РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. ХАСКОВО, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500398 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260092/29.04.2021 година, постановено по гр.д. №
1093/2019 година, РС-Димитровград е отхвърлил предявените от Т. В. Д.
против „Уникредит Булбавнк“АД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за
обявяване на недействителността на сключените извънсъдебни споразумения
от 13.06.2014г. и 01.03.2016г. към договор за ипотечен банков кредит от
30.03.2006 година, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Т. В. Д.,
поради тяхната икономическа неравнопоставеност по отношение на клаузите,
свързани с превалутиране на кредита, тъй като не съответстват на
изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и
водещи до значително нарушаване равновесието между правата и
задълженията на страните, както и поради нарушение на чл.9 от ЗЗД.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Т.
В. Д., която подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат З.Д.. Въвеждат
се оплаквания за неправилност, изразяваща се в нарушаване на материалния
закон, както и за допускане на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Въззивницата счита, че решението не е
1
мотивирано, тъй като липсват правни изводи по съществото на спора.
Настоява, че валутният курс на франка се е променил и счита, че това налага
превалутирането на кредита. В противен случай се получавала голяма разлика
между усвоената от кредитополучателя сума и тази, която трябва да върне.
Залегналите в договора за кредит клаузи били неравноправни и сключени под
натиск, а също благодарение на монополното положение на банката-ответник
прилагането на тези клаузи водило до неоснователно обогатяване. Твърди, че
съдът не е взел предвид заключението на вещото лице за това, че внесените
по допълнителните споразумения суми не са осчетоводени от банката и не е
ясно къде са отнесени при погасяване на задължението. С тези и останалите
доводи, изложени в жалбата, въззивницата моли съда да отмени атакуваното
решение и да уважи предявените от нея искове за прогласяване на
нищожността на споразуменията. Претендира деловодни разноски за двете
инстанции. В с.з. пред ХОС въззивницата се представлява от адв. Д., която
поддържа въведените оплаквания, доводи и искания. Не се въвеждат нови
допустими такива.
В срока за отговор въззивникът „Уникредит Булбанк“ АД – София
подава писмен отговор. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Настоява, че
преценката за неравноправния характер на клауза в договор, сключен с
потребител, се извършва към момента на сключването му. И след като
кредитополучателят-длъжник в заповедното производство не се е възползвал
от възможностите по чл. 414 и чл. 423 от ГПК, то правото му да се позове на
нищожност на договора впоследствие, след стабилизиране на заповедта за
изпълнение, било преклудирано. Акцентува върху обстоятелството, че двете
процесни споразумения, сключени след образуване на изпълнителното
производство по стабилизираната заповед за изпълнение, въобще не
съдържали клаузи за превалутиране на кредита, не се явявали анекс към
договора за кредит, нито нов договор за кредит или договор за новация. Т.е.
те не преуреждали отошенията между страните, а единствено разсрочвали
задължението на жалбоподателката. На следващо място настоява, че
договорът за кредит е сключен във валута швейцарски франкове, а
задължение, поето в една валута, без взаимно съгласие на страните не може
да бъде преобразувано в друга валута. С тези и останалите възражения, прави
2
искане за потвърждаване на решението.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо.
При преценка на правилността на решението и с оглед правилото по чл.
269 ГПК, ХОС намира следното: При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати
процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени
от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се
представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Няма спор по делото относно това, че двете процесни съглашения,
наименовани „споразумения“, сключени на 01.03.2016 година и на 13.06.2014
година между „Уникредит Булбанк“ АД и Т. В. Д., имат отношение към
договор за банков кредит №*** година между същите страни. Но както
правилно възразява въззиваемата страна, те не преуреждат отношенията
между страните по първоначалния договор и анекс към него, а единствено се
3
уговаря начинът на издължаване на вече изискуемо парично задължение, а
именно:
По силата на договор за кредит от 30.03.2006 година банката е
предоставила на кредиполучателя Т.Д. кредит в размер на 16200 швейцарски
франк, Видно от съдържанието на споразуменията, от останалите събрани по
делото доказателства, а и не се спори от страните, кредитополучателят Д. не е
изплатила в договорения срок дължимите по кредита суми. Поради това
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и на основание чл. 417 от ГПК
банката-кредитор се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 264/2014
година по описа на РС-Димитровград. Важно за делото обстоятелство е това,
че след образуване на изпълнително дело № 621/2014 година по описа на ЧСИ
Самуил Пеев и връчване на заповедта на длъжницата Т.Д., тя не е подала
възражение по чл. 414 от ГПК, нито е било направено искане по чл. 423 от
ГПК. Следователно, издадената в полза на банката-кредитор заповед по чл.
417 от ГПК е била стабилизирана. С това всички възражения срещу договора
за кредит, послужил като основание за издаване на заповедта, са
преклудирани и преразглеждането на клаузите му, в това число по
оплаквания за неравноправност или нищожност на друго основание, е
недопустимо.
Двете процесни споразумения, с които на длъжницата се предоставя
срок за доброволно погасяване на вече изискуемо вземане по стабилизирана
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, имат самостоятелен характер и
сключването им не съставлява изменение на договора и не създава за
въззивницата право да иска ревизия на клаузите на договора от 30.03.2006
година. Още повече, че към момента на сключването им, договорът за кредит
вече е бил прекратен поради превръщане на цялото вземане в предсрочно
изискуемо, т.е. изменението на договора вече не е било възможно.
Промяна на валутния курс, на която се позовава въззивницата, също не
е основание да бъде извършена ревизия на клаузите на договора от 30.03.2006
година. Доколкото в процесните допълнителни споразумения не се уговаря
валутата, в която се поема задължението, то те не следва да се третират като
облигационни съглашения със самостоятелен характер, уреждащи валутата, в
която следва да се плати. Ето защо направените от въззивницата доводи за
4
неравноправност и недействителност на клаузите, касаещи „превалутирането“
са ирелевантни за процесните споразумения, уреждащи единствено начин на
плащане на вече изискуемо вземане – така, както е възложено в тежест на
длъжницата със стабилизирана заповед по чл. 417 от ГПК. А доводите за
внесени, но не осчетоводени погашения или неправилно осчетоводени
такива, би бил относим към иск за съществуване на вземането, но не и към
предявените такива за недействителност на част от договора.
Споделят се и останалите мотиви, изложени в атакуваното решение,
поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Димитровград е постановил
правилно – законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260092 от 29.04.2021 година,
постановено по гражданско дело № 1093 по описа на РС-Димитровград за
2019 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5