметров автомобил
към фирма „Еко такси“. К. се отзовал на виковете за помощ на П. и след като
разбрал, че чувства силни болки в левия крак, с помощта на св. И.Ч. качил П. в
таксиметровия автомобил и я откарал МБАЛ – Бургас. След извършен преглед на
пострадалата било установено счупване на левия крак и П. била настанена за
лечение в отделението по ортопедия и травматология.
Свидетели на случилото се с П. станали Б. М. и
брат ú Н.М., които в този момент се движели по ул. „Булаир“ в посока към
морската градина. Двамата решили да последват подсъдимия, който се насочил към
автогара „Юг“, след това към пристанището, като последно го видели да се движи
по ул. „Константин Фотинов“ в посока към Търговската гимназия. Междувременно М.
позвънил на тел. 112 и съобщил за видяното от него.
Според заключението на оценъчната експертиза
стойността на дамската чанта възлиза на 40 лева; мобилният телефон „Нокия
Лумия“ е на стойност 9 лв.; дамският портфейл от изкуствена кожа е на стойност
10 лв., като общата стойност на вещите, заедно със сумата от 5 лв. възлиза на 64
лева.
Видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза № 548/2016 г. при прегледа на пострадалата П. е установено счупване
на проксималната част на лява подбедрица /голям и малък пищял/, в резултат на
което е извършена оперативна интервенция. Според вещото лице травмата най-добре
отговаря да е получена при непряк удар – падане на коляно, което увреждане се
квалифицира като трайно затруднение на левия долен крайник за срок от около 4-5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което е средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК.
В обясненията си пред съда подсъдимият отрича да е
извършил това престъпление и че това което е разказал на полицията се отнася за
друго престъпление, за което в момента търпи наказание лишаване от свобода.
От показанията на пострадалата П. се установява,
че на 21.10.2016 г. около 22.40 ч. при
пресичане на кръстовището на ул. „Александровска“ и ул. „Булаир“ на пешеходния
остров е била застигната от млад мъж с качулка на главата, който рязко е
дръпнал дамската ú чанта и след като не успял да я вземе я блъснал на
земята и тя паднала на лявата си страна. П. описва, че мъжът е бил по-висок от
нея, а тя била висока 1,60-1,62 м.
От показанията на разпитания в съдебно заседание
св. М. се установява, че по същото време тя и брат ú са пътували с *** в
посока ЖП гарата и след това наляво, когато светофарът светнал червено.
Изчаквайки зеленият сигнал на светофара М. видяла една жена да пресича улицата,
а зад нея един мъж я настигнал бегом, хванал я за чантата и започнал да я
дърпа. Жената се съпротивлявала, след коте мъжът я завъртял и тя паднала на
земята. Тогава мъжът побягнал към автогара „Юг“. Свидетелката и брат ú
последвала нападателя, като междувременно тя се обадила на тел. 112. Тези
показания се потвърждават и от показанията на свидетеля Н.М., който допълва, че са
проследили нападателя докато се е скрил в посока задния вход на Търговската
гимназия.
Пред съда беше изслушан и свидетеля Ц., от чиито
показания се установява, че на следващия ден след инцидента той е разговарял с
подсъдимия Х.А., който е бил задържан по повод на извършена друга кражба. Във
връзка с нападението на П., Ц. е прегледал всички записи от камери за
наблюдение в района на нападението. От тези записи се е установило, че
задържаният А. е облечен със същите дрехи, с каквито е облечено лицето от
записите на нападението. По време на разговора между двамата подсъдимият А. е
заявил „Какво толкова е станало? Нищо не съм взел.“ Казал е още „Дръпнах една
чанта, обаче нищо не съм взел. В последствие подсъдимият А. е показал на св. Ц.
и неговите колеги С. и Г. маршрута, по който се е движил при нападението над П.
и оттеглянето след това в посока автогара „Юг“ по посока ул. „Константин
Фотинов“ до хотел „Форс“, където от лятната градина на хотела извършва кражба
на дамска чанта, за която е бил задържан същата вечер.
Посоченият от подсъдимия А. маршрут изцяло съвпада
с наблюдавания и описан маршрут на движение на нападателя над св. П. от свидетелите
брат и сестра М..
По искане на прокурора по делото бяха разпитани и
свидетелите Н.С. и Н.Г. – полицейски служители. От показанията на двамата
свидетели се потвърждават показанията на св. Ц. относно факта на посочване
маршрута на движение на подсъдимия А. вечерта на 21.10.2016 г.
При анализа на събраните по делото доказателства
се установява, че е налице пряка причинна връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Установява се по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият Х.А. от обективна страна на 21.10.2016 г. към
22.40 ч. в гр. Бургас, направил опит да отнеме чужди движими вещи - дамска чанта с намиращите се в нея портфейл, телефон и 5 лв. – имущество на обща
стойност 64 лв. от владението на Е.К.П.с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – дръпнал чантата от ръката на
пострадалата, бутнал я и я съборил на земята. Безспорно се установява, че в
резултат на това пострадалата е получила счупване на проксималната част на лява
подбедрица /голям и малък пищял/, което е довело до трайно затруднение
движението на долен крайник и деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
От субективна страна е налице пряк умисъл в
поведението и действията на подсъдимия А., при извършване на деянието. Той се е
затичал за да застигне пострадала, която е стояла сама на пешеходния остров и е
изчаквала зелена светлина на светофара, дръпнал чантата и след като срещнал
сериозната съпротива на пострадалата и не успял да отнеме чантата, блъснал П. и
тя паднала на земята, след което избягал от местопроизшествието. А. е съзнавал
общественоопасния характер на своето поведение, предвиждал е неговите
общественоопасни последици за пострадалата и е искал тяхното настъпване.
Видно от бюлетина за съдимост подсъдимият Х.А.с
присъда № 213/2005 г. на Окръжен съд – Ямбол, влязла в сила на 15.15.2005 г.,
за престъпление по чл. 115 от НК било наложено наказание в размер на 14 г.
лишаване от свобода.
С определение № 539/20.08.2014 г. на Окръжен съд -
Стара Загора, влязло в сила на 28.08.2014 г., било постановено условно
предсрочно освобождаване на А., с изпитателен срок в размер на не изтърпяната
част от наказанието – 2 години, 3 месеца и 26 дни.
Настоящото деяние А. е извършил при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. Към момента на
деянието не е изтекъл 5-годишният срок предвиден в чл. 30, ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав призна подсъдимия Х.А.А.
за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му наложи наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода, при първоначален „Строг“ режим.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива съдът отчете обстоятелство, че деянието е останало
на фазата на опита и ниската стойност на предмета на посегателството. С това
наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и специална
превенция на закона.
На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК съдът
определи едно общо наказание за изтърпяване на подсъдимия А. по настоящата
присъда и по НОХД № 6069/2016 г. на Районен съд - гр. Бургас, влязла в сила на
28.12.2016 г., като наложи за изпълнение най-тежкото наказание ПЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът постанови подсъдимият
А. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД №
213/2005 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в размер на 2 години, 3 месеца и
двадесет и шест дни.
Съдът осъди подсъдимия А., да заплати по сметка на
ОД на МВР - гр. Бургас, сумата от 198.45 лева направени по делото разноски.
В този смисъл е и произнесената присъда.
Окръжен съдия: